Каролайн Линдън
Греховни облози (27)

Глава 26

Вечерта Софи изкачи стъпалата към клуба по-рано от обичайно. Филип спазваше дадената на Джак дума и странеше от нея. Отначало Софи бе благодарна, но тази вечер тръгна да го търси.

Най-после го зърна, седнал в един фотьойл с чаша в ръка. Отиде направо при него.

— Добър вечер, лорд Филип — направи тя лек реверанс.

— Госпожо Камбъл, каква приятна изненада.

— Бих искала да поговорим на четири очи.

— Разбира се. — Оттеглиха се в дъното на салона, където имаше свободни места. — Какво те тревожи?

— Искам да сключим мир.

— Нима сме воювали?

— Не, но нещата помежду ни станаха някак напрегнати — отвърна тя честно. — Следваше ме навсякъде, а това би изопнало нервите на всеки.

— Съжалявам, но се притесних, когато брат ми те отведе. Аз го познавам добре, за разлика от теб. Някога беше славен младеж, готов за приключения и всякакви дръзки постъпки. Към днешна дата не бих го определил като такъв.

Тя се сети за видяната в Алуин Хаус скица на младия Филип, седнал на клона на дървото. Беше направена с любов. Същевременно й се струваше неуместно да защитава Джак и да твърди, че не е загубил тези си черти. Вместо това попита:

— Защо?

— Заради проклетата херцогска титла — отвърна Филип с блеснали очи. — Вече се взема прекалено на сериозно, не ходи на боксови мачове, избягва картите. Превърнал се е в отвратително скучен човек. Е, поне до онази вечер, когато без да се замисли, те отвлече, забравяйки за всякакво благоприличие.

— Не всеки има щастието да разполага със свободата да прави каквото иска, когато се грижи за средствата и именията на семейството си — отбеляза Софи. — Ти си късметлия в това отношение. Тегобата на херцогството не виси на раменете ти.

— Права си — въздъхна той. — Аз не бих се справил. Не ме бива да се държа отговорно. — На устните му заигра дяволита усмивка.

— Но никога не се отказвам от приключение.

Тя се засмя.

— Аз ли не го знам? Но те съветвам да не проявяваш дързост на игралните маси. Или направо да ги зарежеш.

— Звучиш досущ като брат ми. Откога мислиш така? Отпреди, или след като разговаря с него?

— Отпреди — увери го тя. — Играла съм многократно срещу теб и знам колко си безразсъден. В сравнение с теб аз съм направо скучна.

Филип я погледна изпитателно. Изведнъж тя си даде сметка, че той някак се е досетил за връзката й с Джак.

— Не приличаш на него, Софи — промълви Филип.

— На кого? — придаде си тя невинно изражение.

— Между вас има нещо, знам — отвърна той. — Онази вечер Уеър се издаде, когато ми нареди да стоя далеч от теб. Аз обаче държа на теб. Ти си разумна и с добро сърце. И ще продължавам да се смятам за твой приятел, дори да не флиртуваш с мен и да не играем заедно хазарт. Да се опиташ да спечелиш сърцето на брат ми обаче е глупост.

— Боже, Филип, говориш за мен сякаш съм ловец, а брат ти — плячка — реши тя да го насочи към темата, която я интересува.

Той изсумтя.

— Джак се държи сдържано към жените, а те го намират за привлекателно… Но Уеър вече няма сърце. Преди години се влюби лудо — просто да не повярваш, че говорим за същия човек, — а момичето го заряза и избяга с военен. Джак така и не се съвзе.

Преди години, искаше да повтори тя. А и ако Джак все още е с разбито сърце, той не й го подсказва с нищо.

— Все пак един херцог трябва да се ожени, да има наследник — настоя тя.

— О, той ще се ожени — уверено заяви Филип. — Но по задължение, не от фриволни чувства.

Нима любовта е фриволно чувство, запита се тя.

Реши обаче да доведе разговора докрай.

— Носи се слух за него и лейди Лусинда — подметна тя възможно най-небрежно. — Били сгодени отдавна…

Филип я погледна и вирна вежди изненадано.

— И ти ли си го чула? Няма значение. Обеща на татко на смъртния му одър да се грижи за нея винаги. Ще го направи. Както казах — по задължение. Мама иска да се венчаят до края на годината.

— Той обича ли я? — попита тя, хващайки се за сламки.

— Лусинда ли? — Филип изглеждаше изненадан. — Съмнявам се. Мъжете в нашето семейство, поне титулуваните, сключват благоразумни бракове, Софи. — Изгледа я съчувствено. — Това никога не ги е спирало да имат метреси или любовници. Но се женят за власт и за пари. Щях да те предупредя, ако той не ми бе забранил да говоря с теб.

Сърцето й биеше лудо и й се виеше свят. Джак каза почти същото: Херцозите на Уеър не се женят по любов. Същевременно заяви, че тя притежава всичко, което иска от съпругата си. Предложи й брак. Как собствено стояха нещата? Джорджиана бе видяла Джак да се смее и да върви под ръка с лейди Лусинда; Филип знаеше подробности за брат си и за семейството си, каквито тя не подозираше; тя наруши собствените си правила — любеше се с Джак, започна връзка с него, щом се върнаха в Лондон, отдаде му сърцето си и дори искрено повярва на предложението му да се венчаят.

— Благодаря ти, Филип — промълви тя с разтреперан глас. — Изясниха ми се доста неща.

— Софи — хвана я той за ръката. — Знам, държах се лошо доскоро. Ревнувах от Уеър. Извинявам се и се кълна да не се повтори. Ще бъдем ли отново приятели?

— Може би. — Идеше й да изкрещи: „Не!“, защото лицето му непрекъснато щеше да й напомня за Джак. — А сега ме извини.

Обърна се и се отдалечи. Вмъкна се в първата празна стая. Не й стигаше въздух. Боже, каква глупачка се оказа! Нима наистина си въобрази, че късметът й така драстично се е променил?

— Идиотка! — укори се тя на глас.

Прокара ръка през лицето си, за да предотврати напиращите сълзи. Никакъв плач. И друг път бе допускала грешки. Все някак ще се съвземе и сега. Но щеше много, много да я боли. Възможно е сърцето й никога да не се съвземе, но не виждаше друг избор. Защо да не посети имението Мейкпийс, както предложи чичо й, и да не потърси нещо от детството на баща си. Това вероятно ще възстанови донякъде равновесието й.

Татко, помисли си тя, защо не ме предупреди колко ужасна е понякога любовта?

Джак пристигна във „Вега“ по-късно от обикновено, но в приповдигнато настроение.

Специалното разрешение за брак се намираше в джоба му.

В джоба му имаше и пръстен; чудесен рубин в златен обков. Харесваше му Софи да носи червено.

Основната причина да закъснее беше майка му. Пусна всичко в ход — упреци, сълзи и молби, — докато настояваше да промени решението си. Лейди Стоу вече й бе съобщила новината, но на Джак се наложи да поеме бурята на недоволството й. Когато най-ожесточената част премина, той й съобщи, че няма да се ожени за лейди Лусинда по две причини: първо — Лусинда не го иска, и второ — той желае друга жена.

— Лусинда ще се вразуми — настояваше тя, докато го следваше по петите надолу по стълбите.

— Тя иска да отиде в Египет — съобщи й той с широка усмивка.

— Египет ли? Що за глупости? Ще стои тук, в Англия, и ще изпълни задълженията си.

Готов да тръгва, Джак пъхна ръце в жакета, който Браун държеше в готовност.

— В задълженията й не влиза да се омъжи за мен.

— Но ти си задължен да се ожениш за нея!

— Не съм — отвърна той решително. — Заклех се пред татко да се грижа за нея. Правя го. Тя и майка й винаги са имали удобна къща, добре зареден килер и се обличат по последна мода. Тя вече е пораснала и има свои идеи. И определено не желае да се ожени за стар и скучен човек като мен.

— Тя е още дете и ще се вслуша във волята на майка си!

— Не. Тя е млада жена и има право сама да си избере съпруг.

Херцогинята сви устни и процеди през зъби:

— Прибързваш и постъпваш необмислено. Не си такъв, Уеър. Захвърляш Лусинда заради картоиграчка. — Той я изгледа бесен, но тя не спря. — Знам, естествено, за глупавия ти облог, както и че продължаваш да я виждаш. Напоследък си променен неузнаваемо и съм наясно с причината. Мъжете са най-предвидимите същества на този свят и мислят само за нуждите си. Като доведеш тази жена в къщата ни, ще посрамиш баща си, дядо си и всички твои предци, които са се отнасяли отговорно към задълженията си и са третирали брака с необходимото сериозно отношение.

Той пое шапката и ръкавиците от Браун.

— Лека нощ, мамо.

— Няма да ме накараш да приема тази жена! Жена без име, без връзки и без характер.

— Тя си има име, а дали има връзки не ме интересува. Освен това притежава повече характер и кураж, отколкото цялото висше общество, взето заедно. — Сложи си шапката, а прислужник му отвори вратата. — Щом не желаеш да я приемеш, накарай Пърси да ти намери нов дом. До две седмици ще доведа съпругата си тук.

Престори се, че не чува смаяното й ахване, слезе по стълбите и се качи в каретата.

Влезе във „Вега“, остави пелерината и шапката си и тръгна да търси Софи. Никъде обаче не я видя. Къде е? Тази вечер не го интересуваше даденото обещание на Дашуд да не я приближава. Надникна в големия салон, ала и там не я видя. Свъси вежди. Вероятно е решила да остане вкъщи. Беше отпратил каретата си, но щеше да извика нова и да отиде в дома й…

— Ето ме — застана брат му пред него и разпери широко ръце.

— Не търся теб.

— Не? — направи се на изненадан Филип. — Не съм ли аз единствената причина да станеш член на „Вега“?

Джак започваше да завижда на Софи, задето няма роднини.

— Филип, не съм в настроение за това в момента.

— О? Може би ти се играят карти? Фрейзър и Уитли с удоволствие ще ни приемат на масата си.

— Не се съмнявам — отвърна Джак суховато. Фъргъс Фрейзър не разполагаше и с шилинг, а Ангъс Уитли бе най-безполезният приятел на Филип. — Друг път. Тази вечер търся някого.

— Кого? Ще ти помогна да го намериш.

Джак го изгледа през присвити очи.

— Откога стана толкова услужлив?

— Обзет съм от изблик на братска любов.

— Не, наистина, кажи защо.

— Тази вечер съм решил аз да те държа под око.

— Какво?!

— Да те предпазя от неловко положение пред някой, който не желае да те вижда.

— За какво говориш?

Филип се огледа, сниши глас и обяви:

— Софи знае за Лусинда.

— Какво?! — възкликна Джак. Играчите от близката маса погледаха към тях. Херцогът също сниши тон. — За какво говориш?

— Тя ме попита. Някой й е казал, че ще се жениш за Лусинда, но не съм аз.

— Ти отрече ли? Не съм сгоден за Лусинда и никога не съм бил. Ако си загатнал нещо подобно… Бог да ти е на помощ, Филип!

— Как да го отрека? Мама каза, че е истина. Уеър, всички те смятат за обвързан с Лусинда от години.

Джак изруга тихо и тръгна да се отдалечава. Филип веднага го последва. Явно и той не желаеше всички да станат свидетели на разговора им. Стигнаха до по-спокойно място и Джак веднага му се нахвърли.

— Това е безпочвен слух, независимо от желанието на майка ни. Митичният годеж е плод на нейната фантазия и на бленуванията на лейди Стоу. Никой никога не е питал Лусинда за мнението й, а тя иска да замине за Египет, а не да се омъжи за скучен стар мъж като мен.

Филип се ухили.

— Така ли те нарече? Винаги съм харесвал Лусинда.

— А аз на драго сърце ще пратя теб в Египет със забрана да се върнеш, ако си подхвърлил на Софи, че ще се женя за друга! — Джак го изгледа гневно. — Та аз я обичам! Тя мен — също. Ако си й наговорил някакви глупости, помни ми думата, Филип, няма да видиш и пени от състоянието на Уеър, нито ще стъпиш в някое от именията ми.

— Обичаш я? — Брат му не сваляше широко отворените си очи от него. — Ти си влюбен?!

Джак отново изруга тихо и сви рамене. Губеше си времето. Вместо да спори с Филип, по-добре бе да намери Софи. Трябва да й повтори истината, която й каза снощи: обича я, сърцето му й принадлежи и няма търпение да се венчаят. Неодобрението на майка му няма абсолютно никакво значение. Софи трябва да бъде негова.

— Остави ме — заобиколи той брат си, ала Филип го хвана за ръката.

— Уеър! Джак, почакай! Не знаех.

— Кога да разбереш? Не ти остана време от обвинения, че съм попречил на намеренията ти да я направиш своя метреса.

Филип се изчерви, но се овладя.

— Ако щеш вярвай, но държа на нея. Нямах представа какво си намислил и се притеснявах за Софи. Наистина ли я обичаш?

— Безумно много. — Поколеба се и добави: — Предложих й брак.

— Тя прие, предполагам — въздъхна Филип. Джак само кимна. Не бе в състояние да говори. Брат му изправи рамене. — И двамата се намираме в окаяно положение. Предлагам да се съюзим и да работим заедно. Така поне единият от нас ще бъде щастлив. Хайде. Ще ти помогна да я намерим.