Каролайн Линдън
Греховни облози (14)

Глава 13

Джак се събуди със сладостна топлина в мускулите, а слънчеви лъчи играеха върху лицето му. И двете бяха необичайни усещания за него. Обикновено се будеше на зазоряване, загрижен за предстоящите задачи. По това време камериерът му вече беше в стаята, приготвяше дрехите му и топлеше вода, за да се избръсне. Един херцог не се търкаляше в леглото цяла сутрин. Джак не знаеше какво е усещането да се събудиш така блажен и отпуснат, но днес…

Леко движение до него му припомни всичко. Почти не смееше да диша. Обърна глава. Софи лежеше до него, а махагоновите й къдрици се стелеха по раменете й. Устните й бяха леко разтворени. Беше толкова красива, че му се прииска да спре времето и да я наблюдава.

Да я люби се оказа наелектризиращо преживяване. Такова любене би накарало всеки мъж да се впусне в океан от чувства. Тя му се отдаваше напористо; не се колебаеше да му подсказва какво й хареса, а простенванията й доразпалваха пламъка у него. Ако само я желаеше — щеше да разбере; ако тя искаше да се домогне до парите и богатството му — щеше да разбере. Но тя сякаш въобще не се интересуваше от това. Караше го да се чувства мъж, а не херцог и го докара до такова освобождение, че пред очите му заиграха звезди.

Нави кичур от косата й около пръста си. Благодареше на Бог за невъздържаното влечение на Филип към комара; благодареше на Бог, че майка му плака и настоява да отиде във „Вега“ да уреди натрупания дълг. Иначе никога нямаше да я срещне. А сега вече не искаше да я пусне.

Ала неоспоримата истина бе, че идилията им почти свършва. Проникващото слънце през отвора на завесите подсказваше, че дъждът е спрял. Каретата беше поправена, а пътищата бяха достатъчно сухи, за да се пътува по тях. Време бе да се връщат в Лондон.

За миг Джак се замисли за бъдещето. Какво щеше да последва? Искаше отново да види Софи, да вечеря с нея, да я разсмива, да я люби. Защо да не стане и в Лондон, ако проявят дискретност?

Но там хиляди очи следят кой какво прави. В Лондон Пърси ще го чака, за да работят по управлението на именията; в Лондон се налага да се справя с Филип и майка им. Херцогинята определено не би одобрила жена като Софи за него, а Филип направо би получил удар.

Джак отпусна къдрицата и тя падна върху възглавницата. Прекара нощта в леглото с жена, която брат му желаеше. Макар през цялото време Софи да го уверяваше, че не проявява интерес към по-малкия му брат, Филип нямаше да е доволен. Тя беше права: някога двете момчета бяха близки. Тогава Филип се наслаждаваше на предимствата да е маминия любимец и охотно избягваше всички тегоби, легнали върху раменете на наследника на титлата. Херцогството се превърна в клин помежду им не защото Филип го желаеше, а защото позволяваше на Джак да упражнява влиянието и силата си.

Да, така се започна, ала всичко прерасна в друго. Херцогът на Уеър възнамеряваше да даде урок на брат си, но не като хладнокръвно съблазни Софи. Да, представяше си го по време на съдбовната игра на комар; виждаше я в леглото си, искаше му се да я люби бавно и нежно… Да, представяше си го, но не го бе замислил като отмъщение спрямо Филип.

Искаше го заради себе си.

Наблюдаваше я как спи и сърцето му биеше лудо. Чувствата му към нея нямаха нищо общо с Филип, а само желанието му Софи да е негова.

А сега.

Дъждът беше спрял. Липсваха каквито и да било повече оправдания да я задържа в Чизик. Какво я очаква в града? Кой я очаква там? Споменът за мъжа, който се навърташе около нея във „Вега“, изплува в съзнанието му. Ухажор ли е? Или любовник? Свъси вежди. Нямаше право да пита, но неизвестността не му даваше мира.

— Софи — прошепна той, прогонвайки тази мисъл. Ако я накара да забрави всички други мъже в Лондон, нямаше да има значение кой е този мъж. Докосна с устни разголеното й рамо.

— Събуди се, скъпа.

Тя отвори очи и на устните й се появи радостна усмивка. Той я целуна, наслаждавайки се на момента.

После отдръпна глава и всичко свърши. Тя извърна очи към проникващата в стаята светлина.

— Пътищата вероятно вече са сухи — отбеляза тя.

— Сигурно — отвърна Джак неангажирано.

Тя затвори очи за момент, после се надигна и седна в леглото.

— Редно е да поговорим, след като ще се връщаме в Лондон…

— Защо? — Докосна китката й с устни. — Не ми се приказва за това сега.

— И на мен, но…

Целуна я отново, без да я остави да довърши. Ръцете й го обгърнаха през врата. Той не се нуждаеше от повече насърчаване. Бутна я назад, легна отгоре й и я завъртя така, че сега тя бе върху него.

Тя се опита да се отдръпне, но той я хвана през бедрата и я притисна към себе си.

— Възседни ме — изрече той дрезгаво.

Отне й няколко секунди, за да заеме позата, но веднага си даде сметка, че вече няма прегради за ръката му, която започна да я гали и милва между бедрата.

— Мислех, че ставаш с изгрева, за да се отдадеш на безбройните си задължения — прошепна тя.

— Така е, но да те любя не го смятам за задължение.

— А за какво? — попита тя едва поемайки си дъх.

— За най-приятната част от деня ми — изръмжа той сподавено. — Хайде, притисни се по-плътно!

Тя се изчерви.

— Така ли?

Косите й се спускаха по голите й рамене и гърди. Той имаше чувството, че ще получи освобождение всеки момент, а не биваше; трябваше да се въздържи. Искаше нимфата в леглото му да стигне до точката на наслада едновременно с него.

— Май не си го правила така друг път. Отпусни се. Допусни ме да проникна докрай в теб.

Доста бързо двамата уеднаквиха ритъма си. През цялото време Джак я целуваше настойчиво, жадно. Много скоро нещо започна да се надига у нея, да се разлива по цялото й тяло, да я изпълва с блаженство. Тя откъсна устни от неговите, за да поеме въздух. Очите му се впиха в нейните, а пръстите му не преставаха да се движат напред-назад. Ускореното му дишане ясно подсказваше, че и той е на път да достигне връхната точка.

— Потопи ме в себе си. Ела с мен — процеди той едва-едва.

— Да. Джак! — сподавено успя да промълви тя.

Само след броени мигове, разтърсвани от неудържими конвулсии, двамата се вкопчиха един в друг.

Мина време, преди той да сведе глава и да я целуне нежно по челото. По дяволите, защо престана да вали?! В момента би приветствал с радост библейски потоп; всичко, което би го задържало тук, далеч от недружелюбния свят. Онзи свят въобще не го интересуваше. Никога през живота си Джак не се бе чувствал така щастлив, както сега, когато Софи бе в прегръдките му.

Чак след известно време тя се размърда.

— Джак… — прокара пръст по наболата му брада. — Ваша светлост…

Това го накара да отвори очи.

— Разбрахме се да не ме наричаш така.

Тя се засмя, постави юмрук на гърдите му и облегна брадичка.

— Сега какво следва? — поинтересува се Софи.

— Какво ще кажеш да закусим? — предложи той. — Дори няма да ставаме. Уилсън ще ни поднесе храната тук.

— Чудесно. — Този път го погали по рамото. Той простена от удоволствие. — Но след това? Когато се върнем в Лондон?

— Може отново да започне да вали — промълви той замечтано.

— Джак! — прихна тя.

— Ти явно твърдо си решила да си ходим. — Направи физиономия. — Добре, щом настояваш.

Тя се отдръпна и се настани удобно на възглавниците. Щом кожата й престана да се допира до неговата, той усети хлад. Протегна ръка и я придърпа към себе си.

— Да, настоявам — въздъхна тя. — И без това отсъствах достатъчно дълго.

— Не достатъчно, ако питаш мен. — Хвана кичур от косата й и леко го дръпна. — Къде в Лондон ще намерим подобно уединение?

Тя спря да диша и го погледна изненадана.

— Да не би.

Той кимна.

— Да, искам да те видя отново.

Усмивката й бе най-сладкото нещо, което бе виждал. Топла вълна от щастие се разля в гърдите му. Боже, накараше ли я да се усмихне, се чувстваше крал!

— Наистина ли?

— Нима се съмняваш, скъпа? — Плъзна ръка по голия й гръб. — В града, естествено, ще ни е по-трудно, но ще го уредим. Ще наема къща. Близо до твоята. Или където пожелаеш. Избери я ти, ако искаш, и я мебелирай както ти харесва.

— Не желая да съм държанка.

— Тогава няма да си — обяви той след известно време. — Живей в твоя дом и излизай вечер, за да се срещнем.

— Вечер ходя във „Вега“ — възрази тя.

— Тогава ще се виждаме следобед. Или сутрин, преди всички да са се събудили. Мога да те любя по всяко време на деня.

— Не е толкова просто — прехапа тя долната си устна.

— А може да е — увери я той и я целуна по рамото.

— Не — прошепна тя. — Не, Джак. Редно бе да го обсъдим преди това.

Измъкна се от обятията му и стана.

Той се подпря на лакът и се загледа как Софи навлича халата му и измъква косата си изпод яката.

— Не бързам за никъде — уточни той. — Имаме време да обсъдим каквото пожелаеш.

— Не очаквах подобно нещо да се случи — призна тя.

— Нито пък аз. — Хвърли му изпитателен поглед и той вдигна ръка. — Кълна се.

Тя отново прехапа устни, преди да отбележи:

— Тогава разбираш защо не бива да се виждаме повече.

— Естес… — Млъкна, защото предварително се готвеше да се съгласи с всичко, което тя каже. — Какво?!

— Не бива да се виждаме повече — повтори тя с поруменяло лице. — Никой не бива да узнае за случилото се. Досещаш се защо.

Не, не знае, бе готов да възрази той бурно.

— Ако не си наясно, всичко ще си дойде на мястото, когато се върнем в столицата. Филип ми е разказвал достатъчно за теб и изискванията, с които те обвързва титлата ти. Аз самата се убедих в правотата на думите му по време на престоя си тук. Моето положение е далеч по-деликатно. Аз. Аз не съм в състояние да водя живота, който водиш ти, нито ти — моят.

— Не говори небивалици. Едно от предимствата да си херцог, мила моя, е, че мога да правя каквото си поискам.

— И двамата знаем: това не е съвсем така — отвърна тя тихо. — Отговорностите ти не се свеждат само да спасяваш Филип от самия него. Аз, от моя страна, не мога да постъпвам както искам. Трябва да пазя репутацията си. Сегашната — гласът й се разтрепери — интерлюдия ще я накърни непоправимо. Нямам титла, която да ме защити от позора.

— За какъв позор говориш?

Смълчана, тя премигваше насреща му.

— Какво. Какво имаш предвид? — успя тя да попита най-накрая.

Да, наистина, какво, запита се и той. Вярно, искаше да се събужда с нея в обятията си възможно по-често, но това можеше да се осъществи само, ако тя стане негова метреса, любовница или съпруга. Само едно от тези три неща няма да забъркат почтена вдовица в скандал.

Джак преметна крака, стъпи на пода и отиде до прозореца. Тя вече обяви, че не желае да е негова метреса. Няма да рискува да стане и негова любовница. Оставаше още един вариант, но той бе невъзможен. Би било лудост да се впусне във връзка с жена, която почти не познава. Нали?

Но така ли беше наистина?

Замисли се по въпроса. Обществото щеше да бъде шокирано, ако се впусне да ухажва жена като Софи. Всички щяха да я заподозрат, че си е наумила да хване херцог. Не след дълго хората, които постоянно искат нещо от него, щяха да започнат да се обръщат към нея, за да използва влиянието си и да им го осигури. Тогава тя щеше да започне да гледа на него като на херцог, а не като на Джак…

Не, тя не е такава. Той свъси вежди. Познаваше я само от няколко дни прекарани заедно, но не я виждаше в тази роля.

Беше независима и искаше да се омъжи само за мъж, когото обича. Не беше лъжа, че такива бракове са рядкост. Родителите и се бяха опълчили на общоприетото и си бяха получили съответното наказание. Дали тя би постъпила по същия начин за обичан човек? Според него — да.

Не бе съгласна да рискува нищо заради него. Отказваше да стане негова любовница. Беше готова да не го види никога повече, което означаваше, че няма да се влюби в него.

Никога.

Нещо у него обаче се съпротивляваше при мисълта да не я види повече. Именно то го накара да заяви:

— Не е нужно да вземаш прибързано решение.

— Прибързано? — погледна го тя смаяно. — Не е прибързано, а единственото възможно. Ти си посветен на задълженията и задачите си. Аз водя свой живот. Движим се в различни кръговете. Няма основателна причина да се виждаме в Лондон. В противен случай ще привлечем вниманието. — Сниши глас. — Не бива да допусна подобно нещо. След скандала с облога ще стане още по-лошо.

— Дашуд нали ви обвързва да мълчите?

— И ако някой наруши правилото, най-много да го изключат от „Вега“.

Джак стисна ръце в юмруци. Беше права. Но Господи, през последните няколко дни се бе чувствал като човек, който се радва на живота.

— Кажи, че всъщност не искаш това — промълви той.

Тя вирна брадичка и впи очи в неговите.

— Няма значение какво искам. Светът е устроен така.

— Добре тогава. Обещавам да не продумам и думичка за случилото се тук.

 

 

Пътуването към Лондон мина почти в пълно мълчание. Тя отново бе облякла червената си рокля, потъмняла от подгъва до коленете. Джак истински се надяваше да има възможност да я възмезди.

Седяха един до друг, достатъчно близко, та той да чува дишането й. Под гънките на пелерината здраво стискаше ръката й. Умът му обаче бе парализиран.

Стори му се съвсем скоро, когато тя обяви:

— Ще сляза тук.

— Какво? Защо?

— Ще се прибера пеша. Кажи на кочияша да спре.

Пое си въздух, за да възрази, но после се наведе напред и потропа на прозорчето. Нали обеща да не позволи да се разбере за случилото се в Алуин.

— Спри! — Обърна се към нея. — Ще…

Тя постави длани върху бузите му и го целуна. Той я придърпа в скута си. Тя допря чело до неговото. Пръстите й се заровиха в косите на тила му.

— Ще трябва да измисля история защо никой не ме е виждал няколко дни — промълви тя. Най-добре ще е никой да не разбере за отсъствието ми.

— Разбира се — окуражи я той, ала сърцето му се сви, въпреки че преди заминаването нареди на цялата прислуга да не споменава за нейното присъствие в имението.

Той обаче щеше да го помни завинаги. Там тя свири на разстроеното пиано, смя се на недодялания начин, по който играе карти, люби се с него. На свой ред я целуна с отчаянието на обречен човек.

— Ако някога ти потрябва нещо — ако имаш нужда от мен, помисли си той, — пиши ми.

Тя само го погледна и се усмихна тъжно.

— Сбогом, Джак.

Устните й още веднъж докоснаха неговите и тя изчезна. Той отмести перденцето само колкото да види как намята качулката и се слива с отправилата се към пазара тълпа. Беше все още рано и едва ли щеше да срещне познати.

— Уеър Хаус — нареди той на кочияша.

— Да, ваша светлост.

Каретата пое.

Джак въздъхна. Тя си бе тръгнала.