Каролайн Линдън
Греховни облози (13)

Глава 12

Софи многократно се извини на госпожа Гибън за състоянието, в което връща костюма за езда, но икономката само махна пренебрежително.

— Негова светлост пожела да го облечете, а и каква полза да стои в сандъка? — Събра влажните, изпокаляни дрехи и тръгна към вратата. — Трябва да ви предам, че вечерята скоро ще бъде готова и може да слезете, когато поискате.

О? — изненада се Софи.

Сама в стаята, тя се огледа в огледалото. Искаше да се увери дали изглежда прилично в роклята на прислужничката. За момент се замисли за чудесните тоалети в сандъците над главата й. След като зае оттам костюм за езда, защо да не заеме и рокля…

Не. Решително отхвърли тази мисъл. Те не бяха нейни, а на херцога. Само защото й позволи да сложи костюма за езда не означаваше, че ще му е приятно да я види и в някоя от онези красиви рокли. Що се отнася до нея. Тя се държеше направо глупаво, след като иска да изглежда привлекателно тази вечер. И без това вече изпитваше непреодолимо желание да флиртува с Уеър.

— Стегни се! — смъмри се тя строго на глас.

Не е херцогиня и не заслужава да носи такива дрехи, както и не бива да позволи херцогът да я съблазни. Добре, че дъждът спря и скоро ще се върне в Лондон. Там ще поднови обичайния си начин на живот, а Уеър отново ще води своя във висшето общество. Приглади полата на роклята за последен път и слезе долу на вечеря.

Хранеха се, както всеки път, в малката трапезария. На светлината на свещите помещението изглеждаше по-различно и някак по-интимно. Той я наричаше Софи, а тя него — Уеър. Не преставаше да се удивява, че е в приятелски отношения с херцог.

След вечеря бавно се разходиха из къщата. Той й показа още няколко от рисунките си. Проявяваше чаровна стеснителност спрямо тях и не преставаше да ги нарича драсканици, макар тя да ги намираше за доста сполучливи. Показа й рисунка на кон — „един от най-бързите в Британия“, обясни той — и скица на Киркуд Хол, главното му имение в Съмърсет. Приличаше на палат от времето на Тюдорите и беше малко плашещ, както подобава на дом на херцог. Сега вече разбираше защо той обичаше Алуин Хаус най-много. Всички други приличаха по-скоро на замъци.

Беше й приятно да го слуша как й разказва за имотите си. Сега тонът му беше по-различен. Отначало говореше хладно и дистанцирано като истински аристократ. През последните два дни гласът му стана по-топъл и предразполагащ; говореше по-оживено. Смееше се на шегите й, а не я поглеждаше строго. От време на време го улавяше да я гледа с нещо като копнеж. Какъв ли е бил като млад и какво щеше да стане, ако го беше срещнала тогава?

Накрая се озоваха в библиотеката. Сега вече тя беше любимото помещение и на Софи в къщата. Седна на кушетката.

— Беше прекрасен ден — сподели тя. — Но внимавай. Изкушавам се да открадна Мини от конюшнята ти.

Той се настани на стол срещу нея.

— Ще избяга, още щом я изведеш за първи път, за да се върне при Максимилиан.

Софи се засмя.

— Истинска любов, а?

— Доколкото разбрах, никой не бива да се намесва.

Постави две чаши на масата и обви със салфетка гърлото на бутилката в ръката си.

— Това шампанско ли е? — попита Софи.

— Да. — Отвори бутилката, напълни чашите и й подаде една. Мехурчетата затанцуваха зад кристалните стени. — Според Уилсън пътищата започват да изсъхват. Каретата е поправена. Ако утре грейне слънце, може да се върнем в Лондон.

Тя отпи малка глътка, после — втора.

— Великолепно е — прошепна тя.

— Никога ли не си пила шампанско? — погледна я той развеселен.

— Не. Прекалено изискано е за местата, които посещавам.

— Тогава ще отворим и втора бутилка, за да отпразнуваме поправянето на каретата.

И предстоящото им заминаване за Лондон. Софи вдигна чашата и отпи отново, като си напомни, че от три дни насам желаеше именно това. Сега, когато моментът наближаваше, не изпитваше очакваното облекчение. В Лондон няма да играе на карти с херцога, няма да язди с него, няма да обикаля тавански помещения. Отново ще седне на игралните маси и внимателно ще трупа шилинги и паунди, за да разполага със средства, с които да си намери съпруг или да има с какво да преживее на старини. На всеки две седмици ще пие чай с приятелките си, ще слуша възторжените приказки на Джорджиана за чара на лорд Стърлинг и притесненията на Елайза, заради упорството на баща й тя непременно да привлече с тази огромна зестра благородник за съпруг.

Устните й трепнаха в лека усмивка, докато мислеше за приятелките си. Щяха да се смаят, ако научат, че тя седи с херцог в провинциалния му дом с чаша шампанско в ръка.

Усмивката й бързо изчезна. Нямаше как да им разкаже за приключението си. Ако мълвата за тази случка вече се е разпространила, въпреки забраната на господин Дашуд, нищо чудно да й забранят да се вижда с приятелките си. Господин Крос я харесва и одобрява, но положително ще забрани на Елайза да се среща с нея, ако това би застрашило репутацията на дъщеря му. Придружителката на Джорджиана и без това неохотно дава съгласие младите жени да се срещат редовно на чай и ако се разчуе за скандала, в който Софи се бе забъркала, лейди Сидлоу ще побеснее.

Не. В Лондон животът й определено няма да е същият.

Обърна се и погледна Уеър. Той направо я изпиваше с очи. От неговата резервираност не бе останала и следа.

— Странно е как ще се върнем в Лондон след случилото се — промълви тя.

— Така е — съгласи се той.

— След два-три дни ще ни се струва като сън. Временно бягство от живота и неговите грижи.

Той кимна в знак на съгласие. Софи си допи шампанското. Той й наля още.

— Все още ли нямаш търпение да се върнеш? — поинтересува се Джак.

Тя се настани по-удобно на кушетката. Беше готова да отговори с твърдо не, но нямаше начин сегашното положение да продължи.

— Естествено — отвърна тя. — Човек прави онова, което трябва.

Но истината бе, че никак не й се тръгваше. Последните няколко дни бяха страшно приятни.

С него. Заради него.

— Спомена, че не си очаквал да спечелиш облога — подхвърли тя. — Защо въобще го предложи?

Той стана от стола и се наведе към нея. Златистата му коса се разпиля около лицето и на нея й се прииска да протегне ръка и да я приглади.

— Не се ли досещаш? — попита той.

Вдигна лице към неговото.

— Кажи ми. Не ме бива да гадая.

Той въздъхна, наведе се още по-близо и я целуна. Устните му бяха меки и нежни. Тя охотно остави своите прилепнали към него; чувстваше се като цвете, обърнато към слънцето. Пръстите му се плъзнаха по шията й. От гърлото й се чу стон.

Херцогът се отдръпна. За миг останаха загледани един в друг.

— Това ли беше? Само това ли искаш? — прошепна Софи.

— Не. — Отново прокара нежно пръсти по шията й. — Далеч не само това.

— Тогава ми покажи за какво става дума. Моля те…

Чувстваше се напълно безпомощна пред вторачения му поглед. Редно бе да помисли за Филип, който щеше да сметне това като предателство спрямо двамата, да се сети за Джайлс Картър, за когото бе най-подходящо да се омъжи, сама да се предпази от мъж, който никога не би се влюбил в нея. Но той свали гарда й, като я заведе да яздят, показа й дома си, шегуваше се с нея и се държеше непринудено…

Беше започнала да го харесва несравнимо повече, отколкото си представяше за възможно.

Можеше да стовари вината за всичко върху дъжда, върху шампанското, но истината бе, че желаеше херцога на Уеър. Искаше той да я отведе в леглото и да я люби отново и отново, докато тя мисли само за допира на ръцете му и усеща устните му върху тялото си.

Той отново наклони глава и я целуна. Този път по-дръзко и ненаситно. Тя неволно се притисна към него. Ръцете му я обгърнаха. Пръстите му започнаха да разкопчават бюстието й. Само след секунди я освободи от него. После постави ръка на бедрото й и я плъзна нагоре. Тя събра сили само колкото да простене.

Сега той бе коленичил пред нея на кушетката, а тя нямаше търпение да я обладае. Посегна към дрехите му. Съвсем скоро жакетът му лежеше на пода; последва го вратовръзката. Софи се виеше изкусително, докато той се справяше с копчетата на роклята. Тя изгаряше от желание да усети кожата му до своята.

— Остави я… — прошепна настоятелно тя.

Дръпна връзките на долната си риза и я разтвори.

Той също свали своята.

Тя прокара ръка по голите му гърди и отново простена.

— Пожелах те от първия миг, в който те видях, Софи. Пожелах те силно и неудържимо. Нямам търпение да те любя.

— Да… да…

Джак не се нуждаеше от повече подканване. Ръката му стигна до гънката между краката й. Софи разтвори колене още по-широко. Облегната на гърба на кушетката, тя го гледаше с опиянение. Той плъзна пръсти по чувствителната й зона; беше настойчив, не бързаше. Приятно му бе да усеща как тя се извива при допира му. Впи устни в гърдата й. Тя неволно се вкопчи във възглавниците на кушетката. Усещаше как оргазмът й наближава.

Той се отдръпна за миг, колкото да смъкне панталоните си. После веднага прилепи бедра към нейните, готов да проникне в нея. И в следващия миг го направи. Почти веднага тялото й се разтресе от спазми.

Той само оголи зъби и усили ритъма, с който проникваше в нея.

— Ще го направиш ли отново — успя да попита задъхано той.

— Кое.

— Понякога жените почти веднага стигат до втори оргазъм. Ще успееш ли?

— Не знам… Опитай… — насърчи го сподавено тя.

Той ускори още повече темпото. Софи не бе сигурна дали ще оцелее. Членът му бе така твърд и набъбнал, докато влизаше отново и отново в нея. Тя се вкопчи в раменете му и събра колене нагоре. Потната му плът се движеше под дланите й. У нея се надигна нова вълна на наслада. И в следващия миг усети и неговото освобождение.

— Ваша светлост — промълви тя след време.

— Джак — поправи я той веднага и я целуна.

— Джак — усмихна се тя.

— Софи. — Целуна я отново. — Моята Софи. — Плъзна ръка по гърдата й и се заигра с щръкналото й зърно. — А сега ще те любя както трябва.

— Както трябва ли? — смая се тя.

— Да. — Прокара устни по зърното й и тя потрепери от наслада. — В леглото ми, на запалени свещи, за да виждам всеки нюанс на обзелата те страст. И не желая нищо да ни пречи — добави той и повдигна още повече полата на роклята.

Да, помисли си тя. Тогава усещането ще е още по-силно и сладостно. Обгърна го с крака през кръста и го придърпа по-близо.

— Звучи ми изкусително. И много по херцогски.

Той вирна вежди.

— Дори не знаеш на какво съм способен.

— Покажи ми.

— Готова ли си да те отнеса до моето легло?

Софи кимна. Нямаше сили да изрече да, да, да!

Отне им няколко минути да се приведат в относително приличен вид. Херцогът — Джак — наметна жакета си върху раменете й, за да прикрие разголената й гръд. Вдигна и закопча панталона си. Хвана ръката й, преплете пръсти с нейните, взе бутилката с шампанско и я поведе към вратата на библиотеката.

За миг тя се притесни да не налетят на някой прислужник, но коридора се оказа празен.

Джак спря пред врата съвсем близо до нейната спалня и я отвори, за да я въведе в разкошни покои.

— Настанили са ме непосредствено до теб — смая се тя.

Синьо-сивите му очи се плъзнаха по нея, докато затваряше вратата.

— Да. Това е спалнята на херцогинята.

Софи постави длани върху пламналото си лице.

— Значи, когато се появихме посред нощ, всички са предположили, че сме любовници.

— Ще ми се още тогава да бяхме такива. Но вече нямам оплаквания. — Очите му заблестяха. — Свали жакета. — Тя се подчини. — А сега и роклята. — Тя отново не възрази. — А сега и всичко останало.

Тя пристъпи напред и протегна напред ширита на корсета.

— Това не е ли твоя задача?

Той го пое.

— Да. За бога, права си.