Каролайн Линдън
Греховни облози (21)

Глава 20

През следващите две седмици Джак съзнателно не мислеше за тези тайни.

Придържаше се към плана си да следва Филип като сянка. Отидеше ли брат му във „Вега“, той също отиваше. Оставаше там до един и петнайсет. Забелязал този негов навик, господин Форбс се грижеше да го чака карета. За да не го забележат съседите, всяка вечер Джак спираше на Тотънхам Корт Роуд и пеша се придвижваше до малката спретната къща на Софи на Алберт Стрийт.

Откраднатите в тъмнината часове пълнеха душата му. Всеки път, когато му отваряше вратата и зърваше лицето й, сърцето му трепваше. Хванати за ръка, бързо се качваха горе. Никога не се бе чувствал по-жизнен.

В спалнята й жадно се нахвърляше да я целува, трескаво се събличаха и се любеха. После, с преплетени крайници, лежаха в леглото, а сърцата им биеха лудо. Едва тогава си позволяваше да мисли в какво положение се намира.

Беше деветият херцог на Уеър, с връзки във всички благороднически фамилии в Англия и почти в половината кралски дворове в Европа. Не се налагаше да придава по-голям статут на семейството си.

Беше един от най-богатите хора в Британия. За какво му бе да се жени за наследница?

Подобно на предците си и той имаше място в Камарата на лордовете, но политиката не го влечеше. Нямаше нужда да се сродява с влиятелен род.

С две думи — нямаше причина да не се ожени за обикновена жена.

Говореха си в леглото. Понякога за незначителни неща, които разсмиваха и двамата, понякога тя споделяше неща, които го впечатляваха. Например бе пътувала несравнимо повече от него. Елегантния реверанс бе усвоила още като осемгодишна от руска балерина. Джак се питаше какво въобще е правила в Санкт Петербург, но тя така и не уточни. С времето установи, че все по-малко го интересуват тайните на Софи и колко по-важни са за него чувствата й към него.

Нямаше да е типичната херцогиня, но това едва ли имаше значение. Херцогът на Ексетър се бе оженил за вдовицата на провинциален викарий, а светът не бе свършил. Пет пари не давам какво ще помислят хората. Тя си заслужава.

Цели три седмици след посещението на Софи в Уеър Хаус той бе подвластен на повика на сърцето и ума си. И тогава, една сутрин, майка му се появи на закуска.

— Добро утро.

— Добро утро — отвърна Джак на поздрава й, изненадан.

Херцогинята обикновено закусваше в покоите си и то не в този ранен час.

Докато прислужникът сервира всичко, поискано от майка му, Джак почти се нахрани. Преди връзката му със Софи по това време отиваше поне за час в кабинета, преди сутрешната си езда в парка. Сега оставяше Пърси да движи рутинните неща и независимо дали вали, или не, отиваше да язди. Днес възнамеряваше да се отбие и в салона за бокс, където не бе стъпвал от години.

Изправи се.

— Ще ме извиниш ли, мамо?

— Добре ли си, скъпи?

Въпросът й, зададен така нежно, го изненада.

— Да. Защо питаш?

Тя свъси вежди.

— От няколко седмици си се променил. Пренебрегваш работата си, излизаш всяка вечер, прибираш се на зазоряване… Подобно поведение не ти е присъщо. Затова съм учудена.

— Пърси се справя чудесно. Татко е трябвало да му гласува по-голямо доверие. Не е наложително да одобрявам лично всяка покупка за Киркуд Хаус или ремонта на конюшнята в Алуин Хаус. — Погледна я въпросително, защото пълното й с упрек изражение не се бе променило. — Какво те безпокои, мамо? Откога се интересуваш кога се прибирам?

— Не говори глупости. Майка съм ти и се притеснявам. Навиците ти са драстично по-различни след онзи инцидент в клуба.

Херцогинята на Уеър никога не споменаваше „Вега“ по име, дори когато настояваше да държи брат си далеч оттам. На Джак му стана смешно и как определи облога със Софи. Наистина нямаше представа колко се е променил оттогава.

— Възможно е консервативното ми поведение да се е променило малко — подметна той спокойно.

— Не и към добро! — възкликна тя. — Защо ходиш в онова отвратително място всяка вечер?

— Отвратително, значи? Ходя там с Филип. И за неговите навици ли се тревожиш?

Очите й блеснаха. Джак не се изненада, че тя отклони въпроса му за Филип, нейния любимец.

— Говорим за теб, не за брат ти.

— Не пренебрегвам задълженията си. Даже може да се каже, че след като ти ми го вмени, постоянно държа брат ми под око и го предпазвам да не се разори на игралните маси.

Освен това постоянно виждаше Софи, за което бе дълбоко благодарен.

— Престани да виниш Филип! — скастри го тя. — Не говорех за задълженията ти към него, а към титлата Уеър. Баща ти щеше да е разочарован.

Джак замълча. Вече седем години правеше всичко възможно баща му да се гордее с него, но майка му нито веднъж не го похвали.

С по-мек тон тя продължи:

— Остави довечера Филип да прави каквото иска. Едва ли ще забърка голяма каша за няколко часа. Ела с мен на театър.

— На театър? — повтори той изненадан.

— Вече поканих лейди Стоу и Лусинда в моята ложа. Ще се зарадват да те видят след толкова време.

Но той щеше да е далеч по-радостен да види Софи. Лейди Стоу не спираше да приказва и да се смее пискливо, от което го заболяваше глава. Джак не си представяше да прекара три часа в ложата с нея.

— Не и тази вечер, мамо.

Херцогинята въздъхна и направи знак на прислужника да излезе.

— Ще ти го кажа направо, скъпи. Държиш се невъзпитано спрямо Лусинда и лейди Стоу и нищо не те извинява.

— Невъзпитано? — Джак съжали, задето не закуси в кабинета. — Кога съм се държал невъзпитано с Лусинда?

Майка му го изгледа строго.

— Избягваш я, откакто сезонът започна, а е редно да бъде точно обратното. Всички очакват да й предложиш брак тази година.

Дори таванът да се бе стоварил върху главата му, Джак нямаше да е толкова шокиран.

— Да предложа брак?! На Лусинда? Та тя е малка.

— На осемнайсет е. Даде дума на баща си, че ще се ожениш за нея. Тя очаква предложението ти, а ти се разхождаш безгрижно из Лондон и дори не я ухажваш.

Джак онемя. Вярно, даде дума на баща си да се грижи за Лусинда, но… да се ожени за нея? Нищо подобно не бе обещавал. Погледна майка си. Боже! Тя наистина ли смяташе, че се е сгодил за едно дете преди седем години?

— Мамо, никога не съм се вричал да се венчая за нея. Тя беше дете, когато татко почина.

— Но той те помоли да се грижиш за дъщерята на най-добрия му приятел.

— Точно така: да се грижа! Това обещах. И винаги съм го правил.

— Платил си някои от сметките им. Голяма работа. Не това имаше предвид баща ти.

Определено не се свеждаше само до сметките. Със знанието на Джак, Пърси движеше деловите въпроси на лейди Стоу през последните седем години. Даваше къщите й под наем, наемаше прислужниците й, грижеше се за всичко необходимо, за да върви домакинството й в Лондон. Доколкото познаваше лейди Стоу, не се съмняваше, че дава доста пари, за да покрива текущите й разходи. А и новият лорд Стоу, по-малък брат на покойния граф, оценяваше тази помощ високо, защото снаха му не се славеше с пестеливост.

Ала Джак го правеше охотно. Щом това бе последното желание на баща му, беше готов да мине през огън, но да спази дадената дума. Баща му и Стоу бяха приятели още от „Итън“.

Помнеше деня, когато двамата излязоха с яхтата на херцога „Цирцея“. Умереният вятър и слабият дъжд не вещаеха буря.

Стоу тръгна неохотно: лейди Стоу не се чувстваше добре, защото очакваше дете и той искаше да се навърта около нея. Все още нямаха наследник, а само дъщеря — Лусинда: тихо, ученолюбиво, високо единайсетгодишно момиче, с червени къдрици, постоянно падащи по челото й.

Бурята се разразила внезапно. Вълна помела Стоу от палубата. Херцогът скочил във водата след приятеля си, но не успял да го спаси. „Цирцея“ се върна на брега със счупена основна мачта. Наложи се двама прислужници да извлекат херцога и да го отнесат в леглото. На следващия ден го застигна треска, а течението довлече тялото на лорд Стоу близо до къщата.

Четири дни херцогът се бори с високата температура. Идваха лекари и няколко пъти му пускаха кръв. Накрая признаха, че няма какво повече да направят. Джак си представяше скръбните писъци на лейди Стоу, а при новината за мъртвороденото й дете баща му искаше да умре. Аз го убих, повтаряше изпадналия в делириум херцог. Аз го убих. Вечерта, преди да почине, стисна ръката на Джак и настоя да се грижи за лейди Стоу и дъщеря й. Джак се закле.

Но не беше обещал да се ожени за Лусинда.

Присви очи и погледна майка си, досетил се какво е намислила.

— Ако ме бе задължил да се оженя за единайсетгодишната по онова време Лусинда, щях да откажа. Не само заради мен, но и заради нея. Тя заслужава да избере за кого ще се омъжи. Ти и лейди Стоу обаче сте решили това да съм аз, нали?

— За твое добро е. Ти си херцог и трябва да живееш като такъв. Нуждаеш се от почтена херцогиня. Крайно време е да се замислиш и за наследник.

Джак не я слушаше. Със закъснение се запита дали Лусинда е расла с представата как ще се омъжи за него. Боже! Това го поставяше в ужасно положение. Той не бе споменавал за брак пред нея, тя не бе загатвала за подобни надежди, но ако е смятала, че са сгодени един за друг, какво ще прави сега?

Грижеше се за нея и за майка й като за свои близки, но нима всички в града очакваха да се врекат един на друг? Защо не? Собствената му майка очевидно го вярваше…

По дяволите!

Как да се ожени за Лусинда? Та той гледа на нея като на по-малка сестра. А и освен това бе на крачка от решението да се ожени за Софи. Не го интересуваха нейните тайни и обкръжаващата я мистерия. Желаеше я. Искаше да е с нея през цялото време. Влюбваше се в нея.

Какво ще прави със Софи, ако се окаже, че без да разбере, е бил сгоден и трябва да се ожени за Лусинда?