Каролайн Линдън
Греховни облози (22)

Глава 21

Софи съзнаваше какъв огромен риск поема, като продължава да се вижда с Джак. Всяка вечер появата му пред вратата й криеше опасност да го забележи любопитен съсед и да започнат ужасни клюки по неин адрес. Вече се наложи да каже на Колийн, защото Джак забрави ръкавиците си в преддверието, а прислужницата ги намери сутринта. Момичето обеща да си държи езика зад зъбите, но Софи бе наясно със склонността на слугите да си споделят всякакви тайни. Многократно си бе повтаряла, че и за негово и за нейно добро е редно да преустанови връзката.

Ала почукаше ли на вратата й, тя отваряше без колебание; вземаше ли я в обятията си, за да я целуне страстно, сърцето й преливаше от радост. Това стигаше, за да забрави собствените си правила, независимо от съществуващия риск. Вероятно оглупяваше от любов, но не се бе чувствала толкова щастлива от години. Само при мисълта за него засияваше и отказваше да си представи как или кога ще свърши.

Предстоеше й обаче изпитание, което я плашеше. Софи непрекъснато отлагаше срещата с приятелките си. Знаеше — бяха чули за скандалния облог. Успяваше да намери предлог да не пие чай с тях и отговаряше на писмата им, без да споменава за „Вега“ или Джак.

Нито искаше да лъже Елайза и Джорджиана, нито искаше да ги прогони, като се държи дистанцирано и тайнствено. Прие предложението на Елайза да се видят следващата седмица. Клюките по неин адрес във връзка с облога бяха позатихнали. Надяваше се двете млади жени да са загубили интерес към историята.

Колийн съобщи за пристигането на Елайза.

— Толкова се радвам да те видя! — възкликна Софи в малкия си салон.

— И аз. Умирам от любопитство, а нищо съществено не си ми писала напоследък.

— Всичко е както обикновено. Ти как си? Баща ти добре ли е?

— Много добре. Аз — също. Боже, не издържам повече! Софи, срещнах един джентълмен!

— Наистина ли?! Чудесно!

От радостния тон на Елайза бе ясно, че става въпрос за нещо повече от среща с джентълмен. Та тя се бе сблъсквала с десетки. Всички знаеха, че ще наследи значимото богатство на баща си. Никой от тях обаче не бе ставал причина Елайза да се изчервява и да се усмихва, както правеше сега.

— Кой е? Къде се запознахте?

— Великолепен е — засмя се Елайза. — Води някакви преговори с татко и редовно идва вкъщи. Чаровен е. О, Софи, влюбена съм!

Сърцето на Софи се сви. Истински се зарадва за приятелката си, но нямаше как да сподели, че и на нея й се е случило същото. Нейната връзка щеше да приключи някога. Беше неизбежно.

— Разкажи ми всичко — насърчи я тя с леко тъжна усмивка.

Елайза не се нуждаеше от повече подканване. Впусна се в оживен разказ и приключи с думите:

— Софи, очаквам да ми направи предложение за брак. О, как забравих да спомена — говоря за Хю Деверо!

— Графът на Хейстингс?

— Да — отвърна Елайза със замечтан поглед.

Колийн влезе с поднос. Софи се зарадва на отдалата й се възможност да помисли. Името й беше познато. Лорд Хейстингс често идваше във „Вега“. Не бе играла срещу него, защото той залагаше повече, отколкото тя си позволяваше. Не знаеше нищо друго за него, но усети как застава нащрек.

Бащата на Елайза, господин Крос, вероятно се бе поинтересувал за него. Той обикновено знаеше всичко за всички. Щеше ли да даде дъщеря си на комарджия? Може би. Все пак не бе чувала младия мъж да залага безразсъдно, а и притежаваше титла.

— Баща ти благосклонен ли е да даде ръката ти? — попита тя предпазливо.

— Да. Лорд Хейстингс ме покани в дома си и ме запозна с майка си и сестрите си. Боже, влюбена съм и ще се сдобия с майка и сестри едновременно. Има ли по-голям късмет от това?

— Заслужаваш го. Ти си най-милото и добро момиче, което познавам. Елайза, късметлията е лорд Хейстингс, задето си се влюбила в него.

— О, Софи, от сърце ти желая подобно щастие. — В този миг видя помръкналото изражение на приятелката си. — Какво има? — побърза да се осведоми тя.

— Нищо, нищо. Впрочем, къде е Джорджиана. Закъснява повече от обикновено. Тя знае ли за Хейстингс?

— О, забравих — промълви смутено Елайза. — Джорджиана няма да дойде днес. Изпраща ти обаче поздрави.

— Да не е болна?

Елайза се поколеба, преди да промълви:

— Не. Лейди Сидлоу, компаньонката й, не й позволи да дойде. Сега, с наближаването на сватбата, възрастната дама се вслушва много повече в желанията на лорд Стърлинг и на брат й. Не желае да ги обиди или ядоса. Стърлинг обаче обича Джорджиана и знае за приятелството й с теб. Едва ли ще го прекрати в бъдеще. В крайна сметка и той не е толкова чист и благороден! Често играе хазарт и се знае за посещенията му в… неморалните домове. — Софи я зяпна и Елайза се почувства длъжна да уточни:

— Чух го от татко. Той много държи на Джорджиана и искаше да е сигурен, че Стърлинг е подходящ за нея. Възложи на някого да го провери.

Софи се размърда притеснено, защото навикът на господин Крос да проучва всичко и всички й бе добре известен.

— Лейди Сидлоу е строга стара крава! — обяви Елайза, не разчела правилно мълчанието на домакинята. — Знайно е как от години залагаш във „Вега“. Какво значение има поредния ти облог?!

— Дотогава залагах пари — прошепна Софи.

— А този път — какво? — попита приятелката й изненадано.

Искам само една седмица да прекарам във вашата компания, прозвуча гласът на Джак в главата й.

Притеснена от мълчанието на Софи, Елайза продължи:

— Не ти ли се говори за това? Ще се опитам да ти помогна.

Беше изключено. Не беше във властта на Елайза нито да я накара да разлюби Джак, нито да накара него така да се влюби в Софи, че да забрави всички, обвързващи го с титлата задължения, и да се ожени за нея. Вместо това попита:

— Какво си чула? Или по-скоро: какво е чул баща ти?

По страните на Елайза плъзна руменина.

— Според татко, който е член на „Вега“, херцогът предложил невероятно голям облог. Всеки би се изкушил и той напълно те разбира. Джорджиана обаче си има изградена теория въз основа на чутото от Стърлинг: херцогът се влюбил в теб от пръв поглед и затова предложил облога. Чия история е по-близка до истината? Тази на татко, или тази на Джорджиана?

Софи бавно остави чашата. Чаят и без това вече бе изстинал.

— Истината вероятно ще накара баща ти да ти забрани да се виждаш с мен, както лейди Сидлоу е направила с Джорджиана.

— Татко го бива да преценява хората. Не се влияе от слухове и клюки. Иска да е наясно каква е истината, преди да отсъди — обяви Елайза решително. — Не възрази, когато му съобщих, че днес ще идвам тук.

Значи господин Крос е разбрал за условието на облога и въпреки това Елайза беше тук.

— Ти как се чувстваш? — поинтересува се Елайза. — Тъжна? Изплашена? Изглеждаш страшно напрегната. Ще пазя тайната до гроб, знаеш.

Софи се колебаеше. Искаше да сподели, но се притесняваше. Ами ако господин Крос размисли и забрани на Елайза да се вижда с нея, както лейди Сидлоу бе наредила на Джорджиана? Опасяваше се да не загуби и двете си приятелки.

Но Елайза я познаваше по-добре от всеки друг, а Софи се нуждаеше от човек, с когото да поговори.

— Права си. Нещо се случи. Но не бива да го казваш на никого.

— Ще мълча и пред Джорджиана, ако искаш.

— Дори не знам с какви думи да го опиша. Започна съвсем невинно… — Софи направи гримаса. — Е, не съвсем невинно…

— Явно, след като лейди Сидлоу не успява да го преглътне.

— Сгреших по отношение на Филип Линдвил — продължи Софи. Ти и Джорджиана ме задявахте заради него. Аз го приемах като флиртаджия — забавен, но безобиден.

— Определи го и като чаровен — напомни Елайза.

— Да, но е и безразсъден и на него не може да се разчита. Онази вечер седнахме да играем хазарт. Той залагаше, без да се замисля. Непременно щеше да загуби.

— Какво общо има херцогът с тази история?

— Беше дошъл във „Вега“, за да плати дълг на Филип. Явно е бил голям и Филип обещал да не стъпва в клуба цял месец. Още същия ден обаче нарушил дадената дума. Херцогът го видя пред игралната маса и побесня. Нареди на брат си да напусне „Вега“ веднага.

— Пред всички?! — ококори се Елайза.

— Да. Не биваше да го прави. Сам го призна по-късно. Както и да е — заговорих му непочтително и това го засегна. Тросна се и предложи, вместо да обирам брат му, да залагам срещу него. Губеше страховито и това доведе до скандалния облог, който аз като глупачка приех. Предложи пет хиляди паунда срещу една седмица в моята компания.

Елайза я зяпна. В старта се възцари мълчание. Едва след време гостенката промълви:

— Софи, защо прие?

— Заради петте хиляди паунда — призна тя. — Не беше добър играч и се надявах да спечеля.

Двете й приятелки отдавна бяха в течение на Великия й план.

— Но загуби. Боже!

— Да. Облогът сам по себе си беше скандален, но после стана по-лошо — продължи да излива душата си Софи. — Влюбих се в него и сега не знам какво да предприема.

За нейно смайване Елайза скочи и я прегърна.

— Скъпа, какво толкова лошо има? След като си загубила сърцето си по него, явно не е толкова студен и пресметлив, колкото го описват.

— Въобще не е студен и пресметлив — възрази Софи с разтреперан глас. Пое кърпичката, която Елайза й подаде. — Но съм обречена. Той е херцог, а аз съм жена, която се представя с измислено име, всяка вечер играя хазарт и нямам никакви връзки!

— Зависи колко те желае — отбеляза романтичната Елайза. — Според татко благородниците са способни да направят всичко, искат ли истински нещо.

Софи си избърса очите. И тя бе мислила така, но или не беше истина, или Джак не я желаеше достатъчно.

— И какви са нещата между вас сега? — поинтересува се Елайза, досетила се, че това не е всичко.

— Имаме връзка — призна Софи едва чуто. — Това трябва да бъде запазено в пълна тайна. Съзнавам необходимостта да я прекратя, но не съм в състояние. Една вечер дойде във „Вега“ и макар да съм наясно колко е пагубно отново да свържат имената ни, му предложих да споделим карета. После го поканих вкъщи и поисках да ме люби.

— Боже! — възкликна Елайза. Софи си даде сметка, че е казала прекалено много. — Правила ли си го… друг път?

— Не! Това въобще не съм аз! Наясно съм колко е опасно и как ще разруши всичко, за което съм се трудила досега. Защо не успявам да спра да мисля за него?!

— Защото си влюбена. Тогава човек губи здравия си разум и прави неща, които иначе не биха му хрумнали. Мислиш само за любимия, кога ще го видиш, какво ще му кажеш. Любовта те прави оптимист, че всичко ще се подреди, защото човек не се отказва от подобно щастие.

Тонът й бе станал отново замечтан и нежен. По същия начин й разказваше за лорд Хейстингс. Беше го срещнала и се беше влюбила. Софи се радваше за приятелката си, но това не облекчаваше нейното положение.

— Какво искаш да се случи? — попита Елайза, явно прогонвайки временно лорд Хейстингс от мислите си. — Ако ти предложи брак, би ли приела?

— Да! — отсече Софи, без да се замисли.

Сама се изненада от копнежа в гласа си, но явно не и Елайза, която кимна доволно.

— Великият ти план е да си намериш съпруг. Защо да не е той?

— Защото е херцог — напомни й тя.

— А ти си внучка на виконт.

— Лишена от наследство внучка на виконт мизантроп — поправи я тя. — Със скандални родители, а наличните ми пари съм спечелила на игралните маси. Дори да се разбере за роднинската ми връзка с Мейкпийс няма да ми помогне, защото за него съм толкова мъртва, колкото и баща ми.

— Ако херцогът те обича, няма да има значение — не се предаваше Елайза.

— Играя на комар всяка вечер — продължи Софи. — Той ненавижда хазарта.

— Омъжиш ли се за него, няма да ти се налага. Готова ли си да се откажеш от клуба?

— Да, но…

— Софи, трябва да му кажеш!

— Че съм влюбена в него?!

— Не. За себе си. Без честност любовта не процъфтява.

Ако Софи имаше тайна, освен връзката си с Джак, това беше нейното минало.

— Понякога честността е фатална. — Изправи се и отиде до прозореца. — Той едва ли иска нещо повече от съществуващото между нас в момента. Ако му разкажа всичко, само ще потвърдя, че не съм подходяща за херцогиня.

Ако той знае всичко за нея, вероятно ще сложи и край на връзката им, а това плашеше Софи най-много. Вече се бе примирила, че никога няма да е херцогиня, но искаше страстната й, великолепна тайна връзка да продължи възможно по-дълго.

— Има само един начин да разбереш — отбеляза Елайза философски. — Разкажи му истината за себе си. Позволи му той да избере дали ще бъде с теб, или не.

Софи свъси вежди, но трябваше да признае, че Елайза е права. Ако иска да има шанс за истинско щастие с него, се налага да разкрие пред Джак всичко за себе си. Отдръпне ли се, значи чувствата му не са дълбоки, колкото нейните. И тогава това да е подтикът, който ще й помогне да сложи край на тази история.

Но ако не се отдръпне…

— Да — промълви тя. Пое си дълбоко въздух и кимна. — Ще му кажа.