Каролайн Линдън
Греховни облози (4)

Глава 3

Думите, произнесени решително и ледено, изкънтяха във въздуха. Софи за малко да подскочи. Лорд Филип светкавично сложи ръката със заровете зад гърба си.

— Чакай. — Звучеше стреснат и плах. — Ще ти обясня.

— По дяволите, спри! — заповяда мъжът, прекъснал играта.

Тя продължаваше да не го вижда, тъй като тълпата го скриваше. Тонът му обаче беше бесен. Филип изглеждаше притеснен. Множеството се отдръпна и направи път на новопристигналия. Тя го изгледа с любопитство. Нещо в лицето му й се стори познато. Хвърли поглед към лорд Филип и се досети, че двамата са роднини.

Разбира се. Филип го беше споменавал. Това беше херцогът, суровият по-голям брат, който контролираше доходите на Филип и му се караше, задето губи пари на игралните маси. Филип го беше описал като скучен и суховат човек, който прекарва по цял ден над счетоводните книги. Софи констатира, че несъзнателно си е изградила представа за далеч по-възрастен и непривлекателен мъж.

Оказваше се, че дълбоко е сгрешила.

Беше висок, със златиста коса и изглеждаше превъзходно в тъмно вечерно облекло. Лицето му сякаш бе изваяно от Микеланджело. Филип също бе висок на ръст, но слабоват. Херцогът бе широкоплещест, със стройни крака и добре оформени прасци. Беше най-много пет години по-възрастен от Филип.

В синьо-сивите му очи обаче нямаше никаква топлина. Пренебрежителният поглед, който й хвърли, я накара да се почувства дребна и незначителна. Спря до масата и се обърна към брат си.

— Е? — попита той настойчиво.

Филип се насили да се усмихне.

— Изненадан съм да те видя тук. Да поиграеш ли си дошъл?

— Не, не такъв е планът ми. Какъвто, предполагам, е твоят.

Изпод мигли Софи гледаше ту единия, ту другия. Зад гърба й имаше тълпа зяпачи, от едната й страна стоеше Филип, пред нея — херцогът. Нямаше как да помръдне.

— Не — погледна го Филип предизвикателно. — Случайно обаче забелязах моята скъпа приятелка госпожа Камбъл и всичките ми добри намерения се изпариха. Не успях да устоя. Нима би ме укорил?

Хвана ръката й и я поднесе към устните си.

Софи се изчерви. Как смееше да я изкарва нея виновна?

— Милорд — промълви тя, издърпвайки ръката си, — става късно. Ще доиграем играта друг път.

Изправи се и направи лек реверанс.

— Вероятно ще е най-добре — усмихна й се ласкаво Филип. — До някоя следваща вечер, мила — промълви той с повече интимност, отколкото й беше приятно.

— Не говори глупости! — сряза го херцогът. — Напълно неприемливо е!

О? — подсмихна се Филип. — Прощавай, по кое…

— Няма да довършиш играта друг път — продължи брат му троснато. — Нито с нея, нито с друг. Преставаш още сега, Филип. Нямам повече търпение за твоите лудории!

— Лудории? — повтори Софи, макар да не смяташе да се намесва.

— Не съм дете! — просъска Филип.

— Ако не си, значи си глупак! — отвърна херцога ледено. — От детето поне се очаква да порасне и да стане разумен и достоен мъж.

Филип се изчерви.

— Уеър — процеди той през стиснати зъби, — престани.

— Да престана?! Точно това те помолих, а ти обеща да го сториш — херцогът натърти всяка дума. — Даде дума месец да не сядаш на игрална маса и да не залагаш по конни надбягвания. А ето те тук. В деня, в който се закле. Как ще го обясниш?

— Дойдох само, за да се видя с Дашуд — промърмори Филип.

Зяпачите се бяха поотдалечили, но в салона бе достатъчно тихо и те чуваха разговора. Джайлс Картър никакъв не се виждаше.

— Аз дойдох да видя Дашуд! — тросна се благородникът. — Ти си дошъл да залагаш пари, с които не разполагаш. — Погледна Софи с открито презрение. — Виждам колко е твърдо решението ти, след като оставяш да те уговори първата жена, която ти се усмихне.

Значи Филип е обещал да не играе комар, съобрази Софи. Тайничко оправдаваше гнева на херцога; тя също смяташе, че мястото на Филип не е на игралните маси.

Същевременно обаче не желаеше да я винят за прегрешенията на друг.

— Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея — обади се тя. — Да, всички имаме недостатъци, но нека не ги обсъждаме публично.

— О, проява на морал — провлачено поизнесе херцогът и за пръв път изгледа Софи с известен интерес. — Нещо невиждано досега сред твоите приятели, Филип.

Брат му бе свел глава. Ушите му бяха почервенели.

— Достатъчно, Уеър — повтори той. — Моля те, Джак.

Джак? Какво безгрижно име за такъв суров човек. На Софи започна да й става жал за Филип, унижен така пред приятели и познати.

— Да, моля ви — застъпи се и тя. — Тук не е нито мястото, нито времето.

— Нима? А на мен ми се стори, че няма време — хвърли й той хладен поглед. — Но явно предпочитахте да замълча, за да успеете да спечелите тлъста сума от него.

Тя си пое дълбоко въздух, за да не каже нещо, за което ще съжалява. Трябваше по-категорично да откаже на Филип, когато прекъсна играта й с Джайлс Картър.

— Това е напълно невярно! Нямам желание да разорявам когото и да било и съм възмутена, задето дори го загатвате!

— Не я набърквай — обади се Филип. — Мила, най-добре се оттегли, та благородникът, мой брат, и аз да се караме насаме.

Устните на херцога се извиха в мрачна усмивка и на Софи й мина през ума, че би бил неустоимо привлекателен, ако се усмихне от сърце.

— Колко спечелихте от него?

— Това определено не ви засяга! — отвърна тя възмутено.

Какво значение има как се усмихва, след като е такова студенокръвно чудовище?

— Напротив. Винаги се обръща към мен да платя дълговете му — възрази херцогът. — Вие ли сте следващият кредитор, на когото ще трябва да се издължа?

Филип вече бе лилав от унижение и гняв. Пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Софи. Задържа я за миг, а после я плъзна по гърба й, към талията. Софи застина.

— Остави я на мира — прошепна сковано Филип. — С госпожа Камбъл сме… приятели.

Последвалата пауза загатна за нещо повече.

— Не ставай глупак! — отсече Джак, без да откъсва очи от Софи.

— Тя не ти е приятел. Не ти е дори метреса, което щеше да оправдае разхода. Тя просто печели пари от теб.

Софи зяпна от възмущение.

— Как смеете.

— Ще го докажа. — Най-накрая отмести очи от нея. Взе заровете от масата. — Желаете да играете, така ли, мадам? Тогава нека е срещу мен.

Протегна ръка и Филип неохотно му подаде шепа жетони. Без дори да ги погледне, херцогът ги постави на масата.

Тя ги зяпна и бързо направи изчисления. Купчината жетони възлизаше на солидна сума пари.

— По гвинея на завъртане — отсече той. — Или ви е страх да не загубите, когато опонентът ви не е празноглав млад мъж?

Лорд Филип изгледа брат си враждебно. Джак не забеляза; Софи обаче не го пропусна. Ала нямаше да допусне да я сплашат. Не се оставяше да я тъпчат. Научи се да се защитава и срещу младите дами от Академията на госпожа Ъптън, които се присмиваха зад гърба й, и срещу лондонските матрони, които се отнасяха високомерно към нейната независимост. Ако се оттегли, щеше да е проява на слабост. Освен това херцогът я обиди, намеквайки, че е едва ли не измамница. Да, Софи обичаше да печели — все пак трябваше да се издържа, — но играеше честно. А когато губеше, го правеше великодушно. Несправедливите думи на херцога й подействаха като шамар.

— Да ме е страх? — изимитира тя най-високомерния тон на госпожа Ъптън. — От вас?! — Изгледа го изпитателно. — Откъде ви хрумна подобна мисъл?

По лицето на Филип се появи злорада усмивка. На брадичката на херцога заигра мускул.

— Тогава да играем!

Беше лудост да се подчини; лудост, безразсъдство и вероятно глупост. Но Софи бе правила и по-лоши неща. След като той иска да играе срещу нея, ще й е приятно, ако успее да го победи.

От малкото неща, които Филип бе разказвал за брат си, помнеше, че херцогът не играе комар; никак не го одобряваше. Следователно щеше да играе като аматьор. Херцогът на Уеър се държа грубо и обидно и й се искаше да го постави на място. Изпита необяснима солидарност към сър Филип и бе готова да накаже дръзкия му брат.

Седна отново до масата, постави жетон и вдигна заровете.

— Седем.

В настъпилата около масата тишина гласът й изкънтя, но тя не забеляза. Не виждаше струпалите се наоколо хора, а само своя враг. Целуна юмрука със стиснатите зарове и ги хвърли.