Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Хората, които не го заслужаваха (48)

Ваня се качи по стълбите и застана пред вратата, която беше виждала и преди. Позвъни. Огледа се. Подкреплението беше наблизо, но беше скрито, в случай че Саурунас погледне през шпионката. Тя пак натисна звънеца. От другата страна не се чуваше никакво движение. Да не би полицаят, който наблюдаваше сградата, да е сбъркал? От кратката среща с него Ваня не остана с впечатление да е сред най-будните умове. Или пък Саурунас пак е изчезнал, без да го е забелязал?

Тя вече беше готова да зареже цялата работа, когато чу приближаващи стъпки зад вратата и в следващия момент ключалката изщрака.

— Кристиан Саурунас? — попита Ваня, когато иззад открехнатата врата се показа мъж с голяма бухнала брада.

— Да — потвърди той и я погледна въпросително.

— Сам ли сте в жилището?

— Какво? — Още по-голямо учудване. — Да.

Ваня тихо отстъпи встрани и след броени секунди Саурунас вече беше проснат на пода в антрето от трима тежковъоръжени мъже. Високи възклицания от изненада и болка, когато извиха ръцете му на гърба и ги приковаха с белезници. Ваня пристъпи в апартамента, докато мъжете от спецчастите изправяха Саурунас на крака.

— Ваня Литнер, Национален отдел за разследване на убийства — представи се тя и показа картата си. — Искаме да говорим с вас във връзка с убийствата на Патрисия Андрен, Мирослав Петрович, Сара Юхансон и Клас Валгрен.

— Какво? Кой?

Ваня не повтори. Кристиан Саурунас щеше да има предостатъчно възможности да чуе четирите имена отново.

— Имате ли адвокат или юридически представител, или искате да ви уредим служебен защитник?

— Нямам адвокат… — заекна Саурунас и по гласа му личеше, че още не разбира какво става и за какво му е защитник.

Ваня кимна на полицаите и те отведоха мъжа при чакащата кола, за да го закарат до Кунгсхолмен. Тя навлезе няколко крачки в апартамента, докато вадеше телефона си и набираше кратък номер. Жилището й се струваше задушно и прашно, въпреки че един от прозорците и вратата към балкона бяха отворени. Сякаш никой не е влизал от дълго време. Вратата на тоалетната беше открехната и оттам се носеше не особено приятна миризма. Може би обяснението защо Саурунас се забави с отварянето на вратата.

От другата страна вдигнаха телефона.

— Можете да идвате — съобщи Ваня, обърна се и остави апартамента на Урсула и на техническите лица.