Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Хората, които не го заслужаваха (21)

Били беше проникнал в лаптопа на Патрисия Андрен.

Не се оказа кой знае колко трудно. Тя нямаше парола за достъп и веднъж като влезе в системата, той можеше да провери през кеша кои страници е посещавала най-често. Започна с Фейсбук, където беше висяла постоянно, и веднага му излезе късметът.

Истински късмет.

Патрисия не беше излязла от профила си. Той нетърпеливо се зае да разглежда стената й. Ефектът от пресконференцията беше главозамайващ. Постовете през деня направо я бяха наводнили.

Много.

Абсурдно много.

Всички се бяха почувствали длъжни да кажат нещо и да симулират страдание. Да дрънкат за болката, която изпитват за човек, когото са виждали само по телевизията. Изглеждаше странно и същевременно леко банално. Всичките 7187 последователи на Патрисия тъгуваха, независимо колко добре са я познавали. Ако се съди по постовете и коментарите, тя щеше да стане по-известна и обичана след смъртта си, отколкото когато и да било през живота си.

Били започна да скролва назад, покрай най-новите постове и след малко стигна до последния пост, написан от самата Патрисия. От мобилния й в 14:46 часа в деня на убийството. Селфи, направено във фризьорския салон, с текста: „След малко ще ме интервюират, стискайте палци“.

Той продължи назад, мина през безброй делнични, повтарящи се постове — всичките по един или друг начин говореха колко хубаво е всичко, колко вкусно е всичко и колко уютно може да ти бъде — докато не намери нещо, което събуди интереса му. Осми юни в 13:24 часа под друго селфи, направено на работа, беше написала: „Току-що ми се обадиха от Сюдсвенскан. Голяяямо интервю! Ще ви държа в течение“.

Били отбеляза 8.6. 13:24 в собствения си лаптоп.

Следващата стъпка беше да поръча на телефонния оператор списък с всички обаждания от мобилния на Патрисия. Да види от кои номера са й позвънили преди 13:24 часа в този ден. Убиецът трябваше да е сред тях. Ако наистина беше толкова умен и предпазлив, колкото се беше показал дотук, вероятно се беше обадил от телефон с предплатена карта, но при всички случаи си струваше да се провери.

Били се върна до последния пост на Патрисия и зачете коментарите под него. Може пък да беше отговорила на някого и да беше разказала подробности за приближаващата среща. Много харесвания и вдигнати палчета. Никъде нито отговор, нито благодарности от Патрисия. До предпоследния.

Публикуван в 03:16. От нейния телефон.

Съвсем кратко.

— Тринайсет от шейсет. Негодна.

Били се сепна. 03:16. Около пет часа преди да намерят трупа й. Той бързо отвори доклада от аутопсията. Имаше някакъв спомен, че в Лунд бяха определили часа на смъртта между 21:00 и 01:00. Той намери страницата и се увери, че е запомнил правилно.

Постът определено беше написан след смъртта й.

Тринайсет от шейсет.

Шейсет въпроса в тестовете, които намериха на гърба на жертвите.

Били въздъхна дълбоко и остави листа. Мислеше трескаво. Дали извършителят е съобщил и резултата на Мире след смъртта му? Доколкото знаеха, не. Но първата работа на местната полиция не беше да проверява социалните мрежи. Били знаеше как дигиталната страна на всяко разследване разделя колегите на две групи. Онези, които гледаха на новите технологии като на голям плюс, и онези, които изобщо не ги поглеждаха.

Той извади мобилния си и отвори Туитър. Потърси Мире Петрович, намери го и го последва. Профилът на Мире се отвори. Нищо. Не е бил особено активен. По някой и друг туит на два-три дни. Нищо след смъртта му.

Били отвори Инстаграм и потърси там, намери името и — точно както очакваше — профилът на Мире не беше частен. Веднага видя, че няма да се наложи да гледа далеч назад.

Били потръпна.

Първата снимка, която излезе. Последната в живота му. Тестът на Мире беше оставен върху нещо, което приличаше на ученически чин, и изпълваше почти цялата снимка, но в единия ъгъл се виждаше малко от пода. На него — крак в обувка под ъгъл, от който личеше, че човекът не стои изправен. Били позна обувките. Бяха на Мире. Всичко сочеше, че не е бил жив при правенето на снимката. Отдолу пишеше:

Негоден. 3/60

1884 лайка.

366 коментара, повечето питаха какво е това, по дяволите. Приличало на изпит. Не знае ли, че сега е лятната ваканция?

Три правилни.

Три от шейсет.

Негоден.

Били вдигна мобилния, за да се обади на Торкел и да му съобщи какво е открил.