Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (9)

6

— О, господи, ще свърша… ще свърша…

На юг оттам, в сърцето на Колдуел, на паркинга зад „Желязната маска“ Трез Латимър се зарадва да го чуе, макар и да не се учуди. Ала не беше нужно да го научава и целият щат.

Докато ту влизаше, ту излизаше в отдаващата му се с охота жена под него, той й затвори устата, като я целуна бурно; езикът му нахлу в горещата й уста и прекъсна всякакви ненужни коментари.

Колата, в която се намираха, беше тясна и миришеше на парфюма й — сладникав, остър и евтин… мамка му, следващия път щеше да си избере доброволка за секс с джип или още по-добре — с мерцедес S550 с достатъчно място отзад.

Очевидно бе, че този нисан не беше създаден, за да побере един близо сто и трийсет килограмов тип, чукащ като за световно полугола стоматологична сестра. Или пък беше асистентка в адвокатска кантора?

Не си спомняше.

А и имаше по-наложителни проблеми, за които да се тревожи. Измести се рязко, за да прекрати целувката, тъй като колкото повече се приближаваше неговият оргазъм, толкова повече кучешките му зъби се издължаваха… а не искаше да я одраска неволно — вкусът на прясна кръв щеше да събуди в него едно друго, още по-опасно желание, а не беше сигурен доколко добра идея бе да пие от нея.

Всъщност можеше да забрави за това.

Идеята беше направо лоша. И не защото тя беше обикновена човешка жена.

Някой ги наблюдаваше.

Трез вдигна глава и погледна през задния прозорец.

Като сянка зрението му беше три-четири пъти по-остро от това на обикновените вампири и сега с лекота прониза мрака. О, да, някой определено ги зяпаше, застанал отляво на служебния вход. Време бе да приключва с това тук.

Той начаса пое контрол, пъхна ръка между телата им, откри клитора й и започна да го потърква, докато продължаваше да прониква в нея, карайки я да свърши толкова мощно, че главата й се отметна рязко назад и се удари във вратата.

За него обаче нямаше оргазъм.

Ала все тая. Това, че някой се мотаеше наоколо, превръщаше нехайното, мимолетно забавление в нещо друго, което означаваше, че трябваше да сложи край възможно най-бързо.

Благодарение на многобройните си контакти той имаше цял куп врагове. А на всичкото отгоре имаше и… усложнения… които си бяха само негови.

— О, мили боже…

Ако съдеше по експлозивния начин, по който дъхът излизаше от гърдите й, мощните конвулсии на тялото й и пулсациите, които обгръщаха пениса му, стоматологичната сестра/юридическата сътрудничка/ветеринарната помощничка си изкарваше невероятно. Той обаче в съзнанието си вече бе приключил с цялата тази глупост и му се искаше да слезе от колата, за да се насочи към…

Беше жена. Да, който и да ги наблюдаваше, определено беше от женски пол…

Трез се намръщи, осъзнал изведнъж коя е тя.

Мамка му.

От друга страна — поне не беше лесър. Нито пък симпат. Нито наркодилър, за когото да трябва да се погрижи. Или пък конкуриращ го сводник със свое собствено мнение. Или вампир, който трябваше да бъде поставен на мястото си. Или Ай Ем, брат му…

Нищо подобно. Просто една безобидна жена. Колко жалко, че не можеше да се върне обратно към блажените си игрички, но настроението вече бе съсипано.

Стоматологичната сестра/юридическата сътрудничка/ветеринарната помощничка/фризьорката дишаше така, сякаш се опитваше да вдигне пиано.

— Това беше… невероятно… просто…

Трез излезе от нея и прибра пениса си в панталоните. Съществуваше голяма вероятност след около половин час топките му да придобият яркосин цвят, ала щеше да се оправя с това, когато му дойдеше времето.

— Ти си невероятен. Ти си най-невероятният…

Трез остави пороят от глупави думи да го залее.

— Ти също, сладурче.

Целуна я, за да изглежда, сякаш го е грижа… а и донякъде наистина беше така. Тези човешки жени, които използваше, имаха значение за него дотолкова, доколкото бяха живи същества, заслужаващи уважение и добро отношение поради простичкия факт, че в гърдите им биеше сърце. За мъничко те му позволяваха да използва телата им, а понякога и вените им и той оценяваше този дар, който винаги му бе отдаван доброволно и понякога — повече от веднъж.

И именно това последното беше проблемът, който стоеше ей там.

Трез вдигна ципа си и внимателно извъртя масивното си тяло, така че да не смачка десетминутната си партньорка или пък да си разбие главата в покрива на колата.

Само че сладурчето като че ли нямаше никакво желание да помръдне. Просто си лежеше там като възглавница, метната върху седалката; краката й — все така разтворени, сърцевината й — все така готова, гърдите й все така разголени и отказващи да се подчиняват на земното притегляне, като два пъпеша, залепени за гръдния й кош.

Имплантите трябва да бяха под мускулите, заключи Трез.

— Какво ще кажеш да се облечеш? — предложи той, придърпвайки двете половинки на дантеленото й бюстие.

— Беше направо фантастичен…

Тя беше като желе (е, с изключение на коравите като камък изкуствени гърди) — мека и податлива, но не и улесняваща го, докато той я пооправи, изправи я да седне и приглади изкуствено удължената й коса.

— Беше готино, сладурче — тихо каза той и наистина го мислеше.

— Ще те видя ли отново?

— Може би. — Трез й се усмихна със стиснати устни, така че кучешките му зъби да не се виждат. — Навъртам се наоколо.

Тя измърка като котка и му издиктува телефонния си номер, който той не си направи труда да запомни.

Тъжната истина бе, че такива жени като нея с лопата да ги ринеш — в този няколкомилионен град сигурно имаше поне няколкостотин хиляди двайсет и няколко годишни парчета със стегнати задничета, които си търсеха забавления и лесно разтваряха краката. Всъщност те бяха като еднакви, поради което Трез не можеше да се задържи само при една. С толкова много общи неща помежду им, той постоянно имаше нужда от нови попълнения, за да не изгуби интерес.

Минута и половина по-късно вече беше излязъл от колата, без да си направи труда да изтрие спомените й. Като сянка той имаше на свое разположение цял куп трикове за проникване в мозъците, но от години вече не си губеше времето с това. Не си струваше усилието… пък и от време на време му харесваше да повтори нещо.

Бързо погледна към часовника си.

По дяволите — и така щеше да пристигне у Ай Ем със закъснение, но очевидно трябваше да се погрижи за проблема, тропащ на задната му врата, преди да приключи за тази нощ.

Когато се приближи и спря пред жената, тя вирна брадичка и сложи ръка на хълбока си. Точно тази еднодневка имаше руса, изкуствено удължена коса и очевидно предпочиташе късите панталонки пред полите — изглеждаше нелепо в студа с пухкавото си розово яке и голите си крака.

Малко като „Снежна топка“^[1], набучена на две клечки за зъби.

— Забавляваме се, а? — попита тя.

Очевидно се опитваше да изглежда овладяна, но начинът, по който токчето на обувката й потропваше, издаваше, че е възбудена и разгорещена… и то не по хубавия начин.

— Здрасти, сладурче. — Той наричаше всички така. — Добре ли си изкарваш тази нощ?

— Не.

— Е, много жалко. Слушай, ще се видим по-…

Жената направи огромната грешка да го сграбчи за ръката, докато той минаваше покрай нея; ноктите й се забиха в копринената му риза и потънаха в кожата.

Трез рязко обърна глава и очите му припламнаха. Но поне успя да се овладее, преди да е оголил зъби.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — каза тя, привеждайки се към него.

— Трез! — извика някой.

Изведнъж гласът на шефката на охраната му достигна до съзнанието му. За щастие. По природа сенките бяха миролюбиви… стига да не бъдеха нападнати.

Докато Хекс се приближаваше тичешком, сякаш знаеше, че убийството не е сто процента изключено, той отскубна ръка, при което го жегнаха пет убождания там, където ноктите на жената се бяха впили в кожата му. Заключвайки яростта си, той сведе поглед към лицето й.

— Сега си върви у дома.

— Дължиш ми обяснение…

Трез поклати глава.

— Аз не съм ти гадже, малката.

— Точно така, гаджето ми знае как да се отнася към една жена!

— Тогава си върви вкъщи при него — мрачно каза Трез.

— А ти какво, ще чукаш различно момиче всяка нощ?

— Аха. А в неделя понякога и две. — Мамка му. Защо не беше заличил спомените на тази? Кога беше с нея? Преди две нощи? Три? Вече беше твърде късно. — Върви си у дома при твоя мъж.

— Повдига ми се от теб. Ти мръсно, шибано…

Когато Хекс пристъпи между тях двамата и заговори с нисък глас на истеричната жена, Трез беше повече от доволен за подкреплението… защото мадамата в нисана реши да избере точно този момент, за да обърне автомобила си на паркинга и да се приближи.

Докато минаваше покрай тях, тя свали прозореца широко усмихната, сякаш страшно й харесваше да бъде „другата жена“.

— До скоро, любовнико.

Което отприщи порой от сълзи: малката с розовото яке, гаджето и проблема с привързването избухна в рев, достоен за сцена на гробището.

И разбира се, Ай Ем се появи точно в този момент.

Забелязал присъствието на брат си, Трез затвори очи.

Страхотно. Направо шибаният връх.