Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (34)

31

— Точно това търся.

Докато говореше, Трез обикаляше склада и тропотът на ботушите му отекваше из просторното празно помещение. Съвсем ясно долови облекчението, което долетя откъм застаналата до вратата брокерка на недвижими имоти при тези думи.

Да се пазари с човеци? Беше като да открадне бонбон от бебе.

— Може да преобразите тази част от града — каза жената. — Мястото предлага прекрасни възможности.

— Така е.

Не че магазините и ресторантите, които щяха да изникнат след пристигането му, щяха да са от най-изисканите — по-скоро студиа за татуировки, евтини закусвални и порнографски киносалони.

Което изобщо не беше проблем за него. Дори сводниците можеха да се гордеят с добре свършената работа… а честно казано, той имаше далеч по-голямо доверие на татуировчиците, отколкото на така наречените „почтени граждани“.

Трез се обърна. Помещението беше огромно, на височина почти колкото на ширина, с редици квадратни прозорци, повечето от които бяха изпотрошени и заковани с шперплат. Покривът бе солиден, или поне по-голямата част от него — гофрираните ламарини задържаха навън снега, макар да не се справяха със студа. Подът беше циментов, но очевидно имаше и подземно ниво — на много места бяха разположени капаци, макар че никой от тях не се отваряше. Електрическата инсталация изглеждаше наред; нямаше система за отопление; водопроводната инсталация не струваше.

Ала в мислите си Трез не виждаше мястото такова, каквото беше сега — не, той си го представяше преобразено, клуб с мащабите на „Лаймлайт“. Естествено, за проект като този щеше да е необходима солидна финансова инжекция, както и поне няколко месеца работа. Но накрая Колдуел щеше да се сдобие с ново място, което да привлича тълпите, а той — с нов източник на доходи.

Всички щяха да спечелят от това.

— Е, ще направите ли оферта?

Трез погледна към жената. Адски професионална в черното си вълнено палто и тъмния костюм с пола до под коленете — деветдесет процента от тялото й покрити, и то не само защото беше декември. И все пак въпреки строгите си дрехи и прическа за него тя беше хубава по начина, по който бяха хубави всички жени — имаше гърди, мека, гладка кожа и местенце между краката, с което да си поиграе.

При това го харесваше.

Личеше си по начина, по който свеждаше очи, и по това, че сякаш не знаеше какво да прави с ръцете си — те ту бяха в джобовете на палтото й, ту си играеха с косата й, ту оправяха копринената й пола…

Трез можеше да измисли поне няколко неща, които тя да прави с ръцете си.

Усмихна се и тръгна към нея… спирайки едва когато навлезе в личното й пространство.

— Да. Искам го.

Двусмислието в думите му не й убягна и бузите й поруменяха — не от студ, а от възбуда.

— О! Добре.

— Къде искаш да го направим? — провлачи той.

— Офертата имате предвид? — Тя се прокашля. — Просто трябва да ми кажете какво… искате и аз… ще се погрижа да го получите.

О, колко мило — не беше свикнала с нехайния, случаен секс!

— Тук.

— Моля? — Тя най-сетне го погледна в очите.

Трез се усмихна бавно и стегнато, така че кучешките му зъби да не се видят.

— Офертата. Да я направим тук и сега.

Очите й се разшириха.

— Наистина ли?

— Аха. Наистина. — Той се приближи още малко, ала не толкова, че да се докоснат. С удоволствие щеше да я съблазни, но трябваше да е напълно сигурен, че тя го иска. — Готова ли си?

— Да… направя… офертата?

— Аха.

— Тук… ъъъ… е студено — каза тя. — Може би в офиса ми? Там… се грижа за… повечето от… офертите си.

Като отникъде образът на брат му, седнал на дивана у тях и вперил укоризнен поглед в него, изскочи в съзнанието на Трез и му подейства като шамар… и той изведнъж си даде сметка, че беше правил секс с почти всяка жена, която бе срещнал през последните… мамка му, колко време?

Е, разбира се, ако бяха твърде млади, не беше спал с тях.

Нито пък ако бяха прекалено стари.

Което изключваше колко — десетина-двайсет? Страхотно! Истински герой.

Какви ги вършеше, по дяволите? Не желаеше да отиде в офиса на тази жена — първо, нямаше достатъчно време, ако искаше да бъде в „Желязната маска“, когато отворят… Така че единствената възможност беше тук, прави, тя — с пола вдигната около кръста и обвила крака около хълбоците му. Бързо и без нищо излишно; а после всеки щеше да продължи по своя път.

След като й кажеше колко е готов да плати за това помещение, разбира се.

Ала след това какво? Нямаше да я изчука и когато приключеха сделката. Той рядко повтаряше — само ако някоя страшно му харесваше… или ако в момента ужасно му се искаше… а в този случай не беше така.

За бога, какво щеше да получи от това? Нямаше да я види гола. Нито пък щеше да има кой знае какъв физически допир.

Освен ако… не целеше точно това.

Кога за последно наистина беше с жена? Ама в истинския смисъл на думата. Приятна вечеря, музика, целуване, което да ги отведе в леглото, а после дълго, бавно любене, по време на което той да получи два-три оргазма.

И никакво задушаващо чувство на ужас, когато всичко свърши.

— Щяхте да кажете нещо? — напомни му жената.

Ай Ем беше прав. Не се нуждаеше от това. По дяволите, тази жена дори не го привличаше. Стоеше пред него, достъпна и готова, а венчалната халка на пръста й означаваше, че след като всичко свършеше, едва ли щеше да му създава проблеми… защото имаше какво да изгуби.

Трез направи крачка назад.

— Слушай, аз… — Телефонът в джоба на палтото му иззвъня. Точно навреме, помисли си той и погледна дисплея. Ай Ем. — Извинявай. Трябва да вдигна. Хей, какво правиш, малки братко?

Отговорът на Ай Ем беше тих, сякаш беше понижил глас.

— Имаме гости.

Тялото на Трез се напрегна.

— Какви и къде?

— Аз съм вкъщи.

Мамка му.

— Кой е?

— Не е годеницата ти, спокойно. Анслай е.

Първосвещеникът. Страхотно.

— Е, аз съм зает.

— Не е тук, за да се види с мен.

— Ами тогава най-добре да си върви там, откъдето е дошъл, защото аз имам друга работа. — Откъм слушалката не долетя отговор, но Трез и сам можеше да попълни думите в това безмълвно скастряне. Неспособен да стои на едно място, той взе да обикаля наоколо. — Виж, какво искаш да направя?

— Да престанеш да бягаш и да се оправиш с това.

— Няма нещо, с което да трябва да се оправям. Ще се видим по-късно, става ли?

Вместо отговор, връзката прекъсна. Но разбира се, когато очакваш брат ти да разчиства твоите бъркотии, малко е вероятно той да е в настроение за продължителни сбогувания.

Трез затвори и погледна към брокерката. Усмихнат широко, той се приближи до нея и сведе поглед към лицето й. Червилото й беше малко по-розово, отколкото подхождаше на тена й, ала Трез не го беше грижа.

То нямаше да остане там още дълго.

— Нека ти покажа колко топло мога да направя това място — каза той и по лицето му бавно се разля усмивка.

* * *

В стаята на Лейла между различните заинтересувани страни най-сетне се бе стигнало до известно разведряване на отношенията.

Фюри вече не се опитваше да окачи Куин на стената като картина. Лейла я преглеждаха. А вратата на спалнята беше затворена, така че всичко, което се случваше вътре, щеше да има само четирима свидетели от първа ръка.

Куин чакаше доктор Джейн да заговори.

Най-сетне тя свали стетоскопа от врата си и се облегна назад. Изражението й изобщо не беше обнадеждаващо.

Куин не разбираше. Та нали пред дверите на Небитието беше видял дъщеря си. Пребит и оставен да умре край пътя от бранителите на честта, той се бе възнесъл бог знае къде, приближил се бе до белия портал… и бе видял момиче, чиито очи имаха съвсем същите цветове като неговите.

Ако не беше това, навярно изобщо не би легнал с Лейла. Ала напълно сигурен, че съдбата му беше предначертала именно това, нито за миг не си бе помислял, че…

Мамка му, може би детето беше плод на друга връзка… някъде в бъдещето.

Сякаш той някога щеше да бъде с друга! Когато и да било!

Невъзможно. Не и след като беше имал Блей.

Не.

Дори ако той и бившият му приятел никога вече не се озовяха между чаршафите, той нямаше да бъде с никой друг. Кой би могъл да се сравни с него? Пълното въздържание беше за предпочитане пред второкачествените заместители… а именно това можеше да му предложи остатъкът от планетата.

Доктор Джейн се прокашля и улови ръката на Лейла.

— Кръвното ти е малко ниско, а пулсът — слабичък. Смятам, че и двете неща могат да се оправят с едно хранене…

Куин само дето не скочи върху леглото, протегнал китката си.

— Готово… ето.

Доктор Джейн сложи ръка върху неговата и му се усмихна.

— Но не това ме тревожи.

Куин замръзна… и с крайчеца на окото си видя, че същото се случи и с Фюри.

— Ето какъв е проблемът. — Лекарката отново насочи вниманието си към Лейла, говорейки нежно и ясно. — Не знам много за бременността при вампирите… така че, колкото и да ми е неприятно да го кажа, налага се да се върнеш при Хавърс. — Тя вдигна отбранително ръка, сякаш очакваше възражения от всички страни. — Става въпрос за нея и детето… нужен ни е някой, който може да се погрижи както трябва за тях, дори ако при други обстоятелства за нищо на света да не бихме припарили до него. Освен това, Фюри — добави тя, поглеждайки към брата, — ще трябва да отидеш с тях двамата. Присъствието ти там ще улесни всички.

Тези думи бяха последвани от множество стиснати устни.

— Тя има право — най-сетне каза Куин и се обърна към Примейла. — И трябва да кажеш, че ти си бащата. По този начин ще се отнесат към нея с по-голям респект. Кажем ли, че съм аз? Като нищо ще откаже да я лекува… Ако е низвергната и е била изчукана от един дефектен? Много е вероятно да ни отпрати.

Фюри отвори уста. Отново я затвори.

Повече нямаше какво да се каже.

Докато се обаждаше по телефона в клиниката, за да предупреди, че идват, тонът му красноречиво говореше, че е готов да вдигне мястото във въздуха, ако Хавърс и екипът му само опитат да им извъртят някой номер.

След като това беше уредено, Куин отиде при Лейла.

— Този път ще бъде различно — тихо каза той. — Фюри ще се погрижи за всичко. Не се тревожи… ще се отнесат с теб като с кралица.

Очите на Лейла бяха широко отворени, но тя запази самообладание.

— Да. Добре.

Казано накратко — Фюри определено не беше единственият готов за конфронтация. Ако Хавърс дори само понечеше да се отнесе към Лейла с типичното за глимерата отвращение, юмруците на Куин веднъж завинаги щяха да избият всяка следа от снобизъм у него. Лейла не заслужаваше подобно отношение… дори и заради това, че бе избрала да се свърже с един дефектен като него.

Мамка му. Може би беше по-добре да изгуби детето. Нима наистина искаше да обрече едно невинно същество на своето ДНК?

— Ти също ли ще дойдеш? — попита тя, сякаш не беше проследила целия разговор.

— Да. Ще бъда до теб.

Фюри затвори и се обърна, местейки поглед между тях. Жълтите му очи се присвиха.

— Добре, ще ни приемат в секундата, в която пристигнем. Ще кажа на Фриц да загрее мерцедеса, но аз ще шофирам.

— Съжалявам — каза Лейла, гледайки право в лицето на едрия мъж. — Знам, че разочаровах Избраниците и теб… ала ти ми каза да дойда от тази страна и да… живея.

Фюри сложи ръце на хълбоците си и като издиша, поклати глава по начин, който ясно даваше да се разбере, че не това би избрал за нея.

— Да, казах го. Така е.