Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (31)

28

Докато Блей се мяташе върху възглавниците на леглото на Куин, главата му едва не се откъсна от гръбнака. Всичко беше излязло извън контрол, ала той за нищо на света не би забавил нещата дори съвсем мъничко. Бедрата му се движеха нагоре-надолу, пенисът му ту нахлуваше, ту отново излизаше от устата на Куин…

Слава на бога, че светлините бяха угасени.

Дори само усещанията бяха твърде много… А ако освен това виждаше какво се случва? Нямаше да е в състояние да…

Оргазмът се изстреля от тялото му, спирайки дъха и сковавайки мускулите му. Докато свършваше на мощни тласъци, устата на Куин го изцеждаше безпощадно… и от това оргазмът продължаваше да разтърсва тялото му, огромни вълни от пареща наслада, спускащи се от ума до тялото му и пренасящи го сякаш в друго измерение…

Без предупреждение, една тежка ръка го обърна с такава лекота, сякаш тялото му тежеше колкото перце. След това същата ръка се пъхна под таза му и го сложи на колене. Последва кратко затишие, по време на което единственото, което чуваше, бе тежко дишане зад себе си, дишане, което ставаше все по-учестено и по-запъхтяно…

Чу как Куин свърши и знаеше точно защо.

Въпреки че цялото му тяло омекна в очакване, той разбра, че трябва да се стегне, когато една тежка ръка се подпря на рамото му и…

Проникването беше като жигосващо желязо, брутално и изгарящо, то стигна до самата му сърцевина. И той изруга, издишвайки шумно — не защото беше заболяло, макар да беше точно така, и то по най-прекрасния възможен начин. Нито дори, защото това бе нещо, което бе искал, откакто се помнеше… макар да беше точно така.

Не, беше, защото изпита адски странното чувство, че го маркират… и по някаква причина, това го накара да…

Досами ухото му се разнесе съскане и кучешки зъби се впиха в рамото му, докато ръцете на Куин се преместваха върху хълбоците му, телата им — слети на толкова много места. А после започнаха безмилостните тласъци и Блей рязко стисна зъби; сега ръцете му трябваше да поддържат телата и на двамата, докато краката и тялото му изнемогваха под мощния напор.

Имаше чувството, че таблата на леглото се блъска в стената… и за частица от секундата си припомни как полилеят в библиотеката се люлееше, докато Лейла бе подложена на същото, на което и той сега.

Блей прокле образа, изникнал в съзнанието му. Не биваше да допуска умът му да се пренесе там; просто не можеше. По-късно щеше да има предостатъчно време, за да мисли за това.

Ала сега усещането беше прекалено хубаво, за да го пропилява…

Докато тласъците продължаваха, дланите му се плъзгаха по фините памучни чаршафи и той трябваше да ги намести, натискайки силно мекия дюшек, за да се задържи на едно място. Господи, звуците, които Куин издаваше, пъхтенето, което излизаше между зъбите, впити в рамото му, блъскането… да, това беше таблата на леглото. Определено.

Напрежението в тялото му бързо се увеличаваше и той беше изкушен сам да се докосне… но нямаше начин. Нуждаеше се и от двете си ръце, за да…

Сякаш прочел мислите му, Куин се пресегна и го сграбчи.

Не беше нужно да прави нищо повече. Блей свърши толкова мощно, че пред очите му затанцуваха звезди, и в същия миг Куин също достигна върха — проникна дълбоко и за частица от секундата остана така, преди да се отдръпне мъничко и отново да нахлуе дълбоко за още една разтърсваща експлозия. Синхронът на оргазмите им беше толкова еротичен, че всичко започна отначало — нямаше никаква почивка, за да се съвземат, никаква пауза, за да си поемат дъх. Куин просто отново подхвана тласъците… всъщност освобождаването като че ли беше направило нуждата му още по-силна.

Докато страстта бушуваше, въпреки цялата сила на тялото си, Блей беше изтласкан от леглото и трябваше да вкопчи ръка в нощното шкафче, за да не се блъсне в стената…

Тряс.

— По дяволите — дрезгаво каза той. — Лампата…

Ала Куин очевидно не се интересуваше от мебели. Той просто извъртя главата на Блей и започна да го целува; езикът му с пиърсинг проникна в устата на Блей, ближейки, смучейки… сякаш не можеше да се насити.

Зави му се свят. На Блей буквално му се зави свят от всичко това. Във всяка фантазия, която бе имал някога, винаги си бе представял Куин като свиреп любовник, но това беше… на съвсем друго ниво.

Ето защо собственият му глас долетя сякаш от много далеч и той се чу да казва гърлено:

— Ухапи ме… сега…

Мощно ръмжене, разнесло се над него, отекна в ушите му, последвано от още едно изсъскване, когато Куин промени положението на тялото си, така че острите му зъби да потънат дълбоко в шията на Блей.

Блей изруга и помете остатъка от вещите върху нощното шкафче, заемайки мястото им с гърдите си, а оросената му от пот кожа изскърца върху лакираната повърхност, докато той лягаше отгоре й. Изпъна ръка, подпря се на пода и се застопори, поддържайки телата и на двама им, докато Куин пиеше кръвта му и го чукаше по толкова невероятен начин…

Твърде много пъти, за да ги преброи, докато възглавниците не се озоваха на пода, чаршафите не бяха разкъсани, а още една лампа бе преобърната… освен това не беше сигурен, но мислеше, че са съборили картината, висяща над леглото.

Когато най-сетне покой замени напрежението и усилието, Блей дишаше запъхтяно и все още имаше чувството, че се намира под вода.

С Куин се случваше същото.

Увеличаващото се мокро петно на врата на Блей подсказваше, че нещата дотолкова бяха излезли от контрол, че вената му не беше затворена. Все тая. Не го беше грижа, не бе в състояние да мисли, нямаше да се тревожи. Блаженото състояние, в което сякаш се рееше във въздуха, беше прекалено великолепно, за да го разваля, тялото му — едновременно свръхчувствително и вцепенено, горещо и хладно, болезнено и задоволено.

Човече, чаршафите трябваше да бъдат изпрани. А на Фриц несъмнено щеше да му се наложи да потърси свръхсилно лепило за тези лампи.

Къде точно се намираше?

Протегна ръка и заопипва наоколо, докато не докосна килима и ръба на покривка за легло… както и ракла. А, ясно — висеше от далечния край на леглото. Което обясняваше защо му се виеше свят.

Когато Куин най-сетне се надигна от него, Блей искаше да го последва, ала тялото му предпочиташе да се прави на неодушевен предмет. Или пък руло плат…

Нежни ръце го повдигнаха много внимателно и го обърнаха по гръб. След това последва някакво движение и той почувства как го полагат върху възглавниците, които бяха върнати на мястото им. Най-сетне върху тялото му беше метнато тънко одеяло, сякаш Куин знаеше, че му е твърде горещо за нещо по-дебело, ала едновременно с това вече започваше да му става студено, докато потта, обляла тялото му, изсъхваше.

Косата му беше отметната от челото, а главата му — облегната настрани. Устни, меки като коприна, прокараха диря от целувки по врата му, а после с дълги, бавни близвания затвориха раните, за които той се бе молил и които бе получил.

Когато всичко свърши, той позволи главата му да се обърне към Куин. Въпреки че цареше непрогледен мрак, той знаеше точно как изглежда лицето, взиращо се в неговото — зачервени бузи, полупритворени клепачи, алени устни…

Целувката, положена върху устните му, беше благоговейна; докосването — леко като топлия неподвижен въздух в стаята. Съвършената любовна целувка, именно това, което бе жадувал повече и от страстния секс, който бяха правили току-що…

Паника изригна в гърдите му и отекна в цялото му тяло само за миг. Ръцете му се вдигнаха рязко, сякаш надарени със собствена воля, и отблъснаха Куин.

— Не ме докосвай. Не ме докосвай по този начин… никога вече.

Скочи от леглото, приземявайки се бог знае къде в стаята. Опипвайки наоколо, той се блъсна в най-различни мебели, но после се ориентира с помощта на ивицата светлина, процеждаща се под вратата. Сграбчи халата си от пода и си тръгна, без да поглежда назад.

Не можеше да понесе да види последиците на каквато и да било светлина.

Това правеше всичко прекалено реално.

* * *

Най-сетне Куин запали осветлението в стаята с помощта на волята си. Повече не бе в състояние да понася тъмнината.

Когато светлината заля спалнята му, той примига няколко пъти и вдигна ръка, за да закрие очите си. След като всичко се върна на фокус, той се огледа наоколо.

Хаос. Пълен хаос.

Значи, всичко това наистина се бе случило. А най-голямата ирония бе, че в сравнение с бъркотията в главата му, стаята изглеждаше по войнишки подредена.

Не ме докосвай по този начин.

По дяволите, помисли си той, потърквайки лице. Не можеше да го вини.

Първо, беше проявил финеса на булдозер. Гюле за рушене на сгради. Брониран танк. Проблемът бе, че емоциите бяха прекалено силни, за да успее да демонстрира каквото и да било търпение. Инстинкт, чист като октан и също толкова взривоопасен, го беше възпламенил и последвалото бе единственият начин да го освободи.

Господи, беше маркирал Блей.

Мамка му. Беше в пълен разрез с етикета, при положение че Блей вече бе влюбен и имаше сериозна връзка… и се връщаше в леглото на любовника си.

От друга страна, когато един мъж бе с този, когото желае, особено ако е за първи път, именно това се случваше. Пълен хаос…

От само себе си се разбираше, че това беше най-страхотният секс в живота му — съвършено пасване след цял живот разминавания. Работата беше там, че накрая бе поискал Блей да узнае това, търсил бе подходящите думи и избрал физическия допир, за да отвори пътя към признанието си.

Ала беше очевидно, че Блей не искаше подобна близост.

Което водеше след себе си второ, още по-дълбоко съжаление.

Сексът за отмъщение нямаше нищо общо с привличането, а само с целесъобразността. И Блей го беше използвал точно както Куин бе помолил да бъде използван.

Усещането за пустота се завърна десетократно по-мощно. Стократно.

Неспособен да понесе това чувство, той скочи на крака… и изруга. Напрежението в кръста му нямаше нищо общо със самолетната катастрофа, но затова пък имаше много общо с онова, което беше правил през последния час… или повече.

Мамка му.

Отиде в банята, без да пали лампите, но откъм спалнята влизаше повече от достатъчно светлина. Пусна душа и този път изчака водата да се стопли — тялото му не беше в подходящо състояние за още един шок.

Беше адски жалко, но последното, което искаше, бе да отмие миризмата на Блей от кожата си. Само че тя го подлудяваше. Господи, сигурно точно това изпитваха хелрените в къщата, когато ги завладееше собственическото чувство. Самият той едва се сдържаше да не нахлуе в стаята на Блей и да изхвърли Сакстън. Всъщност страшно би му харесало братовчед му да гледа, та да знае, че…

За да прекъсне този особено здравословен поток на мисли, Куин пристъпи в стъклената кабина и посегна към сапуна.

Блей имаше сериозна връзка, напомни си той… отново. Сексът, който бяха правили току-що, не беше с цел емоционално обвързване. И ето че в този миг на огромна пустота той беше жертва на собственото си минало. Поредният случай, в който съдбата му даваше точно това, което заслужаваше.

Сапунът, с който се миеше, не бе и наполовина толкова мек, колкото кожата на Блей, нито пък така уханен. Водата не бе така гореща, както кръвта на Блей, нито шампоанът — така успокояващ. Нищо дори не се доближаваше до него.

Нито някога би могло.

Когато обърна лице към струята и отвори уста, Куин усети, че се моли Сакстън отново да изневери… въпреки че беше отвратително да се надява на такова нещо. Обаче имаше гадното чувство, че само нов случай на изневяра би довел Блей при него за втори път.

Затвори очи и се върна към мига, когато беше целунал Блей накрая… когато наистина го беше целунал, устните им — срещайки се нежно след бурята. В сценария, пренаписан от ума му, той не беше отблъснат в далечния край на границата, която сам бе начертал. Не, във въображението му нещата свършваха така, както би трябвало — той помилва лицето на Блей и запалва осветлението с помощта на волята си, така че двамата да могат да се погледнат.

Във въображението си той отново целуна своя най-добър приятел, отдръпна се и…

— Обичам те — каза той в струята на душа. — Обичам те.

Затворил очи, сякаш така можеше да се скрие от болката, Куин не беше сигурен колко от това, което се стичаше по бузите му, беше вода и колко — нещо друго.