Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (39)

36

По постоянните вибрации, долитащи от джоба на гърдите му, Кор разбра, че бойците му го търсят.

Но не отговори.

Застанал пред сградата, в която бяха завели Избраницата му, той беше безсилен да си тръгне, дори след всички вампири, които видя да пристигат с коли или да се материализират пред портала, през който беше влязла тя. Всъщност толкова много посетители идваха и си отиваха, че не остана никакво място за съмнение — това беше болница.

Поне никой като че ли не го забелязваше, въпреки че той стоеше почти на открито — толкова бяха погълнати от тревогата за онова, което ги измъчваше.

О, съдби, само при мисълта за това, което бе довело Избраницата му тук, му се повдигна така, че той се закашля… Вдъхна голяма глътка леден въздух и това му помогна да потисне желанието да повърне.

Кога бе настъпил периодът й на нужда? Трябва да се бе случило съвсем наскоро. За последен път я беше видял…

Кой беше бащата, запита се поне за стотен път. Кой бе взел онова, което му принадлежеше…

— Не ти принадлежи — каза си той. — Не ти принадлежи.

Само че говореше умът, а не инстинктите му. Дълбоко в себе си, в най-мъжката част на мозъка на костите му тя беше неговата жена.

А истинската ирония бе, че именно това го спираше да не нападне клиниката… заедно с всичките си войници, ако се наложи. Докато тя получаваше медицински грижи, последното, което би искал да стори, бе да ги прекъсне.

Докато времето минаваше и абсолютната липса на информация го измъчваше до лудост, Кор си даде сметка, че доскоро дори не знаеше за тази клиника. Ако Избраницата му беше негова? Нямаше да има представа къде да я заведе, за да й окажат помощ… несъмнено щеше да изпрати Троу да открие някое място, да намери кой да се погрижи за нея, ала при спешен случай? Един-два часа, изгубени в търсене на лечител, можеха да се окажат разликата между живота и смъртта.

Братството, от друга страна, знаеше точно къде да я доведе. А когато тя си тръгнеше от болницата, несъмнено щяха да я върнат в топъл, сигурен дом, където имаше изобилие от храна, меко легло и поне шестима чистокръвни воини, които да я пазят, докато спи.

Каква ирония само, че тази мисъл му носеше утеха. Но разбира се, Обществото на лесърите беше изключително опасен враг… а каквото и друго да се говореше за Братството, през вековете те бяха доказали, че са опитни бранители.

Внезапно мислите му се прехвърлиха на склада, в който беше отседнал с войниците си. Онова студено, влажно, негостоприемно обиталище всъщност беше промяна към добро в сравнение с някои от другите места, където бяха отсядали. Ако тя бе с него, къде щеше да я държи? Никой мъж не биваше да я поглежда в негово присъствие, особено ако тя трябваше да се преоблече или изкъпе…

В гърлото му се надигна ръмжене.

Не. Никой мъж не биваше да спира поглед върху плътта й или той щеше да го одере жив…

О, господи, била е с друг. Отворила се бе и бе приела друг мъж в свещената си плът.

Кор улови лицето си в ръце; болката в гърдите му го накара да се олюлее.

Трябва да беше Примейлът. Ами да, разбира се, че бе легнала с Фюри, син на Агъни. Нали именно така се възпроизвеждаха Избраниците, ако паметта и слуховете не му изневеряваха.

В миг умът му бе замъглен от образа на съвършеното й лице и крехката й фигура. Само като си помислеше, че някой друг я бе съблякъл и я бе покрил с тялото си…

Престани — нареди си Кор. — Престани!

Откъсвайки ума си от това безумие, той си отправи предизвикателство — да измисли поне едно подходящо обиталище, което би могъл да й осигури. При каквито и да било обстоятелства.

Единственото, което му дойде наум, бе да се върне и убие жената, от която бяха пили войниците му. Къщичката беше изящна и прелестна…

Ала къде щеше Избраницата му да прекарва деня?

Пък и той никога нямаше да я унизи, като допусне дори кракът й да стъпи върху килима, където войниците му бяха правили всичкия онзи секс.

— Извинете ни.

Посягайки към пистолета под якето си, Кор се обърна рязко. Само че нямаше нужда от физическа сила — беше само дребничка жена с детето си. Очевидно току-що бяха слезли от едно комби, паркирано на около десетина крачки от него.

Детето се скри уплашено зад майката, в чиито очи припламна страх.

Но разбира се, когато се натъкнеха на чудовище, малцина му се радваха.

Кор се поклони ниско, до голяма степен — защото видът на лицето му определено не помагаше.

— Но разбира се.

С тези думи отстъпи назад и се обърна, връщайки се на предишното си място. Всъщност изобщо не си бе дал сметка, че бе разкрил присъствието си по този начин.

А и не искаше да се бие. Не и с Братството. Не и докато Избраницата му се намираше в това състояние. Не и… тук.

Затвори очи, мечтаейки да можеше да се върне в онази нощ, когато Зайфър го бе отнесъл до поляната, а Троу, в опита си да го спаси, го бе обрекъл на смърт още приживе.

Обвързан мъж, който не беше със своята жена.

Мъртъв, макар и сърцето му да биеше…

Без предупреждение порталът се плъзна назад и неговата Избраница се появи на прага. Начаса инстинктите на Кор закрещяха, подтиквайки го към действие, въпреки всички разумни основания, които имаше, да я остави на мира.

Вземи я. Сега.

Ала той не го стори. Мрачните изражения на онези, които я съпровождаха с огромна загриженост, го накараха да замръзне на мястото си — бяха получили лоши новини по време на престоя си вътре.

Както и преди, тя само дето не беше пренесена до колата. И разбира се — мирисът на кръвта й все така изпълваше въздуха.

Настаниха неговата Избраница на задната седалка и другата жена се качи до нея. След това Фюри, син на Агъни, и воинът с разноцветните очи минаха отпред. Автомобилът обърна бавно, сякаш от загриженост за скъпоценния си товар.

Кор ги последва, материализирайки се със същата бързина, с която се движеше колата — първо по черния път, а след това и по магистралата. Когато седанът наближи висящия мост, той отново я проследи с очи, покачен на най-високата подпорна греда, а след като Избраницата му мина под него, започна да се прехвърля от покрив на покрив, докато колата заобикаляше центъра на града.

Продължи да ги следва на север, докато автомобилът не слезе от магистралата, навлизайки в местност с обработваеми земи.

Не се отдели от нея през цялото време.

И именно така откри местонахождението на Братството.