Пол Харпър
Убийство без следи (9)

9

— Тя е трофейна съпруга и отлично го знае — каза Вира. — Сладка блондинка, която съзнава, че красотата й не струва кой знае колко в голямото уравнение на живота.

Но, от друга страна, си дава сметка, че това е единственият инструмент, от който зависи финансовата й сигурност. Тя лекува наркозависимостта на едната й сестра, тя крепи семейството на другата. Благодарение на нея майка й все още е далеч от мизерния старчески дом в някакво прашно градче в долината Сан Хуакин. Кислородът в металната бутилка на втория й баща също зависи от нея.

Вира Лист допи кафето си и поклати глава по посока на сервитьора, който се насочи към тях да напълни чашата й.

— Елиз е прагматична, но много емоционална жена — продължи тя. — Прекарва първите дванайсет години от живота си в малка ръждясала каравана, която баща й, по професия заварчик, разкарвал нагоре-надолу из долината Сан Хуакин, „напразно търсейки храна и подслон“ — ако трябва да използвам собствените й думи. Майка й правела секс за пари с местните фермери, докато баща й го получавал безплатно от самата Елиз.

Когато била на тринайсет, семейството се установило край горичка в покрайнините на малко градче. Един ден тя отскочила до там на автостоп, влязла в офиса на шерифа и издала баща си, който продължавал да прави секс не само с нея, но и с по-малките й сестри — по онова време на седем и девет години.

Вкарали бащата в затвора. Момичетата били включени в различни програми за закрила на децата и прекарали известно време в „приюти“. Елиз така и не използва думата „домове“. В крайна сметка успяла да завърши гимназия в Модесто, работила като сервитьорка и стигнала до университета Бъркли. Там се запознала с младеж, който следвал право, и се омъжила за него малко преди дипломирането му. Веднага след това се преместили в Сан Франциско, където той получил назначение в някаква фирма…

Вира замълча.

— Не знам дали всичко това ви интересува — колебливо промълви тя.

— Справяте се чудесно — насърчително й се усмихна Фейн.

Тя кимна.

— Елиз попаднала в нов свят, който бил на светлинни години от онзи, който познавала. Юристите и техните съпруги били приятно затворено общество. Фирмени партита, хубави дрехи, многобройни контакти. Тя инстинктивно схванала новата игра и бързо станала активен участник в нея. Красотата й вече била предимство, което й носело много повече от някой и друг бакшиш. Истинска благодат за кариерата на съпруга й. После той започнал да страда от силно главоболие, зрението му рязко се влошило. Тумор в мозъка, от най-лошия вид. Четири месеца по-късно починал.

Елиз била отчаяна. Не само заради загубата. Изпитвала смразяващ ужас при мисълта, че ще потъне в предишния си живот. Затова без колебание приела галантното ухажване на един от старшите юристи във фирмата, който имал три развода зад гърба си. Седем месеца по-късно се омъжила за него. Била дръзка и користолюбива постъпка. Но и първата крачка към финансовата сигурност. Често срещана сделка, която обаче не й донесла удовлетворение. По това време била двайсет и седем годишна.

Осем месеца по-късно се разделили. Разводът бил тежък, съпътстван от непрестанни скандали. Той заплашвал да разкрие миналото й — баща насилник, майка проститутка и всичко останало. Уплашена, тя се оттеглила, без да получи нищо.

Вира замълча. Пръстите й несъзнателно докосваха чинийката.

— Но по онова време тя вече била известна в юридическите кръгове, в които проникнала едва няколко години по-рано. Там я приемали със симпатия, а и тя вече знаела как да се държи.

На хоризонта се появил Джефри Сафра Кърин. Излизали почти година, после сключили брак. Това станало преди четири години.

— Значи тя идва при вас от две години насам? — бързо пресметна Фейн.

— Точно така.

— А преди това имала ли е контакти с психоаналитик?

— Не. Но знаеше какво може да очаква. Като мисис Джефри Кърин, вече е била в други кръгове, коренно различни от предишните. Жените в тези кръгове знаят всичко за психоанализата и я засипали със съвети в мига, в който разбрали, че тя се нуждае от подобно нещо.

— И някоя от тях ви е препоръчала?

— Да.

— А каква е била мотивацията й за третия брак с Кърин? — попита Фейн. — Може би същата както при втория?

— Малко по-различна — поклати глава Вира. — Този път бракът не бил продиктуван само от пресметливост. Поддала се и на някаква романтика, нещо като имитация на любов. Този път желанието да задържи комфортния живот не било водещото, макар да съществувало.

Еспресо машината зад бара издаде шумно съскане, придружено с гърлено бълбукане. Някой в съседното помещение дрезгаво се изсмя, после всичко утихна.

— Тя говореше ли на други теми, преди да започне връзката си с онзи мъж? — попита Фейн. — Имаше ли други грижи?

Вира наклони глава и сбърчи вежди.

— Не бих казала, че грижите и безпокойствата й бяха претърпели особена промяна, но отношението й към тях се промени. Тази връзка сякаш й помогна да преодолее изолацията на брака.

— Изолация?

— Трофеите ги слагат на стъклени лавици в стъклени шкафове, където събират прах. Никой не ги докосва.

— Но след началото на връзката сте забелязали промяна у нея, така ли?

— Да.

— Как бихте я описали?

— Като натрупване на тъга.

Фейн се изненада от тези думи.

— Но нали казахте, че връзката придала нов смисъл на живота й? Че онзи мъж наистина успял да я заслепи и омагьоса?

— Заслеплението и омагьосването не са положителни понятия. Освен това казах, че тя намира връзката за доста зловеща.

— Добре, нека се върнем малко назад — кимна Фейн. — Тя разказа ли ви как се е запознала с него?

— Бегло. Случайна среща, след която последвали обичайните неща.

— Говорят ли изобщо за Кърин?

— И да говорят, не ми казва.

— Нито веднъж?

— Само в началото. В мига, в който той разбрал кой е съпругът й, изведнъж станал маниак на тема секретност. Страхувал се, че Кърин може да е пуснал частен детектив по следите й.

— А самата Елиз проявява ли загриженост по този въпрос?

— Не, никога.

— Давала ли е поводи на Кърин да я следи и преди?

— Не мисля. За нея тази връзка е нещо ново, огромна промяна.

Фейн беше забравил кафето си. Сметаната в него се беше разпръснала на ситни капчици. Сведенията на Вира за Елиз Кърин се оказаха доста по-неясни, отколкото беше очаквал. Но това не го изненада.

— Споменахте, че за нея връзката е освобождение от изолацията. А може ли да е и нещо повече?

Тя докосна чинийката, плъзна пръст по ръба й, после отдръпна ръката си и го погледна.

— Според мен фактът, че се е превърнала в мисис Джефри Сафра Кърин, й е дошъл малко в повече. Да, приела е да бъде третирана като вещ и да бъде употребявана за секс без любов. Не е имала нищо против да бъде показвана като хубава кукла, от която съпругът й може да се възползва, когато пожелае. Вече споменах причините, поради които се е съгласила на всичко това.

Вира замълча, внимателно обмисляйки следващите си думи.

— Повечето жени в нейното положение просто се примиряват. Защитните им механизми са язвителността и цинизмът, които им служат достатъчно добре. Но у Елиз има нещо, което не позволява на душата й да загрубее чак дотам. То я тласка към предизвикателствата, които й предлага този начин на живот, към избора, който прави, без дори да трепне. Тя стоически изследва дълбочината на собствения си срам, претегля отчаянието си. Искрено се надява, че ще успее да разбере тази странна смесица. Не са много хората, които могат да издържат на подобна вътрешна конфронтация. Тя е жестока и изисква огромен кураж.