Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

27

В един и двайсет и две по обед Фейн позвъни на Вира Лист и я информира, че е идентифицирал мъжа с многото псевдоними. После добави, че трябва веднага да говори с нея, и я помоли да отмени следобедните си сеанси.

Необичайната му молба я стресна.

— За какво става въпрос?

— Погрижи се за срещите, а аз ще бъда при теб след двайсет минути.

Когато се появи в офиса, тя го посрещна с типичната си сдържаност, но напрежението й личеше по скованата поза, загрижения поглед и обмислените жестове.

Тя седна на канапето срещу остъклената стена с изглед към мрачния вътрешен двор, а Фейн се настани в едно от креслата и накратко й разказа за срещата със Силия Негри, при която двамата с Рома за пръв път чуха третия псевдоним на обекта. (Робърт Клайн не й говореше нищо.) После й предаде дългия си разговор с Елиз и обаждането на следователя, който беше открил истинското име на Клайн/Кърн/Крей, а накрая добави всичко, което беше успял да научи за Райън Крол.

Дълбоко смаяна, Вира отвори уста и бавно си пое въздух.

— Не може да бъде! — прошепна тя, помълча известно време, после добави: — Но защо ме накара да отменя срещите си?

— Ситуацията го налага — отвърна той. — Все още не знаем какво върши Крол, а още по-малко — защо. Нямаме представа къде са досиетата на твоите пациентки. Активността му се повишава, но ние не знаем на какво се дължи това. Обаче, имайки предвид миналото му, няма как да не стигнем до заключението, че Елиз и Лори са в опасност.

Вира мълчеше и чакаше. Лицето й беше безизразно.

— Ако допуснем грешка при следващите си действия, Крол може да заподозре нещо и да изчезне. Заедно с досиетата.

Вира затвори очи.

— Имам всички основания да вдигна телефона и да се свържа с ФБР — добави в заключение Фейн. — Още сега, без да губя нито минута.

Очите й останаха затворени.

— Какво искаш?

— Да разкажеш всичко на Елиз и Лори. Вече няма как да ги държиш на тъмно. Това би било безотговорно след всичко, което научихме.

— Знам — въздъхна тя и отвори очи.

— Искам да опитаме и нещо друго — продължи той. — Ще ги извикаме тук и ще им разкажем всичко. А после с общи усилия ще вкараме в записките ти нещо, което ще принуди Крол да излезе на открито. Трябва да научим къде живее. С малко късмет може да се окаже, че държи твоите файлове в дома си.

За пръв път, откакто познаваше тази жена, в очите й проблесна влага. Вече беше виждал в тях други емоции: страх, напрежение и дори паника. Но никога сълзи.

— Ти каза… — дрезгаво започна тя. — Ти каза, че…

Изречението й остана недовършено. Може би се страхуваше да говори за онова, което й беше казал: че в един момент се наложи да плати много висока цена за неведението, в което е държала клиентките си.

— Добре, още сега ще им се обадя — добави с поукрепнал глас тя.

По стечение на обстоятелствата двете жени се появиха едновременно. Влязоха в чакалнята буквално една след друга, като първа беше Лори.

В мига, в който зърнаха Фейн, и двете се заковаха на място, само на крачка от вратата.

Лори го стрелна с блеснали очи, а Елиз пребледня.

— Вира е в кабинета си — кратко поясни той. — И двете сте нейни пациентки. — Ръката му направи къс жест за представяне. — Елиз, Лори. Познавате ме като Таунсенд.

Двете жени се спогледаха недоумяващо, опитвайки се да запазят самообладание.

— Знам, че сте объркани, но ако проявите малко търпение, всичко ще ви стане ясно — добави Фейн и посочи затворената врата на кабинета. — Да влезем там.

— По дяволите! — изруга Лори.

Фейн отвори и ги пропусна пред себе си. Изправена пред прозореца, Вира се обърна да ги посрещне.

— Страхувам се, че имаме сериозен проблем — започна с напрегнат глас тя. — Трябва да обсъдим много неща, затова ви моля да проявите търпение…

Фейн ги покани да седнат. Изтече цяла минута, преди двете жени, които се движеха предпазливо като котки, да се ориентират в обстановката и да изберат къде да седнат.

Елиз се настани в ъгъла на канапето, а Лори се поколеба, после тръсна глава и избра едното кресло. Бяха нервни, но покорни, сякаш осъзнали, че трябва да се подчинят на обстоятелствата.

Елиз се справяше с напрежението по-добре от Лори, но не отлепяше поглед от Фейн. Сякаш се опитваше да си спомни нещо.

Фейн предпочете да остане прав.

— Така, добре… — започна той. — Докато не ви запозная с основните факти, нещата без съмнение ще ви изглеждат странни.

Лори стрелна с очи Елиз, която продължаваше да следи Фейн.

— Имената, с които ви представих, ще бъдат всичко, което ще знаете една за друга. Съветвам ви да не го забравяте, докато трае разговорът ни.

— С Вира се запознах преди три дни. Тя се свърза с мен по препоръката на доверен приятел. Три дни преди нашата среща — значи преди общо шест — тя стигнала до смайващото и тревожно заключение, че вие двете поддържате връзка с един и същ мъж.

Драма нямаше, но и двете изглеждаха шокирани. Лори бавно заобиколи креслото и седна. Елиз затвори очи и отметна глава назад.

А на Фейн му стана мъчно за тях.

— На Вира са й били необходими няколко седмици, за да разбере какво става — продължи той. — Всяка от вас го познава под различно име. Той няколкократно е прониквал в този офис, за да получи достъп до досиетата ви. Знае всичко, което сте споделяли с Вира, и го е използвал, за да изгради отношенията си с всяка от вас поотделно.

Елиз рязко вдигна глава, а Лори ахна.

Нямаше нужда от подробности. И двете проумяха ужасната истина в рамките на един кратък миг просто защото знаеха как го е направил Крол. И в момента се чувстваха много унизени. Мълчанието прикриваше бурята от емоции в тях, но смайването им бе осезаемо.

— Вира била потресена — продължи Фейн. — Необходими са й били три дни, за да стигне до някакво решение. Първото нещо, което тя подчерта по време на нашата среща, беше желанието й да защити конфиденциалността на разговорите си с вас, независимо от развитието на събитията.

За негова изненада първа реагира Елиз. Тя гледаше Вира, но въпросът й — конкретен и язвителен, беше предназначен за него. Зададен с дълбока болка.

— Но защо… Защо тя не се обърна към нас? Как е възможно да… не ни предупреди?

Фейн се извърна към Вира, която гледаше Елиз право в очите. Явно беше решила да се изправи пред този кошмар с цялото достойнство, на което беше способна.

— Намирала се е в безизходна ситуация, също както в този момент — отвърна Фейн. — Този човек е имал достъп до досиетата на всички нейни пациенти. Тя трябва да мисли не само за вас, но и за останалите, защото няма представа още кой може да е замесен. Единствената причина, поради която е открила какво става, са приликите във вашите случаи, един и същ стил и поведение…

— Но това е ужасно! — простена Лори. Тя изглеждаше вцепенена и дълбоко засрамена.

— Не е трудно да си представите, че човек като него вероятно злоупотребява и с други пациенти по други начини, които не приличат на вашите случаи. Вира няма как да знае. Трябвало е да мисли и за тях.

Той извърна глава да погледне Вира, която с мъка преглъщаше, но не сваляше поглед от смаяните жени.

— Неговото име е Райън Крол — най-сетне обяви той. — А биографията му прави нещата още по-сложни.

После им разказа историята на Крол, като пропускаше конкретни имена и си позволяваше само най-общи термини като например „международното разузнаване“. Подробно се спря на „черните обекти“ и използваните в тях психологически похвати, насилието над личността. Искаше да видят нещата в по-широк контекст. Виждаше, че са зашеметени, но не спря, преди да им разкаже всичко.

Когато най-после млъкна, в стаята се възцари дълбока тишина.

Вира направи крачка напред и каза:

— Готови сме да отговорим на всичките ви въпроси. Разбира се, доколкото можем — обяви тя. — Много съжалявам. Давам си сметка колко потресаващо е за вас всичко това.

През следващите деветдесет минути въпросите се сипеха като порой. Преодоляла първоначалния шок, Лори премина през всички възможни състояния: гняв, страх, възбуда, плач, войнственост, паника.

Но Фейн беше по-загрижен за Елиз, чиято връзка с Крол беше претърпяла огромна и жестока промяна. Никак не й беше лесно да осъзнае, че дори щедростта и нежността, демонстрирани в началото на връзката им, не са били нищо друго, освен лъжи и отвратителен цинизъм.

В крайна сметка въпросите се разредиха и най-после свършиха. Двете жени потънаха в мълчание.

— Имайте предвид, че Райън Крол разполага с всичко, което сте споделили с Вира — предупреди ги Фейн. — Все още не знаем какво възнамерява да прави с файловете, но докато са у него, той ви държи в ръцете си.

Лори просъска някаква ругатня.

— Сега главната ни задача е да ги приберем обратно — натърти Фейн. — А после ще мислим как да се оправяме с Крол.

— Какъв ужас — простена Лори, която очевидно все още не можеше да приеме фактите.

Елиз продължаваше да мълчи.

— Ще ви обясня какво имам предвид, а после ще го обсъдим — добави Фейн.