Пол Харпър
Убийство без следи (23)

23

Елиз Кърин живееше в луксозна триетажна къща в неокласически стил, разположена под самия връх на Пасифик Хайтс. Това беше само една от трите къщи на Джефри Кърин в града.

Както в случая с Лори, Фейн се представи като Таунсенд, с когото се беше свързал някакъв негов приятел от името на трета страна.

Елиз не пожела да се срещнат в дома й. Помоли го да мине да я вземе, а после просто да кара безцелно по улиците.

Докато Фейн си пробиваше път към „Гиъри“ и оттам към океана, тя се зае да описва ситуацията, в която беше попаднала. Правеше го добре, с малко думи и без излишни отклонения. Подходът й беше по-мек в сравнение с този на Лори, но за сметка на това беше по-наситен с информация. Описа положението си за по-кратко време и имаше по-ясна представа какво може да направи за нея Фейн. Това явно се дължеше на факта, че Вира имаше по-близка емоционална връзка с нея и беше свършила по-добра работа, насочвайки я към идеята да се консултира с него.

Освен това Елиз притежаваше по-голям опит в четенето между редовете. Животът я беше изправял пред циничен текст, а тя беше оцеляла, научавайки се да разчита и интерпретира загадъчния език на намеците.

Фейн получи впечатление за жената до себе си благодарение на кратките погледи, които й хвърляше на светлината на насрещните фарове и уличните реклами. От нея долиташе лек аромат на парфюм, говореше с тих, но мелодичен глас.

Вира беше описала красотата й съвсем точно. Косата й бе червеникава и се спускаше на вълни от двете страни на лицето й. Кожата й беше порцеланово бяла и почти прозрачна. Според Фейн нямаше мъж, който да я погледне в лицето и да не се запита какво предлага останалата част от тялото й.

Но това недодялано предположение бързо изчезна, заличено от изключителното й излъчване. Тя просто беше добър човек, с когото при други обстоятелства би разговарял с истинско удоволствие.

Фейн вече я чувстваше близка. Детството й беше преминало толкова бурно, колкото и неговото, а той знаеше от собствен опит, че тези години създават онази странна психическа нагласа, която позволява на човек да повярва всичко за себе си. Опитите да се разбере начинът, по който преживяванията в детството се отразяват на живота на по-късен етап, приличаха на преследването на неуловим мираж.

Елиз спомена, че има нужда от помощта му, едва когато наближиха Сътроу Хайтс Парк. Поеха на юг към Оушън Бийч. Галактическата пропаст на океана тъмнееше на някакви си петдесетина метра вдясно от колата.

— Най-много ми пречи фактът, че на практика не знаете нищо за този човек — подхвърли той. — Името му почти сигурно не е Рей Кърн и аз няма за какво да се заловя.

— Невероятно, нали? — отвърна, без да го гледа тя. Пътят пред тях чезнеше в мъглата над пясъчните дюни. — Това е много смущаващо.

— Може би трябва да си напомняте, че сте жертвата, а не съзаклятник срещу самата себе си — отбеляза той.

— Знаете ли кое е най-смущаващото? — попита тя. — Докато ви описвах тази… връзка, имах чувството, че тя е нещо много странно. Но съвсем не изглеждаше такава, когато я преживявах — ден след ден, седмица след седмица. Понякога ми се струваше малко необичайна, но нищо повече.

Това подмятане съвпадаше със заключението на Вира, според което Елиз бе нетипична в желанието си да се изправи срещу „цялата бъркотия“ в живота си. Вира твърдеше, че Елиз притежава изключителна смелост, и Фейн реши да се възползва от нея.

— Ще бъда откровен с вас — каза той. — Имам чувството, че този човек ви подготвя за нещо.

— Да — рече тя, отново без да го поглежда.

— Какво иска според вас?

Веднага усети как тялото й се сковава.

— Извън секса ли имате предвид? — пожела да уточни тя.

— Нищо нямам предвид. Мислите ли, че е само заради секса, или има и други причини?

Елиз не отговори веднага. От мрака изскочиха две ръце с каишка, на която голям лабрадор се теглеше към пясъчните дюни. Куче и собственик присвиха очи на светлината на фаровете.

— Винаги са ме използвали за секс — промълви тя.

Тъжна констатация, която не прозвуча тъжно.

— Не съм изненадана от онова, на което мъжете са готови за него, но сексът не е единственото нещо, което ги тласка към крайности. Странно, но в началото аз дори не си помислих, че ще се стигне дотам. Запознахме се абсолютно случайно…

— Как се случи?

— Срещнахме се в една обществена пералня. Имаше някакво объркване с дрехите, които беше оставил на химическо. Заговорихме се, докато чакахме. Той прояви чувство за хумор. Бързо открихме, че мислим еднакво за много неща. Обядвахме заедно. Няколко дни по-късно се срещнахме за по едно питие. Той ме покани на вечеря. И нещата тръгнаха.

— Още от самото начало той знаеше, че съм омъжена. Аз знаех, че той знае, но и двамата избягвахме темата. След известно време стана ясно, че всичко опира до секса, макар че в началото не изглеждаше така.

— Когато той започна да става маниакален по отношение на сигурността?

— Да. След като му казах кой е съпругът ми. Това едва не сложи край на всичко.

— Но все пак сте продължили.

— Вече бяхме сериозно увлечени. Рей предложи стриктни правила за сигурност. Някъде по същото време осъзнах, че той проявява необичайна прозорливост по отношение на мен. Сякаш четеше мислите ми. Беше много странно. Няколко месеца по-късно напрежението стана непоносимо. А после и жестоко, както вече ви споменах.

Изброяването на отделните фази не беше лесно за нея. Разказът й беше накъсан, с дълги паузи, изобилстващ с психологически оценки за „прозорливостта“ на Кърн. Доволен от посоката на размишленията й, Фейн я остави да говори.

— Вижте — каза накрая тя и притеснено се прокашля. — Емоционалната ми връзка с Рей Кърн продължи пет месеца, като през четири от тях беше много сериозна. Допреди последните няколко срещи не съм го подозирала в каквото и да било.

Замълча. Когато проговори отново, гласът й беше напрегнат.

— Този… болезнен развой на нещата ме съсипва. Нямам никакви предчувствия за него. Всичко, което изпитвам, е дезориентация и страх. Искам да сложа край.

Фейн направи обратен завой на Слоут Булевард и потегли обратно. Видимостта намаля до няколко метра.

— Мислите ли, че притесненията на Кърн са основателни? — попита той. — Имам предвид опасенията му, че съпругът ви е пуснал частни детективи по следите ви.

— Ще ви призная нещо — каза тя. Поколеба се за миг, после продължи: — Неговата параноя ме накара да се запитам дали наистина има нещо вярно в това. Без да му казвам нищо, наех частен детектив. Той и хората му работиха в продължение на цял месец. Не откриха нищо. Нито бръмбари, нито скрито проследяване. Телефонът ми не се подслушваше, в колата ми нямаше джипиес…

— Не се ли изненадахте, когато не откриха нищо?

— Не бях изневерявала на Джефри, преди да се появи Рей — каза тя. — Унизително е да го призная, но на Джефри не му пука дали съм му вярна или не. В сексуално отношение страда от синдрома на дефицит на вниманието, така да се каже. Самият той не си прави труда да прикрива изневерите си.

— Но вие не казахте на Кърн какво сте направили…

— Не му казах, преди да го направя, но после да.

— И как реагира той?

— Много странно. Аз очаквах облекчение, но Рей… Той беше буквално потресен. Не знам защо се почувства така.

Фейн отби в един от паркингите на Балбоа Авеню, близо до кея. С крайчеца на окото си забеляза, че Елиз отново го наблюдава мълчаливо.

Паркира колата с предницата към океана. През мъглата се виждаха светлините на ресторант „Клиф Хаус“, а още по-нататък мигаха самотните улични лампи по високите хълмове. Морските вълни се пенеха на няколко метра от тях и излъчваха флуоресцентно сияние.

Фейн изключи двигателя. Всичките му действия дотук бяха умишлени, с цел Елиз добре да запомни тази част от разговора им. Обърна се към нея. Уличната лампа зад гърба му обливаше купето с призрачна светлина.

— Никога не съм имал нищо общо с частните детективски агенции — започна той. — Никога не съм търсил контакти с такива хора. Искам добре да разберете това.

Елиз го гледаше, опряла гръб на вратата.

— Анонимността е много важна. Без нея не мога да направя нищо. Ако искате да ви помогна, не бива да споменавате за мен пред никого. Каквото и да направя за вас, то трябва да си остане в свой отделен свят.

Гледаха се и мълчаха. Дори докато се опитваше да й внуши нещо изключително важно, Фейн продължаваше да се възхищава на невероятната й красота. Но съзнаваше, че тази красота прикрива истинската й същност.

— Разбирате това, нали? — попита властно той.

— Да — кимна тя.

Фейн разбра, че тонът му не я смути. Ако не друго, животът с Джефри Кърин я беше научил да осъзнае силата и действието на властта. За нея това не беше нищо повече от информация за правилата на играта.

— Ще ви обясня какъв подход ще използваме и защо — каза той. — Ако не сте съгласна с него, ще трябва да си потърсите друг човек.

— Искам да ви задам един въпрос, преди да продължите — спря го тя. — Какво мислите за онова, което ви разказах за Рей Кърн?

— Вече ви казах, че според мен той ви подготвя за нещо. Поведението му се променя, напрежението нараства… — Миг колебание, после: — Всичко това не ми звучи добре.

Елиз кимна. Очите й бяха замислени и някак тъжни. Фейн беше изненадан, че в миг като този меланхолията взема превес над тревогата. Явно връзката с Кърн й причиняваше страдание.

— Какво искате да направя? — попита тя.