Пол Харпър
Убийство без следи (42)

42

Крол се насочи към малката асма в градината, клекна при третата греда откъм портала, където прислугата оставяше ключа за задната врата. Минута по-късно вече беше в къщата.

Пъхна ключа в джоба си и се насочи към пластмасовия панел на алармената инсталация. Вкара кода и лампичката светна зелено. Намираше се в мокрото помещение — подходящо място за подгизналите му дрехи. Остави чадъра си на закачалката и съблече шлифера си.

Измъкна от джоба си чифт латексови ръкавици. Чисти, без талк, малки и стегнати. Нахлузи ги, прекоси огромната кухня и влезе в трапезарията. Спря и се ослуша, машинално изпъвайки пръсти в ръкавиците.

Премина в дневната. Тук атмосферата беше като в стар и отдавна изоставен музей. Единственото събитие, което се случваше между четирите й стени, беше появата на чистачката веднъж седмично. Бледата светлина от високите прозорци с мокри стъкла му беше напълно достатъчна, за да се придвижва безшумно.

До вратата се издигаше внушителен двуметров часовник с неподвижно махало и резбован корниз в горната част. Зад корниза лежеше черен автоматичен пистолет CZ-75 със зареден пълнител. Беше там почти от два месеца.

Крол го измъкна, напусна дневната и се насочи към извитото стълбище, което водеше към втория етаж. Мокрите му обувки стъпваха безшумно по дебелия мокет. Увитите с гума пръсти стискаха здраво ръкохватката на пистолета. Прекоси фоайето и се насочи към другото стълбище, което щеше да го отведе на третия етаж.

Елиз прекарваше по-голямата част от времето си в апартамента с изглед към залива, разположен в североизточната част на старата сграда.

Той спря в коридора пред апартамента и се ослуша. Нищо. Пълна тишина. Вратата се отваряше към дневната. Може би щеше да я изненада именно там.

Завъртя топката и усети как вратата се отлепя от рамката. Бутна я и влезе.

Елиз трепна. Ръцете й бяха на тила, заети с прибирането на косата. Тялото й се вцепени. Беше облечена в зелена нощница. На масичката пред нея имаше чаша с питие. Той отбеляза как очите й регистрират латексовите ръкавици и пистолета.

— Рей!

Лори замръзна с ръка върху сифона на тоалетната чиния. Беше гола, със смъкнати до коленете бикини. Взетата назаем нощница на Елиз лежеше на съседната масичка.

До слуха й достигна мъжки глас. Дълбок, модулиран, спокоен.

Обля я лепкава топлина.

Елиз каза нещо на висок глас, но Лори не разбра нищо. Вратата на банята беше затворена, а зад нея имаше огромна гардеробна стая.

Треперейки, Лори бавно отдръпна ръката си от сифона и се изправи. Забравила за смъкнатите бикини, тя се спъна и инстинктивно се подпря на близкия стол, който за малко не се преобърна. По дяволите! Дръпна бикините нагоре, пресегна се към нощницата върху масичката и я навлече презглава.

Направи крачка напред и опря ухо на вратата.

— Какъв е този пистолет, Рей? — попита с неестествено висок глас Елиз.

Сърцето на Лори пропусна един такт.

Крол!

Не можеше да отвори вратата, защото той със сигурност щеше да я забележи, докато пресича широкия коридор към гардеробната стая.

Мобилният й телефон бе останал в спалнята.

А между прозореца и земята имаше три етажа.

— Какво става, Елиз? — попита Крол. — Какво означаваше онова във „Феърмонт“?

Тя седеше сковано на канапето, с прибрани крака и ръце на коленете. Гледаше го с празен поглед. Беше сигурна, че ще я убие.

— Не мога повече! Не искам да правя това с теб, защото е гадно!

— Кое не можеш да правиш?

— Не съм много сигурна, Рей — погледна го тя. — Всъщност какво правиш ти в действителност?

Крол продължаваше да стои на крачка от вратата, която се бе погрижил да затвори. Поколеба се за миг, после тръгна към нея. Пистолетът беше насочен към пода. Протегна лявата си ръка, взе чашата от масичката пред нея и отпи малка глътка.

Хирургическите ръкавици й изглеждаха много по-страшни от пистолета. Призрачни, ужасни. Виждаха се дори косъмчетата на ръцете, притиснати от тънката гума.

Надвесен над нея, той остави чашата.

— Все още не си разбрала, нали? В хотела не бях сигурен. Но ти положително нямаш представа какво, по дяволите, се случва!

— Какво искаш от мен?

— Всичко.

— Не те разбирам.

Размениха си втренчени погледи. Тя забеляза как очите му се плъзват надолу, към голите й гърди под нощницата.

— Ще ме разбереш. Може би бавно, но ще ме разбереш…

Елиз се почувства гола. Прилоша й се при мисълта, че може да я докосне. По-добре да я убие, но не и това…

— Няма да стане, Рей — промълви тя с усилие. — Знам много повече, отколкото предполагаш.

Той отпи нова глътка, без да сваля очи от лицето й. В чашата имаше водка с лимон и няколко бучки лед.

Тя го наблюдаваше. Беше отблъскващо спокоен, дори някак отпуснат. Наслаждаваше се на питието и на гледката… Очакваше нещо повече. Беше сигурна, че преди да извърши онова, което беше намислил, ще направи опит да се намести между краката й.

— Трябва да отида до тоалетната — каза тя.

— Няма да стане.

— Трябва, Рей!

— Пикай на канапето.

Тя го изгледа презрително, после бавно се изправи.

— Ако искаш, застреляй ме.

Изрече думите без страх, с лишен от предизвикателство тон.

Заобиколи канапето и тръгна към банята. Чу стъпките му след себе си. Това наистина беше отвратително.

В гардеробната стая не светеше, за разлика от спалнята отвъд нея. Елиз прекоси широкото помещение и се насочи към затворената врата на банята. Бутна я и се озова пред ужасената Лори, която се беше изправила зад вратата, извън обсега на Крол. Без да я поглежда, Елиз се обърна с намерението да затвори след себе си.

— Остави я отворена, искам да те гледам — извика Крол и се изправи на прага. Чашата с водка все още беше в ръката му.

Елиз пристъпи към тоалетната, вдигна зелената нощница и пъхна пръсти под ластика на бикините си. Крол направи още една крачка напред и поднесе водката към устните си.

В същия миг Лори блъсна вратата с цялата сила, на която беше способна. Солидното дърво се заби в лицето му и пръсна чашата на ситни късчета. Крол извика от болка и се просна на пода.

— Заключвай, бързо! — изкрещя Елиз, докато оправяше нощницата си. — Бързо!

Но вече беше късно. Вратата с трясък се отвори и Лори отлетя назад към мивката. Крол се втурна вътре, опитвайки се да запази равновесие. Лицето му беше цялото в кръв, нарязано от стъклата.

Беше замаян, с широко раздалечени крака, правейки всичко възможно да остане в съзнание. С едното си око не виждаше нищо, а другото бавно се извъртя към Лори. Насочи пистолета в гърдите на Елиз, за да я държи на разстояние, после се съсредоточи върху жената на пода. Позна я и зяпна от изненада. Объркването му пролича въпреки множеството прорезни рани по лицето.

— По дяволите! — изломоти той с окървавени устни.

Чашата беше срязала лицето му чак до средата на скулата. Около раната блестяха ситни парченца стъкло.

Скована от ужас, Лори не помръдваше.

— Ставай! — изграчи Крол.

Тя бавно се надигна и опря гръб на мивката.

Дулото на пистолета се извъртя към нея и потъна в слабините й със смразяваща сила. Очите му не се откъсваха от лицето на Елиз.

— Само ако мръднеш, ще я пръсна на парченца! — изсъска Крол.