Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

33

Крол беше паркирал две пресечки по-надолу, на „Таркин“ и „Ломбард“. Стоеше на отсрещния тротоар. Погледна часовника си в мига, в който Силия се качи в колата. Мъглата беше толкова гъста, че по-скоро я чу, отколкото видя.

Изчака пет минути. Точно толкова, колкото трябваше. После прекоси платното и отвори вратата. Осветлението в купето не се включи. Силия не се впечатли, защото бе свикнала с този трик.

— Всичко е точно — докладва тя и свали флашката от шията си.

Докато ръцете й още бяха във въздуха, той светкавично се пресегна и сграбчи здравата кожена каишка. Стегна я силно, използвайки цялата си тежест. Тялото й се изви като дъга и се повдигна от седалката. Част от гъстата й коса попадна под примката и забави ефекта на задушаването. Смъртта не настъпи веднага. Тя се бореше мъжки. Зарита по таблото с такава сила, че го спука. За наказание той стегна още повече примката и разкъса кожата й.

Когато остана неподвижна, той изчака няколко секунди и разхлаби хватката си. Пръстите му се плъзнаха надолу, докоснаха едрата й топла гръд, а после се преместиха върху сънната артерия. Пулс нямаше.

Крол пъхна флашката в джоба на палтото си. Извади телефона и ключовете от чантата й и прибра близо четирите хиляди долара, които й беше дал. После я бутна на пода.

Следващите петнайсет минути щяха да са критични. Тялото на Силия можеше да бъде забелязано от всеки, който надникнеше в колата. Но той искаше да бъде до него и нямаше намерение да го прехвърля в багажника. Освен това ставаше въпрос за много кратко разстояние.

Включи двигателя, прекоси „Неонът“ и започна да се спуска по стръмната Ларкин стрийт. Четири преки по-долу се намираше Гирардели Скуеър, където обръщаше трамваят. Непосредствено преди него „Ларкин“ завиваше наляво и заобикаляше хълма. Крайната му цел беше продъненият покрив на изоставен воден резервоар в Ръшън Хил.

Той спря до тротоара и извади очила за нощно виждане от черния сак до себе си. Бързо огледа пространството между резервоара и близките къщи. То беше оградено от гъсти храсти и телена мрежа, покрай които се виждаше пешеходна пътека с парапети.

Пусна колата по инерция и зави зад ъгъла, после се спусна към Франциско стрийт. Наближавайки колелото на трамвая, той протегна ръка и отключи дясната врата, без да я отваря. Продължи още малко надолу, изгаси фаровете и спря близо до храстите.

Изскочи бързо навън, измъкна тялото на Силия и го просна на земята. Натика го в храстите близо до пътеката, после се върна зад волана и премести колата половин пряка по-надолу, близо до „Полк“.

Пое по обратния път. След минута-две стигна до мястото, сложи си очилата за нощно виждане и потъна в храстите. Единственото живо същество наоколо, уловено от прибора, беше котка, която се приближаваше по пътеката.

Тялото на Силия се оказа на една ръка разстояние. През очилата изглеждаше черно, което означаваше, че все още излъчва топлина. Той я завлече по-навътре в храстите и я съблече. После промуши голото й тяло под телената мрежа. Приборът регистрира в черно дупката в покрива на резервоара.

На север от резервоара се разкриваше гледка към бреговата линия. Два високи жилищни блока стърчаха на хълма южно от него. Апартаментите в тях със сигурност бяха скъпи заради страхотната панорама. За съжаление те гледаха и към резервоара, което означаваше, че той щеше да бъде на открито най-малко две минути, докато влачеше тялото на Силия към дупката в покрива. Но тъмнината и мъглата бяха на негова страна. Излезе на открито и повлече трупа към покрива на резервоара. Това се оказа по-лесно, отколкото очакваше, въпреки че бедрата й се закачаха в пироните и назъбените краища на дъските.

Покривната конструкция беше паянтова. Като внимаваше да не падне в дупката заедно със Силия, той я избута до ръба, спря за миг и я тласна леко. Подчинявайки се на земното притегляне, тялото й изчезна в дупката.

Секунда по-късно се чу глух удар. Трупът беше паднал на дъното на празния резервоар.

След пет минути Крол лежеше в храстите и правеше опит да успокои дишането си. Засега резервоарът беше по-добро място за трупа, отколкото водите в залива или океана, които можеха да го изхвърлят още преди да се е разложил. Не се знаеше кога щяха да открият тялото на Силия в изоставения резервоар. С малко късмет плъховете и влагата щяха да се погрижат за нея.

Събра дрехите й и се върна при колата. Няколко минути по-късно ги изхвърли в голям контейнер за смет, след още двайсет вече изкачваше стълбите към дома й на „Помройт“. Първата му работа, след като стигна до последния етаж, беше да развърти крушката на площадката, като използва латексови ръкавици. После отключи и влезе. Измъкна два големи куфара изпод леглото й в спалнята. Събра в тях всичките дрехи от гардероба и от чекмеджетата на скрина. Обувките и ботушите сложи в другия куфар, след което отиде в банята. Опразни съдържанието на шкафчето за лекарства в една калъфка от възглавница, там сложи и шампоаните и салфетките, които намери под умивалника. Целта му беше всичко да изглежда така, сякаш Силия е заминала някъде за дълго.

Натоварен с куфарите, Крол излезе на улицата и пое надолу по склона. Стигна до колата й. Пъхна куфарите и калъфката в багажника. Остави ключовете на таблото и пое обратно към мястото, където беше паркирал своята кола.

По пътя измъкна мобилния си телефон и набра един номер.

— Паблито, обажда се Боб Мей. Имам работа за теб.

Продиктува адреса и регистрационния номер на колата и добави:

— Колата е отключена, ключовете са на таблото. Направи така, че да изчезне.

След двайсет и четири часа колата на Силия щеше да се озове в Мексико. Пет-шест дни по-късно някой щеше да прояви интерес към отсъствието на Силия и щеше да открие, че апартаментът й е празен. В град, в който млади жени като нея постоянно изчезваха безследно, тя трябваше да има изключително енергични роднини, които да убедят полицията, че действително е изчезнала, а не се е запиляла някъде.

Но ако нямаше такива роднини и ако никой друг не се загрижеше за нея, Силия Негри просто щеше да престане да съществува.