Пол Харпър
Убийство без следи (24)

24

След като закара Елиз до дома й, Фейн пое към „Филмор“ и намери място за паркиране близо до Уилмот Али. Извървя пеша стотина метра и влезе във „Флорио“. Извади късмет и получи маса само след десет минути чакане на бара. Седна с гръб към стената и си поръча стек с пържени картофи и гарафа „Зинфандел“.

Час и половина по-късно спря мерцедеса на алеята пред дома си. Телефонът му иззвъня в мига, в който изключи двигателя. Беше Ноубъл.

— Имам нещо за теб, Мартин — обяви той. — Не знам дали е добро или лошо, но със сигурност е адски интересно. Проучих твоята буквена комбинация „РК“ и получих пет резултата:

Рандал Кърш

Ричард Кийс

Рубън Копър

Райън Крол

Ралф Кох

Направих си труда да проуча по-подробно тези имена. Един мъртъв, двама в Европа, един в Дубай и един тук в Сан Франциско. Райън Крол. Последният му договор е сключен с „Ви Ес“.

— Мамка му! — изруга Фейн.

„Вектор Стратеджис“ беше една от най-големите частни разузнавателни компании в света с годишен оборот от 10 милиарда долара и седалище в Сан Франциско.

В годините след Студената война ЦРУ и останалите разузнавателни агенции на САЩ бяха направили големи съкращения на персонала си. Стотици шпиони бяха останали без работа.

Много от тези мъже и жени с уникална подготовка и образование бяха принудени да се прехвърлят в частния сектор, където предлагаха услугите си от двете страни на закона практически навсякъде по света.

След 11 септември 2001 г. разузнавателната общност изведнъж се оказа зле финансирана, с драматично редуциран състав и напълно неподготвена за новите заплахи. Затова бе принудена да се обърне към същите хора, които бяха освободени няколко години по-рано. Буквално за една нощ изникнаха десетки частни разузнавателни фирми, създадени от бивши оперативни агенти и администратори.

Резултатът бе бум на договорите за разузнавателни услуги. Правителството наемаше частни шпиони, за да вършат неговата работа. Но в частния сектор шпионите печелеха пет пъти повече в сравнение с възнаграждението им на държавни служители.

Така се роди ерата на частното шпиониране, или „Разузнавателно промишления комплекс“, както някои го наричаха. Над 70 процента от бюджета на американското разузнаване вече се изразходваха за частни договори.

Много хора от разузнавателната общност смятаха за огромна грешка отнемането на толкова много секретни операции и власт от Конгреса като представител на народа и предоставянето им в ръцете на корпоративни бордове и директори на компании. Но такава бе насоката през последните дванайсет години. Глобалните корпорации вече познаваха вкуса на държавните поръчки за милиарди долари, владееха и безброй начини за достъп до тайните на чужди държави, за да печелят още милиарди, което ги караше да правят всичко възможно, за да запазят статуквото. На практика това бе съмнителна подмяна на властта, за която обикновените граждани дори не подозираха.

— Работил съм на договор с тези хора и затова не мога да припаря там — добави Ноубъл. — Те разполагат с цялата информация за моите компютри и няма как да проникна в техните, без да оставя следа.

— Знам, Боби. Свършил си чудесна работа както винаги. Благодаря ти много.

Фейн прекъсна връзката и набра друг номер.

— Шен, обажда се Мартин. Трябва да говоря с теб.

Книгите по фотография бяха разпръснати на канапето около него. Празната чаша от уиски лежеше на отоманката. Беше подбрал няколко албума с два вида портрети: хора, които нямат понятие, че са снимани (подборката на Уокър Еванс със снимки в метрото); и други, които отлично съзнават това (Даян Арбъс, Аведон). После прелисти портретите на Клод Серна — испански фотограф, който караше моделите да си мислят за нещо определено (щастие, ужас, смърт, прошка, насилие), докато ги снимаше.

Отдели около половин час на албумите, преди да започне да наблюдава дъжда зад прозорците. Накрая успя да се съсредоточи достатъчно, за да обмисли хода на събитията през последните четирийсет и осем часа, началото на които постави срещата му с Вира Лист в хотел „Станфорд“. Тази жена беше успяла да предизвика истинска буря.

Райън Крол се беше промъкнал в света на изтерзаните души на Вира с лекотата, с която човек навлиза в тъмни, но познати води. Фейн не знаеше с какво се занимава той, но по всичко личеше, че става въпрос за тъмен и опасен бизнес, извършван с плашеща прецизност. Дълбоко в себе си Фейн усещаше, че няма достатъчно време, за да разкрие намеренията му. При тази мисъл стомахът му се сви на топка.

Спомни си как Вира Лист беше разглеждала трите снимки на бюрото му. Изведнъж му се прииска да разполага и с още една — на самата Вира, докато замислено изучава образите на трите жени. Дали тя би му помогнала да научи нещо повече за нея?

Но в крайна сметка една снимка не можеше да предложи нещо повече от мигновен триумф над загадката, която представляваше отделният индивид. Понякога тя пробуждаше въображението или придаваше по-голяма тежест на спомените, но това не бе достатъчно. В сенките й винаги се криеха много повече тайни, отколкото в уловените от светлината черти.