Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

19

Малко преди единайсет Фейн набра мобилния телефон на Вира. Тя му се обади точно в единайсет и половина.

— Извинявай, но бях с клиент.

— Искам да видиш видеозаписите от снощи — каза той. — Сега удобно ли е?

— Не съм в офиса — отвърна тя. — Намирам се над яхтеното пристанище, близо до Юниън стрийт. Не можем ли да се срещнем някъде тук?

— Ти си само на пет минути от дома ми.

Посрещна я на входната врата. Беше облечена с права черна рокля без ръкави и без яка, с бяла платка отпред. Тъмната й коса беше стегната на тила, разкривайки изящни ониксови обеци в сребърен обков.

— Записите не са дълги — подхвърли той, докато крачеше пред нея в коридора. — Общо някъде около седемнайсет минути.

Предложи й стола пред бюрото и кликна на изпратения от Бюкър линк. Докато тя гледаше пантомимата, разиграла се в офиса й преди броени часове, той наблюдаваше изражението на лицето й. Беше съсредоточена, с изправен гръб. Не отделяше поглед от Силия Негри, която смучеше бонбоните й и спокойно преглеждаше съдържанието на чекмеджетата. Изчака края на записа и поклати глава.

— Какво се е случило там?

Може би е ядосана, помисли си Фейн. Много хора побесняват, когато някой рови из личните им вещи. Но жената насреща му правеше очевидни опити да вникне в току-що видяното.

— Казва се Силия Негри — отвърна той. — Това име говори ли ти нещо?

— Не.

Разказа й малкото, което бяха научили за Силия. Не пропусна да сподели и заключенията, до които бяха стигнали. Тя внимателно го изслуша, отлично прикривайки чувствата, които я вълнуваха.

Но видимо се напрегна, когато Фейн изрази мнение, че имат работа с професионалист, който взема всички възможни предпазни мерки — както чрез псевдонимите пред Лори и Елиз, така и като използва Силия Негри като предпазен бушон.

— Някой го е наел?

— Не знам — въздъхна Фейн. — Може би действа сам, но и в двата случая ситуацията изглежда далеч по-сериозна, отколкото си я представяхме в началото.

После той добави, че ако този човек действително е професионалист, те трябва да бъдат много по-внимателни и да действат бързо — главно поради деликатността на информацията, с която той разполагаше.

Фейн не се съмняваше, че Вира разбира какви последици можеха да имат разкритията му.

Той й разказа какво бяха говорили с Лори предишния ден и изрази предположението, че би могъл да й се довери, ако се наложи. Но преди да вземе окончателно решение, искаше да опита подобен разговор и с Елиз.

— След два часа имам сеанс с нея — каза Вира. — Ще видя какво мога да направя, за да ви свържа. Може би нещо подобно на онова, което се получи с Лори.

— Много добре — кимна той, замълча за момент, после добави: — Виж какво, разбирам, че не можеш да ми разкажеш всичко за двете жени. Но имай предвид, че като спестяваш част от информацията за тях, може би прикриваш нещо важно, което ще ми попречи дати помогна.

Нямаше как да й го каже по друг, по-лесен начин. Беше попаднала в изключително сложна ситуация. Колкото повече задържаше поверителната информация за своите пациентки, толкова по-бързо се отдалечаваше от разрешаването на собствената си дилема.

Очите й притеснено се плъзнаха по вещите, разпръснати върху плота. После се спряха на макета на стария „Хюрън“, огледаха стойката му и се преместиха към лицето му.

— Знам — прошепна тя. — Мислила съм за това. Но не открих решение.

— Няма как да ти помогна, без да знам самоличността на този човек. А само те двете държат ключа към нея.

Тя го гледаше спокойно, но съзнаваше, че й предстоят трудни минути. На Фейн му стана мъчно за нея. Въпреки предупрежденията и предпазливите наблюдения, изказани при първата им среща в хотел „Станфорд“, нямаше как да я подготви за неизбежния миг на компромиса с професионалната етика.

Устните й едва забележимо потрепнаха. Решението беше близо.

— Мили Боже!

Измести поглед, опитвайки се да спечели още няколко секунди за размисъл. Очите й отново се спряха на предметите върху бюрото. Той ясно си представяше посоката, в която се движеха мислите й. Колеблива до последния миг, не особено ясна.

— Баща ти ли е бил пилот? — подхвърли тя, кимайки към макета.

— Не — поклати глава той.

— Може би ти си бил пилот?

— Май ти е трудно да го повярваш, а?

— Всъщност не… Но не знам защо съм изненадана.

— В сравнение със стария бийчкрафт, на който съм летял, този модел изглежда във великолепна форма.

— В кой друг живот се е случило това?

— Бях на шестнайсет, седемнайсет… Може би на деветнайсет…

— О, я стига! — скептично се усмихна тя.

— Добре, ето ти кратката версия — кимна той. — Родителите ми загинаха при автомобилна катастрофа в Тексас, когато бях на седем. Живях при приемни семейства. Цял куп. На шестнайсет им обърнах гръб и започнах самостоятелен живот. Намерих си работа като помощник на един авиомеханик в околностите на Сан Анджело. Възрастен пилот от селскостопанската авиация ме научи да летя. Сдобих се с лиценз и една сутрин се събудих в Ел Пасо като пилот на частна компания, осъществяваща трансгранични полети в двете посоки. С определен „товар“, разбира се.

Бях млад и самоуверен. Много ме биваше в полетите на малка височина, под обхвата на радарите. Почти докосвах гребените на вълните в Мексиканския залив, Карибите или Тихия океан. Никога не разбрах точно каква стока пренасям. Бях убеден, че това не е част от „бизнеса“. Летях си и толкова. Може би вече разбираш колко глупав съм бил.

После се появи някакъв мърляч, който обяви, че е собственик на стар С-12Ф „Хюрън“. — Той кимна към макета. — Имал нужда от пилот. Предлагаше страхотно заплащане. Така започна всичко. Близо три години летях до различни дестинации в Латинска Америка и обратно. Почти не оставах на земята, защото бях влюбен в летенето. Превозвах хора и оборудване в двете посоки. Отново не задавах въпроси. Гордеех се, че съм толкова печен.

— А как стана така, че се озова от правилната страна на закона?

Фейн се усмихна.

— Мърлячът ми стана най-добрият приятел. Беше твърде млад, за да ми бъде баща. Приех го по-скоро като по-голям брат, но без да изпитвам съответния респект. Нямах представа с какво точно се занимава, но бях сигурен, че не е контрабанда на наркотици. Гледах си работата, но и внимавах. Този човек се беше забъркал в нещо далеч по-сложно и това адски ме привличаше.

Така изминаха две години. Един ден моят човек се появи на пистата в покрайнините на Сан Диего, където правехме основен ремонт на двигателя. Изглеждаше коренно променен, направо нов човек. Подстриган, избръснат, със скъп костюм и безупречни маниери.

Поиска да го закарам в Папа. Беше направил резервация в скъп хотел. На вечерята към нас се присъедини и някаква жена, която ми представи като своя съпруга. До този момент нямах представа, че е женен. „Добре дошъл в новия си живот — рече. — От сега нататък няма да летиш.“

— Трите дни в Напа промениха живота ми — продължи след кратка пауза Фейн. — Оказа се, че моят човек е агент на ЦРУ под прикритие, а полетите ми през тези две години са подкрепяли тайни операции на Управлението в редица латиноамерикански страни.

Приятелят ми работеше за регионалния офис в Сан Франциско, но след изтеглянето му от оперативна дейност беше изпратен във Вашингтон. Именно той ми уреди приравнителни изпити за завършване на гимназия, а после ми помогна да изкарам приемните изпити в Бъркли. Пак той плати таксата за първата година на следването ми, а после ми намери редовна работа като пилот, за да мога да се издържам, докато учех в университета.

През следващите две години ми се качи на главата в буквалния смисъл на думата. Търсеше ми сметка за всичко, учеше ме на самодисциплина. Двамата със съпругата му вложиха всичко от себе си, за да ме вкарат в правия път. Със сигурност похарчиха цяло състояние за самолетни билети. Когато започнах да си стъпвам на краката, той разреди посещенията си, но не престана да ме контролира. Това се отнасяше и за съпругата му.

Вира помълча известно време, после поклати глава.

— Това наистина е невероятна история. Все още ли летиш?

— Не. Напуснах веднага след като завърших магистратура в Бъркли. Открих нов и напълно различен живот от онзи, който бях водил дотогава. Имаше толкова много нови неща, които исках да опозная и овладея.

— Продължаваш ли да поддържаш връзка с този човек?

— Разбира се. Той все още е във Вашингтон.

— А как приемаш всичко, което е направил за теб, докато те е държал под крилото си?

— Без него със сигурност щях да вляза в затвора, а може би щеше да ми се случи и нещо по-лошо. На практика той ми спаси живота. Трудно ми е да говоря за това, но мога да кажа, че изпитвам огромна благодарност към него.

Вира продължаваше да го изучава, сякаш очакваше да види нещо различно от онова, което беше видяла досега.

— Ще си позволя един по-личен въпрос… Какви обстоятелства те принудиха да напуснеш Отдела за специални разследвания?

Фейн се усмихна. След всичко, което й разказа, този въпрос беше напълно уместен.

— Преди пет години водех разследване, свързано с нелегален трафик на хора, и попаднах на корупционна схема. Колега от службата на име Джак Бланда работеше под прикритие. В един момент започнах да го подозирам в двойна игра. Познавах го достатъчно добре и знаех, че е отрепка. Но нямаше как да го разоблича, защото имах връзка с жена му. Той знаеше за нея, а аз знаех, че знае. Беше страшна бъркотия. Никой от двама ни не прояви достатъчно зрялост, за да й сложи точка.

В крайна сметка написах секретен рапорт, в който изложих всичките си подозрения срещу Джак. Той не беше приет добре, защото по онова време всички вече знаеха за връзката ми с Дейна. Разбираемо, някои хора решиха, че играя с белязани карти.

Фейн замълча. Не му се говореше на тази тема, но по неизвестни причини изпита чувството, че Вира има право да научи всичко. Разкриването на лична информация изглеждаше оправдано, макар че това не му харесваше.

— Двата случая се смесиха и станаха изключително сложни — продължи той. — В крайна сметка се разкри, че са замесени някои доста известни хора. Много пътища водеха директно към Джак Бланда. После, по време на една нощна операция, се отвориха вратите на ада. Стигна се до престрелка в Тендърлойн. Аз стрелях, Бланда стреляше, същото правеха и двамата колеги, които работеха под прикритие. В престрелката се намесиха и лошите, повечето от които никога не бях виждал. Джак умря от куршум в главата.

— Ооо…

— При последвалото разследване бях освободен от отговорност. Както и всички останали. Но Джак беше мъртъв. Впоследствие се оказа, че контрабандистите действително са му плащали, за да ги прекарва покрай капаните, залагани от нас и ФБР. Част от съзаклятниците му се оказаха на високи постове. Именно те разпространиха слуха, че аз съм организирал убийството му.

Бях помолен да напусна полицията. Обясниха ми, че става въпрос за „вероятно неправомерно поведение“. Пет месеца по-късно се ожених за Дейна. След още четиринайсет тя почина от мозъчен аневризъм.

— Кога се случи това?

— Преди малко повече от година. — Замълча за момент, после добави: — Вчера стана една година.

Вира разбиращо кимна, после извърна глава към трите снимки.

— Последен въпрос — промълви тя. — Кои са тези жени?

— Майка ми Джорджия. Другата е Хелън, която срещнах в Бъркли. Именно тя ме въведе в новия, далеч по-пълноценен живот. А третата е Дейна.

Фейн гледаше как погледът й се спира последователно върху всяка една от снимките. После тя вдигна очи към него.

— Ще направя всичко възможно да убедя Елиз да се срещне с теб — промълви тя. — А самата аз… ще се опитам да бъда максимално откровена при нашите контакти…