Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

Вторник

8

— Страшно интересна история! — заинтригувано се усмихна Рома.

Бяха в колата на Фейн. Той започна да й разказва за случая на Вира Лист на чаша кафе в кухнята. Приключи преди минута, малко преди да поемат по широките платна на Пасифик Авеню. Мъглата най-сетне беше променила цвета си до сребристобяло и скоро щеше да се вдигне.

Рома се беше отпуснала на седалката до него. На коленете й лежеше лаптоп в процес на стартиране.

— Схемата е комплексна — каза Фейн, докато спираше на червен светофар. — Това беше първото нещо, което събуди подозренията ми. Освен това е действала прекалено дълго, без да навежда на нито един от лесните отговори — сексуални извращения, изнудване, убийства. Това е нещо съвсем различно.

— Вира Лист съзнава ли го?

— Да. В много отношения историята й се струва странна. Снощи говорих с Ноубъл, който се зае да провери досиетата на Кърин и Ча. Засега Бюкър изчаква. Предупредих го, че ще му се обадиш.

Стигнаха пресечката с Ван Нес Авеню и Фейн зави към залива. Рома набра на компютъра адреса на офиса. Слънцето проби облаците в мига, в който колата зави обратно към Ръшън Хил.

— Тук е — каза Фейн и намали скоростта.

Офисът на Вира Лист се намираше в престижен район със стари имения, безупречно поддържани морави, малки улички и пешеходни алеи.

Сателитната снимка на квартала се появи на екрана. Рома я увеличи, докато Фейн спираше до тротоара.

— Лоша работа — обади се тя. — Твърде много начини за достъп. Я погледни за какво става въпрос — истински лабиринт.

Фейн се наведе над екрана.

— Един, два, три, четири… пет вътрешни двора — започна да брои Рома. — Няма начин да разберем дали са свързани помежду си. Ето това е сградата на Вира. Плътно заобиколена от дървета, храсти и жив плет. Като прибавим и обичайните за Ръшън Хил мъгли, наблюдението става кошмар.

— Късметлия — въздъхна Фейн.

— „Гринич“ е задънена, а „Левънуърт“ се спуска директно към залива — продължи Рома. — Не ни вършат никаква работа. Можем да паркираме чак на „Филбърт“.

Заковала очи в екрана, тя продължи да търси подходящото място, позволяващо едновременно скрито наблюдение, възможност за бързо потегляне и обратни завои.

— Ето какво ще направим — обади се след известно време тя. — Старателно ще претърсим помещенията. Ако открием подслушвателни устройства, няма да ги пипаме. Но ако попаднем на камери, работата е прецакана. Ако няма такива, ще накараме Джон да монтира няколко миниатюрни устройства с дистанционно управление. Като отчитаме честотата на срещите с любовниците му, този тип вероятно се отбива поне веднъж седмично, за да бъде в крак. Може би ще прояви известна небрежност, ако си прав, че засега е доволен от себе си.

Ще започнем със стационарно наблюдение — продължи тя. — Покриваме всички подстъпи към дворовете. Ще бъде скъпо, но си струва. Когато той влезе вътре, можем да променим позициите си. Разбира се, ако е наложително…

— Много добре.

— Искаш да започнем още тази нощ, нали?

— Абсолютно.

— След минута ще звънна на Джон и ще го предупредя да бъде готов. Но преди това искам да тръгнем по „Гринич“ и да обиколим района. Искам да видя стълбите, които се извиват през гъсталаците в посока „Левънуърт“.

След като Рома остана доволна от инспекцията, двамата поеха обратно към къщата на Фейн. Там тя скочи в своя патфайндър и подкара към Бюкър.

 

 

Точно в десет Вира Лист включи айпода, избра два часа музика от Малер и натисна бутона за възпроизвеждане.

Нервно си събра нещата, грабна двете допълнителни магнитни карти и излезе от офиса. Пред асансьорите в малкото фоайе я чакаха двама мъже и една жена.

— Вира? — попита жената.

— Аз съм. А вие трябва да сте Рома.

Стиснаха си ръцете. Привлекателната колумбийка не представи придружителите си, и двамата с обемисти метални куфарчета в ръце.

Вира й подаде магнитните карти.

— Тази със синята лента отваря входната врата на сградата, а другата — със зелената, е от офиса ми. Оставих музиката да свири. Често го правя, когато работя извънредно. Можете да задържите картите.

— Ще ви звънна на мобилния, когато свършим — каза Рома.

Вира й се усмихна нервно, кимна на мъжете и се насочи към входната врата, от която се излизаше на двора.

Когато имаше срещи преди обед, тя често отскачаше да хапне в едно малко бистро на две пресечки от офиса. Обикновено това ставаше в ранния следобед, когато то беше полупразно. Така Вира имаше възможност да прегледа или да допълни записките от сеансите си. Понякога просто седеше и зяпаше през прозореца, прогонила всякакви мисли от главата си.

Сега бистрото беше полупразно. Беше късно за закуска и рано за обяд. Фейн влезе минута след като тя се настани на една от свободните маси. Потърси я с очи и се насочи към нея.

— Съжалявам, че закъснях — извини се той, докато сядаше на стола срещу нея.

— Няма проблем, самата аз дойдох току-що.

Поръчаха си кафе. Тя се опитваше да потисне тревогата, която я обземаше все по-силно през последните няколко дни. Огледа внимателно Фейн — нещо, което не бе успяла да направи при снощната им среща в хотел „Станфорд“.

Очевидно беше прехвърлил четирийсет, макар че тя не беше в състояние да определи точната му възраст.

Лицето му издаваше някакво вътрешно противоречие — заплашително свити вежди над топли очи, груба костна структура и уста на патриций. Отново беше облечен със скъп костюм и пак носеше копчета за ръкавели. От цялата му осанка се излъчваше стил, който не беше очаквала. Но сама си беше виновна за погрешните предположения.

— Няма да отнеме повече от час — увери я той. — Моите хора са бързи.

— А камерите ще работят само нощем, нали?

— Точно така.

Сервитьорът донесе кафетата. Фейн го проследи с очи обратно до бара и едва след това отново се загледа в нея. Успя да улови нервното движение на пръста й по ръба на чашата.

Тя моментално си наложи да спре.

— Вие сама трябва да решите как да се справите с проблема за конфиденциалността — каза той. — Защото аз със сигурност ще поискам повече сведения, отколкото сте склонна да споделите с мен.

— Например?

— Предполагам, че онзи мъж използва псевдоними, които са различни за всяка от любовниците му. Искам да ги знам.

— Вече ви обясних, че те не споменават имена.

— В такъв случай ще трябва да поговоря с тях — каза той и отпи глътка кафе.

— Аз… Аз не виждам как може да стане…

— Ако действително възнамерявате да действате по начина, който описахте снощи, и да се отървете от всичко това, ще трябва да пресечете линиите.

— Какви линии?

— Онези, с които сте оградили и двете жени.

Той не отделяше поглед от лицето й в очакване на отговор. Наблюдателен и дразнещо спокоен. Тя правеше всичко възможно да изглежда решителна, но ясно усещаше, че той безпогрешно чете мислите й.

— Кога е следващият ви сеанс с тях?

— Лори ще дойде днес в два следобед. Елиз има час утре сутрин.

— Помислете си, опитайте се да намерите решение. Ще се наложи да направите някакъв избор.

Тя се опита да възприеме думите му, заобикаляйки въпроса с последиците.

— Между другото аз реших най-напред да се съсредоточа върху Елиз Кърин — добави той. — Колкото повече науча за нея, толкова по-добре. Може би ще ми я опишете — съвсем бегло, все едно че разказвате за своя приятелка, която аз не познавам…

Вира се поколеба.

— Но това все пак е проблем за мен — каза колебливо тя. — Елиз не ми е приятелка, а пациентка, което поставя отношенията ни на съвсем различна плоскост.

Фейн отвърна с мълчание. Беше й казал как трябва да постъпи, но нямаше никакво намерение да преговаря с нея.

А тя се почувства уязвима. Всичко се оказваше по-трудно, отколкото си беше представяла.