Метаданни
Данни
- Серия
- Мартин Фейн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pacific Heights, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Харпър
Заглавие: Убийство без следи
Преводач: Веселин Лаптев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 22.07.2011
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Shuterstok.com/David Clegg
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-269-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592
История
- — Добавяне
Вторник
8
— Страшно интересна история! — заинтригувано се усмихна Рома.
Бяха в колата на Фейн. Той започна да й разказва за случая на Вира Лист на чаша кафе в кухнята. Приключи преди минута, малко преди да поемат по широките платна на Пасифик Авеню. Мъглата най-сетне беше променила цвета си до сребристобяло и скоро щеше да се вдигне.
Рома се беше отпуснала на седалката до него. На коленете й лежеше лаптоп в процес на стартиране.
— Схемата е комплексна — каза Фейн, докато спираше на червен светофар. — Това беше първото нещо, което събуди подозренията ми. Освен това е действала прекалено дълго, без да навежда на нито един от лесните отговори — сексуални извращения, изнудване, убийства. Това е нещо съвсем различно.
— Вира Лист съзнава ли го?
— Да. В много отношения историята й се струва странна. Снощи говорих с Ноубъл, който се зае да провери досиетата на Кърин и Ча. Засега Бюкър изчаква. Предупредих го, че ще му се обадиш.
Стигнаха пресечката с Ван Нес Авеню и Фейн зави към залива. Рома набра на компютъра адреса на офиса. Слънцето проби облаците в мига, в който колата зави обратно към Ръшън Хил.
— Тук е — каза Фейн и намали скоростта.
Офисът на Вира Лист се намираше в престижен район със стари имения, безупречно поддържани морави, малки улички и пешеходни алеи.
Сателитната снимка на квартала се появи на екрана. Рома я увеличи, докато Фейн спираше до тротоара.
— Лоша работа — обади се тя. — Твърде много начини за достъп. Я погледни за какво става въпрос — истински лабиринт.
Фейн се наведе над екрана.
— Един, два, три, четири… пет вътрешни двора — започна да брои Рома. — Няма начин да разберем дали са свързани помежду си. Ето това е сградата на Вира. Плътно заобиколена от дървета, храсти и жив плет. Като прибавим и обичайните за Ръшън Хил мъгли, наблюдението става кошмар.
— Късметлия — въздъхна Фейн.
— „Гринич“ е задънена, а „Левънуърт“ се спуска директно към залива — продължи Рома. — Не ни вършат никаква работа. Можем да паркираме чак на „Филбърт“.
Заковала очи в екрана, тя продължи да търси подходящото място, позволяващо едновременно скрито наблюдение, възможност за бързо потегляне и обратни завои.
— Ето какво ще направим — обади се след известно време тя. — Старателно ще претърсим помещенията. Ако открием подслушвателни устройства, няма да ги пипаме. Но ако попаднем на камери, работата е прецакана. Ако няма такива, ще накараме Джон да монтира няколко миниатюрни устройства с дистанционно управление. Като отчитаме честотата на срещите с любовниците му, този тип вероятно се отбива поне веднъж седмично, за да бъде в крак. Може би ще прояви известна небрежност, ако си прав, че засега е доволен от себе си.
Ще започнем със стационарно наблюдение — продължи тя. — Покриваме всички подстъпи към дворовете. Ще бъде скъпо, но си струва. Когато той влезе вътре, можем да променим позициите си. Разбира се, ако е наложително…
— Много добре.
— Искаш да започнем още тази нощ, нали?
— Абсолютно.
— След минута ще звънна на Джон и ще го предупредя да бъде готов. Но преди това искам да тръгнем по „Гринич“ и да обиколим района. Искам да видя стълбите, които се извиват през гъсталаците в посока „Левънуърт“.
След като Рома остана доволна от инспекцията, двамата поеха обратно към къщата на Фейн. Там тя скочи в своя патфайндър и подкара към Бюкър.
Точно в десет Вира Лист включи айпода, избра два часа музика от Малер и натисна бутона за възпроизвеждане.
Нервно си събра нещата, грабна двете допълнителни магнитни карти и излезе от офиса. Пред асансьорите в малкото фоайе я чакаха двама мъже и една жена.
— Вира? — попита жената.
— Аз съм. А вие трябва да сте Рома.
Стиснаха си ръцете. Привлекателната колумбийка не представи придружителите си, и двамата с обемисти метални куфарчета в ръце.
Вира й подаде магнитните карти.
— Тази със синята лента отваря входната врата на сградата, а другата — със зелената, е от офиса ми. Оставих музиката да свири. Често го правя, когато работя извънредно. Можете да задържите картите.
— Ще ви звънна на мобилния, когато свършим — каза Рома.
Вира й се усмихна нервно, кимна на мъжете и се насочи към входната врата, от която се излизаше на двора.
Когато имаше срещи преди обед, тя често отскачаше да хапне в едно малко бистро на две пресечки от офиса. Обикновено това ставаше в ранния следобед, когато то беше полупразно. Така Вира имаше възможност да прегледа или да допълни записките от сеансите си. Понякога просто седеше и зяпаше през прозореца, прогонила всякакви мисли от главата си.
Сега бистрото беше полупразно. Беше късно за закуска и рано за обяд. Фейн влезе минута след като тя се настани на една от свободните маси. Потърси я с очи и се насочи към нея.
— Съжалявам, че закъснях — извини се той, докато сядаше на стола срещу нея.
— Няма проблем, самата аз дойдох току-що.
Поръчаха си кафе. Тя се опитваше да потисне тревогата, която я обземаше все по-силно през последните няколко дни. Огледа внимателно Фейн — нещо, което не бе успяла да направи при снощната им среща в хотел „Станфорд“.
Очевидно беше прехвърлил четирийсет, макар че тя не беше в състояние да определи точната му възраст.
Лицето му издаваше някакво вътрешно противоречие — заплашително свити вежди над топли очи, груба костна структура и уста на патриций. Отново беше облечен със скъп костюм и пак носеше копчета за ръкавели. От цялата му осанка се излъчваше стил, който не беше очаквала. Но сама си беше виновна за погрешните предположения.
— Няма да отнеме повече от час — увери я той. — Моите хора са бързи.
— А камерите ще работят само нощем, нали?
— Точно така.
Сервитьорът донесе кафетата. Фейн го проследи с очи обратно до бара и едва след това отново се загледа в нея. Успя да улови нервното движение на пръста й по ръба на чашата.
Тя моментално си наложи да спре.
— Вие сама трябва да решите как да се справите с проблема за конфиденциалността — каза той. — Защото аз със сигурност ще поискам повече сведения, отколкото сте склонна да споделите с мен.
— Например?
— Предполагам, че онзи мъж използва псевдоними, които са различни за всяка от любовниците му. Искам да ги знам.
— Вече ви обясних, че те не споменават имена.
— В такъв случай ще трябва да поговоря с тях — каза той и отпи глътка кафе.
— Аз… Аз не виждам как може да стане…
— Ако действително възнамерявате да действате по начина, който описахте снощи, и да се отървете от всичко това, ще трябва да пресечете линиите.
— Какви линии?
— Онези, с които сте оградили и двете жени.
Той не отделяше поглед от лицето й в очакване на отговор. Наблюдателен и дразнещо спокоен. Тя правеше всичко възможно да изглежда решителна, но ясно усещаше, че той безпогрешно чете мислите й.
— Кога е следващият ви сеанс с тях?
— Лори ще дойде днес в два следобед. Елиз има час утре сутрин.
— Помислете си, опитайте се да намерите решение. Ще се наложи да направите някакъв избор.
Тя се опита да възприеме думите му, заобикаляйки въпроса с последиците.
— Между другото аз реших най-напред да се съсредоточа върху Елиз Кърин — добави той. — Колкото повече науча за нея, толкова по-добре. Може би ще ми я опишете — съвсем бегло, все едно че разказвате за своя приятелка, която аз не познавам…
Вира се поколеба.
— Но това все пак е проблем за мен — каза колебливо тя. — Елиз не ми е приятелка, а пациентка, което поставя отношенията ни на съвсем различна плоскост.
Фейн отвърна с мълчание. Беше й казал как трябва да постъпи, но нямаше никакво намерение да преговаря с нея.
А тя се почувства уязвима. Всичко се оказваше по-трудно, отколкото си беше представяла.