Пол Харпър
Убийство без следи (45)

45

В десет и половина Фейн проведе кратък, но напрегнат разговор с Морети. Зададе му само един въпрос, на който получи изчерпателен отговор, плюс подробни инструкции. После звънна на Бюкър и го помоли да ги чака на един паркинг близо до „Калифорния“ и Двайсет и седмо авеню. Трябваше му един бръмбар.

В същото време Рома се свърза с Либи да я предупреди, че двамата с Фейн тръгват към зоната за наблюдение. Към което добави, че екипите й веднага трябва да се изтеглят от района и да чакат инструкции.

Минаваше единайсет, когато спряха зад микробуса на Бюкър, паркиран пред един бар на Калифорния стрийт. Фейн получи бръмбара от Бюкър и му каза да изключи всички камери и микрофони, с изключение на онзи, който беше монтиран в собствения му мерцедес. Бюкър беше наясно защо го прави. Когато членовете на спомагателните екипи не виждат и не чуват, те остават в неведение… Което беше същинската цел на операцията.

След като Бюкър и екипът на Либи напуснаха квартал „Сий Клиф“, колата на Фейн и Рома навлезе в алеята пред къщата на Сий Клиф Авеню и спря пред входа. С общи усилия измъкнаха замаяния Крол от задната седалка и се заеха с трудната задача да го натикат в асансьора, откъдето го прехвърлиха в спалнята му.

В единайсет и половина Крол най-после се озова в леглото си. Ръцете и краката му останаха завързани. Фейн ловко монтира бръмбара отзад на таблата.

Не след дълго седяха в мерцедеса, паркиран на Сакраменто стрийт срещу някакъв медицинския център. Никой нямаше да обърне внимание на кола с двама души, спряла непосредствено пред входа. Отпиваха кафе от картонените чаши и наблюдаваха неподвижния Крол на портативния, разделен на квадранти монитор. Три от тях предаваха на живо изображението от камерите, които Бюкър беше монтирал по-рано.

— Според теб колко време ще им отнеме? — попита Рома.

— Нямам представа. Предполагам, че са организирали екип веднага след като Паркър е уведомил Шен, че „Вектор“ го търси. Едва ли ще се забавят. На тяхно място аз вече щях да съм там. За тези хора Крол е много опасен, а ние не знаем дори половината от цялата история.

— Наясно ли са със състоянието му?

— Описах го на Шен. Не пропуснах да му кажа и колко време ще действа валиумът. Ако искат да го приберат, преди да има опасност да избяга, разполагат с около два часа.

— Но не си му казал нито за камерите, нито за бръмбара, нали?

— Не съм. Нямаше смисъл. Те знаят, че онзи, който е решил да им предаде човек като Крол, ще иска да е сигурен, че ще го приберат, преди да е избягал.

Отпиваха от кафето и чакаха. Ситният дъждец започна да се смесва със спускащата се мъгла. Бяха прекарали ужасна вечер. Фейн усети умората, настъпваща след притока на адреналин. Рома демонстрираше забележителна въздържаност. Разбира се, скандалът нямаше да му се размине, но тя умееше да чака подходящия момент. Особено когато ставаше въпрос за Мартин Фейн.

Жената изплува в рамката на квадранта като призрак. Фейн и Рома я видяха едновременно, но реагираха секунди по-късно, неповярвали на очите си.

— Охо! — изправи се в седалката Рома.

Фейн се вцепени от напрежение.

Фигурата се задържа за миг в обхвата на първата камера, разположена над входа на долния етаж, после изчезна. Двамата едновременно се приведоха над монитора.

После тя се появи на втория монитор в централния коридор на втория етаж. Беше облечена с шлифер, на главата си имаше руса перука. Би трябвало да е перука. Спускаше се до раменете, скривайки чертите на лицето й. Тя провери празните стаи и изчезна зад ъгъла.

Минута по-късно неясно очертаната фигура се появи в обхвата на третата камера, разположена в спалнята на Крол. Остана за миг на прага, после пристъпи в полуосветеното помещение.

— Мили Боже! — ахна Рома.

Жената спря в средата на стаята. Бе пъхнала ръце в джобовете на шлифера си. След миг колебание се приближи до леглото и погледна надолу към Крол. Нямаше как да се разбере дали е изненадана от вида на лицето му.

— Райън! — прошепната.

Никаква реакция.

— Виж там! — трепна Фейн и посочи първия квадрант, на който се появи фигура на мъж в спортен екип с качулка на главата. Стоеше на крачка от входната врата.

Жената с русата перука извади ръка от джоба на шлифера си и докосна гърдите на Крол.

— Райън! — повтори тя.

Изтекоха няколко секунди, преди Крол да се отърси от въздействието на валиума. Главата му бавно се извърна към неканената гостенка.

— Чуваш ли ме?

Крол кимна. От устата му излетяха неясни звуци.

Жената се наведе предпазливо, устните й почти докоснаха ухото му. Брадичката му леко се повдигна. Бръмбарът зад рамката на леглото улови само неясен шепот, отделни срички, откъслечни гласни и съгласни, гърлено произнесени звуци.

Фейн напрегна слух, опитвайки се да разбере какво говори жената. Всяка неясна сричка бе мъчение за него. Но това не продължи дълго.

Жената изправи гръб, извади пистолет от джоба на шлифера си и опря дулото между очите на Крол. Стреля два пъти, после се обърна и напусна спалнята.

Мъжът с качулката на долния етаж трепна при звука на изстрелите и хукна към стълбите.

Залепени за монитора, Фейн и Рома гледаха как животът на Крол изтича върху леглото, оцветявайки в черно завивките.

— Какво се случи, по дяволите? — прошепна Рома.

— Чакай! — вдигна ръка Фейн.

Жената се мярна във втория квадрант, минута по-късно се появи и в първия, където мъжът в спортния екип вече беше отворил входната врата.

Миг по-късно и двамата изчезнаха.

— Не мислиш ли, че… — започна Рома, после извади телефона си и започна да набира.

Фейн сложи ръка върху китката й, инстинктивно усетил, че звъни на Елиз. Спогледаха се.

— Може би бяха хора на „Вектор“ — каза той. — Но ние не знаем това и не искаме да знаем.

После протегна ръка и изключи монитора. Всичко свърши.