Пол Харпър
Убийство без следи (20)

20

Елиз припадна не само поради жестоките спомени, нахлули в съзнанието й, когато отвори неочаквания подарък. А и поради смайващото усещане, че този мъж беше успял да докосне нещо, погребано дълбоко в душата й.

Вира също беше смаяна от случилото се предишната нощ, въпреки че направи всичко възможно да прикрие чувствата си. Любовникът на Елиз беше избрал един изключително гаден спомен, за да докаже, че е успял да проникне дълбоко в подсъзнанието й.

В светлината на последните събития й беше изключително трудно да се придържа към взетото решение да държи Лори и Елиз в неведение за случващото се с тях. Независимо от причините да стигне до него, то й се струваше безсърдечно продължение на тормоза. Чувстваше се изключително зле от мълчаливото си съучастие в страданията им.

Но, както в случая с Лори, тя беше дълбоко убедена, че единственият начин Елиз да се отърве от този мъж беше Фейн да го спре още преди да е осъзнал, че е привлякъл нечие внимание. Но Фейн не можеше да го направи, ако тя не продължеше контактите си с него.

— Какво мислиш да правиш сега? — успя да попита тя. — Ще продължавате ли да се срещате с него?

Елиз пусна влажната салфетка в скута си и зарови пръсти в червеникаворусата си коса, покриваща слепоочията й. Задържа я там, обмисляйки въпроса на Вира. После я погледна и твърдо попита:

— Какво става тук?

Вира се стегна.

— В смисъл?…

Елиз свали ръцете си.

— Що за откачалка е този тип, за да знае подобни неща? Аз ли полудявам? Заяви, че си помислил за мен в мига, в който зърнал проклетия гълъб! Какво означава това? Как е възможно да се случи?

— Сигурна ли си, че никога не си споделяла с него този детски спомен?

— О, моля те!

Вира бързо се овладя.

— Как си го обясняваш тогава?

— Никак. И това ме плаши. Нямаш представа колко много ме плаши.

Вира въздъхна. Отново видя у жената срещу себе си сложната смесица между разбити нерви и храброст. Силно разбити нерви и невероятна храброст.

— Може би нещо ми се губи — добави Елиз. — Не съм сигурна. Няма как да съм сигурна.

— Какво искаш да кажеш?

— Нещо става — прошепна младата жена. — По някакъв начин той се променя, а аз… изобщо не се чувствам в безопасност…

— Защо мислиш, че това се случва — защото отношенията ви се променят? — попита Вира. — И защо мислиш, че се случва именно по този начин?

Елиз седеше с прибрани колене, мачкайки салфетката в скута си.

— Помолих го да се отдръпне, да ми даде малко пространство. Но снощи той направи точно обратното…

— Мислиш ли, че го е осъзнавал?

— О, да — кимна тя. Беше мрачна и объркана. — Интуицията му винаги е била безпогрешна. В много случаи проявяваше разбиране. Но сега… Сега просто не знам какво става.

Елиз вдигна глава и я завъртя няколко пъти наляво-надясно, сякаш за да раздвижи схванатите мускули на врата си. После спря, затвори очи и безсилно повдигна рамене.

— Нищо не разбирам — каза тя. — Но вече започвам да се питам какво съм пропуснала в ранната фаза на тази връзка.

— В смисъл?

— Не го познавам чак толкова отдавна. Само от пет месеца. Според мен способността му да прониква в съзнанието ми по някакъв начин ускори развитието на отношенията ни, които се задълбочиха много бързо.

Замълча и извърна глава към палмите зад прозореца, също като Лори.

— И?

— Мисля, че ме е манипулирал от самото начало, но аз не съм го осъзнавала.

Това беше поводът, който чакаше Вира, за да смени темата на разговора — само допреди миг мрачна и безнадеждно далеч от реалността.

— Всъщност ти наистина не знаеш много за него — подхвърли тя. — Не си ли изпитвала желание да научиш повече?

— Бяхме се разбрали да не говорим за личния си живот. Тези срещи бяха само за нас, а не за другите.

— Чакай малко, Елиз — вдигна ръка Вира. — От предишните ни разговори останах с впечатлението, че в тази връзка става въпрос за теб, а не за „нас“.

Едва изрекла тези думи, тя си напомни да бъде крайно внимателна.

— Разбрали сте се да споделяте всичко, което засяга само собствената ви същност, но, честно казано, моето впечатление беше, че само ти си го правила — добави тя.

Елиз я гледаше, без да мигне. Умът й очевидно препускаше обратно през изтеклите месеци.

— Какво всъщност знаеш за него? — продължи да я притиска Вира. — Разбрали сте се да не говорите за личния си живот извън връзката ви. Но когато започна да я анализираш, ти сама си даде сметка колко дълбоко е проникнал в личния ти живот.

Елиз отмести очи от лицето й, но не каза нищо.

— Ако те помоля да напишеш на лист хартия всичко, което знаеш за него, листът ще остане почти празен, нали?

Ново мълчание, този път многозначително.

— Например никога не си споменавала името му — добави с разтуптяно сърце Вира, давайки си ясна сметка, че навлиза в дълбоки води. — Аз предположих, че го правиш, за да запазиш анонимността му. Но сега започвам да се питам дали изобщо знаеш името му…

— Рей Кърн.

— Сигурна ли си, че това е истинското му име?

— Изобщо не ми е минавало през ума да си задам този въпрос — каза Елиз. — Дори не съм… — Замълча за момент, сбърчила вежди. — Какво съм направила, господи?

— Чакай, не бързай — спря я Вира. — Преди това трябва да прецениш ситуацията, в която си се озовала. Доскоро той е проявявал загриженост и разбиране. Бил е добър с теб. Ако го е правил, с цел да спечели доверието ти, не можеш да се обвиняваш, че си му повярвала. Обратното би било странно, особено по отношение на мъж, който ти желае доброто… Но сега ситуацията е коренно различна и ти трябва да си дадеш сметка, че нещо между вас е безнадеждно объркано — добави тя.

Наблюдаваше бавната промяна в изражението на Елиз.

Самата Вира беше изправена пред коренно различни проблеми. По време на първия й разговор с Фейн и двете жени бяха притеснени от леките и почти незабележими промени в интимните си отношения с този мъж. После той рязко бе покачил психическото напрежение и отношенията им се бяха изострили. Ситуацията бе станала много по-рискована. Не й беше трудно да допусне, че някоя от пациентките й можеше да се прости с живота си. Беше ужасно.

— Това нещо с Рей… — започна Елиз с променено изражение в очите. Сякаш изведнъж беше изтрезняла и си даваше ясна сметка за истинското състояние на нещата. — Ако не е това, което си мисля… Какво е тогава?

Беше имала фантастична връзка с Рей Кърн в продължение на месеци. Но сега нещо се беше пречупило и магията бе изместена от силно безпокойство.

— Какво мислиш да правиш сега? — повтори въпроса си Вира.

Елиз забави отговора си. В продължение на близо час Вира наблюдаваше бавната промяна в поведението й. От наранено към озадачено, а после и към решително, въпреки че озадачението остана.

— Трябва да разбера кой е той! — тръсна глава тя. — Искам да знам защо прави всичко това с мен и как го прави!

— А как възнамеряваш да разбереш? — попита Вира.

— Нямам представа, но… Не мога просто да си тръгна, сякаш нищо не се е случило.

— Ами ако те разиграва, Елиз? Ако има някакви планове? Рекет, изнудване?

— Ще бъда много изненадана.

— Не можеш да си позволиш да бъдеш изненадана. Трябва да бъдеш изключително внимателна с този човек.

Елиз кимна.

— Тази внезапна промяна у него те е хванала неподготвена. Същото може да се случи и с реакцията му към постъпките ти. А тя може да бъде много страшна.

Всъщност Вира все още не смееше да сподели най-големите си страхове.

— Разбирам това, но искам да разбера какво става. Как, по дяволите, да се откажа?

Вира можеше само да си представи какво става в душата й.

— Ще ти направя едно предложение — промълви тя. — Познавам жена, която малко или повече е в твоето положение. Тя обаче е успяла да намери човек, който да й помогне. Мисля да й се обадя.

Агресивността на Елиз спрямо Рей Кърн й донесе дълбоко облекчение. Фейн несъмнено щеше да се възползва от нея. Но едновременно с това беше изненадана. Елиз демонстрира твърдост, но това бе вътрешна твърдост, която изобщо не се връзваше с агресивното самочувствие, което се опитваше да покаже. Твърдост, с която Вира се сблъскваше за пръв път.

Реакцията на Лори също беше донякъде изненадваща. Макар да се представяше като енергична, открита и независима жена, тя очевидно беше дълбоко разтърсена от отношенията си с Филип Крей. Вместо да реагира войнствено на заплахите му, тя просто искаше да избяга от него.

Вира се почувства облекчена и едновременно с това отрезвена от начина, по който двете наранени жени си разменяха ролите, изправени срещу манипулациите на този мъж. Той недвусмислено сочеше за силния характер на Кърн/Крей и огромното му влияние върху тях. Това я плашеше. Що за човек можеше да влияе толкова силно върху две коренно различни жени? И защо го правеше?