Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

40

Крол даде адреса на шофьора, настани се в ъгъла до вратата и веднага започна да анализира случилото се.

Нещата се развиваха зле. Беше изгубил контрол над събитията в мига, в който напусна фоайето на хотел „Феърмонт“. Това беше лошо. Но какво, по дяволите, й ставаше на тази жена?

Всъщност беше му се подиграла, да я вземат мътните! Нима наистина знаеше нещо? Не, това бе невъзможно. Само преди два дни в кабинета на Вира Лист тя беше на ръба на нервен срив. Какво можеше да се е случило оттогава насам? Какво беше унищожило старателната му обработка, продължила цели шест месеца?

Но един факт беше неоспорим: внезапната промяна бе много подозрителна и намирисваше на някаква постановка. След последните им няколко срещи Елиз беше дълбоко разстроена. Той би трябвало да се досети, по дяволите, още в мига, в който седна срещу нея! Наела бе частен детектив — както бе постъпила, за да проследи действията на съпруга си. Точно така. Но защо? Какво я беше тласнало към този неочакван акт?

По дяволите.

Той се обърна и погледна през задното стъкло. Няколко коли се спускаха по стръмната Калифорния стрийт. Един трамвай дрънчеше в обратна посока нагоре по хълма. Той огледа внимателно всички коли, започвайки с най-близката. Марка, модел, цвят. После се приведе над облегалката на шофьора и му подаде банкнота от сто долара.

— След десетина преки ще стигнем до синагогата. Там ще завиеш наляво по „Уебстър“, ще стъпиш здраво на газта и веднага след това ще свърнеш вдясно по „Пайн“. По средата на пряката ще намалиш, за да мога да сляза. После ще продължиш надолу по „Сънсет“. На ъгъла на Трийсет и втора и „Ортега“ ще видиш малка семейна бакалница. Ще влезеш вътре и ще кажеш на дебелака зад тезгяха, че те изпраща Уес. Запомни това име. Той ще ти даде още една стотачка.

— Ясно — кимна шофьорът, сякаш това беше най-нормалното нещо на света.

Десет минути по-късно Крол стоеше в началото на „Орбън“ — къса уличка между „Пайн“ и „Калифорния“. Очите му проследиха стоп светлините на таксито, които проблеснаха за миг и изчезнаха към „Филмор“. Изобщо нямаше представа, какво по дяволите, има на ъгъла на Трийсет и втора и „Ортега“, но ако шофьорът на таксито бе толкова наивен, че да отиде до там, той със сигурност щеше да отдалечи от самия него евентуалните преследвачи.

Той изчака известно време, за да се увери, че наоколо няма нищо подозрително. После извървя пеша половин пряка до „Филмор“, където взе друго такси и се насочи обратно към Ноб Хил.

 

 

Елиз остана на мястото си и с разтуптяно сърце очакваше появата на Лори Ча. Не знаеше дали вълнението й се дължи на гняв, омраза или страх, породени от разговора с Крол. Не беше очаквала да се почувства толкова зле, изправяйки се очи в очи с него.

— Елиз.

Тя трепна и вдигна поглед към Лори, която се настани до нея.

— Страхотен разговор! — похвали я Лори.

— Не знаех какво правя — поклати глава Елиз. — Май провалих всичко.

— Според мен се справи страхотно. Но не и според Рома, която беше малко притеснена. Гордея се с теб.

Елиз я погледна изненадано.

Лори посочи предната част на блузата й и сложи пръст на устните си. После й направи знак да извади микрофона от сутиена си.

Елиз се огледа и бавно започна да се разкопчава. Пръстите й напипаха малкото топче и предпазливо го откачиха от жицата, закрепена на сутиена. Лори посегна да го вземе, направи две крачки към стълбището и небрежно го пусна на мокета.

— Какво става навън? — попита Елиз.

— Доколкото ми е известно, следят Крол.

— А Вира къде е?

— Не знам. Може би в офиса си, а може би вече си е у дома.

Елиз изведнъж се почувства смъртно уморена. Конфронтацията с Крол явно беше изцедила всичките й сили.

— Да се махаме от тук — прошепна тя.

 

 

Седнал в колата си, Фейн наблюдаваше движението на разноцветните точки по екрана и слушаше репликите на екипа, който следеше таксито на Крол през Ноб Хил, по „Филмор“, през Уестърн Адисън и по „Хейт Ашбъри“, за да потъне в мъглата над „Сънсет“. Озадачени от този маршрут, преследвачите му най-сетне решиха да направят кратка проверка. Един от тях се изравни с таксито и установи, че в него няма пътници. Ситуацията започна да се изяснява след кратък разпит на шофьора. Оказа се, че първоначалният адрес, даден от Крол, е бил Сий Клиф Авеню.

Фейн позвъни на Елиз в мига, в който чу адреса.

— Къде си?

— У дома. Лори е с мен.

— Това е добре. Слушай ме внимателно: открихме адреса на Крол и в момента пътуваме натам.

После й каза адреса и попита дали тя или Лори са били някога там. В случай на положителен отговор биха могли да помогнат на Бюкър с по-подробни описания.

Но нито една от тях не беше чувала за този адрес.

— Има и още нещо — каза Фейн. — По всичко личи, че изпуснахме нашия човек. Усетил е нещо и успя да заблуди преследвачите си. Предполагам, че е уплашен и бяга. Предчувствам обаче, че при всички случаи ще се отбие в дома си.

— О, боже! — възкликна Елиз. — Ужасно съжалявам, но… Просто си изпуснах нервите. Грешката е моя…

— Не е така — отвърна Фейн. — Но това вече няма значение. Внимавай много и дръж алармата си включена.

— Нима допускаш, че…

— Не, нямам причини да мисля, че ще тръгне натам. Включена ли е алармата ти?

— Да. Но може би трябва да отидем някъде другаде?

— Той идвал ли е у вас?

— Не, никога.

— Това нищо не означава. Продължавам да мисля, че е хукнал да бяга, но при първа възможност ще изтегля някой от екипа и ще го пратя при вас — просто за всеки случай. Докато разберем какво става…

Фейн изостана на значително разстояние от движещите се точки, които напуснаха Сънсет Булевард и се насочиха към „Сий Клиф“. Не искаше да се пречка на Рома и хората й, които имаха да свършат много работа, но същевременно се стремеше да бъде максимално близо до тях в случай на тревога.

Опита се да вникне в мотивите, които бяха довели до изчезването на Крол. Всичко обаче сочеше, че нещо го е изплашило и е тръгнал да бяга. След като бе анализирал срещата си с Елиз и бе установил, че поведението й не съответства на бележките на Вира, вероятно бе решил да прекъсне всякакви контакти. В момента може би пътуваше към дома си, за да вземе фалшивите си документи, паспорти и пари в брой, но най-вече да се отърве от файловете на Вира.

Поне така би трябвало да постъпи, ако разсъждаваше разумно. Фейн се надяваше да стигнат там преди него.

После се замисли за невероятната връзка, която се зараждаше между Елиз и Лори. Различията им бързо се стопяваха вследствие на почти еднаквите им преживявания с Крол. И двете би трябвало да проявяват сериозно любопитство към общото в подхода на Крол към всяка от тях, което Вира беше разкрила.

Наближаваха „Сий Клиф“. Рома паркира колата си и се прехвърли в микробуса на Бюкър и Као.

Как щеше да постъпи Крол, когато откриеше, че компютрите му ги няма? Фейн вече беше решил как да постъпи с него, но не смееше да проведе телефонния разговор, преди хората на Рома да се отдалечат на безопасно разстояние.

Ако успееха да изпреварят Крол и да приберат файловете, телефонното обаждане щеше да сложи точка на всичко. Но ако станеше обратното, залозите отпадаха. Вариантите продължаваха да са много, за разлика от наличната информация.

Фейн все още разполагаше с малко време. Спря пред един бар, взе си чаша кафе и продължи към „Сий Клиф“. Намери свободно място за паркиране на Лейк стрийт, изключи двигателя и се приготви да чака.