Пол Харпър
Убийство без следи (36)

36

Крол се съблече в гаража и изхвърли дрехите си на боклука. Всичко, включително обувките. Гол, единствено с флашката на шията си, той се качи в спалнята, хвърли я на леглото и влезе под душа.

Половин час по-късно пое по друго стълбище, което водеше към основния етаж на къщата. Загърнат в хавлията, той влезе в кабинета с изглед към Чайна Бийч. Помещението беше празно, с изключение на един ергономичен стол пред маса със стъклен плот и хромирани крачета. Върху нея имаше три лаптопа. Седна пред единия от тях, включи флашката и отвори последния документ.

248/Джейн 8

Днешната сесия с Джейн 8 беше силно обезпокоителна. Отношенията й с Р. К. продължават да се влошават. По всичко личи, че протича процес на радикална еволюция. (Тя все още отказва да сподели с мен каквото и да било; нещо, което би ми помогнало да разбера — а дори и само да си представя — какво може да се крие зад тези драматични промени.)

Но въпреки това усещам, че невероятната му способност да прониква до дъното на болката търпи някаква промяна, става все по-наситена и целенасочена. За съжаление не успях да определя истинската същност на тази промяна и това ми попречи да предвидя всичко, което носи тя. В резултат бях изненадана от рязкото влошаване на отношенията помежду им. Уплашена съм, въпреки че не го признах през Джейн 8.

По време на последните няколко сеанса непрекъснато я разпитвах за случващото се. Тя не отрече, че става нещо, но отказа да навлезе в подробности. До днес, когато усетих, че се е случило нещо ужасно.

Днес Джейн 8 ми разказа за Р. К. и стъклената птица (вж. бележките от сеанса). Беше дълбоко травмирана. Постъпката му е невъобразимо отвратителна, но дори и нещо повече — влудяваща. Откъде, по дяволите, би могъл да знае за дълбоката й чувствителност към този символ?! Тя се закле, че никога не е споменавала нищо пред него, но по очите й личеше, че започва да се съмнява в себе си: дали пък не беше забравила? Но как би могла да забрави подобно нещо?

Днес тя спомена дори неговите „специални умения“ — фраза, която говори, че вече започва да търси ирационални обяснения за способностите му. Това е опасно, защото я тласка към откъсване от реалността.

Растящата емоционална нестабилност представлява истинска имплозия — колкото внезапна, толкова и дълбока. За пръв път, откакто работя с тази жена, изпитвам чувството, че се приближава към онова самоубийствено състояние на духа, което е предхождало опита й да отнеме живота си преди две години и половина.

Шокирана съм от драматичната промяна. Никога не съм се сблъсквала с подобно нещо. Вече няколко пъти се консултирах с д-р С. Дж. Двамата стигнахме до заключението, че трябва да предупредя Джейн 8 незабавно да прекрати връзката си с Р. К., защото тя става опасно деструктивна.

Последна бележка: днес Джейн 8 ми разказа какво е сънувала снощи — само една нощ след инцидента с Р. К. и стъклената птица. (Сънят е толкова стряскащо реалистичен, че не се нуждае от коментар.)

Двамата с Р. К. пътуват през нощта по някакъв черен и изпълнен със завои път сред гъста гора. След поредния остър завой забелязват нещо на пътя, което е извън обсега на фаровете. Р. К. намалява скоростта и внимателно го наближава. Оказва се черен дървен стол с висока облегалка. Фаровете бавно го осветяват.

По неизвестни причини Джейн 8 изпитва ужас от този стол. Р. К. е абсолютно спокоен, сякаш разбира всичко. Джейн 8 няма представа за предназначението на стола, освен че по някакъв начин представлява заплаха за нея. Той й заповядва да остане в колата, слиза и тръгва към стола под светлината на фаровете. В един момент се обръща и й прави знак да внимава в онова, което ще последва.

После сяда на стола с лице към нея. Стойката му е изправена, коленете — прибрани. Вади нещо от джоба на сакото си и го лапва. От другия му джоб се появява пистолет. Заковал очи в нея, той опира пистолета в слепоочието си и натиска спусъка. На светлината на фаровете изригва облаче розова мъгла, което бавно се разпръсва в мрака.

Джейн 8 не е ужасена нито от този акт, нито от факта, че Р. К. става от стола с почти откъсната глава, която се поклаща над рамото му. Той се приближава към колата, отваря вратата и й прави знак да излезе в студената и влажна нощ. Хванала го за ръка, тя се приближава към стола. Сяда с изправен гръб и прибрани колене, ослепена от светлината на фаровете. Р. К. й подава предмета, който държи в устата си — гладък, студен, с позната форма. Тя го лапва, а той й подава пистолета и отстъпва в мрака.

Тя внезапно осъзнава, че държи в устата си зелената стъклена птица. Започва да плаче истерично, опира пистолета в главата си и натиска спусъка.

Събужда се рязко, потънала в сълзи.

Когато я попитах какво си е помислила след този сън, тя отговори: „Изпитах облекчение. Най-накрая всичко свърши.“

Крол гледаше втренчено екрана. Беше получил повече, отколкото се беше надявал. Душевното състояние на Елиз беше готово за финалния акт. Беше се приближила до ръба на тъмната идея и вече я беше прегърнала. При това със самия него в ролята на ментор. По дяволите! Не би могла да възприеме посланието по-ясно, дори да й го беше записал на лист хартия. Елиз беше в ръцете му.

Имаше късмет и по отношение предстоящия съвет на Вира Лист за прекратяване на отношенията им. От календара на терапевтката личеше, че е отменила всичките ангажименти за следващия ден, когато би трябвало да проведе сеанс с Лори предобед и с Елиз следобед. Пишеше, че ще се срещне с тях в понеделник, когото вече нямаше да има значение.

Кликна с мишката върху файла за Лори Ча.

62/Джейн 12

На днешния сеанс Джейн 12 се появи абсолютно зашеметена. Причина за това е поредният епизод от театъра с „Робърт“, поел в изключително опасна посока. (Вж. бележките.)

Джейн 12 открива, че шофьорската книжка на „Робърт“ е с друго име. Изпада в дълбоко недоумение и си задава въпроса с кого всъщност има връзка през последните четири месеца. В душата й цари пълно объркване. На всичко отгоре „Робърт“ споменава някои неща, за които тя е готова да се закълне, че е споделяла единствено с мен и с никой друг. Става въпрос за интимните фантазии, които разкрива пред мен по време на сеансите.

Това ми звучи обезпокоително, но аз все още не съм убедена дали си спомня с кого точно е споделила въпросните фантазии. Защото в един момент открих, че е забравила дори онова, което ми беше разказала. Останах шокирана, когато се случи за пръв път, но за съжаление се повтори. И когато ми разказа как „Робърт“ се е промъкнал в съзнанието й и знае съкровените неща, които никога не е споделяла с него, вече не бях толкова изненадана.

Но нямам никакви съмнения, че тя изпитва страх. След случката преди пет дни не може да спи добре, нервна е и често плаче. Най-лошото е, че непрекъснато разиграва най-фантастични сцени на самоубийство, в които „Робърт“ играе важна роля. (Вж. бележките.) С това минало на дълбока депресия и вече реализиран опит да сложи край на живота си, имам сериозни опасения, че нестабилното й състояние може да се влоши — толкова бързо, че да не мога да реагирам.

Забележителното тук е, че въпреки сълзливите й пристъпи по отношение на лъжите и грубостите на „Робърт“ тя продължава да изпитва силно влечение към него. Твърди, че когато й се обади за среща, тя ще отиде, макар и с цената на още по-мъчителни разкрития. И дори признава, че това е доброволен стремеж към саморазрушително поведение.

Аз разбирам, че съдбата й е такава. Ще продължава да води своята трудна битка. Същевременно съм доволна от напредъка, който постигнахме с цената на немалко усилия. Но след тези нови разкрития вече не знам какво да мисля.

Имам среща с д-р С. Дж., на която ще обсъдим внезапно влошеното състояние както на Джейн 12, така и на Джейн 8.

Крол изпита облекчение. До този момент се тревожеше, че при последните си срещи с Елиз и Лори беше прекалил, притискайки ги прекалено силно. В един момент дори си помисли, че бяха започнали да подозират за достъпа му до файловете на Лист. Но явно страховете му са били напразни. По всичко личеше, че преценките му са се оказали изключително точни. Беше ги притискал точно колкото трябва, тласкайки ги към точката на пречупване.

От друга страна, Вира Лист съвсем не беше глупачка. Може би именно с нея беше допуснал грешка. След още един-два сеанса като нищо щеше да бъде в състояние да навърже нещата. Вече беше съвсем близо. Което означаваше, че той трябва да действа с максимална бързина.

Фейн се събуди от писукането на джиесема. Беше заспал облечен на канапето в кабинета си. Часът беше 2:15 сутринта.

— Случва се нещо интересно — съобщи със сънлив глас Рома. — Току-що се обади Бюкър. Някъде около един през нощта Елиз и Лори са се срещнали в грил ресторанта „При Блейн“ на ъгъла на „Ларкин“ и „Сътън“. Преди малко са си тръгнали и са отишли в дома на Елиз.

— По дяволите! — моментално се разсъни Фейн. — Това е лошо, особено ако Крол ги наблюдава!

— Либи докладва, че пред къщата няма никакви коли — успокои го Рома. — Предполагам, че Елиз е проявила достатъчно здрав разум, за да паркират някъде другаде. Ти още ли си на мнение, че двете не са се познавали, преди да започне тая история?

— Да, продължавам да мисля така. Предполагам, че днешната сесия в офиса на Вира е повдигнала куп въпроси. В крайна сметка не са издържали и са стигнали до решението да поговорят, а може би и да сравнят показанията си.

— Коя според теб е проявила инициативата?

— Предполагам, че Лори.

— А защо се оказват в дома на Елиз?

— Не знам — призна Фейн.

— Колкото по-дълго са заедно, толкова по-рисковано става положението — въздъхна Рома. — Моментът никак не е подходящ.

Фейн беше на същото мнение.

— Продължавам да си мисля за тази склонност към самоубийство — добави след кратка пауза Рома. — Шантава работа, Мартин, но ти май ще излезеш прав… Един Господ знае какво ще предприеме тоя тип, в случай че ситуацията стане неблагоприятна за него.

Фейн понечи да се съгласи, но Рома вече беше прекъснала връзката. На практика той имаше желание да си побъбрят още малко просто за да придобие впечатление за начина, по който тя възприема изчезването на Силия Негри. Имаше неприятното предчувствие, че то я е разтърсило много повече, отколкото е склонна да признае.

Той седна на ръба на канапето и прокара пръсти през косата си. Помъчи се да измисли някакъв претекст, за да й звънне, но после се отказа. Тази жена надушваше претекста от километри. Всъщност защо да не го направи…

В крайна сметка не предприе нищо. Зарея поглед към далечните светлини на залива, полускрити в мъглата. С всяка фибра на тялото си усещаше празнотата на голямата къща.

Все още седеше на канапето, когато блекбърито в ръката му отново иззвъня.

— Шен съм. Току-що ми се обади Паркър. Имам нещо за теб.