Пол Харпър
Убийство без следи (17)

17

Фейн отскочи с колата да закуси в кафенето „При Роуз“. В осем и половина отново беше в кабинета си. Файловете на Бюкър вече го чакаха на компютъра.

Успя да изгледа записите на скритите камери три пъти поред, преди да се позвъни на входната врата. Погледна към китайския шкаф, в който бяха скрити мониторите. Рома чакаше във вътрешния двор и той натисна бутона да я пропусне.

Тя влезе в кабинета с две картонени чаши кафе и плик със сладкиши, купени от близката пекарна. Насочи се към отоманката пред канапето с намерението да остави покупките си на подноса от абаносово дърво, но той се оказа отрупан с фотографска литература.

— Нови книги, а? Портрети?

— Да, няколко.

В очите й проблесна загрижено любопитство. Ръцете й сръчно преместиха книгите и направиха място за покупките. През високите прозорци с изглед към залива нахлуваше ярката утринна светлина.

— Вманиачаваш се с тези фотографии — отбеляза тя, докато сядаше на канапето и сваляше капачката на чашата си.

— Сигурно — сви рамене той.

През последните осемнайсет месеца двамата преживяха много. Познаваха се от години, но започнаха да работят заедно едва след като Рома се премести от Мексико Сити. В много отношения те все още изграждаха и утвърждаваха партньорството си. Иначе се чувстваха добре заедно. И това беше хубаво, защото новите отношения помежду им бяха започнали при трудни обстоятелства.

Дейна почина едва няколко месеца след началото на съвместната им работа. Той рухна психически, поставяйки Рома в невъзможна ситуация. Тя все още не беше преодоляла травмата от масовото убийство на собственото си семейство в Колумбия само девет месеца по-рано. Нямаше емоционални сили да му окаже подкрепа. В някой романтичен филм двамата биха започнали да се успокояват взаимно, проявявайки съчувствие и разбиране към болката на другия. Но не стана така.

Всъщност той не помнеше как преодоляха всичко това. Двамата преживяха загубата си поотделно, но по едно и също време и в присъствието на другия. В резултат се родиха отношения, които никой от тях все още не разбираше напълно.

Стана така, че Фейн трябваше да живее едновременно със и без Дейна. Това беше една налудничава игра на психиката, към която му липсваше какъвто и да било подход. Изобщо не можеше да обясни как беше успял да се справи. Беше борба за възстановяване на душевното равновесие, която постепенно му позволи да спи без кошмари и да се събужда без чувство на отчаяние.

В крайна сметка се получи. А Рома беше постоянно до него. Заедно се научиха да уважават мъката на другия и да поддържат дистанция, когато се нуждаеха от самота, за да се справят със загубата си. Научиха и нещо друго — когато самотата се превръщаше в прекалено тежко бреме, единствено гласът на другия беше в състояние да облекчи болката, която споделяха.

Но през последните няколко месеца в отношенията им настъпи промяна. Признаците за нея бяха почти неуловими — някое подмятане, засягащо интимния свят на другия, някоя забележка, подчертаваща дълбокото взаимно разбиране. Независимо доколко някой от тях обръщаше внимание на тези неща, те бяха неоспоримо доказателство за развитието и задълбочаването на отношенията им, за готовността, с която скъсяваха дистанцията помежду си.

Типичен пример за това беше забележката на Рома за страстта му към фотографията. Той осъзна, че тя разбира обсесията му, въпреки че никога не я беше обсъждал с нея. А уместната забележка го накара да я почувства още по-близка.

Спрял за миг очи върху лицето й, Фейн регистрира присъствието на това мимолетно чувство, а после се зае за работа.

Разказа й какво е научил от Вира за Елиз Кърин, описа бегло резултатите от сутрешния й сеанс с Лори Ча, а после й предаде собствения си разговор с нея от вчерашния следобед.

Както винаги той следеше с интерес как Рома възприема новата информация. Ценеше високо мнението й, защото беше изключително проницателна по отношение на човешката природа. Същевременно не обръщаше внимание единствено на думите й, тъй като лицето и тялото й говореха много — особено когато беше в компанията на човек, на когото вярва.

Когато не играеше роля — нещо, което умееше да прави със забележителна прецизност, — Рома демонстрираше онази хладна резервираност, която би спечелила на всяка друга жена прозвището „ледена кралица“. Но този етикет просто не се връзваше с мургавата и тъмноока рола — както колумбийците с обич наричаха жените от Богота. У нея нямаше нищо хладно. Тя беше като тлееща жарава, заплашваща всеки миг да се превърне в буен огън и да изпепели онзи, който дръзне да се приближи прекалено близо.

Препредавайки разказа на Вира за сеанса с Лори Ча, а също и собствените си впечатления от тази жена, Фейн се стремеше да цитира думите й максимално точно просто защото те представляваха много добро описание на нарастващата й паника.

Рома го изчака да свърши и замислено кимна. Реакцията й беше предпазлива.

— Няма съмнение, че каквото и още да открием за този мъж, той ще си остане класически мръсник — отбеляза тя. — Онова, което върши, всъщност е интелектуалният еквивалент на опипване на жени в претъпканото метро.

— Добър пример — кимна Фейн.

— Може и да действа в горния край на социалната стълбица, — добави тя — но опитите му да се промъкне в съзнанието на една жена, за да се намести между краката й, са нещо отвратително.

— Според Вира той не го прави заради евтини емоции.

— И с Елиз ли се държи по същия начин, или това е запазена марка само за Лори Ча?

— Имам чувството, че използва част от тази тактика и спрямо Елиз, но по съвършено различен начин.

Фейн се облегна назад и кръстоса ръце.

— Тя играе ролята на бушон — рязко смени темата той. — Имам предвид Силия Негри.

— Какво ти говори това? — подхвърли Рома, докато отхапваше от сладкиша си. Очите й бяха леко подпухнали от недоспиване.

— А на теб?

— Хммм. — Тя отпи малко кафе, за да преглътне хапката си. — Той е внимателен. Готов е да отдели достатъчно време за обучението на непрофесионалист, който да поема рисковете вместо него. Вероятно й плаща щедро, но и пред нея се представя с псевдоним.

— Допускам, че тя не е единственият му бушон — рече Фейн.

— Защото не желае да ги допусне прекалено близо до съдържанието на файловете?

— Именно. Научат ли прекалено много, те престават да играят ролята на допълнителна защита и се превръщат в част от риска.

Рома остави сладкиша и избърса дългите си пръсти.

— Това повдига един сериозен въпрос.

Фейн кимна.

— Колко бушона използва? Какво става с всеки един от тях?

— Едва ли ги пуска да си вървят, след като знаят толкова много.

— И аз мисля така. Това, на което сме свидетели, изисква внимателно планиране, време и пари. Вира е права да подозира, че виждаме само върха на айсберга.

Рома започна да събира трохите в чинията си на малка купчинка. Телефонът на Фейн иззвъня. Беше Боби Ноубъл.

— Добро утро, Боби. Включвам високоговорителя, тъй като и Рома е тук.

— Здрасти, скъпа. Ще бъда кратък: не открих нищо, което да свързва Ричард Ча с Джефри Кърин.

— Шегуваш се! — възкликна Фейн и хвърли кос поглед към Рома.

— Не открих нищо — повтори Ноубъл. — Тук трябва да добавя, че направих доста задълбочено проучване. Двамата просто са от различни планети. Нямат нищо общо помежду си. Нито кредитни институции, нито бизнес контакти, нито общи познати…

Фейн беше искрено изненадан. Въпреки твърденията на Вира Лист, че между двете жени няма никаква връзка, той беше сигурен, че между съпрузите им има нещо общо.

— Разбира се, това е първото ми впечатление — добави Ноубъл. — Готов съм да се заровя и по-дълбоко, стига да разполагаш с нещо конкретно.

— Значи нищо, а?

— Така е, Мартин. Ще ти изпратя кодирано копие на всичко, свързано с проучванията ми.

— Но Ча се занимава със софтуер, нали?

— Да, в изключително деликатната област на патентите. Специализирал се е в проблеми, свързани с лицензните, със злоупотреби с патенти, с кръстосаното лицензиране. Майстор в създаването на патентни портфейли, което по принцип е много тънка работа. Но изцяло в неговата компетентност, тъй като е завършил право и бизнес администрация в Станфорд.

— Ясно. А как стоят нещата при Кърин?

— Търсех отклонения. Необичайно високи печалби или неща, които поглъщат парите му и които биха привлекли внимание. Открих две такива. В категорията на високите печалби действа компанията „Кърин Интернешънъл Трейдинг“, чиято централа е тук. Глобалното транспортиране на стоки е изключително печелившо начинание. Фирмата има половин дузина филиали, разпръснати по света — Индонезия, Китай, Европейския съюз, Латинска Америка. Дейността им процъфтява.

В категорията губещи открих само една малка интернет компания в Менлоу Парк, която не осъществява почти никаква дейност и е пред закриване. Но тя бе твърде незначителна, за да бъде взета под внимание. С две думи никъде не светнаха червени лампички — заключи Ноубъл.

— Благодаря ти, Боби. Скоро ще ти се обадя.

Фейн изключи връзката.

— Каква изненада — язвително подхвърли Рома. — Сигурен ли си, че Елиз е споделила всичко с Вира?

— Не съм. Но и Вира не ми казва всичко.

Рома довърши сладкиша и замислено събра трохите. Фейн наблюдаваше леко сбърчените й вежди — признак за напрегнат размисъл. Харесваше ги почти толкова, колкото дългите й бедра.

— В тази връзка ми хрумват две неща — каза тя. — Първото е Силия Негри. Ако е само платена помощница, тя едва ли има личен интерес. Това означава, че го прави единствено за пари, от което следва, че имаме някакви шансове. Следователно колкото по-бързо установим контакт с нея, толкова по-добре. Второ, налага се Вира да сподели повече информация. Разбирам, че тя иска да запази конфиденциалността на информацията за пациентките си, но ние имаме нужда от отговори на въпросите си. И, трето…

Рома рядко разделяше възможностите на двойки. Умът й неизбежно бягаше по-надалеч, предпочитайки да разглежда нещата като механизъм от зъбчати колела. Това я превръщаше в изключително ценен анализатор, особено в сложния и изпълнен с потайности свят на Фейн.

— Не съм забравила какво беше в Богота. Всеки шпионираше всекиго — военните, специалните части, наркобароните, националната полиция, картелите, ударните отряди, политиците, контрабандистите… Там непрекъснато текат различни операции срещу някого. А ние разбирахме смразяващото състояние на нещата само когато се оказвахме замесени в някоя от тях.

Тя прикова поглед във Фейн и почука с нокът по масата.

— Така се чувствам и сега, Мартин. Сякаш сме попаднали в чужда операция.

— Съгласен съм — кимна Фейн. — Ако тази история е резултат на нещо, случващо се на друго равнище, значи…

Той се изправи, пъхна ръце в джобовете си и пристъпи към френските прозорци, зад които се разкриваше панорамна гледка към Ейнджъл Айланд. Слънцето се промъкваше през облаците и хвърляше ярки отблясъци върху белите платна, изпълнили залива.

Той излезе на терасата. Цъфналите пурпурни бугенвилии отразяваха слънчевата светлина. Чу стъпките на Рома, която го последва и застана до него.

— Ето какво ще направим — започна той. — Свързваш се с твоите хора и ги наемаш за двуседмично наблюдение. Оставяме камерите в офиса на Вира. Фактът, че Бюкър не откри никакви бръмбари там, означава само едно: онзи човек черпи цялата си информация от файловете й. И това е добре.

— Може би ще извадим късмет с наблюдението — кимна Рома. — Междувременно аз ще проверя Силия Негри.

Ръката й докосна неговата, докато се протягаше да откъсне пурпурно цветче от близката бугенвилия. Тя не направи опит да я отдръпне.

— На пръв поглед нещата изглеждат професионални — обади се той. — Но това не е задължително. Може би той използва професионални похвати за нещо лично. И в двата случая го прави доста отдавна, без повод да се съмнява в своята сигурност.

— Което е плюс за нас — отбеляза тя.

Останаха един до друг край перилата на терасата. Заливът блестеше в цялото си великолепие. Но мислите и на двамата клоняха към сенките — нещо, което ги правеше далеч по-близки, отколкото предполагаха.