Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

46

Известно време останаха неподвижни, без да говорят. Отново заваля. Дъждовните капки глухо затрополиха по покрива на мерцедеса. Канавките от двете страни на улицата се изпълниха с дълбока почти трийсет сантиметра пенлива вода.

Фейн беше обзет от абсурдната мисъл, че така и не разбра как изглежда Крол. Когато го зърна за пръв път, в онази част от секундата, преди да стовари валтера си в лицето му, то вече беше обезобразено. И напълно неузнаваемо, когато приключи с него. До този момент не бяха открили нито една негова снимка и вероятно никога нямаше да открият. Лицето, по чиито черти биха могли да отгатнат някакви подробности от автобиографията му, се беше превърнало в неговата последна тайна.

— Мили Боже! — повтори на пресекулки Рома.

Той предпочиташе мълчанието да продължи, но Рома беше силно потресена.

— Според мен успяхме да повдигнем само крайчеца на завесата на тая работа около Крол — каза тя. — На какво ли щяхме да попаднем, ако бяхме успели да я задържим още малко?

Фейн напълно споделяше нейното неудовлетворение. Не можеше да се отърве от чувството, че се бяха докоснали до нещо ужасно, изчезнало завинаги само миг преди да осъзнаят пред какво се бяха изправили.

— Да започнем с нашата анонимност — промълви Рома, вперила поглед в дъжда, който обливаше предното стъкло. — Мисля, че не се разкрихме пред Елиз и Лори. Ти винаги използваше името „Таунсенд“, нали?

— Да.

— Но сме уязвими чрез Вира.

— С клиентите това е неизбежно.

— Но този път става въпрос за „Вектор“.

— Те не знаят нищо за Вира. Единственото, което знаят, е, че някой е бил по следите на Крол. Но не знаят защо. Този някой го е открил и е искал да им го предаде. Това е всичко. Все още нямат представа кои сме.

— Но смъртта на Крол няма да им попречи да продължат да търсят онзи, който е искал да им го предаде. Несъмнено са разбрали, че той притежава компютри с информация, която може да ги компрометира. И че тези компютри вече са в чужди ръце.

— Така е.

— Следователно нищо не е приключило.

Дъждът за миг се усили, после възобнови обичайния си ритъм.

Рома мълчеше. Въпреки тромавия финал на разследването самоличността на Фейн и помагачите му оставаше неизвестна. Единственото изключение беше Вира Лист, но нейното желание нещата да останат под похлупак щеше да бъде дори по-силно от тяхното.

Проблемът с „Вектор“ обаче продължаваше да стои. Сянката на този бегемот на подмолните операции беше надвиснала над тях и заплашваше да ги погълне. Фейн беше наясно, че трудно ще се отърве от него.

Погледна към Рома, чийто профил се очертаваше на размитата от дъжда светлина на прозореца. Тя се опитваше да прояви стоицизъм по отношение на този изпълнен с тайни бизнес, който я беше лишил от семейство — твърде висока цена за липсата на сигурност, свързана с него. Фейн чувстваше, че тя вече преценява мрачните последици от пробуждането на бегемота, наречен „Вектор“. И си даваше сметка, че всеки момент могат да бъдат разкрити.

Самият Фейн обаче знаеше всичко за секретността. Не се страхуваше от нея и не я мразеше. Просто я приемаше такава, каквато е — поредната морална дилема, характерна за човешката природа. Човек е неразривно свързан с моралните дилеми на своите тайни, с тяхната същност, с това кой ги пази и защо.

Вече не помнеше кога беше престанал да мечтае за по-различен живот от този, който водеше. Но отлично помнеше колко болезнена беше мечтата му. Спрял очи върху профила на Рома, той изведнъж си даде сметка, че може би все още изпитва някаква носталгия към тази болка.

Завъртя стартерния ключ в мига, в който Рома се извърна към него, обръщайки гръб на дъжда.

Малко след полунощ мерцедесът на Фейн спря зад джипа на Рома, паркиран на една от тесните улички в Пасифик Хайтс. Дъждът беше спрял. Уморени от дългото седене в колата, те слязоха и се изправиха под стройните фикусови дървета, от които падаха тежки дъждовни капки.

И двамата бяха на ръба на изтощението. И двамата си даваха сметка, че трябва да отложат за по-късно анализите на бурните събития от последните пет дни.

— Предполагам, че искаш да видиш Вира още сега — подхвърли Рома, докато вадеше ключовете на джипа от чантата си.

— Няма смисъл да отлагаме — кимна Фейн. — Някой трябва да й съобщи, че Крол е мъртъв и че всичко е приключило.

Не виждаше ясно лицето на Рома под влажната светлина на уличните лампи. Само извивката на носа й и очертанието на високата скула. Никой от двамата не беше в състояние да разчете изражението на другия. Но Фейн усещаше погледа й, който в най-добрия случай изразяваше смесени чувства, подлежащи на тълкуване, както почти всичко случило се през последните пет дни.

Тя направи крачка напред и уви ръце около шията му. Изненадан, той я прегърна.

Останаха плътно притиснати един в друг малко по-дълго от обикновено — разбира се, ако някой от двамата си направеше труда да си спомни какво значеше „обикновено“. Той обаче добре помнеше топлината на лицето й, притиснато в шията му, аромата на тялото й… Явно в спомените имаше някаква грешка, неочакван трик на паметта…

Без да каже нито дума, Рома се откъсна от него, отключи джипа и потегли. Фейн остана да гледа след нея, докато стоп светлините й се стопиха зад ъгъла. След минута щеше да потегли към дома на Вира Лист. Късният час беше без значение, защото тя го чакаше. Но краката му отказаха да помръднат. Пое си дълбоко въздух и насочи цялото си внимание към уличните лампи, обвити в ореол от влажна мъгла. Опитваше се изобщо да не мисли.

После отново заваля.

Той се качи в мерцедеса и включи двигателя. Направи обратен завой и потегли към къщата на Вира в Ръшън Хил.