Пол Харпър
Убийство без следи (44)

44

Рома вдигна веднага.

— Хей, Мартин! Няма да повярваш на какво попаднахме тук…

— Ще ми кажеш по-късно. Сега имам нужда от помощ.

Две стотни от секундата й бяха достатъчни, за да превключи на неговата вълна.

— Добре.

— Намирам се в дома на Елиз. Градинската врата е в зида откъм „Бродуей“. Обади ми се в мига, в който дойдеш.

— Какво става?

— Залових Крол — кратко отвърна Фейн и прекъсна връзката. Партньорката му щеше да бъде тук най-рано след двайсетина минути.

Крол продължаваше да лежи в безсъзнание и силно кървеше. Дулото на валтера беше отворило предишните рани по лицето му, а беше направило и нови — по главата и над здравото му око, което също започваше да се затваря. Когато се свестеше, със сигурност щеше да се почувства като някой от нещастниците, които беше разпитвал в „черните обекти“.

Приклекнал до него, Фейн притискаше влажна кърпа към най-сериозните му рани, а вцепенената от ужас Лори стърчеше в средата на банята.

— Това е… Това е лудост… — избъбри тя. — Не мога да повярвам!

— Имаш ли валиум или нещо подобно? — попита Фейн, извръщайки се към Елиз, която стоеше на прага.

Тя кимна, отвори шкафчето за лекарства и му подаде едно шишенце.

— Лори, донеси чаша вода — разпореди се той, след което отново се обърна към Елиз. — Иди да потърсиш тиксо или нещо подобно. Може би в гаража или в работилницата, ако имате такава…

Елиз кимна и излезе.

— Лори, донеси ми най-здравия колан от хавлия, който ти попадне пред очите. Колан за панталони също ще ми свърши работа.

— Да, добре — каза тя. Най-после започваше да идва на себе си.

Двайсетте минути изтекоха бързо. Когато Рома се обади от мокрото помещение в приземието и изкачи тичешком двата етажа нагоре, Крол вече седеше на стол в средата на спалнята със стегнати към страничните облегалки китки и хлабаво завързани с колан глезени — за да може да ходи, когато му дойде времето. Фейн му даде само една от 5-милиграмовите капсули в шишенцето и тя вече започваше да действа. Главата му беше клюмнала на гърдите, по обезобразеното му и подуто лице белееха лепенки.

Рома стреснато огледа окървавените и измачкани дрехи на Фейн, но после се овладя и спря потъмнелите си от гняв очи върху Крол.

— Господи Боже, Мартин! — на пресекулки прошепна тя.

— Ела да поговорим — отвърна Фейн и кимна към кабинета. — Елиз, наблюдавай го, но без да се приближаваш до него.

— Не мога — поклати глава Елиз и се оттегли към банята.

— Аз ще го наблюдавам — предложи услугите си Лори.

— Застани така, че да те виждам — каза Фейн и поведе Рома към кабинета.

Лори се оттегли на прага на банята, откъдето можеше да вижда както Крол и Елиз, така и двамата детективи в съседния кабинет.

— Какво откри във файловете? — понижи той глас в мига, в който влязоха.

Умът му работеше трескаво. Отдавна беше решил как ще постъпи с Крол, но се надяваше Рома да е открила и нещо друго, което би могло да предложи алтернатива.

— Добре ли си? — попита Рома, продължавайки да оглежда дрехите му.

— Да, добре съм.

— Файловете му са пълни с невероятни неща — започна Рома. — В един от лаптопите открихме нещо като зашифрован дневник, в който си е водил записки по конкретните операции в продължение на цяла година… — Говореше бързо, но спокойно. — Ти се оказа абсолютно прав. Имал е неограничен достъп до досието на Кърин във „Вектор“. Оттам е разбрал, че от година съпругата му посещава психоаналитик.

Няколко седмици след първото проникване в кабинета на Вира започнал да подбира имената на бъдещите си жертви. Някъде по това време бил убит и Стивън Лист, но Крол не го споменава в дневника си.

— Стивън и Вира са използвали един и същ офис — отбеляза Фейн. — Вероятно Стивън е открил нещо, което е застрашавало плановете на Крол. Ще се наложи да…

— Чакай! — спря го Рома. — Трябва да чуеш още много неща. Као откри данни в един от другите компютри, които отговарят на много въпроси. „Експериментите“ на Крол по време на програмата за разпити са имали за цел създаването на по-сложна система за манипулиране на затворниците. Той е имал достъп до психологическите профили на много от тях…

Рома млъкна за миг и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на онова, което предстоеше да каже.

— По всичко личи, че са му „подарили“ тези затворници, след като са изцедили всичко възможно от тях. Крол е трябвало да използва информацията в досиетата им, за да… За да ги докара до пълно отчаяние. Разработил е собствена програма за манипулиране на тези нещастници докрай, чак до момента на самоубийството им.

Фейн попиваше всяка дума.

— Колкото и невероятно да звучи, той успял при цели осем от тези случаи, преди да го върнат обратно в Щатите. После пътищата му с ЦРУ се разделили. Най-гадното е, че във „Вектор“ са знаели всичко това, преди да го наемат. Нищо чудно, че „официалното му досие“ е сведено до една страница.

Фейн не можеше да повярва на ушите си.

— И така, след като изчезнал от „Вектор“, той започнал да изгражда един много особен файл. В него трупал цялата информация за някого с инициали Б. У. — което на практика е психологически профил, съдържащ какво ли не — беззащитност, несигурност, обсесии. В отделен списък са вкарани „използваемите“ характеристики. Несъмнено става въпрос за някаква жена, която е била пациентка на Вира…

— Брита Уестън — кимна Фейн.

— Трябва да е тя. Накрая Крол споменава за оказването на „прекалено бърз натиск“, за сложността на адаптиране на неговата система към психологическите различия между закоравели престъпници и обикновени цивилни, най-вече жени. Направо да се побъркаш! Накрая добавя, че Б. У. е безнадежден случай, от който трябва да се освободи, за да започне отначало.

— Значи не е било самоубийство — заключи Фейн. — Той я е убил.

— Според дневника веднага след това започнал да изгражда профила на Елиз. Две седмици по-късно се появила и Лори…

Фейн беше изненадан от ефективността, с която Крол бе успял да се възползва от пациентките на Вира.

— Нещо друго? — попита той.

При създалите се обстоятелства въпросът му прозвуча мрачно.

— Дотук бях стигнала, когато ти ми се обади. Един Господ знае какви безумства още ще открият Бюкър и Као в компютрите на Крол…

Фейн отново поклати глава. Това вече беше прекалено.

— Тук също той беше на крачка… — каза той. — Никой не знае колко още щяха да издържат двете жени.

Извърна глава и погледна към Лори, която стоеше на прага на банята и тихо разговаряше с Елиз, която не се виждаше от кабинета.

Рома проследи погледа му.

— Какво ще правим сега?

— Ще го изведем оттук, и то веднага — отвърна Фейн.

— Как точно възнамеряваш да се „погрижиш“ за него? — нервно повиши глас Лори, заела позиция пред вратата на кабинета.

Замаяният Крол седеше на стол с права облегалка на крачка от нея. Лори отказа да си тръгне, тъй като искаше да научи нещо повече.

— Не се безпокой, Лори — отвърна Фейн. — Това е моя работа.

Лори буквално побесня.

— Хей, „Таунсенд“! — саркастично натърти тя, наблягайки на измисленото му име. — Тук става въпрос за моя живот! А той е много по-важен от твоята работа! Искам да знам какво възнамеряваш да правиш с него! И знаеш ли защо? Защото не желая да виждам никога повече този побъркан гадняр! Никога! Особено след ада, който преживях… тоест преживяхме, с това животно! — Тя кимна към Елиз, която мълчаливо ги наблюдаваше от прага на гардеробната стая. — А ти, „Таунсенд“, нямаш никакво право да не ми кажеш какво мислиш да правиш с него!

Фейн погледна към Рома, която беше вдигнала вежди с очевидното намерение да потвърди правилността на тези думи. Самият той също го знаеше, но продължаваше да си мисли, че сега не е време да запознава Лори и Елиз с подробностите. И беше твърдо решен да не го прави.

— Вече знаеш защо не можем да го предадем на полицията — подхвърли той. — Значи трябва да прибегнем до нещо друго.

Лори се намръщи.

— Затова аз ще се погрижа него — добави Фейн.

— И това е всичко, така ли? — обидено го изгледа Лори.

— Можеш да четеш между редовете, нали? — хладно я изгледа той.

— Но как, по дяволите, да разберем какво ще…

— Лори! — не се стърпя Елиз, прекоси стаята и я прегърна през кръста. — Ела! Нека ги оставим да си свършат работата. Те ще направят каквото трябва.

— Но…

— Не могат да ни кажат, Лори! — сопнато я прекъсна Елиз.

Лори впери в нея пламналия си поглед. След няколко напрегнати секунди се обърна и излезе от стаята.

— Благодаря — промълви Рома, обръщайки се към Елиз.

Фейн вече беше отворил вратата и помагаше на Крол да се изправи.