Ричард Блакмор
Лорна Дун (53)

LIII глава
СЪР ДЖОН В ЕНОРИЯТА ОЪР

Гербът, който ми направиха беше с огромни размери и богато оцветен. Поискаха и моето мнение, но никой не обърна внимание на препоръките ми. Помолих ги от едната страна да поставят една хубава крава, от другата — кон, а най-отдолу — несметни стада овце. Те обаче ми нарисуваха лъв върху златно поле в единия ъгъл, няколко черни гарвана в другия (въпреки че им бях казал дъждосвирци) и глиган в третия. Всичко това беше много свирепо и изискано, но според мен поне в едното ъгълче трябваше да има нещо по-миролюбиво. Накрая се съгласиха най-отдолу да нарисуват един житен сноп.

Резултатът предизвика възхищението ми, тъй като и барон де Уичхолс нямаше такъв великолепен герб.

Всички смятаха, че кралят ще заплати за този великолепен шедьовър, но Негово величество отказа да даде дори и пени. И тъй като на мен не ми бяха останали никакви пари, кралицата каза, че щом Негово величество ми е дал герб, в никакъв случай аз не трябва да плащам за него, ето защо тя лично заплати сумата.

Лорна много се гордееше с герба и смяташе (или във всеки случай поне така казваше), че той напълно засенчва цялата древна слава на рода й. И къде на шега, къде наистина, започна да ме нарича сър Джон толкова често, че почти й се разсърдих. Но очите й се напълниха със сълзи, та после се ядосвах на себе си.

Понеже вече нямах пари, притеснявах се как вървят работите във фермата, а и понеже жадувах да представя на мама собствената си особа и новия герб, възползувах се от влиянието, което Лорна имаше върху кралицата, за да бъда освободен.

Идеята беше да ме държат в Лондон, докато лорд Джефрис се завърне от ужасната си обиколка из графствата, които бяха взели участие във въстанието; бях обаче щастлив, че се измъкнах, без да го срещам повторно, тъй като дори Лондон беше потресен от жестоките му методи на наказание.

Граф Брандър изпитваше голяма, симпатия към мен, защото му бях спасил не само живота, но и нещо, което той много повече ценеше — богатството, отредено за лорд Алън.

Когато си тръгнах, Лорна плака (нещо, от което изпитах силно задоволство) и изпрати цял сандък подаръци за мама, Ани и Лизи. И стори ми се, че лично смяташе, макар и да не ми го каза, че няма смисъл да си ходя, при положение че спокойно мога да си остана там до зимата. Аз пък много добре знаех, че мама, а и всички във фермата щяха да си мислят, че си стоя в Лондон за собствено удоволствие, под предлог че върша кралски работи, и че съм оставил пшеницата сама да се жъне, да не говорим за похарчените пари, а всъщност в столицата не ме задържа нищо друго, освен собствената ми любов към приключения. От друга страна обаче, бях сигурен, че гербът ще превърне и последната частица недоволство във възхищение.

И точно така и стана — дори повече, отколкото желаех: в странноприемницата беше устроено величествено пиршество в моя чест, в което взеха участие всички околни енории. И ако на другия ден здравето ми не беше по-добро, то причината съвсем т беше в липсата на добри пожелания или в недостига на вино.

Не е нужно да казвам, че истинското дворянство дълго време се отнасяше с презрение към оказаните ми почести. Постепенно обаче, след като разбраха, че не съм толкова глупав, та да се смятам равен с тях, а си върша полската работа, побеждавам поредния си съперник по борба и както винаги свалям шапка на мировите съдии, някои от големите благородници сами проявиха желание да се запознаят с мен. И когато съвсем искрено и без лошо чувство им благодарих, но отклоних поканата да ги посетя, тъй като това щеше да накара както мен, така и тях да се чувствуваме неудобно, те ми подадоха ръцете си и отвърнаха, че в думите ми има известна истина. И въпреки че от това само те щели да загубят — което беше едно много великодушно изказване, — щели да почакат, докато по-натрупам още малко годинки, за да мога да оценя собствените си достойнства.

Междувременно зимата отминаваше и разбойниците Дун вече не си стояха в къщи, както бяха дали дума. Двайсет овце седмично, един тлъст вол, два големи елена (за разнообразие в менюто), както и 150 крини брашно освен бирата, свещите и другите неща, които непрестанно си искаха — мисля, че това би трябвало да ги задоволи, та да си стоят щастливи по домовете. Въпреки всичко обаче не стана така: все по-често започнаха да не харесват месото, което им изпращахме, докато една нощ не яхнаха конете и не отвлякоха две девойки от околността.

И още не бяха затихнали разговорите около този акт на насилие, когато се чу по-лоша новина — нещо, което накара сърцата на жените ни да се облеят в кръв.

Около шест часа една февруарска вечер няколко въоръжени разбойника отвлекли жената на един от фермерите-арендатори, Марджъри Бадкок, и убили бебето и.