Горещо ви препоръчвам тази книга, ако харесвате старите исторически любовни романи.
(Ако сте гледали филма, от 1951-ва година, то знайте, че този филм е пълен боклук, и няма нищо общо с многопластовото произведение на Ричард Блакмор.
— Ще останете приятно изненадани от книгата! :) )
Въпреки че българският превод на романа очевидно е правен по някаква доволно орязана негова версия (за справка, оригиналът в различни формати на книгата на английски език е с обем в порядъка на 600–800 стр., а настоящото издание на български, което е в голям формат е към 300 стр.) и представеният в началото на изданието портрет на писателя с перука според мен въобще не е на Р. Д. Блакмор (потърсете в мрежата изображения на писателя, сравнете ги с въпросния портрет и ще видите, че не съм голословен), прочетеното определено ми допадна. Класическа викторианска романтична история, пренесена в Западна Англия от епохата на Реставрацията на монархията през 17 в., написана увлекателно и с много хумор и изпъстрена с динамично действие, което поддържа читателския интерес непрекъснато жив. Все пак, не бих имал нищо против някога да видя в български превод и пълния вариант на оригиналния текст. Предвид сложилото се положение обаче, настоящият такъв все пак е някакво утешение, бих казал не малко дори. От друга страна, господата и дамите, благодарение на чиито общи усилия книгата е видяла бял свят, можеше да информират, например в предговора, читателя за тази особеност, но, уви, не са го направили. Понякога през ума ми минава и още по-страшната мисъл за български превод от руски превод на оригинала, от която изпитвам такъв ужас, че гледам бързо-бързо да я махам от съзнанието си. Надявам се това да са сценарии, развиващи се единствено в моята глава и да нямат нищо общо с действителността.
Пояснение към горния ми коментар: доколкото разбрах, преводачът на романа — Правда Митева, е превеждала от английски език, така че вероятността скверната мисъл, че това може да е български превод на руски такъв на оригинала, е почти нулева. Въпреки това фактът, че е превеждано от сериозно орязан текст, си остава. А твърдението ми за портрета в началото на книгата може да бъде проверено от всеки, който я притежава на хартиен носител. И накрая — отново повтарям, че дори и в такъв вид романът ми беше супер интересен, най-вече с динамичното си действие, хуморът и правдивото пресъздаване на епохата, в която се развива действието. Наистина, едно запомнящо се четене!
По мои далечни спомени, мисля че изданието със зелената корица е в по-голям от среден формат. Може би и заради това е с по-малко страници?
Притежавам и съм прочел тъкмо изданието от снимката и въпреки че то действително е с по-малък обем заради по-големия си формат, фактът, че е превеждано от силно съкратен оригинален текст, си остава. Въпреки това, както съм посочил и в другите си коментари, дори и в този си вид книгата ми хареса изключително много. Поздравления и за екипа на „Читанка“ за това, че, както малко след публикуването на коментарите ми забелязах, е направил пояснението, че става въпрос за издание със съкращения в текста — нещо, за което липсва информация в хартиения му вариант.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.