Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грозните (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uglies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Скот Уестърфийлд

Заглавие: Грозните

Преводач: Анелия Янева

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Иван Домузчиев

Коректор: Веска Шишкова

ISBN: 978-954-660-013-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6816

История

  1. — Добавяне

Хипократова клетва

Останаха в покрайнините на „Ръждивите руини“.

От време на време над разрушения град преминаваха автолети, изписвайки бавно кръгове в небето. Но мъгляните бяха гърмяни зайци и имаха опит в камуфлажните техники, прикривайки се от сателити и летателни апарати. Те пръснаха примамки из руините — пластмасови прозрачни пръчки, светещи благодарение на химическата реакция на веществата в тях, които излъчваха топлина като човешко тяло — и покриха прозорците на убежището си с черно фолио. Помагаше им и размерът на руините — да откриеш някого на място, което някога е било милионен град, не беше никак лека работа.

Всяка нощ Толи наблюдаваше как расте броят на последователите на Новата Мъгла. Много от грозните бяха видели огнения надпис в нощта на тяхното бягство, или пък бяха чули за него, затова среднощните поклонници в руините се увеличаваха с всяка изминала нощ, докато накрая просветването на фойерверки по високите сгради на развалините не продължаваше от мрак чак до зори. Толи, Крой, Райд и Астрикс се свързваха с грозните от града, пускаха нови слухове, учеха ги на непознати номера и им даваха да надзърнат в старите списания, които Шефа беше спасил от Мъглата. Ако някой от тях се съмняваше в съществуването на „Извънредни ситуации“, Толи им показваше пластмасовите белезници на китките си и ги караше да се опитат да ги срежат.

Но един слух се разпространяваше най-бързо от уста на уста. Мади реши, че мозъчната аномалия не може да бъде пазена вечно в тайна; всеки грозен имаше правото да знае какви са действителните последици от операцията. Толи и останалите мъгляни пуснаха мълвата сред приятелите си от града: не само лицето ти се променя под ножа, твоята личност, истинското ти „аз“ е цената на това да си красив.

Разбира се, не всички грозни хващаха вяра на такава жестока приказка, но някои я приеха съвсем насериозно. Други се промъкваха нощем в „Града на новите красиви“, за да се срещнат лице в лице със старите си приятели и сами да решат.

Извънредните продължаваха да се опитват да влязат в следите им и често залагаха капани на новите мъгляни, но винаги се намираше някой, който да ги предупреди, и нито един автолет не успя да стигне сърфиращите из порутените улици и отломките на града бунтовници. Новите мъгляни изучиха всяко кътче и всяка пукнатина в руините, опознаха ги като свой роден град и можеха да изчезнат от поглед само за секунда.

Мади продължаваше да работи над метода за лечение на мозъчната аномалия, използвайки оцеляла в руините медицинска техника и донесени от града материали, които грозните отмъкваха от болницата и от часовете по химия. Тя се беше изолирала от всички, с изключение на Давид. Отношението й към Толи беше подчертано студено, а Толи на свой ред изпитваше вина във всяка минута, прекарана с Давид, защото го откъсваше от майка му. Никой от тях повече не отвори дума за смъртта на Аз.

Шай продължаваше да стои при тях, оплаквайки се от храната, от развалините, заради косата и дрехите си и от това, че е заобиколена само от грозни лица. Но пък не изглеждаше тъжна, а вечно вбесена. След първите няколко дни тя вече не отвори дума да си ходи. Вероятно мозъчната аномалия я правеше отстъпчива и приспособима, или пък имаше значение фактът, че не беше живяла много дълго в „Града на новите красиви“. Тя все още приемаше всички около себе си за свои приятели. Толи понякога се чудеше дали Шай тайничко не се радва, че само тя е красива сред малката група бунтовници. Освен това приятелката й определено не се преработваше; Райд и Астрикс с обожание изпълняваха всяка нейна команда.

Давид помагаше на майка си, претърсвайки руините за съхранено медицинско оборудване, и обучаваше всеки желаещ от грозните как да оцелява сред дивата природа. Но две седмици след смъртта на баща му Толи усети, че й липсват дните, когато бяха само двамата.

Двайсет дни след спасителното бягство Мади обяви, че е открила лек.

— Шай, искам да ти обясня нещо много важно.

— Разбира се, Мади.

— Когато са ти направили операцията, те са променили нещо в мозъка ти.

Шай се усмихна.

— Да, бе, знам. — Тя погледна към Толи, която я наблюдаваше с обичайното изражение. — Толи все ми повтаря това. Но вие нищо не разбирате.

Мади скръсти ръце.

— Какво искаш да кажеш?

— На мен ми харесва как изглеждам — продължи упорито Шай. — Чувствам се много по-щастлива в това тяло. Говорите ми за някаква мозъчна аномалия. Ами я се погледнете най-напред себе си, как се щурате из тия развалини и се правите на командоси. В главите ви има само заговори и въстания, побъркани сте от страх, гони ви параноята и даже ревнувате. — Погледът й се спираше последователно ту на Толи, ту на Мади. — Ето това означава да си грозен.

— Ами ти как се чувстваш, Шай? — спокойно попита Мади.

— Просто страхотно. Много е хубаво, когато хормоните най-после те оставят на мира. Е, малко ми е тъпо, че съм тук, а не в града.

— Никой не те държи насила тук, Шай. Защо още не си заминала?

Шай вдигна рамене.

— Не знам… Тревожа се за вас, хора. Тук е опасно, а да си играете на котка и мишка с извънредните определено не е добра идея. Ти вече би трябвало да си го разбрала, Мади.

Толи рязко се пое въздух, но изражението на Мади не се промени.

— Значи ти ще ни защитиш от тях — хладнокръвно попита тя.

Шай пак сви рамене.

— Просто ми е кофти за Толи. Ако не й бях казала за Мъглата, сега тя щеше да е красива, вместо да живее в тая дупка. Но предполагам, че рано или късно все пак ще порасне. Тогава двете заедно ще се върнем.

— Явно не искаш сама да решиш.

— Какво да решавам? — Шай демонстративно извъртя очи нагоре, за да покаже колко досадно й е всичко това. Двете с Толи бяха водили този разговор неведнъж, докато Толи накрая не разбра, че няма как да убеди Шай в щетите, нанесени на мозъка й. Според Шай сегашното й поведение се дължеше единствено на нейното съзряване, на това, че е пораснала и е оставила всички неконтролирани емоции на грозните в миналото.

— Ти невинаги си мислела по този начин, Шай — каза Давид.

— Да, защото бях грозна.

Мади нежно се усмихна.

— Тези хапчета няма да променят външния ти вид. Те ще повлияят единствено на мозъка ти и ще премахнат действието на аномалията, причинена от д-р Кейбъл. После сама ще решиш как искаш да изглеждаш.

— Да реша сама ли? След като сте ми бръкнали в мозъка?

— Шай! — извика Толи, забравяйки обещанието си да мълчи. — Не ние сме тези, които ти бъркаме в мозъка!

— Толи — тихо се намеси Давид.

— Точно така, аз съм лудата! — Гласът на Шай възвърна тона си на вечно недоволство. — Вие сте нормалните, дето живеете в порутени сгради из покрайнините на един мъртъв град и бавно се превръщате в откачалки, когато можете да бъдете красиви. Добре тогава, аз съм лудата… Защото се опитвам да ви помогна.

Толи се облегна назад и скръсти ръце, оставяйки думите на Шай без отговор. Всеки път, когато водеха този разговор, той стигаше до една мъртва точка, в която истината изглеждаше доста объркана и май действително излизаше, че новите мъгляни са умопобърканите. Това й напомняше за първите дни в Мъглата, когато не можеше да прецени на чия страна е всъщност.

— Как мислиш да ни помогнеш, Шай? — спокойно попита Мади.

— Опитвам се да ви накарам да разберете.

— Също както направи, когато д-р Кейбъл те вкара в килията ми.

Шай присви очи и лицето й доби объркано изражение, сякаш спомените от подземния затвор някак не се вписваха в общата картина на нейния красив свят.

— Знам, че д-р Кейбъл постъпи ужасно с вас — каза тя. — Тия извънредни са пълни психари — само ги погледнете. Но това не значи, че цял живот трябва да бягате. Ето това искам да ви кажа. Преобразите ли се веднъж, извънредните няма да ви създават неприятности.

— Защо?

— Защото повече няма да създавате неприятности.

— И защо така?

— Защото ще бъдете щастливи! — Шай на няколко пъти бързо си пое въздух и възвърна обичайното си хладнокръвие. Усмихна се и красотата й грейна отново. — Като мен.

Мади прибра хапчетата от масата пред нея.

— Значи няма да ги изпиеш доброволно?

— За нищо на света. Ти каза, че те дори не са надеждни.

— Казах, че има минимален риск нещата да не се развият както трябва.

Шай се разсмя.

— Сигурно наистина ме мислиш за побъркана. Даже тия хапчета да подействат, погледни само в какво ще се превърна. Според моите наблюдения „излекувана“ означава ревнива, надута и с недоразвит грозен мозък. С други думи, си въобразявате, че само вие знаете отговорите на всички въпроси. — Тя скръсти ръце. — В много отношения вие двете с д-р Кейбъл страшно си приличате. И двете сте убедени, че сте призвани да промените света. Е, аз нямам нужда нито от едното, нито от другото.

— Добре тогава. — Мади взе хапчетата и ги пусна в джоба си. — Казах, каквото имаше да ти казвам.

— Какво имаш предвид? — попита Толи.

Давид стисна ръката й.

— Направихме всичко, което е по силите ни, Толи.

— Какво? Нима искате да кажете, че не може да я излекувате?

Мади поклати глава.

— Освен ако тя сама не пожелае да бъде излекувана. Тези хапчета са експериментални, Толи. Не можем да ги дадем на някого против волята му. Не и при условие че не сме сигурни дали изобщо действат.

— Но нейният мозък… Тя е с аномалия!

— Ехо — прекъсна я Шай. — „Тя“ седи точно срещу теб.

— Съжалявам, Шай — меко каза Мади. — Толи?

Мади вдигна завесата от черно фолио и излезе на онова нещо, което новите мъгляни наричаха „балкон“. В действителност беше част от последния етаж на сградата, където покривът беше напълно разрушен и предоставяше панорамна гледка към руините.

Толи я последва. Зад гърба й Шай вече беше подхванала темата какво ще има за вечеря. Давид излезе миг по-късно.

— Значи ще й дадем хапчетата тайно, нали? — прошепна Толи.

— Не — твърдо отговори Мади. — Не можем да го направим. Нямам намерение да правя медицински експерименти с хора против тяхното желание.

— Медицински експерименти ли? — преглътна сухо Толи.

Давид я хвана за ръката.

— Не можем да сме сигурни какво ще е действието на подобна интервенция. Шансът е едно на сто, но може и да увреди мозъка й завинаги.

— Той вече е увреден.

— Но сега тя е щастлива, Толи. — Давид тръсна глава. — И може сама да взима решения.

Толи издърпа ръката си от неговата и се загледа над града. Един фойерверк разцъфна над най-високата сграда, грозните идваха да клюкарстват и да търгуват.

— Защо изобщо трябва да я питаме? Те не са искали съгласието й, когато са й причинили това.

— Точно в това е разликата между тях и нас — каза Мади. — Когато двамата с Аз си дадохме сметка за последиците от операцията, осъзнахме, че сме станали част от нещо ужасно. Съзнанието на хората е било променяно без тяхното знание. Като лекари ние сме положили клетва, че никога няма да правим това.

Толи погледна Мади право в очите.

— Но щом като няма да помогнеш на Шай, защо тогава си загуби времето да откриваш лекарство за това?

— Само ако сме сигурни, че лекарството е надеждно, можем да го дадем на Шай и да видим как ще се почувства след това. Но за да го изпробваме, ни трябва доброволец.

— И къде смятате да го откриете? Всеки красив ще ви откаже.

— Засега е така, Толи. Но ако продължим да правим набези в града, можем и да открием някой красив, който да се съгласи.

— Но ние всички сме наясно, че Шай е луда.

— Тя не е луда — отговори Мади. — В действителност аргументите и са доста основателни. Тя е щастлива такава, каквато е и не иска да поема смъртоносен риск.

— Но това не е истинската тя. Ние сме длъжни да я променим.

— Аз умря, защото и други мислеха като теб — мрачно каза Мади.

— Какво?

Давид я прегърна през раменете.

— Баща ми… — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си и Толи мълчаливо, изчака да продължи. Най-после щеше да й разкаже как е умрял Аз.

Давид бавно пое въздух, преди да заговори отново.

— Д-р Кейбъл е искала да преобрази всички тях, но се е страхувала, че мама и татко ще продължат да говорят за мозъчната аномалия дори след операцията, защото много дълго време са се занимавали с нея. — Гласът на Давид потрепери, но продължаваше да е тих и внимателен, сякаш се боеше да вложи каквато и да е емоция в разказа си. — Д-р Кейбъл вече е разработвала система за подмяна на спомените, за да изтрие завинаги Мъглата от умовете на хората. Когато взели баща ми за операцията, той никога повече не се върнал.

— Това е ужасно — прошушна Толи. После го прегърна силно.

— Аз стана жертва на медицински експеримент, Толи — обади се Мади. — Не мога да причиня това на Шай. В противен случай ще е напълно права за мен и д-р Кейбъл.

— Но Шай избяга. Тя не искаше да става красива.

— Но също така и не иска да се превръща в опитно зайче.

Толи стисна очи. През завесата от черно фолио се чуваше как Шай се хвали на Райд с четката за коса, която сама си беше направила. От няколко дни тя гордо показваше на всеки, готов да я изслуша, малката четка, която беше стъкмила от дървени тресчици, забити в топка лепило. Сякаш това е най-важното нещо, което бе направила в живота си.

А те бяха рискували всичко, за да я спасят. Но въпреки това нямаха особен повод за хвалби. Шай никога вече нямаше да бъде същата.

И вината за това беше изцяло на Толи. Тя беше пристигнала в Мъглата и беше довела извънредните след себе си, които превърнаха Шай в празноглава красавица и убиха Аз.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Добре тогава, вече имате доброволец.

— Кого имаш предвид, Толи?

— Себе си.