Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грозните (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uglies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Скот Уестърфийлд

Заглавие: Грозните

Преводач: Анелия Янева

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Иван Домузчиев

Коректор: Веска Шишкова

ISBN: 978-954-660-013-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6816

История

  1. — Добавяне

Заешката кошара

Откараха я в заешката кошара, където имаше още четирийсетина оковани мъгляни, насядали в оградения с мрежа квадрат. Десетина извънредни ги бяха наобиколили, наблюдавайки пленниците си с празно изражение. Край изхода подскачаха няколко зайци, за които свободата беше дошла твърде внезапно и сега не знаеха какво да правят.

Агентът, който залови Толи, я отведе в най-отдалечения от вратата ъгъл, където се бяха струпали неколцина мъгляни с разкървавени носове и насинени очи.

— Въоръжена съпротива — докладва той на двама от жестоките красиви, които охраняваха тази част на кошарата, и я бутна на земята при останалите. Тя се препъна и падна по гръб, а тежестта на тялото й още по-болезнено заби белезниците в ръцете й. Когато се опита да се изправи, една твърда подметка я подпря в гърба и я бутна напред. За миг си помисли, че е някой от извънредните, но се оказа един от мъгляните, който й помагаше според силите си. Тя успя да седне с кръстосани крака.

Ранените мъгляни около нея се усмихнаха мрачно и й закимаха окуражително.

— Толи! — прошепна някой.

Тя с усилие се извърна по посока на гласа и видя, че е Крой, с разцепена вежда, окървавила цялата му буза, докато другата половина от лицето му беше покрита с мръсотия. Той се примъкна по-близо до нея.

— Ти си се съпротивлявала — каза той. — Гледай ти, излиза, че съм сгрешил за теб.

Толи успя само да се закашля в отговор. Останките от изгарящия пипер сякаш завинаги бяха задръстили дробовете й и ги изгаряха като живи въглени. От очите й все още течаха сълзи.

— Забелязах, че проспа закуската тази сутрин — продължи той. — После, когато извънредните се появиха, си помислих, че си избрала много подходящо време, за да изчезнеш.

Тя разтърси глава, опитвайки се да изкара някакъв звук от обгореното си гърло.

— Снощи с Давид останахме до късно, това е всичко.

Когато проговори, наранената й челюст също пламна от болка.

Крой се намръщи.

— Него не съм го виждал тази сутрин.

— Наистина? — Толи примигна, за да избистри погледа си. — Може би е успял да избяга.

— Съмнявам се някой да им се е изплъзнал. — Крой вирна брадичка по посока вратата на кошарата. Към нея приближаваше нова група мъгляни, охранявани от отряд извънредни. Сред тях Толи разпозна лицата на някои от тези, които бяха оказали съпротива при трапезарията. — Те в момента просто прочистват терена.

— Виждал ли си Шай?

Крой сви рамене.

— Беше на закуска, когато ни нападнаха, но после й изгубих следите.

— Ами Шефа?

Крой се озърна.

— Не.

— Мисля, че той успя да се измъкне. Двамата заедно опитахме да избягаме.

Мрачна усмивка се мерна по лицето на Крой.

— Странно. Той винаги е твърдял, че не би имал нищо против да го заловят. Говореше нещо за фейслифтинг.

Толи успя да се усмихне. Но после се сети за аномалията, която красивите неизбежно получават, и тръпки полазиха тялото й. Запита се колко от пленниците знаят какво ще се случи наистина с тях.

— Шефа наистина се канеше да се предаде и да ми помогне да избягам, но аз не успях да стигна до гората.

— Защо?

Тя размърда пръстите на краката си.

— Нямам обувки.

Крой повдигна едната си вежда.

— Явно си избрала най-неподходящия ден да се успиш.

— Явно.

Отвъд мрежата на заешката кошара новодошлите пленници бяха разпределени на групи. Двойка извънредни тръгнаха из кошарата, святкаха в очите на вързаните мъгляни с ирисовия скенер и започнаха да ги извеждат един по един.

— Очевидно ни разпределят по градове — каза Крой.

— Защо?

— За да ни върнат у дома.

— У дома — повтори тя. А едва снощи тази дума промени значението си за нея. Сега нейният дом беше разрушен. Развалините му лежаха наоколо, овъглени и разграбени.

Толи се вгледа в пленниците, търсейки Шай и Давид. Познатите лица в тълпата заловени бяха изпити, мръсни, сгърчени от шока и отчаяни, но Толи осъзна, че за нея те вече не са грозни. Сега студените лица на извънредните, макар да бяха красиви, й се струваха ужасяващи.

Някакво боричкане привлече погледа й. Трима от нашествениците мъкнеха през кошарата съпротивляваща се фигура с вързани ръце и крака. Идваха право към ъгъла на оказалите съпротива и когато стигнаха, стовариха пленника си на земята.

Беше Шай.

— Наблюдавайте тази.

Двамата извънредни, които ги охраняваха, хвърлиха поглед към все още гърчещата се фигура.

— Въоръжена съпротива? — попита единият.

Последва пауза. Толи забеляза, че единият от извънредните има оток, който загрозява красивото му лице.

— Невъоръжена. Но опасна.

Тримата оставиха пленницата и се отдалечиха, но сега в жестоката грация на движенията им се усещаше някакъв стремеж да се махнат по-бързо от тук.

— Шай! — прошепна Крой.

Шай се претърколи към тях. Лицето й пламтеше, устните й бяха подпухнали и кървяха. Тя се изплю, слюнка се проточи от устата й към кървавочервената локва на мръсната земя.

— Крой — едва успя да каже тя с надебелял език.

После погледът й попадна на Толи.

— Ти?!

— Ъ, Шай… — започна Крой.

— Ти ни причини всичко това! — Тялото й се загърчи като змия в предсмъртна агония. — Не ти ли беше достатъчно да ми отмъкнеш гаджето, ами трябваше да предадеш и Мъглата!

Толи стисна очи и тръсна глава. Това не можеше да е истина. Нали унищожи медальона. Сама видя как огънят го поглъща.

— Шай! — намеси се Крой. — Успокой се. Погледни я само. Тя също се е съпротивлявала.

— Ти да не си сляп, Крой! Само се огледай, тя ни причини това!

Толи си пое дълбоко въздух и се насили да погледне Шай. Очите на приятелката й горяха от омраза.

— Кълна ти се Шай, не съм го направила, аз никога… — Но гласът й изневери.

— Кой друг би могъл да ги доведе дотук?

— Не зная.

— Не можем да обвиним всички, Шай — каза Крой. — Причината може да е съвсем различна. Прихващане от сателит. Разузнавателна мисия.

— Или шпионин.

— Погледни я само, Шай! — извика Крой. — Тя е вързана също като нас. Тя се е съпротивлявала!

Шай затвори очи и поклати глава.

Двамата извънредни с ирисовия скенер наближиха ъгъла на оказалите съпротива. Единият остана по-настрани, докато жената пристъпи предпазливо.

— Не искаме да ви причиним болка — започна тя. — Но ще го направим, ако се наложи.

Жестоката красива стисна Крой за брадичката и светна със скенера в окото му. После погледна резултата.

— Още един от нашите — обяви тя.

Другият извънреден вдигна вежди.

— Не знаех, че имаме толкова много бегълци.

Двамата изправиха Крой на крака и го отведоха при най-голямата група мъгляни извън мрежата. Толи прехапа устни. Крой беше един от старите приятели на Шай, значи тези двама извънредни бяха от нейния град. Нищо чудно всички нападатели да бяха от там.

Сигурно беше някакво съвпадение. Не е възможно да е по нейна вина. Нали беше видяла медальона да гори!

— Значи си успяла да спечелиш и Крой на своя страна, така ли? — изсъска Шай.

Очите на Толи се напълниха със сълзи, но този път причината не беше пиперът.

— Погледни ме, Шай!

— Той те подозираше още от самото начало. Но аз всеки път му казвах: „Не, Толи е моя приятелка. Тя не би направила нещо, което да ме нарани.“

— Шай, аз не лъжа.

— Как успя да бръкнеш в мозъка на Крой, Толи? Сигурно също както промени и Давид.

— Шай, не съм направила това нарочно.

— Тогава къде бяхте вие двамата снощи?

Толи преглътна, опитвайки се да придаде твърдост на гласа си.

— Просто разговаряхме. Разказах му за медальона.

— И това ви отне цяла нощ? Или реши да направиш своя ход преди идването на извънредните? Една последна игричка с него. И с мен.

Толи сведе глава.

— Шай.

Една ръка стисна брадичката й и повдигна главата й нагоре. Тя примигна и в очите й блесна ослепителна червена светлина.

Жената от „Извънредни“ се взря в резултата.

— Ей, това е тя!

Толи отчаяно заклати глава.

— Не!

Другият агент също провери резултата и потвърди:

— Толи Янгблъд!

Тя не отговори. Двамата я изправиха на крака и я поведоха навън.

— Ела с нас, д-р Кейбъл иска да те види незабавно.

— Знаех си! — изсъска Шай.

— Не!

Дамата изблъскаха Толи към вратата на кошарата. Тя изви глава, за да погледне назад, опитвайки се да намери най-подходящите думи за обяснение.

Шай я гледаше от земята и се хилеше с окървавени зъби, а очите й не се откъсваха от вързаните ръце на Толи.

Миг по-късно Толи усети, че стягането отслабна и ръцете й се разделиха. Извънредните бяха прерязали белезниците й.

— Не! — тихо простена тя.

Единият от извънредните стисна рамото й.

— Не се безпокой, Толи, съвсем скоро ще си бъдеш у дома.

Другият се намеси:

— Търсим тая банда от години.

— Браво, добра работа.