Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хонър Харингтън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Honor of the Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Уебър

Заглавие: За честта на кралицата

Преводач: Милена Илиева

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-420-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/844

История

  1. — Добавяне

4.

Мечът на Верните Матю Симондс крачеше гневно по коридора на новия си флагмански кораб и събираше сили да се овладее преди разговора си с капитан Иу. Езичникът Иу със сигурност нямаше да хареса новините и макар да беше изключително вежлив, никога не успяваше да скрие докрай чувството си за превъзходство. Това беше крайно неприемливо и дразнещо предвид езическия му произход, но Църквата се нуждаеше от Иу, на първо време поне. Но това нямаше винаги да е така, обеща си мълчаливо Симондс. Рано или късно Бог щеше да прати в ръцете на Масада истинските им врагове и тогава външните хора, неверниците, вече нямаше да им трябват… а ако безбожните чужденци междувременно можеха да подпомогнат „Макавей“, успехът току-виж дошъл дори по-рано от очакваното.

Вратата на мостика се плъзна пред него, той извика усмивка на лицето си, забави гневните си крачки и влезе.

Капитан Алфредо Иу стана от стола си в центъра на великолепната командна палуба. Беше висок и строен — стърчеше с петнайсетина сантиметра над Симондс — и червено-златната униформа на Масадския флот му стоеше добре. Тракна с токове и изпъна гръб за поздрав, уж точно по устав, но не съвсем. Не че излъчваше пренебрежение или нахалство, просто… сякаш е учил военното дело другаде.

Което си беше живата истина, впрочем.

— Добро утро, сър. Не очаквах да ви видя. На какво дължа честта?

— Елате в съвещателната зала, моля — отвърна Симондс, смекчил неохотно тона си в хармония с учтивостта на Иу.

— Веднага, сър. Командир Манинг, поемете вахтата.

— Да, сър — отвърна отсечено командирът, който също не беше масадец, както с подновено раздразнение си отбеляза Симондс. Влязоха в съвещателната зала, вратата се плъзна зад тях и капитанът погледна Симондс с въпросително, но все така вежливо изражение.

Симондс се вгледа в приятното търпеливо лице и за пореден път се запита какви ли мисли минават зад тъмните очи на капитана. Иу несъмнено си даваше сметка колко критично важни са той и корабът му за плановете на Масада — или поне за онези планове, които му бяха известни, — а една трета от екипажа на „Божи гръм“ бяха неверници, експерти, с каквито Масада не разполагаше. Тези хора приемаха заповеди от Иу, а не от Симондс, и то не само защото Иу беше капитан на техния кораб. Симондс беше оцелял след трийсет години кръвопролитни междуособици — едновременно политически и идеологически — в масадската теокрация и отлично знаеше, че Иу си има своите началници и своя дневен ред. Засега дневният му ред съвпадаше с този на Верните, но какво щеше да стане, щом пътищата им се разделяха? По тази тема Симондс не обичаше да размишлява, макар че нямаше друг избор — това беше и причината да внимава с Иу, да го крепи като рохко яйце. Когато дойдеше време пътищата им да се разделят, това трябваше да стане според условията на Верните, а не обратно.

Изкашля се, прогони мрачните мисли и махна към един стол.

— Седнете, капитане, седнете!

Иу изчака Симондс да седне пръв, после се отпусна изящно на посочения стол, а Мечът на Верните преглътна горчивата си завист. Макар да беше с десет години по-голям от Симондс, Иу изглеждаше по-млад и се движеше с вродено изящество. Не просто изглеждаше по-млад! Физиологично Иу беше два пъти по-млад от него, защото народът му толкова се беше отдалечил от Бог, че не се свенеше да променя онова, което Бог е заложил и предвидил за човешкия род. Използваха безсрамно подмладяващата терапия сред членовете на военната и управляващата каста, а и не само там, и Симондс беше дълбоко смутен от завистта, която го изпълваше при младежкия вид на капитана. Изкушението да пиеш от този извор на дълъг живот беше смъртен грях. По-добре, че медиците на Масада не можеха да прилагат тази терапия, макар тази им неспособност да беше поредният вбесяващ знак за нещата, които неверниците бяха постигнали, а Верните — не.

— Имаме проблем, капитане — каза накрая той.

— Проблем ли, сър? — Чуждестранният акцент на Иу, с удължените гласни и твърдите съгласни, дразнеше слуха на Симондс.

— Да. Агентите ни на Грейсън съобщават, че конвоят ще пристигне със силен ескорт.

— Колко силен, сър? — попита Иу и изправи гръб, а Симондс се усмихна горчиво.

— Още не знаем. Знам само, че е „силен“. — Изсумтя. — Сигурно трябваше да очакваме нещо такова. Тъпата им кралица не би пуснала трийсетте си сребърника без охрана. Ще ги варди с цената на всичко, докато Мейхю не подпише договора за покупко-продажбата на Грейсън.

Алфредо Иу кимна, прикривайки в голяма степен реакцията си към гнева в гласа на Симондс. Самата представа за жена начело на държава ужасяваше масадците — та нали в Библията се казваше, че именно Ева е омърсила с грях цялото човечество? — а отвращението на Симондс, че дори неблагонадеждният Грейсън би склонил да се съюзи с такъв противоестествен и омразен режим, беше очевидно. И в същото време, изглежда, го изпълваше със задоволство като аргумент в полза на масадското превъзходство, поредния знак за измяната на Грейсън в сравнение с богоугодната чистота на Верните. Но масадският фанатизъм беше стара новина, за разлика от информацията за военния ескорт на конвоя. Капитанът смръщи замислено вежди.

— Знаете ли нещо за заповедите на ескорта, сър?

— Как бихме могли? — Мечът изсумтя драматично. — Дори за целите на Изменниците е трудно да получим достоверна информация! Но не ми се вярва мантикорците да седят със скръстени ръце, докато ние елиминираме потенциалния им съюзник.

— Не е изключено, сър. Зависи от заповедите им. — Очите на Симондс хвърлиха мълнии, а капитанът сви рамене. — Не казвам, че е вероятно, сър, а само че е възможно. А предвид обстоятелствата, искрено се надявам да съм прав.

Спокойният тон на Иу съдържаше добре премерен намек. Симондс усети как лицето му се зачервява. Иу и неговите началници вече от седмици притискаха Съвета — любезно, но упорито — да изтеглят напред във времето операция „Йерихон“. Самият Симондс не гореше от желание да се хвърли слепешком в тази мисия, но разбираше, че от военна гледна точка Иу е прав, и се беше изказал в този смисъл. Не че мнението му беше взето предвид. Съветът стоеше твърдо на становището си, че трябва да изчакат и да ударят след като мантикорският подкуп пристигне на Грейсън. Собственият им съюзник, който не можеше да се мери с индустриалната мощ на Мантикора, трудно би осигурил инфраструктурен ресурс от подобна класа и старейшините, в желанието си да сложат ръка върху щедрия дар за грейсънците, бяха отложили твърде много началото на операцията.

Или пък не. Мнозинството от старейшините в Съвета имаха само частичен достъп до пълната информация, а вътрешният кръг от посветени си имаше свои причини да отлага. Не беше изключено дори те да са изчакали твърде много, разбира се, но посветените винаги разполагаха с резервен план. И дори ако се стигнеше до операцията, която всички други очакваха, ескортът щеше да се оттегли с разтоварените си кораби, след като управляващата клика на Грейсън продаде окончателно душите си и превърне своя народ във васал на неверници, управлявани от жена. Щеше да има времева пролука, макар и кратка, между подписването на договора и неговото ратифициране. Ако Верните удареха тогава, преди договорът да стане официален, и елиминираха правителството, което е трябвало да го ратифицира…

— Съветът на старейшините е единодушен по този пункт, капитане. — Мечът се постара думите му да прозвучат любезно. — Освен ако не получим потвърждение, че командващият офицер на мантикорския ескорт има заповеди да не се намесва, ще отложим „Йерихон“.

— С цялото ми уважение, сър, ескортът им трябва да е много силен, за да компенсира присъствието на „Гръм“, ако ние поведем битката. Особено щом не знаят за него.

— Но ако се намесят. „Йерихон“ ще се изроди във война с Мантикора, а срещу техния флот ние нямаме шанс.

— Ако сте сами, тогава — да, така е — съгласи се Иу, а Симондс оголи зъби във фалшива усмивка. Знаеше накъде бие капитанът и нямаше никакво намерение да му играе по свирката. Съветът на старейшините не би благодарил на Меча, че е създал ситуация, в която бъдещето им зависи от истинските господари на Иу и техния силен флот! Допуснеха ли подобна „защита“, щяха да се превърнат в затворници под домашен арест, което без съмнение би обслужило по най-добрия начин дългосрочните цели на този „съюзник“. Не че би могъл да каже всичко това на Иу в прав текст.

— Прибързаните действия често водят до грешки, капитане — каза вместо това той. — Мантикора е много по-близо до нас от вашите приятели. Ако се стигне до открита битка и дори един от корабите им се измъкне, техните подкрепления ще пристигнат тук преди вашите. А при тези обстоятелства дори победата би била равносилна на катастрофа. Освен това — добави той — вече е късно за подобно решение. Няма как да позиционираме в района кораби на републиканския флот преди началото на „Йерихон“.

— Разбирам. — Иу се облегна назад и скръсти ръце. — Тогава какво иска от нас Съветът?

— Ще продължим с планирането и първоначалната подготовка за „Йерихон“, но самата операция няма да започне, преди мантикорският ескорт да се е оттеглил.

— А ако не се оттегли, сър? Или ако на негово място пристигнат други мантикорски кораби, флотско подразделение, което да патрулира района за постоянно?

— Смятаме, че това е малко вероятно, а и рискът да предизвикаме война с Мантикора при всички случаи е неприемлив. — Беше ред на Симондс да се облегне назад. Макар да имаше неща, които капитанът не трябваше да научи при никакви обстоятелства, Симондс реши, че е време да му пусне няколко недвусмислени, пък макар и предпазливо подбрани изречения.

— Капитан Иу, и двамата знаем, че нашите цели не съвпадат с целите на вашите началници. Колкото и високо да ценим помощта ви, Съветът си дава ясна сметка, че ни помагате само защото това обслужва собствените ви интереси.

Симондс замълча, а Иу килна глава. След миг капитанът кимна бавно, а усмивката на Меча стана една идея по-искрена. Неверник или не, Иу беше запазил в себе си доза откровеност, която Симондс оценяваше по достойнство.

— Виждам, че разбирате какво имам предвид — продължи той. — Знаем, че основната ви цел е да държите Мантикора вън от нашия район, ние, от своя страна, сме готови да ви подкрепим, след като извоюваме победата. Но не на всяка цена. Не и ако преценим, че това би изложило на риск оцеляването на Истинската вяра. От шест века чакаме възможност да смажем Изменниците и ако трябва, ще чакаме още шест, защото за разлика от вас, ще ми простите откровеността, ние знаем, че Бог е на наша страна.

— Разбирам. — Иу нацупи устни, после вдигна рамене. — Сър, моите заповеди са да подкрепям вашите решения, но също така да ви съветвам как най-добре да използвате „Гръм“ и „Ангелиада“ за постигането на общата ни цел. Това очевидно означава да споделя с вас искреното си мнение за началото на „Йерихон“, а откровено казано, боя се, че вече изпуснахме най-подходящия момент да стартираме операцията. Дано думите ми не ви засегнат, но не забравяйте, че аз съм военен, а не дипломат. И като такъв, основната ми задача е да предотвратявам недоразуменията, а не да подбирам думите си според тънките изисквания на дипломатическия език.

— Наясно съм с това, капитане, и го оценявам — каза Симондс, съвсем искрено този път. Кръвното му неизменно удряше тавана, когато Иу изразеше открито несъгласие с начертания план, а необходимостта да го държи в неведение за „Макавей“ усложняваше нещата, но по-добре беше да изслушва при възможност човека, бил той неверник или не, вместо да го тласне към задкулисни игри.

— Ако позволите все пак да отбележа — продължи Иу, — както знаем, Бог помага на онези, които си помагат сами. Този ескорт, за който говорите, може изобщо да не се оттегли или да се оттегли след края на дипломатическата мисия, а дори един нератифициран договор за съюзничество може да хвърли мантикорците срещу вас, ако нападнете Грейсън след като делегацията им си замине. Според мен трябва внимателно да прецените вариантите — от една страна, подписването на обвързващ договор за сътрудничество между Грейсън и Мантикора, който да повиши неимоверно риска за вас, и от друга — вероятността настоящите заповеди на мантикорския военен ескорт да са ограничени до защита на конвоя и на собствените им представители.

— Може и да сте прав, капитане — призна Симондс, — но рискът, за който говорите, би бил налице само ако действаме открито. Съветът вярва, и струва ми се с право, че дори да подпишат проклетия си договор, той ще бъде преди всичко отбранителен. Без мантикорска подкрепа за евентуални офанзивни действия Изменниците не биха дръзнали да ни нападнат, а Верните владеят до съвършенство изкуството на търпението. Бихме предпочели да ударим сега и да затвърдим приятелството си с вас, но ако това ще изложи на риск Вярата, сме готови да чакаме. Рано или късно вие ще разрешите противоречията си с Мантикора и техният интерес към нашия район ще изчезне. За нас е важно да подберем най-благоприятния момент и да не прибързваме.

— Може и да сте прав, сър, но може и да не сте. Както сам изтъкнахте, чакали сте шест века, но през тези шест века системата на Елцин е съществувала в условия на относително спокойствие. Сега има голяма вероятност мирът да остане в миналото. Моите началници се надяват — и вярват, — че евентуалната война с Мантикора ще бъде кратка, но не можем да дадем никакви гаранции за това, а започне ли стрелбата, Ендикот и Звездата на Елцин ще се озоват в центъра на бойното поле. А ако Мантикора си осигури предна база във вашата система, войната буквално ще дойде на прага ви с всичките си непредсказуеми последствия.

Симондс усети неприятния металически привкус в иначе премерените думи на капитана. „Непредсказуемите“ последствия си бяха съвсем предсказуеми, макар че Иу никога не би ги изрекъл на глас, и включваха анексирането и на двете звездни системи от настоящия „съюзник“ на Масада.

— Предвид обстоятелствата, сър — продължи тихо Иу, — моето мнение е, че операция, която обещава значителен шанс за успех сега, си струва поемането на няколко добре премерени риска. От наша гледна точка, изпреварващият удар ще ни спести сблъсъка с предна вражеска база по пътя ни към Мантикора, а от ваша — намалява голямата вероятност звездната ви система да попадне под ударите на кръстосан огън в недалечно бъдеще.

— В думите ви има голяма доза истина, капитане — призна Симондс, — и аз несъмнено ще ги имам предвид при следващата си среща със Съвета. От друга страна, и за разлика от вас, не всички старейшини са убедени в победата ви над Мантикора.

— Стигне ли се до война, нищо не е сигурно, сър, но ние разполагаме с много по-големи ресурси от техните, имаме и по-голям флот. А както самият вие сте изтъквали неведнъж, само слаба и потънала в развала империя може да връчи управлението си в ръцете на една жена.

Симондс трепна, лицето му се зачерви, а Иу скри усмивката си. Мечът несъмнено беше усетил опита за манипулация в последното изречение. Човек от по-цивилизован свят би могъл да го преглътне без коментар, но не и Симондс със своята войнстваща нетърпимост.

Симондс преглътна острата реплика и вместо това се вгледа продължително в капитана. Очите на Иу бяха любезни, но зад тях напираше усмивка. Симондс знаеше, че Иу се надсмива над мнението му за развалата на Мантикора. И нищо чудно, защото самият Иу идваше от общество на дегенерати. Народна република Хейвън беше първенец по безбожност в цялата позната галактика, но Верните бяха готови да използват всеки инструмент, който можеше да подпомогне Божието дело. А когато използваш инструмент, не е необходимо той да знае за другите ти инструменти. Особено ако целта е да изместиш един от тях с помощта на друг, когато му дойде времето, а циничните амбиции на Хейвън бяха толкова безочливи и ненаситни, че само глупак би градил плановете си върху тях. Точно по тази причина всяка дума на Иу, без значение колко професионално или разумно звучи, трябваше да бъде подложена на детайлна дисекция, преди да бъде приета за чиста монета.

— Разбирам аргумента ви, капитане — каза след кратка пауза Симондс, — и както вече споменах, ще обсъдя предложението ви със старейшините. Смятам, че решението да изчакаме оттеглянето на мантикорския ескорт няма да претърпи промяна, но също така вярвам, че Бог рано или късно ще ни посочи вярното решение.

— Както кажете, сър — отвърна Иу. — Моите началници може и да не споделят религията ви, Меч Симондс, но уважават вярванията ви.

— Знаем това, капитане — каза Симондс, макар да беше убеден в противното. Началниците на Иу със сигурност не уважаваха Вярата, но това не беше проблем. Масада беше свикнала да си има вземане-даване с неверници, а ако Иу говореше искрено, ако Хейвън наистина вярваше в религиозната толерантност, значи обществото им тънеше дори в по-голяма развала, отколкото се виждаше на пръв поглед.

Не можеше да има компромис с онези, които отхвърляха собствената си вяра, защото компромисът и мирното съвместно съществуване отваряха вратата за разкол. Един разделен народ, една вяра в разкол ставаха по-слаби заради разделението, а не по-силни, и всеки, който не си даваше сметка за това, беше обречен.