Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хонър Харингтън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Honor of the Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Уебър

Заглавие: За честта на кралицата

Преводач: Милена Илиева

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-420-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/844

История

  1. — Добавяне

27.

Хонър Харингтън седеше и се взираше през илюминатора, душата й беше студена като космоса отвън, а адмирал Матюс, Алис Труман и Алистър Маккиън седяха мълчаливо зад нея.

Деветнайсет. Деветнайсет от екипажа на „Мадригал“ бяха живи и това число най-сетне прекърши мълчанието на командир Тайсман. В базата данни на Черна птица нямаше информация за никакви оцелели мантикорци. Явно Уилямс я беше изтрил, но именно Тайсман беше прибрал оцелелите от „Мадригал“ и знаеше, че са били петдесет и трима. От тях — двайсет и шест жени. От тези двайсет и шест единствено мичман Джаксън и Мерседес Бригам още бяха живи, а дори прословутото лекарско самообладание на Фриц Монтоя се пропука, докато докладваше за вътрешните наранявания и счупените кости на Бригам.

Хонър се погрижи Тайсман да присъства по време на медицинския доклад. Командирът пребледня като платно и се обърна ужасено към нея.

— Капитан Харингтън, кълна се, че не знаех до каква степен са… — Преглътна с мъка. — Моля ви, повярвайте ми. Знаех, че става нещо лошо, но нищо не можех да направя, а и не допусках, че е толкова лошо.

Потресът му изглеждаше искрен, срамът — също. Боцманът на „Мадригал“ беше потвърдил, че именно ракетите на Тайсман са убили адмирала. На Хонър й се искаше да го намрази за това, да усети вкуса на омразата в устата си, но нескритите болка и срам в реакцията му й бяха отнели дори това слабо утешение.

— Вярвам ви, командире — каза тя уморено, после вдиша дълбоко. — Готов ли сте да свидетелствате пред грейсънски съд? За онова, което сте видели лично? Никой няма да ви пита защо сте „имигрирали“ на Масада. Адмирал Матюс лично се ангажира с това. Но не вярвам някой от истинските масадци да свидетелства доброволно срещу Уилямс и неговите животни.

— Да, госпожо — отвърна Тайсман. — Да, госпожо, ще свидетелствам. И… съжалявам. Не мога да ви опиша с думи колко съжалявам…

Сега Хонър седеше и гледаше звездите, а сърцето й тежеше като ледена буца, защото макар в базата данни на Черна птица да нямаше и думичка за военнопленниците, имаше информация за други неща. Най-сетне знаеше срещу какво е изправена. Не беше изправена срещу тежък крайцер. О, не.

— Е — каза накрая, — сега поне знаем.

— Да, госпожо — каза тихо Алис Труман. Замълча за миг, после зададе въпроса, който измъчваше всички: — Какво ще правим, госпожо?

Дясната страна на лицето на Хонър се сгърчи в горчива усмивка, защото дълбоко в себе си Хонър знаеше отговора. Разполагаше с един пострадал тежък крайцер, с един пострадал разрушител и един напълно осакатен лек крайцер, а насреща си имаше осемстотин и петдесет хиляди тонен боен крайцер. Остатъците от Грейсънския флот изобщо не влизаха в сметката. По-добре бе лично да разстреля екипажите им, вместо да ги праща срещу боен крайцер от клас „Султан“… Собственият й кораб не можеше да се мери с него. Един „Султан“ носеше два пъти повече оръжие от „Безстрашен“, пет пъти повече муниции, а страничните му щитове бяха много по-здрави от нейните. Въпреки по-добрата електроника на „Безстрашен“ малцина щяха да оцелеят, ако Хонър поведеше него и „Трубадур“ срещу „Божи гръм“.

— Ще направим най-доброто възможно, Алис — тихо каза тя. Изправи рамене, обърна гръб на илюминатора и каза отривисто: — Възможно е да се откажат. На практика изгубиха всичките си масадски кораби, с което Хейвън губи прикритието си. Капитанът на „Божи гръм“ ще е наясно с това не по-зле от нас, а и може само да гадае след колко време ще пристигнат нашите подкрепления.

— Но ние знаем, госпожо — обади се тихо Маккиън. — Ще минат още девет дни, преди товарните кораби да стигнат Мантикора. Добавете още четири дни, докато флотът реагира и… — Алистър сви рамене.

— Знам. — Хонър погледна към Труман. — Модулите и платната на Варшавски на „Аполон“ са в добро състояние, Алис. Можеш да спестиш пет дни от времето за реакция.

— Да, госпожо — отвърна Труман. Положението очевидно не й харесваше, но тук тя нямаше с какво да помогне.

— Алистър, двамата с теб трябва сериозно да обмислим положението по обратния път до Грейсън. Ако се стигне до сражение, планът ни трябва да е гениален.

— Да, госпожо — каза Маккиън, също толкова тихо като Алис.

Адмирал Матюс се изкашля и Хонър погледна към него.

— Капитане, никой от нас не подозираше срещу какво сте изправени в действителност, но вашите хора вече направиха повече, отколкото би могло да се очаква. И пострадаха ужасно. Надявам се, че капитанът на „Божи гръм“ ще прояви здрав разум, ще разбере, че играта е загубена, и ще оттегли кораба си. Ако не стане така обаче Грейсън все ще издържи някак агресията на Верните, докато вашите подкрепления пристигнат.

И млъкна. Хонър знаеше какво се опитва да каже и защо не може да го изрече в прав текст. Матюс си давеше сметка, че корабите й няма да оцелеят срещу боен крайцер от клас „Султан“, и мъжът в него искаше да й осигури изход, да й даде причина да се оттегли и да оцелее. Но адмиралът в него съзнаваше как ще реагират масадците, когато научат какво се е случило с Черна птица, с флота им и с „Ангелиада“. Щяха да реагират като хора гневни и отчаяни, а отчаянието не вървеше ръка за ръка със здравия разум. А Масада беше заявила намерението си да бомбардира Грейсън с ядрени бомби още преди плановете й да се провалят.

Колкото и нищожни да бяха шансовете на Хонър срещу кораб от клас „Султан“, „Безстрашен“ и „Трубадур“ бяха единствената защита на Грейсън и ако Хонър ги изтеглеше…

— Може би, адмирале — тихо каза тя. — Но ако са достатъчно луди да продължат въпреки поражението си, само бог знае какво ще направят. А моята задача така или иначе е да защитя планетата.

— Но вие не сте грейсънци, капитане. — Гласът на Матюс беше тих като нейния. Хонър вдигна рамене.

— Така е, не сме. Но с вашите хора преминахме през много неща, а Масада има да плаща. — Чу как Маккиън изръмжа тихо в знак на съгласие. — Адмирал Курвозие би очаквал от мен да ви подкрепя, както би направил самият той, сър — продължи Хонър и потисна поредния пристъп на скръб и вина. — И по-важно, моята кралица би го очаквала от мен… аз бих го очаквала от себе си. — Поклати глава. — Никъде няма да ходим, адмирал Матюс. Ако Масада все още иска Грейсън, ще трябва да мине през нас.

 

 

— Да, сър. Боя се, че имаме потвърждение.

Капитан Иу седеше в кабинета на почитаемия Джейкъб Лейси. Хейвънският посланик на Масада беше намръщен, също като капитана. За разлика от повечето си колеги в дипломатическия корпус, Лейси беше бивш флотски офицер, което значително улесняваше общуването с него.

— По дяволите — измърмори посланикът. — И „Ангелиада“ ли?

— Всичките, господин посланик — отвърна Иу. — Том Тайсман е пратил съобщение до „Добродетел“ точно преди последната атака на Харингтън, а базата на Черна птица е потвърдила пълното унищожение на масадската флотилия, преди на свой ред да изчезне от ефира. На практика ни остава единствено „Гръм“, сър.

Ярост напираше в гласа му и гореше като лава в гърлото му. Само ако пети теглещ лъч не беше излязъл от строя! А после се оказа, че намотката е скъсана. Планираните дванайсет часа ремонт станаха двайсет, после двайсет и пет, а след това онзи дебелоглав, безмозъчен, некомпетентен тъпак Симондс ги беше забавил още ден и половина с приумиците си! Ако не изглеждаше толкова налудничаво, Иу би се заклел, че този идиот се опитва да забави връщането им в Звездата на Елцин!

И резултатът беше катастрофален.

— Какви са шансовете на Масада сега, капитане? — попита след кратко мълчание Лейси.

— С по-голям успех биха угасили Звездата на Елцин с пикня, сър. О, сигурно ще мога да се справя с Харингтън. „Гръм“ ще пострада — корабите от клас „Звезден рицар“ са доста неприятни, — но бих могъл да се справя с нея. Само че от това не би имало полза. Тя сигурно е изпратила за помощ. Всичките й бойни кораби са били на Черна птица, но ако преди да тръгне натам е изпратила товарните си кораби към Мантикора, подкрепленията като нищо ще пристигнат в рамките на десет до дванайсет дни. А подкрепленията несъмнено ще са големи — ще дойдат да ритат задници и да задават въпроси, сър. Унищожихме поне един мантикорски кораб, а ако съдя по последния доклад от Черна птица, в базата са били убити мантикорски граждани, а и Харингтън несъмнено разполага с доказателства, че „Ангелиада“ е хейвънски кораб. Каквото и да мислят по въпроса в генералния щаб и правителството на Мантикора, флотът няма да го подмине току-така.

— А ако при пристигането си заварят Грейсън под контрола на Масада? — От тона на Лейси си личеше, че вече се досеща за отговора.

— Няма да има никакво значение, господин посланик. Освен това Грейсън едва ли ще се предаде, при положение че помощта е на път, а онзи идиот Симондс като нищо ще даде заповед за демонстративни ядрени удари. — Стисна зъби. — Ако го направи, сър, аз ще откажа да изпълня заповедта.

— Естествено, че ще откажеш! — реагира моментално посланикът и Иу се поотпусна. — Нямаме никакво морално оправдание да причиним смъртта на милиони цивилни, нито да нарушим Ериданския договор, а дипломатическите последствия ще са катастрофални.

— Тогава как да постъпя, сър? — тихо попита капитанът.

— Не знам. — Лейси разтърка с длани лицето си и дълго гледа в тавана. После въздъхна. — Тази операция отиде по дяволите, капитане, но вината не е ваша.

Иу кимна. Надяваше се, без да е убеден, че генералният щаб ще подкрепи становището на посланика.

— При това положение грейсънците ще се претрепят да подпишат договора за съюзничество. Случилото се не само подчерта величината на масадската заплаха, а направо хвърли Грейсън в обятията на Мантикора. Благодарността, както и чувството за самосъхранение, ще ги тласне натам и аз не виждам как бихме могли да променим това. Ако масадците не се бяха забавили толкова или ако се бяха съгласили да пратим една-две ескадри в Ендикот, които да те подкрепят, нещата можеше да стоят другояче, но сега…

Посланикът издиша през нос, после продължи бавно:

— Откровено казано, ще ми се да си измия ръцете от цялата тази каша, но подпише ли Грейсън с Мантикора, ще е още по-важно да имаме свое присъствие в Ендикот. А колкото и неприятни да са ми така наречените Верни, истината е, че и те ще имат нужда от нас, повече от всякога, когато Грейсън се сдобие със силен съюзник в лицето на Мантикора. Номерът е да ги опазим живи достатъчно дълго, че да стигнат сами до въпросния извод.

— Съгласен съм, сър. Но как да го направим?

— Ще протакаме. Само това можем да направим. Ще пратя куриерската си яхта с молба да ни пратят „на гости“ една-две бойни ескадри, но ще мине поне един земен месец, преди от този храст да изскочи заек. А междувременно, и незнайно как, трябва да вардим масадците да не направят някоя глупост — още някоя глупост тоест — и да отблъснем евентуалните мантикорски контраатаки срещу Ендикот.

— Простете, господин посланик, но ако успеете, значи сте истински фокусник, да не кажа магьосник.

— Не знам дали ще успея — призна Лейси, — но това е най-добрата ни възможност на този етап. — Заклати се на стола, после кимна. — От теб искам да обуздаеш масадците преди да са измислили нова авантюра в Елцин. Ако успееш, корабът ти все още ще е невредим и в Ендикот, когато пристигне мантикорското подкрепление, нали така? — Иу кимна и посланикът се наведе над бюрото си. — Искам да си напълно откровен с мен, капитане. Знам, че с командир Тайсман сте близки, но съм длъжен да те попитам. Ако приемем, че той и хората му са оцелели, ще се придържат ли към прикритието?

— Да, сър — отвърна Иу без колебание. — Никой няма да им повярва, но те ще се придържат към заповедите си, а и имат нужните официални документи на масадски граждани.

— Добре. Тогава ще направим следното. Ти ще се заемеш с Меч Симондс, а аз ще имам грижата за брат му и Съвета на старейшините. Ако предотвратим по-нататъшни враждебни действия срещу Грейсън и опазим „Гръм“ невредим, ще се опитам да извъртя един блъф, ако Мантикора се впусне в наказателна акция срещу Масада. Ако се появят в системата, „Гръм“ ще се превърне в „Саладин“, кораб от Народния флот на Хейвън, официален представител на Народната република, пратен да защитава територията на наш съюзник.

— За бога, сър… мантикорците никога няма да се вържат!

— Знам. — Лейси кимна. — Но ако ги разколебая дори малко, преди да са предприели открит акт на война срещу нас, това ще ни задържи отворена вратата за преговори. Ако съм достатъчно сладкодумен, а Масада се съгласи да плати големи репарации, току-виж сме предотвратили инвазия в Ендикот. Поне докато нашите подкрепления не пристигнат.

— Господин посланик, Масада няма с какво да плати репарации. Гигантският военен бюджет е довел икономиката им до тотален банкрут.

— Знам. Ще трябва ние да им дадем парите… което ще е още една точка за нас, ако сработи.

Иу поклати глава.

— Знам, че нямате на какво да стъпите, сър, но този план ми се струва твърде продънен. Гарантирам ви, че масадците няма да го подкрепят. Охотно поне. Започвам да си мисля, че са дори по-луди от очакваното, а със сигурност знам, че Симондс — и двамата Симондс — са твърдо решени да не превръщат Масада в клиентска държава на Републиката.

— Дори ако единствената им друга възможност е пълното унищожение?

— Не бих заложил на това, и то ако приемем, че са готови да признаят поражението си и заплахата от пълно унищожение. Знаете каква откачена религия изповядват.

— Знам, да. — Лейси въздъхна. — Затова няма да им казваме какво правим. Когато разберат, вече ще е късно и намесата им няма да обърка работата. Ще трябва да ги държим на тъмно за плановете си и да се надяваме, че по-късно ще ни благодарят.

— Исусе — промърмори Иу и се облегна тежко назад. — Давате ли си сметка какво очаквате от мен, господин посланик?

— Капитане — Лейси се усмихна сухо, — никой по-добре от мен не си дава сметка каква торба със змии ти връчвам. За жалост друга торба нямам. Ще се справиш ли, как мислиш?

— Мисля, че няма да се справя, сър — искрено отговори Иу. — Но и не виждам какъв избор имам, така че…

 

 

— … какъв избор имам, така че… — каза гласът на капитан Иу, последван от тихо щракване, когато дякон Сандс изключи записващото устройство. В заседателната зала на Съвета се възцари тишина. Дякон Сандс погледна към главен старейшина Симондс, но неговите очи бяха вперени гневно в безизразното лице на другия Симондс.

— Е, видя се колко струват твоите безценни съюзници, Матю. А и собствените ти хора, изглежда, са същата стока!

Меч Симондс мълчеше. Страхът и враждебността на Съвета се усещаха осезаемо. Каквото и да кажеше, щеше да е напразно, затова той стисна устни. По челото му бе избила пот. После, при следващата реплика, вдигна изненадано очи.

— С цялото ми уважение, главен старейшина, не мисля, че можем да виним за всичко това единствено Меч Симондс — каза старейшина Хагинс. — Ние го инструктирахме да протака.

Главният старейшина го зяпна невярващо, защото омразата и завистта на Хагинс към Матю Симондс бяха легендарни. Хагинс продължи спокойно:

— Дадохме на Меча най-добрите инструкции, братя, но очевидно сме подценили силите на Сатаната. — Огледа хората около заседателната маса. — Корабите ни в Елцин бяха унищожени от онази жена, онази слугиня на Сатаната, онази Харингтън. — Спокойният му глас придаваше на омразата му допълнителна острота. — Именно тя поквари всичко, което е свещено за нас. Противопостави се на Божието дело и Мечът няма вина, че ние го изложихме на дяволското й влияние и отрова.

Тих шепот се разнесе около масата и Хагинс се усмихна тънко.

— А и нашите така наречени съюзници. Те също са неверници. Нима не знаехме от самото начало, че целите им са различни от нашите? Нима не предпочетохме Макавей пред открита инвазия, защото се страхувахме да не ни погълнат? — Той вдигна рамене. — И в това сгрешихме. Макавей ни предаде, ако изобщо е бил истински наш. Или се е опитал да реализира плана и се е провалил, или се е отказал и никога няма да се опита, а след общите си действия Изменниците и коронованата кучка, която управлява Мантикора, ще станат по-близки от братя. Това е неизбежно… ако позволим на Дявола да триумфира.

Замълча, а Томас Симондс облиза устните си в мъртвешкото мълчание.

— Последното означава ли, брат Хагинс, че имате да предложите нещо? — попита главният старейшина. Хагинс кимна, а Симондс присви очи. — Може ли да го чуем?

— Хейвънските неверници не знаят, че сме подслушали плановете им да ни предадат — спокойно каза Хагинс. Меч Симондс се размърда на стола си и потисна изкушението да възрази срещу казаното от Хагинс за намеренията на Хейвън, а старейшината продължи със същия спокоен тон: — Те искат да ни направят на глупаци, братя, нас, които сме се заели с Божието дело. Не ги е грижа за Делото, искат само да ни вкарат в капан и да ни превърнат в свои „съюзници“ срещу враговете си. Всичко, което ни кажат тепърва, ще бъде подчинено на това желание, следователно ще излиза от устата на Сатаната. Съгласни ли сте с мен?

Огледа присъстващите още веднъж. Повечето кимнаха в знак на съгласие. Лицата на старейшините бяха лица на хора, които са видели катастрофата да ги гледа от огледалото. Катастрофата, която беше погълнала плановете им, капанът, в който бяха натикали себе си и планетата си, ги ужасяваха и тяхната Вяра беше единственото сигурно нещо в разлюлялата се вселена.

— Добре. Щом не можем да им вярваме, значи трябва да изработим свои собствени планове и да ги реализираме в Божието име, като измамим измамниците. Те вярват, че каузата ни е безнадеждна, но ние, братя, ние знаем, че Бог е с нас. Призовани сме за Неговото дело и нямаме право на колебание и провал. Трето падение не трябва да има.

— Амин — измърмори някой, а Меч Симондс усети вълнение да се надига в гърдите му. Каквото и да си мислеше капитан Иу, той беше човек военен. Повечето негови решения, вбесили хейвънеца, бяха резултат не на глупост, а заради неща, неизвестни на Хейвън, и Симондс отлично си даваше сметка колко тежко е положението им от военна гледна точка. Ала освен това беше и човек на Вярата. Вярваше, въпреки амбициите си, въпреки образованието си, и сега, докато слушаше тихите думи на Хагинс, чу отклика на собствената си вяра.

— Сатаната е хитър — продължаваше Хагинс. — Вече на два пъти е успявал да отдели Човек от Бога и всеки път е използвал жена за свое оръдие. Сега се опитва да го направи отново, като използва мантикорската кучка и нейната слугиня Харингтън, и ако гледаме на положението само с плътските си очи, то наистина изглежда безнадеждно. Но има и други очи, братя. Колко пъти трябва да отстъпваме пред дяволските кроежи, преди да познаем Божията истина? Трябва да имаме вяра в Бог и да Го следваме, както Тримата отроци, влезли в огнената пещ, и Даниил — в лъвската бърлога. Казвам ви, че положението ни не е безнадеждно. Казвам ви, че не може да е безнадеждно, докато Бог е нашият водач.

— Това без съмнение е вярно, брат Хагинс. — Дори в гласа на главния старейшина се долавяше респект. — Ала ние все пак сме смъртни. Какво ще ни остане, ако Хейвън ни лиши дори от „Божи гръм“? Как да удържим срещу мощта на Мантикора, след като целият ни флот е унищожен?

— От нас се иска да изпълним само своята част, главен старейшина — каза без грам колебание Хагинс. — Средството да довършим падението на Изменниците, преди флотът на кучката да се намеси, е в нашите ръце. Трябва само да хванем Божия меч и да го забием, за да докажем истинността си като Негови Верни, и Той ще порази кучката, както и неверниците от Хейвън.

— Какво имаш предвид, брат Хагинс? — попита тихо Меч Симондс.

— Нима не знаехме от самото начало, че Мантикора е слаба и покварена? Ако силите ни завладеят Грейсън и ако нито един от корабите на кучката не оцелее, за да оспори нашата версия за произтеклото, какво би могла да направя тя тогава? Ще се опари от Божията светлина, а Той ще ни повдигне с Божествената си десница, както ни е обещал — че винаги ще пази своите Верни. Не виждате ли, че ни е дал средството да го постигнем?

Очите на Хагинс грееха с месиански огън, ръката му се стрелна напред и дългият му костелив показалец се насочи към записващото устройство на дякон Сандс.

— Знаем какви са плановете на неверниците, братя! Знаем, че искат да ни отклонят и да ни предадат, да ни овържат в мрежата си, но те не знаят, че ние знаем! — Обърна грейнали очи към Меча. — Меч Симондс! Ако вие имахте пълен контрол над „Божи гръм“, колко време би ви било необходимо, за да завладеете Звездата на Елцин?

— Един ден — каза Симондс. — Плюс-минус. Но…

— Но нямате пълен контрол над кораба. Неверниците се погрижиха за това. Но ако се престорим, че вярваме на лъжите им, ако приспим вниманието им, уж приемаме на вяра протакането, можем да променим това. — Прикова Меча с още по-огнен поглед. — Каква част от екипажа на „Божи гръм“ са във Вярата?

— Малко повече от две трети, брат Хагинс, но мнозина от ключовите офицери са неверници. Без тях нашите хора трудно биха се възползвали от пълните възможности на кораба.

— Но те са неверници — много тихо каза Хагинс. — Чужди за Вярата, които се боят от смъртта, дори от смъртта в Божието име, защото вярват, че тя е край, а не начало. Ако бъдат принудени да се бият, ако бъдат изправени пред избора да се бият или да умрат, няма ли да предпочетат битката?

— Да — прошепна Мечът и Хагинс се усмихна.

— И, главен старейшина, ако неверниците от Хейвън бъдат оседлани пред очите на галактиката с отговорността за една инвазия в Звездата на Елцин, няма ли да бъдат принудени да се престорят, че са ни подкрепили по свое желание? Ендикот е бедна звездна система — няма ли реномето на Хейвън да пострада жестоко, ако галактиката научи, че такива като нас са ги преметнали да обслужат нашите цели?

— Изкушението да избегнат подобен срам със сигурност би било голямо — бавно каза старейшина Симондс.

— И, братя — Хагинс обходи за пореден път присъстващите с поглед, — ако коронованата мантикорска кучка повярва, че Хейвън са стояли зад нас през цялото време, готови да смажат кралството й с флота си, ще посмее ли да се изправи срещу такава заплаха? Или ще покаже истинската си слабост в Божията светлина и ще изостави изменниците на ориста им?

Отвърна му хор от одобрително мърморене и той се усмихна.

— Така Бог ни показва пътя — каза простичко Хагинс. — Ще оставим Хейвън да протака, но ще използваме това време да вкараме още от нашите в екипажа на „Божи гръм“, докато не станем достатъчно силни да надвием неверниците на борда му. Ще завладеем кораба и ще го направим истинския Божи гръм, като изправим неверниците пред избора между сигурна смърт и възможността да живеят, ако изменниците и техните съюзници бъдат победени. Ще смажем корабите на сатанинската слугиня, ще си вземем Грейсън от изменниците, а мантикорската кучка ще повярва, че Хейвън е на наша страна. И, братя, Хейвън наистина ще бъде на наша страна. Неверниците не биха си признали, че сме ги преметнали, и нещо повече, ние ще сме изпълнили най-голямото им желание, лишавайки Мантикора от съюзник в Звездата на Елцин! Народната република е корумпирана и амбициозна. Ще постигнат целта си въпреки своето малодушие и ще прегърнат победата ни като своя!

Кратка тишина, после някой започна да ръкопляска. Първо един, после още един, след това — трети. Четвърти. След броени мигове аплодисментите отекнаха бурно в залата, а Меч Симондс пляскаше наравно с другите.

Изправи се, като продължаваше да пляска, и дори съзнанието, че Хагинс завинаги го е изместил като наследник на брат му, не можеше да угаси пламъка в сърцето му. Влязъл беше в тази стая с мисълта, че Масада е обречена. Сега знаеше, че е грешал. Допуснал бе вярата му да отслабне, забравил бе, че те са Божиите Верни и зависят от по-висша сила, а не само от способностите си на смъртни хора. Голямото изпитание ги беше сполетяло и единствен Хагинс го беше разпознал като безценен шанс най-сетне да се очистят от петното на Второто падение!

Срещна погледа му и се поклони в знак, че признава разместването на силите, и макар един гласец в главата му да нашепваше, че планът на Хагинс е изтъкан от прекомерен риск, че е последен акт на предизвикателство, който или ще завърши с победа, или ще ги обрече на пълно унищожение, Симондс предпочете да не го чува. Отчаянието беше надвило здравия разум, защото беше единственият му избор. Мисълта, че действията им — че неговите действия — са предали Бог и са обрекли Верните, беше неприемлива.

Простичко, но вярно.