Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хонър Харингтън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Honor of the Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Уебър

Заглавие: За честта на кралицата

Преводач: Милена Илиева

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-420-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/844

История

  1. — Добавяне

11.

— Здравей, Бернард — каза Курвозие; бе налетял на Янаков току пред вратата на съвещателната зала. — Имаш ли минутка?

— Разбира се, Раул.

Сър Антъни Лангтри, мантикорският посланик, умело отклони останалите членове от свитата на Янаков и грейсънецът се усмихна. През последните три дни двамата с Курвозие се бяха сближили повече от очакваното. Ясно му беше, че тази умело режисирана и непредвидена среща изобщо не е случайна.

— Благодаря. — Курвозие изчака Лангтри да вкара останалите грейсънци през вратата, после се усмихна извинително. — Просто исках да те предупредя, че днес има голяма вероятност да ти вдигнат кръвното.

— Кръвното? — Янаков вече бе свикнал с мисълта, че този човек, който изглеждаше по-млад от него, всъщност го води с четирийсет години. И щом Курвозие искаше да го предупреди, той със сигурност беше готов да го изслуша.

— Да. — Курвозие направи гримаса. — Понеже в дневния ред е включена икономическата помощ за Грейсън, ще си имаш работа с почитаемия Реджиналд Хаузман.

— А. Тоест господин Хаузман представлява проблем, ако разбирам правилно?

— И да, и не. Поговорих си сериозно с него и смятам, че ще играе по моите правила, когато се стигне до детайлите, но проблемът е, че той ме вижда като прост флотски офицер, а себе си вижда като „великия държавник“. — Още една гримаса разкриви лицето му. — Освен това се държи покровителствено и вярва, че всички ние, военните, си мрем да решаваме проблемите с по една пушка във всяка ръка и нож между зъбите.

— Ясно. И ние си имаме такива — каза Янаков, но Курвозие поклати глава.

— Като него си нямате, повярвай ми. Той принадлежи към групата мантикорски политици, които искат да ограничат бюджета на флота, за да не „провокираме“ Хейвън, и искрено вярва, че войната може да бъде избегната, стига военните да не плашат постоянно парламента със страшни историйки за военните приготовления на Народната република. И още по-лошо, мисли се за експерт по военна история. — Устните му трепнаха от някакъв смешен спомен, после той вдигна рамене. — Работата е там, че той не е сред най-големите ми почитатели, а споразуменията за военно сътрудничество, които двамата с теб дискутирахме вчера, никак не му харесват. Има всякакви насрещни аргументи, но всичко се свежда до неговия „напречен разрез на проблема“, който уж показвал, че изначалната враждебност на Масада към вашата планета е „необосновано преувеличена“. — Янаков примигна. Курвозие поклати глава и продължи: — Правилно си разбрал. Той вярва в мирното съвместно съществуване и не може да проумее, че скалната коза може да съществува мирно и съвместно с хекзапумата само ако е в стомаха й. Нещо повече, вярва, че дори ние трябва да потърсим начин за мирно съвместно съществуване с Хейвън.

— Шегуваш се… нали?

— Де да беше така. Боя се, че в присъствието на вашия канцлер Хаузман ще види последния си шанс да измъкне ситуацията от ръцете на войнолюбците, тоест от нас. Предупредих го да внимава какво прави, но аз все пак не съм служител на външното министерство. Едва ли се притеснява от оплакванията, които мога да внеса пред началниците му, а ако съдя по снощното му настроение, явно е решил да го играе държавник. Предполагам, че ще ти дръпне пространна проповед за предимствата на икономическото сътрудничество с Масада като начин да преодолеете „дребните“ си религиозни различия.

Янаков го зяпна с още по-голямо удивление, после поклати глава и се усмихна широко.

— Е, добре е да се знае, че и в твоя екип има празноглавци. Добре, Раул. Благодаря, че ме предупреди. Ще говоря с канцлера и ще бъда нащрек.

— Добре. — Курвозие стисна с усмивка ръката му и двамата влязоха заедно в съвещателната зала.

— … така че нашата основна и най-голяма нужда, адмирале — довърши встъпителното си слово канцлер Престуик, — касае общото индустриално подпомагане и по-конкретно съдействието, което можете да ни окажете във връзка с нашите строителни проекти в орбита. И още по-конкретно, предвид обстоятелствата, съдействие в разширяването на флота.

— Разбирам. — Курвозие се спогледа с Янаков, после кимна на Хаузман. — Господин Хаузман? Може би вие ще вземете думата?

— Разбира се, адмирале. — Реджиналд Хаузман се обърна с усмивка към грейсънеца. — Господин канцлер, оценявам яснотата, с която очертахте приоритетите си, и ви уверявам, че кралството ще ги обмисли внимателно. Ще ми позволите все пак да ги разгледам поотделно и в обратен ред.

Престуик се облегна на стола си и кимна в знак на съгласие.

— Благодаря. Що се отнася до разширяването на вашия флот, моето правителство, както адмирали Курвозие и Янаков вече уточниха, е готово да осигури постоянно миротворческо присъствие в системата на Елцин в замяна на правото за построяване на наша военна база. В добавка ние ще построим свои съоръжения за поддръжка и ремонт, от които да се възползвате и вие при нужда.

Хаузман стрелна с поглед Курвозие, после бързо продължи:

— Смятам обаче, че са налице други, невоенни средства за постигане на целта, които следва да бъдат обсъдени с полагащата им се сериозност. — Янаков видя как Курвозие застива. Двамата адмирали се спогледаха през масата. След кратък миг на напрежение мантикорецът се отпусна с примирена физиономия.

— Невоенни средства, господин Хаузман? — попита Престуик.

— Именно. Никой не би могъл да отрече военната заплаха, пред която е изправена вашата планета, но истината е, че съществуват невоенни начини тя да бъде смекчена.

— Сериозно? — Престуик погледна Янаков и висшият адмирал му намигна дискретно, в смисъл „не му обръщайте внимание“. — И какви са тези средства, господин Хаузман? — бавно попита канцлерът.

— Аз, разбира се, си давам сметка, че съм само един икономист… — скромност прокапа от тона на Хаузман, а посланик Лангтри плъзна ръка по лицето си сякаш за да се скрие зад нея, — но по мое мнение разширяването на флота само ще отклони ресурс от другите ви проекти, както във вид на материали, така и на работна ръка. Предвид значението на вашите орбитални ферми при високия прираст на населението, неизбежно е да се запитам, като икономист, дали не би било по-ефикасно да се потърсят други начини за установяването на мир с Масада, а не непременно да строите още бойни кораби.

— Разбирам. — Престуик присви очи, но след бърз поглед към Янаков преглътна острата си реакция. — И какви са тези начини?

— Личният интерес, сър. — Хаузман го каза така, сякаш концепцията за личния интерес е лично негово творение, което е измъдрил току-що. — Въпреки дисбаланса в населението между вашата планета и Масада вашият промишлен капацитет е значително по-голям от техния. Те несъмнено знаят това. И макар че нито едната, нито другата планета разполага със стоки, които към момента да привлекат междузвездна търговия в големи обеми, съседското ви местоположение обуславя отлични условия за търговски обмен. Разходите и времето за транспорт между двете системи биха били минимални, което предоставя реална възможност за взаимноизгодни и изключително печеливши търговски отношения.

— С Масада?! — възкликна някой и Лангтри отново потърка лицето си, този път и с двете ръце. Хаузман трепна, но така и не обърна глава в посоката, от която беше дошъл въпросът, само усмивката му изстина с една степен, докато чакаше Престуик да обмисли отговора си.

— Това е много интересна теория, сър, но се боя, че изначалната враждебност между Грейсън и Масада я прави… неприложима.

— Господин канцлер — каза сериозно Хаузман, като грижливо избягваше погледа на Курвозие, — аз съм икономист, а не политик, а за един икономист важно е числото под линията, крайният резултат от счетоводния отчет. А балансът на счетоводния отчет винаги е по-добър, когато потенциално враждебни групи осъзнаят взаимния си интерес и предприемат интелигентни действия с цел неговото максимизиране. Във вашия случай имаме две съседни звездни системи с маргинални икономики, ще ми простите откровеността. Една надпревара във въоръжаването между тях е напълно лишена от икономически смисъл, затова ми се вижда логично, че всеки ход, който намалява въпросната надпревара, би бил изключително желателен. Наясно съм, че ще е трудно да преодолеете вековното недоверие, което съществува помежду ви, но изгодата от такова усилие е очевидна за всеки разумен човек, не мислите ли?

Спря, колкото да огрее с усмивка Престуик. Курвозие стискаше здраво юздите на яда си. Като повечето идеолози, Хаузман беше убеден, че добрите намерения оправдават средствата — без значение какви са тези средства. Човекът се чувстваше призван да сложи край на шестте столетия глупаво боричкане и щеше да си каже своето с цената на всичко. Адмиралът би могъл да го спре само по един начин — като го отстрани от преговорите, а това не беше разумно предвид факта, че Хаузман беше втори по ранг в мантикорската делегация и имаше сериозни връзки. Затова Курвозие щеше да изтърпи лекцията му, а после щеше да го срита по кокалчетата.

— Масада е критично пренаселена в сравнение с промишления си капацитет — продължи Хаузман, — а Грейсън има нужда от прилив на външен капитал, за да разшири индустрията си. Ако отворите пазари в системата Ендикот, ще си осигурите източник на чиста храна и достатъчно капитал, като снабдявате Масада със стоки и услуги, от които нейното население се нуждае. Ползата за вашата икономика е очевидна, дори в краткосрочен план. В дългосрочен търговските отношения, които обслужват и двете планети, непременно ще намалят — а може би дори ще заличат — враждебността, която ви е разделяла толкова време. Може дори да се стигне до ситуация, в която разширяването на флота е не просто икономически необосновано, но и политически ненужно.

Грейсънците около масата го гледаха с нарастващо изумление, а сега като един се обърнаха да погледнат Курвозие и адмиралът стисна зъби. Предупредил бе Янаков да внимава за кръвното си, но не предполагаше, че ще има такъв сериозен проблем със своето.

— Адмирал Курвозие — попита много внимателно Престуик, — това означава ли, че отхвърляте молбата ни за подкрепа в разширяването на флота?

— Не, сър, не означава — каза Курвозие, без да поглежда към Хаузман. Беше го предупредил, но напразно. Убеден в моралното си превъзходство, Хаузман беше преминал границата. „Нека се черви сега“, помисли си ядосано Раул Курвозие.

— Правителството на Нейно величество — твърдо продължи той — ясно си дава сметка за заплахата, която Масада представлява за Грейсън. В случай че Грейсън сключи съюз с Мантикора, нашето правителство ще предприеме всички необходими и разумни стъпки за защита на грейсънската териториална цялост. Ако вашето правителство сметне, че модернизирането на флота е част от тези стъпки, ние ще ви съдействаме.

— Господин канцлер — намеси се Хаузман, — макар адмирал Курвозие да е пряк представител на Нейно величество, той все пак е най-вече военен, а военните мислят по военному. Аз просто се опитвам да изтъкна, че разумните хора, които преговарят от разумни позиции, понякога могат да…

— Господин Хаузман. — Дълбокият и обикновено любезен глас на Курвозие сега звучеше много, много студено и икономистът се обърна и го изгледа с негодувание. — Както току-що посочихте — продължи със същия студен глас Курвозие, — аз съм пряк представител на Нейно величество. Освен това съм ръководителят на тази дипломатическа мисия.

Гледа твърдо Хаузман, докато той не сведе очи, после кимна и се обърна към Престуик.

— Та, както казвах, господин канцлер — продължи той, все едно не се е случило нищо, — ние ще подкрепим разширяването на флота ви с всички възможни средства. Вие се нуждаете и от други неща, разбира се. Оборудването и материалите, които пристигнаха с товарните ни кораби и които в момента прехвърляме към вас, ще задоволят някои най-неотложни нужди, но дългосрочното решение на този проблем е задача трудна и времеемка. Предвид ресурсите, които ще вложим във въоръжаването ви, неминуемо ще трябва да обмислим приоритетните задачи и разпределението на помощта по сектори, а както господин Хаузман ще се съгласи, най-сигурният начин да постигнем напредък както във военно, така и в икономическо отношение, е създаването на модерна индустриална и технологична база. Мисля, спокойно можем да приемем, че основният ви търговски партньор ще бъде Мантикора, а не Масада — Курвозие си позволи една ледена усмивка, — поне в обозримо бъдеще.

Тих смях на нескрито облекчение се разля сред грейсънците. Лицето на Хаузман се изкриви за миг в грозна гримаса, сетне се изглади в професионална безизразност.

— Ние сме на същото мнение, уверявам ви — каза Престуик.

— В такъв случай нека продължим дискусията от тази отправна точка — спокойно каза Курвозие. Погледна своя икономически съветник и каза твърдо: — Господин Хаузман?

— Да, да, разбира се — побърза да се съгласи Хаузман. — Аз просто… — Млъкна и успя да изобрази нещо като усмивка. — В такъв случай, господин канцлер, предлагам да обсъдим въпроса с държавните гаранции по заемите на грейсънските индустриални консорциуми. След това…

Напрежението около масата за преговори спадна и Янаков се облегна назад и въздъхна облекчено. Погледна Курвозие и си кимнаха съвсем лекичко.

 

 

На шейсет и пет светлинни минути от Звездата на Елцин космосът беше безбрежен, тъмен и празен, но после два звездолета се появиха внезапно, окъпани в синьото сияние на прехода от хиперпространството, ослепителен блясък, който никой не забеляза, нито с просто око, нито със сензори. Застинаха за миг, докато платната на Варшавски се превръщаха в импулсни клинове, после набраха скорост с минимално ускорение от шест g и поеха в дъга, която щеше да ги отведе до покрайнините на астероидния пояс. Никой не видя, че идват.

 

 

— Адмирал Курвозие, намирам за възмутителен начина, по който ме унижихте пред грейсънската делегация!

Раул Курвозие се облегна на стола си зад бюрото в мантикорското посолство. Погледът, с който измери Реджиналд Хаузман, още стряскаше насън няколко поколения съгрешили мичмани.

— Нямаше причина да сте толкова груб, нито толкова открито да подкопавате позицията и авторитета ми! Всеки дипломат знае, че винаги има повече от един вариант за излизане от криза, а възможността за намаляване на напрежението в района ще нарасне главоломно, ако Грейсън обмисли ползите от мирна търговия с Масада!

— Аз може да не съм дипломат — каза Курвозие, — но знам нещичко за йерархията в командването. Изрично ви предупредих да не повдигате този въпрос и вие ми дадохте дума да не го правите. Накратко, вие ме излъгахте, и ако в резултат на това сте се почувствали унизен, това изобщо не ме интересува.

Хаузман пребледня, после почервеня от бяс. Не беше свикнал на подобно хладно презрение, още по-малко от тъпи неандерталци в униформа. Той беше експерт в своята област с всички дипломи и сертификати. Как смееше този… това шовинистично полицайче да му говори така!

— Бях длъжен да изложа истината, без значение дали вие имате очи да я видите, или не!

— Бяхте длъжен да се съобразите с указанията ми или честно да ме уведомите, че това не ви е по силите, а фактът, че сте дошли тук с готови представи и не сте си направили труда да научите нищо през изминалите седмици, означава, че сте не само лъжец, но и глупак.

Хаузман го зяпна, загубил ума и дума от гняв, а адмиралът продължи със същия равен убийствен глас:

— Причината тези хора да бележат прираст на населението, след като векове наред са прилагали драконовски мерки за контрола над раждаемостта, причината да строят орбиталните си ферми, се крие в заплаха, която идва от Масада. Масада се готви да ги унищожи и на тях им е нужна повече работна ръка и повече специалисти, за да отвърнат на удара. Дойдох тук с мисълта, че страховете им вероятно са преувеличени, но след като проучих разузнавателните им доклади и обществения архив, стигнах до заключението, господин Хаузман, че картината, която ни представят, е смекчена. Да, имат по-силна промишлена база от Масада, но по численост противниковата страна ги надвишава с три към едно, а и по-голямата част от индустрията им е насочена към смекчаване ефектите на враждебната околна среда, в която живеят. Ако си бяхте направили труда да прегледате библиотечната им база данни, или поне резюмето, подготвено от екипа на посланик Лангтри, и вие щяхте да го знаете. Но не сте го направили и аз няма да допусна неинформиран човек като вас да задава официалния тон на тази мисия.

— Това е нелепо! — викна Хаузман. — Масада не разполага и наполовина с нужния капацитет да изпрати към Елцин военна сила от такъв мащаб!

— Нали уж военните въпроси бяха по моята част — ледено подхвърли Курвозие.

— Не е нужно да си гений, за да съобразиш това, достатъчно е да си отваряш очите. Вижте данните за дохода на глава от населението, по дяволите! Ако пробват нещо такова, ще стигнат до просешка тояга!

— Дори да приемем, че този извод е правилен, това не значи, че няма да си пробват късмета. Вие упорито си затваряте очите за факта, че рационалното мислене не е част от тяхната мотивация. Те са решени да победят Грейсън и да наложат със сила своя начин на живот и в двете системи, защото гледат на това като на свой религиозен дълг.

— Глупости! — изпръхтя Хаузман. — Не ме интересува какви мистични щуротии дрънкат! Икономиката им не притежава ресурсите за подобно военно начинание и това е факт. Само пълни глупаци биха рискували оцеляването си, за да „завладеят“ планета с такава враждебна среда!

— Ами кажете го на тях, а не на жертвите им. Общо, флотът им превъзхожда с двайсетина процента флота на Грейсън, и с много повече по отношение на кораби, оборудвани за полет в хиперпространството. Масада има пет крайцера и осем разрушителя срещу грейсънските три крайцера и четири разрушителя. Такова съотношение между двата класа кораби не говори за отбранителна стратегия. Като цяло масадският флот е предназначен за действия в чужда звездна система, а флотът на Грейсън се състои предимно от леки щурмоваци отбранителен клас, които се движат с подсветлинна скорост и обслужват орбиталното пространство на планетата. А щурмоваците, господин Хаузман, са дори по-безполезни в битка, отколкото подсказва тонажът им, защото страничните им щитове са много по-слаби от тези на звездолетите. Местните орбитални укрепления са жалки, а грейсънците не владеят технологията на сферичните щитове, което означава, че фортовете им нямат никаква пасивна защита срещу обстрел. И още — масадското правителство, което в последната война е детонирало ядрени бомби по планетарни цели, многократно е заявявало желанието си да „заличи“ от лицето на планетата грейсънските изменници, ако това е единственият начин да „освободи“ и „пречисти“ родния си дом!

Адмиралът се изправи и прикова с поглед дипломата.

— Цялата тази информация може да се намери свободно в обществения архив, господин Хаузман, а докладите на собственото ни посолство я потвърждават. Потвърждават също, че през последните двайсет години индустриално изостаналите масадци са отделяли една трета от брутния си продукт за разширяване на бойния си флот! Грейсън не може да си позволи подобно разхищение. Не са изостанали драматично в надпреварата само защото по-големият им брутен продукт означава, че далеч по-малкият процент, който отделят за въоръжаване, е само два пъти по-малък в числово изражение от финансовия ресурс, който масадците влагат във военния сектор. При тези обстоятелства само пълен идиот би предложил да налеят пари и икономическа изгода, полагайки основата на търговски отношения с Масада — да напомпат икономически юмрука, който ще ги размаже на пух и прах!

— Това е вашето мнение — измърмори Хаузман. Беше пребледнял като платно, едновременно от яд и смущение, защото беше прегледал данните за съотношението на силите бегло и то само по отношение на корабния тонаж. Изобщо не му беше хрумнало да съпостави бойния и летателен капацитет на двата флота.

— Да, моето мнение е. — Гласът на Курвозие вече беше по-спокоен, но също толкова неотстъпчив. — Следователно и мнението на мантикорското правителство и на неговата дипломатическа мисия в тази система. Ако не сте съгласен с него, имате пълното право да споделите възраженията си с министър-председателя и парламента веднага щом се приберем у дома. Дотогава обаче бъдете така добър да не обиждате с покровителственото си отношение интелигентността на хора, които открай време живеят с тази угроза, иначе ще бъда принуден да ви отстраня от делегацията. Ясно ли е, господин Хаузман?

Икономистът го изгледа гневно, после кимна сковано и изхвърча от кабинета на адмирала.