Дейвид Уебър
За честта на кралицата (36)

35.

Поздравителни сирени посрещнаха Хонър Харингтън като тържествени фанфари. Здравото й око се разшири от изненада, а Нимиц застина на рамото й. Адмирал Бял пристан я беше повикал на последна рутинна среща преди Хонър да отведе „Безстрашен“ у дома, но ето че в хангара на „Уверен“ я чакаше и посланик Лангтри. Това беше странно само по себе си, да не говорим за присъствието на другите — адмирал Уесли Матюс, както и самият Бенджамин Мейхю, които също стояха с тях като комитет по посрещане. Хонър козирува официално, изпълнена с подозрения.

Хамиш Алекзандър изчака протектор Мейхю и сър Антъни Лангтри да се настанят, после седна зад бюрото си и впери поглед в жената.

Дървесната й котка очевидно беше на тръни, но самата жена изглеждаше спокойна въпреки изненадата, която несъмнено я глождеше. Адмиралът си спомни първата им среща. И тогава му се стори спокойна — дошла беше на кораба му да докладва за щетите и жертвите и го беше направила с безразличие, което го отврати. Сякаш изобщо не й пукаше, сякаш загиналите хора са били просто част от корабното оборудване, само оръжия, които могат да бъдат използвани и забравени.

Пълната липса на емоционална ангажираност го беше ужасила… но после пристигна доклад, че командир Маккиън незнайно как е успял да спаси стотина от екипажа си в единствения оцелял катер на „Трубадур“ и тогава маската й падна. Капитан Харингтън се беше извърнала в опит да скрие сълзите си, но спазматичното потрепване на раменете я беше издало. Адмиралът бе побързал да застане между нея и останалите от екипажа си, за да опази поне донякъде тайната й. В онзи момент беше разбрал, че Харингтън е специален случай. Че бронята й от безразличие е толкова дебела, защото болката и скръбта, които крие, са безгранични.

Спомените му се върнаха към друг ден — деня, когато Харингтън бе наблюдавала с безстрастно лице как мъжете, изнасилили и убили пленения екипаж на „Мадригал“, се изправиха пред грейсънския палач. Екзекуцията не й беше доставила удоволствие, но тя я беше изгледала, без да трепне, така както бе водила кораба си през жестокия обстрел на „Саладин“. Направила го беше не заради себе си, а заради хората, които не бяха доживели да го видят, и желязната решителност да види от тяхно име как се въздава правосъдие беше добавила последния щрих към образа на жена, която Алекзандър започваше да уважава дълбоко.

И на която да завижда. Той беше два пъти по-възрастен от нея, направил бе кариера, с която всеки можеше да се гордее, включително току-що приключилата успешна инвазия в системата Ендикот, и въпреки това й завиждаше. Ескадрата й беше разбита и почти напълно унищожена, двата оцелели кораба бяха в ужасно състояние. Деветстотин души под нейно командване бяха загинали, други триста — ранени, и тя никога нямаше да приеме, така както той не би приел на нейно място, че е било неизбежно. Винаги щеше да вярва, че ако е била по-добър капитан, жертвите са щели да бъдат по-малко. Но грешеше, така както той би грешал на нейно място, защото нищо не можеше да омаловажи подвига им — нейния и на нейните хора. Подвиг, който нейните хора бяха извършили заради нея и благодарение на нея.

Адмиралът се изкашля, Харингтън се обърна да го погледне и той за пореден път бе поразен от специфичната привлекателност на лицето й. Привлекателност, която не губеше нищо заради частичната парализа и старовремската пиратска превръзка на окото. Колко ли красива е била преди да получи нараняванията си, зачуди се неволно той.

— Мисля, вече стана очевидно, капитан Харингтън — тихо каза той, — че ви повиках тук за нещо повече от традиционната среща на изпроводяк.

— Така ли, сър? — В приятния сопранов глас и леко заваления й говор се долавяше любезен въпрос, но нищо повече.

Адмиралът се усмихна.

— Така. Работата е там, че през последните седмици дипломатическата поща между Грейсън и Мантикора достигна невиждани нива на активност — каза той, вече без усмивка. — Сред другите депеши е имало и едно доста остро писмо от почитаемия Реджиналд Хаузман.

Погледът й дори не трепна.

— Със съжаление трябва да ви информирам, капитане, че лордовете на Адмиралтейството са приложили порицание към личното ви досие. Колкото и да сте били провокирана, а аз съм сигурен, че провокация е имало, това не е повод един офицер на кралицата да нападне физически цивилен представител на Короната. Надявам се, че това няма да повтори.

— И аз се надявам на същото, милорд — каза тя, но тонът й намекваше за нещо съвсем различно от онова, което той имаше предвид. В тона й нямаше арогантност, нито предизвикателство, но нямаше и съжаление за простъпката. Адмиралът се наведе към нея, опрял лакти на бюрото си.

— Искам да ме разберете правилно, капитане — каза тихо той. — Никой не може да постави под съмнение постигнатото от вас в системата на Елцин, а и сред офицерите на кралицата едва ли има и един, който да изпитва съчувствие и симпатия към господин Хаузман. Не за него се тревожа. А за вас.

Нещо се случи в хладнокръвното й кафяво око. Харингтън кривна едва доловимо глава настрани, дървесната котка повтори на свой ред движението и фиксира адмирала с немигащия си зелен поглед.

— Вие сте изключителен офицер — продължи Алекзандър. Тя се изчерви, но не отклони поглед. — Ала страдате от пороците на своите добродетели, капитан Харингтън. Директните действия невинаги са най-добрата политика, а съществуват и граници, които не бива да прекрачваме. Преминавате ли ги често, без значение как сте били провокирана, ще сложите сама край на кариерата си. А това би било трагедия, както за вас лично, така и за мантикорския флот. Не допускайте да се случи.

Двамата се гледаха още миг в очите, после Харингтън кимна. Съвсем леко.

— Разбирам, милорд — каза със съвсем различен глас.

— Добре. — Алекзандър се облегна назад. — А сега, с риск да опропастя усилията си да ви внуша страх от Бога, следва да ви информирам, че въпреки склонността ви да шамаросвате дипломатите й, Нейно величество е изключително доволна от вас, капитане. Даже, доколкото разбрах, възнамерява лично да ви изкаже признателността си, когато кацнете на Мантикора. Това според мен би трябвало да нулира всякакви, хм, последици от наложеното ви порицание.

Харингтън се изчерви още повече, болезнено почти. Изглеждаше искрено смутена, за пръв път откакто адмиралът я познаваше.

— Трябва да ви информирам също така, че някой си капитан Алфредо Иу, доскоро на служба във флота на Народна република Хейвън, е бил прибран в системата Ендикот и е помолил Короната за политическо убежище. — Харингтън като че ли се стресна и се взря напрегнато в адмирала. Той кимна. — Ще пътува към Мантикора с вас, капитане, и очаквам да се отнасяте към него с уважението, дължимо на чина му.

Тя кимна.

— Това е последното, за което аз трябваше да ви информирам. Ако не греша обаче, протектор Бенджамин също иска да ви каже нещо.

Алекзандър се обърна почтително към протектора на Грейсън и Харингтън последва примера му.

— Съвсем вярно, капитан Харингтън — каза с усмивка Мейхю. — Моята планета никога не би могла да ви се отблагодари докрай за стореното, но всички ние остро съзнаваме дълга си към вас, към хората под ваше командване и към вашето кралство и държим да изразим признателността си по начин, който да се запомни. Във връзка с това и с разрешението на кралица Елизабет ви моля вие да подпишете от нейно име предварителния договор за сътрудничество.

Хонър вдиша рязко и усмивката й стана тъжна.

— Ако беше жив, адмирал Курвозие щеше да положи подписа си — продължи Мейхю. — Убеден съм, че той би искал именно вие да го заместите в това, и ви моля да довършите започнатото от него. Ще го направите ли?

— Аз… — започна Хонър, после млъкна и се изкашля. — За мен ще е чест, сър. Огромна чест. Аз… — млъкна отново и поклати глава, неспособна да продължи.

— Благодаря ви — тихо каза Мейхю, после махна с ръка. — Има и два по-дребни въпроса, които да обсъдим. Благодарение на новите си отношения с Мантикора ще имаме ресурса да разширим орбиталните си ферми — и население — с много по-бързи темпове. По моя молба Камарата одобри изграждането на нова ферма на нашия най-южен континент. С ваше позволение бихме искали да я наречем Фермата на Харингтън, а вас да титулуваме за неин Стопанин. Титлата се унаследява, между другото.

Хонър скочи на крака толкова рязко, че Нимиц изгуби равновесие и впи дълбоко нокти в подплатеното рамо на китела й.

— Сър. Протектор Бенджамин… не мога да… тоест вие не можете да… — Заекна, отчаяно търсеше думи, с които да изрази чувствата си. Беше смаяна, не можеше да повярва на ушите си, а и още пазеше спомена как се бяха отнесли с нея грейсънците в началото.

— Моля ви, капитане — прекъсна я Мейхю. — Седнете. — Тя се подчини механично и той се усмихна. — Аз съм прагматичен човек, капитане. И когато ви моля да приемете този пост, мотивът ми не е само един.

— Но аз съм флотски офицер, сър. Имам други задължения и отговорности.

— Наясно съм с това. С ваше позволение смятам да назнача регент, който да се грижи за управлението на вашата ферма, но извън това титлата ви ще бъде съвсем истинска, капитане, а от време на време ще ви бъдат препращани документи за подпис. Елцин и Мантикора не са толкова далеч една от друга все пак, така че се надяваме да ни посещавате често, макар Камарата да си дава сметка, че ще ви е невъзможно лично да управлявате хората си. Но дори да оставим настрана приходите — които ще са значителни след първите няколко години и които Камарата ще се радва да превежда по сметката ви, — има една много по-съществена причина да приемете. Работата е там, че ние се нуждаем от вас.

— Нуждаете се от мен, сър?

— Да. През следващите няколко десетилетия Грейсън ще мине през дълбоки промени, не само икономически, а политически и социални. Вие ще сте първата жена в нашата история, която е собственик на земя, но няма да сте последната, и ние се нуждаем от вас като модел за подражание — и като предизвикателство, — докато се опитваме да включим своите жени пълноценно в живота на грейсънското общество. А ако ми простите откровеността, вашата… вашият твърд характер, както и фактът, че сте се подложили на подмладяваща, терапия, означават, че дълго време ще ни служите като първокласен модел за подражание.

— Но… — Хонър погледна към Лангтри. — Сър Антъни? Това не е ли незаконно според мантикорското законодателство?

— При други обстоятелства би представлявало юридически проблем, да. — Очите на посланика грееха с нескрито удоволствие. — В този случай обаче Нейно величество даде личната си благословия за узаконяването му. Нещо повече, Камарата на лордовете постанови, че в новопридобитото си качество на благородник към суверенен съюзник на Кралството вие имате всички права и привилегии на мантикорска графиня. Ако приемете предложението на протектор Мейхю — а правителството на Нейно величество ви моли много сериозно да обмислите тази чест, — ще носите и друга титла, не само тази на Стопанин Харингтън. Ще бъдете графиня Харингтън.

Хонър не можеше да повярва на ушите си, но все пак знаеше какво е чула… Усещаше как Нимиц я удря лекичко с опашка по гърба.

— Аз… — Поклати глава и се усмихна с живата половина на лицето си. — Вие напълно ли сте сигурен, протектор Мейхю?

— Да. Аз, както и цял Грейсън.

— Е, в такъв случай май трябва да приема. Тоест — тя се изчерви отново — за мен ще е чест да приема предложението ви.

— Знам съвсем точно какво имате предвид, капитане. Стоварихме ви всичко това на главата без предупреждение, вие не се радвате особено на новите придобивки, но въпреки това ще ги приемете. — Тя се изчерви още повече, а неговата усмивка стана много, много широка. — От друга страна, неща като тези понякога се случват на хора, които държат под прицел държавни глави, и аз мисля, че… — усмивката му стана многозначителна, — мисля, че след като преодолеете шока, идеята ще започне да ви харесва.

Хонър се разсмя. Неизбежно беше, и той се засмя заедно с нея.

— Не го заслужавам, сър, но ви благодаря. Наистина.

— Няма защо. Наистина. Е, значи остава само още една дреболия. — Изправи се и й даде знак. — Станете, капитан Харингтън.

Хонър се подчини, а протекторът протегна ръка към адмирал Матюс, който извади кървавочервена панделка от кадифена кутийка и внимателно я положи върху разтворената му длан. Към панделката имаше многолъчна златна звезда с изящна изработка. Протекторът хвана с две ръце панделката и вдигна почтително медальона.

— Капитан Хонър Харингтън, за мен е изключително удоволствие да ви връча от името на своя народ Звездата на Грейсън за героизъм в служба на нашия свят.

Хонър вдиша и се изпъна в стойка мирно, а Мейхю се вдигна на пръсти да й сложи медальона. Нагласи го грижливо и златната звезда грейна като пламък върху черния й като космоса кител.

— Този медал е нашата най-висока награда за храброст — тихо каза протекторът. — През годините е носен от изключителни мъже, ала нито един от тях не е бил храбър като жената, която го получава днес.

Миг на пълна тишина се възцари в каютата, после Лангтри се изкашля.

— А сега, капитане — каза той, — остава още една формалност, преди да дойдете с мен и протектор Бенджамин на планетата за официалното подписване на договора и церемонията по встъпването ви в длъжност като Стопанин.

Хонър го погледна замаяно — и как иначе, предвид всичко, сполетяло я през последния половин час. Посланикът се усмихна, после отиде да отвори вратата към трапезарията на адмирала. През прага влязоха Алис Труман и Алистър Маккиън, и двамата ухилени до уши.

Хонър се сащиса съвсем. Мислеше, че Алистър още е на „Безстрашен“ и чака заедно със Скоти Тремейн и другите оцелели да се приберат с нея на Мантикора. Но ето го тук, в пълна парадна униформа — а откъде я беше взел, щом всичките му неща бяха унищожени заедно с „Трубадур“, Хонър нямаше представа, — върви нагизден към нея и носи меч в ножница. Алис също беше с парадната си униформа… и носеше малка копринена възглавница.

Приближи се и постави възглавничката на пода. После протегна ръце и за тотална изненада на Хонър Нимиц скочи с готовност в прегръдките й. Алис го гушна, отстъпи назад, после изправи гръб в стойка мирно, когато Алистър спря до лакътя на Лангтри.

— Коленичете, капитане. — Посланикът посочи възглавничката и Хонър се подчини като насън. Иззвънтя стомана, когато Лангтри изтегли лъскавото острие. Маккиън направи крачка назад с все ножницата и застана мирно.

— С властта, дадена ми като посланик на Нейно величество, и по нейно изрично поръчение, от нейно име, вместо нея и като Рицар на Големия кръст от Ордена на крал Роджър — каза напевно Лангтри с дълбокия си глас, — ви дарявам с ранга, титлата, правата и задълженията на Рицар Сподвижник от Ордена на крал Роджър. — Лъскавата стомана докосна леко дясното й рамо, после лявото, после отново дясното. Хонър го гледаше невярващо. Лангтри се усмихна отново и сниши меча.

— Изправете се, лейди Хонър. И нека с бъдещите си действия браните също толкова вярно честта на кралицата, както сте я бранили досега.