Фридрих Незнански
Тайните на елита (5)

Старши съдебният съветник Тур.

22 юни

Докато се мъчеше да надвие раздразнението си, Вениамин Аркадиевич Тур се опитваше да вникне в същността на предаденото му за разследване дело. Съдържанието му убягваше. Едва след второто прочитане мислите му се спряха на изречението в рапорта от местопрестъплението: „… от голямото количество огнестрелни рани на място са починали Е. С. Марков, В. Т. Тарасенков, А. А. Рибкин и Н. К. Осокин; в тежко състояние са хоспитализирани К. Л. Арбатова и И. К. Пак. От иззетите от убитите документи и от свидетелските показания следва: Е. С. Марков е собственик на верига пивоварни заводи, в това число и на московския завод за бира «Яуза», В. Т. Тарасенков е генерал в оставка от ФСС, председател на Общоруската федерация по тенис, К. Л. Арбатова е певица, Рибкин, Пак и Осокин — телохранители съответно на Марков, Тарасенков и Арбатова“.

— Гледай ти каква била работата! Ами да! Убити и тежко ранени са „видни“ хора. Как така ще възлагат делото на обикновен следовател! Трябва старши следовател по особено важни дела — пак се ядоса Вениамин Аркадиевич. Но щом се усети, че произнася последните думи на глас, извади от чекмеджето на бюрото си пепелник, пакет цигари и кибрит и като размачка с машинално движение цигарата, запуши.

Старши съдебният съветник много пъти се беше опитвал да спре цигарите, но все неуспешно — изкарваше два-три месеца и при поредната „криза“ не издържаше. А нали само до вчера нищо не предвещаваше неприятности. Тур работеше само по едно дело. Наистина отначало му се струваше сложно и объркано, но сега вече принципните въпроси бяха изяснени. И днес в девет го викат при Най-главния — Вениамин Аркадиевич наричаше така наум Гигантов, прокурора на Москва.

— По принцип делото, по което работеше, е завършено, по-нататък с него ще се оправя Керюхин. — Докато говореше това, Гигантов постави ударението на „завършено“ и Тур си направи извода: няма да му позволят да доизпипа всичко в делото. За прецизен и принципен човек като него, стараещ се да довежда всичко до логическия му край, новината не беше приятен сюрприз. Дали това се отрази по някакъв начин на лицето му, или Гигантов, отдавна познаващ любимия си следовател, почувства нещо неприятно, но така или иначе добави: — Ще се справи, а аз лично ще проконтролирам. А вие следва изцяло да се съсредоточите върху убийствата в елитния комплекс „Покровско-Глебово“.

Вениамин Аркадиевич не започна да спори, той изповядваше народната мъдрост: „Без да е необходимо, не моли, тогава в нужния момент няма да ти откажат“, но продължи да слуша с все по-малко внимание и все по-голямо раздразнение.

— Както сигурно ще пишат вестниците, при извършването на убийствата е приложено високотехнологично устройство. А сега това е модерно. Сложи в заглавието „робот килър“, и вниманието на тълпата ти е в кърпа вързано. Сега журналистите няма да ни оставят на мира, а като следствие — ще ни обърне внимание и ръководството. Ръководството ще иска разследването да напредва…

Първата крачка в тази посока вече сте я направили, помисли Тур, ще има с какво да се отчетете: „Следствието е възложено на много опитен следовател, работил двайсет и пет години в градската прокуратура.“

… След втората изпушена цигара се появи усещането за лек световъртеж и умора, а раздразнението остана на заден план. Можеше да пристъпва към работа. Резултатите от разпитите на очевидците и мероприятията за установяване на самоличността очертаваха следната картина. Марков, горещ поклонник на естрадния талант на Арбатова, случайно се среща с певицата недалеч от главния вход на дома й. Разтапяйки се от любезност, той я придружава няколко метра, след което към тяхната компания се присъединява президентът на Общоруската федерация по тенис Тарасенков. Изстрелите гръмват няколко минути след това.

— „Няколко минути!“ Чудесна формулировка! — възмути се Тур. — Колко няколко — две или четирийсет?! Като не са намерили време да проверят, трябваше честно да си признаят: след неустановено време, ако пък интервалът е изяснен, също можеше да се потрудят и така да напишат. Съвсем са се отучили да работят.

Вениамин Аркадиевич надникна на последната страница от рапорта. Подписан от капитан Владимиров от МУР. Името нищо не говореше на Тур, но веднага си личи, че този Владимиров е калпазанин.

— Ех, къде си, стара гвардийо? — въздъхна носталгично Тур и като размачка нова цигара, направи усилие да дочете съчинението на Владимиров. Макар за нищо да не става, но колкото и да е печално, обзорната справка на дежурния следовател от прокуратурата, посетил местопрестъплението, е още по-калпава.

От събраните данни излизаше, че срещата на потърпевшите е била съвсем случайна, предварително никой не е предполагал, че ще се срещнат. Арбатова живее в този жилищен комплекс и просто е излязла от къщи с намерението да отиде на плаж. Марков е пристигнал за делови преговори (които се водят в бизнес центъра, и той в чертите на комплекса), след приключването им се е натъкнал на Арбатова. Тарасенков е отивал към яхтклуба за среща с хора, изявили желание да помогнат според силите си на „Фонда за развитие на тениса в Русия“, и е спрял да се ръкува с Арбатова и Марков. Излиза, че ако певицата не е била излязла от къщи, нямало е да срещне Марков, а ако последният се е забавил на преговорите, Арбатова е щяла да отиде на плаж. Аналогична ситуация се очертава и по отношение на Тарасенков. Така се създава впечатлението, че е било трудно да се сети някой предварително за тяхната среща. От друга страна, от колата е стреляно изключително точно: четирима убити и двама тежко ранени, почти няма пропуск в стрелбата. До момента, когато Арбатова, Марков и Тарасенков се събират заедно, покрай автомобила са минавали много местни жители и по тях не е стреляно. Какво излиза — случайността е само претекст за следствието, а всъщност срещата е била планирана и убиецът е знаел за нея?

„Случайно ли е, че стрелбата започва, когато цялата «компания» се е събрала?“ — записа на чист лист Тур и три пъти подчерта „случайно“. От материала по делото следваше, че не е имало други събития между събирането на потърпевшите и началото на стрелбата. Но засега не е ясно дали наистина не е имало, или този Владимиров е работил през пръсти и нищо не е изяснил.

Май това е всичко за жертвите. Почувствал, че главата му се препълва, Вениамин Аркадиевич сгъна папката с делото, пусна електрическия чайник, разходи се бавно из кабинета, стараейки се да не мисли за нищо, за да може информацията да се намести спокойно в паметта му. Приготви чая, без да бърза. Пи бавно и с удоволствие, застанал до прозореца и загледан отвисоко към суетата на улицата. Главата му отново се разведри и беше готова за работа. М-да, това не са ти днешните младоци, все бегом, бегом, на крак ядат, на крак пушат, хващат се за десет неща едновременно, а резултатът? Ами няма резултат — само скорост. Само че се пита, на кого е нужна тази скорост?

— Сега вече трябва да изясним убиеца — Тур се върна при събраните материали. — Впрочем няма убиец като такъв. Съществува „робот килър“, както го нарече Гигантов, или по-простичко казано, самострел с програмно управление, монтиран в бял форд.

Разбира се, резултатите от техническата експертиза на „терминатора“ липсваха и сигурно ще трябва да се чакат не по-малко от седмица. А за форда са изяснили това-онова по горещите следи. Макар „това-онова“-то да прилича на „нищо“:

„Началникът на охраната в комплекса Белов твърди, че колата е оставена там предварително, предполагаемо време между четири и пет сутринта, тоест 11–12 часа преди убийството. Никой не е видял кой я оставя. Никой не е видял как е пристигнала.“

Тур извади картата на Северозападния административен окръг на Москва. На картата личеше, че територията на комплекса „Покровско-Глебово“ граничи с язовира в Химки, с канала „Москва“ и река Химка, до тях е американското село Покровски възвишения и Волоколамското шосе, на юг — горският парк Покровско-Стрешньово. Тур не беше ходил в самия комплекс, но знаеше от телевизионните репортажи и от вестниците, че не е обикновен жилищен комплекс, а по-скоро руско (или новоруско) дворцово имение в стила на осемнадесети век, уж построено по всички канони на дворцовото строителство. Но фактът, че един квадратен метър от тези палати струва само 2,5 хиляди долара (за което без капка стеснение информираха многобройни рекламни плакати из цяла Москва), отне всяко желание на Вениамин Аркадиевич да отиде някога през почивен ден да се полюбува на това творение на съвременните Растрели^[1].

След като разлисти докрай все още тънката папка с делото и се убеди, че не може да изцеди нищо повече от нея, той позвъни в МУР, обясни кой е и поиска да го свържат с Владимиров. Наложи се да чака дванайсет минути (Вениамин Аркадиевич специално засече времето), а гласът на обадилия се най-накрая беше нормален и дишането равномерно. Тур още веднъж с прискърбие въздъхна за съвременната младеж: никакво уважение към по-старшите — нито по възраст, нито по звание.

— Запознах се с предадените материали по делото — започна Вениамин Аркадиевич, без да се старае особено да прикрива раздразнението си. — Естествено, възникнаха въпроси. Изяснихте ли най-сетне как е попаднал фордът на територията на комплекса?

— Не. Даже разпитахме постовете на ГАИ^[2] по Волоколамското шосе — без резултат. Тези момчета много добре се ориентират къде и кога могат да минат незабелязано…

Тур настръхна от думичката „даже“ на Владимиров, изглежда, капитанът очаква ако не медал, то със сигурност писмена благодарност за „героичния подвиг“ — разговора с колегите от ГИБДД^[3], както и фамилиарното „момчетата“ по отношение на престъпниците, но не се скара на муровеца, остави го да се доизкаже.

— Огледахме и околностите на парка с цел изясняване дали може да се мине оттам с кола. Но също безрезултатно. Макар че трябваше да се очаква — по гумите нямаше следи от кал. Пък и изобщо е трудно да се влезе с кола откъм горския парк. А пък колегите от ГАИ намериха собственика на колата, някой си Ярцев, живее в района на Речна гара. В момента е в отпуска, летува в Крим, в Ялта. Изпратихме му телеграма. Но мисля ще излезе, че колата е била открадната.

— Ще излезе ли или няма, но трябва грижливо да се провери всичко. Какво още успяхте да откриете?

— Снощи разпитвахме свидетелите. От МУР по делото работят още двама оперативници — Евгений Поспелов и Сергей Булих. Днес разговарях с роднините на Арбатова…

— А защо протоколите не са в делото? — възкликна с недоумение Тур.

— Ами, първо, просто нямах време да ги оформя — отговори Владимиров без капка смущение — и, второ, все едно, никой не каза нищо съществено.

— Позволете на мен да решавам кое е съществено и кое не е — рече троснато Вениамин Аркадиевич, нямаше сили повече да понася тъпотията и безхаберието на капитана. — Разполагате точно с един час за оформянето на протоколите. След час и тримата ви чакам в моя кабинет за съгласуване плана по оперативно-следствените мероприятия. Край.

Владимиров се опитваше да възрази нещо, но Тур съзнателно не го слушаше и затвори. И как се работи след всичко това?! Да върши всичко сам? И този МУР, където са събрани най-добрите от добрите! Какво да говорим за останалата доблестна милиция? Ако не са крадци и рушветчии, тогава ще са тъпаци, заплеси и хаймани.

Вениамин Аркадиевич малко се успокои и засега реши да не пише рапорт до Гигантов, за да се жалва от МУР. Може би няма нужда да се трампи кон за магаре. Докато разгледат нещата, докато отстранят Владимиров и останалите, докато сложат друг (може да е още по-загубен), делото няма да помръдне. Добре де, ще се оправим. Да не работим за първи път в такива условия? И, разбира се, има изход: да се възлага на муровците само „грубата“ работа, изключваща всякаква необходимост от проява на инициатива, и така да се разпределят задачите, че протоколите от разпитите и другите следствени документи да попадат на бюрото му без никакво забавяне. Главното е да постигне максимално възможна точност и прецизност (ако такива работници изобщо са запознати с понятия като „точност“ и „прецизност“) при оформянето на документите, а пък той по-нататък ще анализира всичко, ще направи изводите, ще коригира по-нататъшните планове и в края на краищата делото ще бъде разкрито.

Той успя да хапне донесените от къщи сандвичи, изпи чая, разтреби бюрото си, нахвърля предварителния план на следствието, запали цигара и погледна часовника. Минал е цял час, Владимиров го няма. Вениамин Аркадиевич отпусна на капитана още десет минути заради транспортни проблеми, но и след час и десет минути оня не се появяваше. След час и двайсет минути Тур започна по малко да кипва и когато след час и четирийсет минути на вратата се почука, така изрева: „Влезте!“, че стените затрепериха.

— Здравейте, казвам се Владимиров.

Вениамин Аркадиевич беше на ръба на нервна криза — този нахалитет дори не се извини за закъснението! Грубияни! Днес на младите всичко е позволено! А на възрастните?! Дори никой не намеква за почит, но къде е поне елементарното уважение?

— Къде са останалите? — поинтересува се Вениамин Аркадиевич колкото се може по-сухо, докато разглеждаше в упор капитана. Млад, твърде млад — около трийсетте, не повече, як — сигурно в свободното си време вдига щанги или размахва крака в спортната зала, вместо да прочете някоя книжка. Облечен небрежно, костюмът му изглежда така, сякаш спи с него, връзката и ризата изобщо не си пасват. И е тъп, определено е неспасяемо тъп, от пръв поглед си личи. Сигурно е взел куфарчето на заем от някого, за да изглежда солидно, а всъщност разнася из джобовете си смачкани книжа.

— В командировки са. Има първи данни за пивоваря Марков. Понеже е осъждан, сведенията за него се намират в първи спец отдел на МВР. Изяснихме, че по принцип не е живял в столицата, тоест прекарвал е достатъчно много време, понеже тук е притежавал бирени фабрики, но къщата му е в Нижни Новгород, а в последно време деловите му интереси са се пренесли най-вероятно в Ростов. Съвместно с ръководството на МУР решихме да се изпрати по един оперативен служител, съответно Поспелов и Вулих, в Нижни Новгород и Ростов. А аз възнамерявах днес-утре да поговоря с московските му подчинени, нали не възразявате?

— Не възразявам — изломоти Вениамин Аркадиевич. — Продължавайте.

— Ето протоколите от разпитите на свидетелите от местопроизшествието: депутата Хайкин, неговите телохранители, гувернантката, която наистина беше в шок от видяното и не можа да разкаже много неща.

— Чия гувернантка — прекъсна го Тур, — на Хайкин или на телохранителите? Ако обичате, да се изразявате по-ясно.

— Гувернантката беше с едно момиченце, няма никакво отношение към Хайкин. Посочил съм в рапорта името на момиченцето — отговори невъзмутимо Владимиров. — Освен това, след като разпитах и родителите на Арбатова, изясних с кого е общувала най-вече служебно — това са мениджърът й Вьошенка и авторът — Дубров. Още не съм се срещал с тях. — Капитанът погледна под вежди пепелника върху бюрото и запали, без да иска разрешение. — Според мен Тарасенков е най-значителната фигура, но засега не сме успели да научим нищо за него, ако не се има предвид, че и така всичко е известно. Не съм обработвал още и телохранителите, макар че даже е смешно да се предполага, че някой от тях е бил мишената. Ако са искали да ги премахнат…

— Достатъчно с предположенията — прекъсна го Тур. — Какви работни версии се очертават към момента?

— Най-общо, мисля, че са стреляли по някого от потърпевшите. Сигурно е, че не е било по Арбатова, понеже тя живее в Покровско-Глебово и засега има неопровержимо предположение, че и преди е минавала покрай този форд. Ако, разбира се, автоматът не е бил програмиран на конкретно време. И най-вероятно не е било по Марков — ако не е отишъл при Арбатова, нямало е да се окаже в зоната на стрелбата. Излиза, че целта е бил Тарасенков, макар да не е сигурно, че се е движел по строго планиран маршрут в строго определено време. Има и още едно несъответствие. Имало е още една жертва — кучето на Хайкин, то се е хвърлило върху Арбатова точно преди да започне стрелбата. Може би резките му движения са провокирали автомата? Искам да кажа, че в компютъра може да е имало някакъв фал…

На Вениамин Аркадиевич просто му се зави свят от такова изобилие на неясни, необмислени и немотивирани версии.

— Няма ли да добавите и пеперудите? — възкликна възмутено той. — Пеперудата кацнала на края на цевта и провокирала стрелбата — и това звучи не по-малко стройно и правдоподобно. И изобщо според вас излиза, че организаторът на убийството е действал наслуки. Само предполагайки къде и кога ще се появят жертвите му. А той трябва да е знаел със сигурност. И е знаел. А ние трябва да разберем откъде е разбрал. Нещо повече, искам да ви напомня: разкриването на едно престъпление включва не само изясняването на факта дали убиецът е имал възможност да го извърши, но и откриване на мотива. И в дадения случай това е най-първата ни задача.

Вениамин Аркадиевич си пое дъх. Ох, каква трудна работа — да втълпява азбучни истини. На какво ги учат тия младите?!

— Изяснихте ли колко време е минало от момента, когато се е събрала компанията от потърпевшите, до началото на стрелбата?

— Между три и пет минути, по-точно никой не може да каже.

— И през тези три до пет минути ставало ли е нещо с жертвите или около тях?

— Гледах видеозаписа от камерата за наблюдение, поставена приблизително на стотина метра от убийството…

— Какво? — Вениамин Аркадиевич помисли, че не е чул добре. Оказва се, че има такава улика, а капитанът още не е благоволил да я спомене. — Защо едва сега научавам за това?

— Там е работата, че камерата не е статична, тя се върти, описвайки ъгъл от 120 градуса, и затова потърпевшите не са в кадър през цялото време. Камерата ги е засякла едва когато е в крайното си ляво положение, и от онова, което се вижда на записа, не може да се изясни категорично нито точното време между срещата и изстрелите, нито дали са станали други събития или факти, провокирали стрелбата. А фордът изобщо се е намирал в „мъртва зона“ и го няма на лентата.

— Но защо аз още не съм виждал този материал?

— Касетата е при експертите. Те трябва да проверят дали записът не е повреден и обещаха да направят копие. Но, изглежда, още не са го направили. А от свидетелските показания следва, че все пак между срещата и изстрелите не е станало нищо странно. Гувернантката се е разхождала с момиченцето и Хайкин се появява с кучето и бодигардовете, но е бил прекалено далеч и настрани, а автоматът дори не се е насочил в тази посока. Аз например мисля, че когато жертвите са се спрели, компютърът може би е имал нужда от известно време, за да фиксира целта, да се насочи, да свали стъклото на колата…

— Достатъчно — прекъсна го Тур. — Наситих се на вашите предположения. Експертизата ще покаже дали автоматът е имал нужда от време или не и резултатите й не зависят от вашето мнение.

— Но обещаха да дадат експертизата най-рано след пет дни… — опита се да възрази капитанът.

— Правилно, значи ще работим, без да чакаме експертите. Понеже сте включен в моята група — съгласувано е с вашия началник — работете по моя план. Разпитайте още веднъж всички на територията на комплекса, особено онези, които по един или друг начин са свързани с охраната, проверете обкръжението на Тарасенков, особено доколко е общодостъпен неговият график, и, разбира се, посетете завода на Марков. Аз ще се постарая да се срещна с Пак и Арбатова. А сега се обадете на Вьошенка и Дубров и ги помолете да дойдат тук още днес в удобно за тях време.

Докато Владимиров висеше на телефона, Вениамин Аркадиевич разлисти протоколите. Трябваше да признае, че направеното не е толкова малко. Но конкретно работата е вървяла напълно безсистемно. Защо е трябвало да губи скъпоценно време за родителите на Арбатова, които никъде няма да се дянат, а да не му стигне да разпита качествено охраната и администрацията на „Покровско-Глебово“. Пък и разпитът на Хайкин е някак безгръбначен…

— Вениамин Аркадиевич — Владимиров прекъсна размишленията му, — Дубров ще дойде в четири, а днес денят на Вьошенка е планиран до минута и може би ще може да дойде утре следобед.

— Добре, не ви задържам повече. Но моля да ме известявате за резултатите от дейността си поне два-три пъти дневно и да предавате навреме рапортите или обзорните справки.