Фридрих Незнански
Тайните на елита (30)

Демидич.

27 юни

Късметът, както се казва, е нещо непредсказуемо. Може да те измъчва с години, а може да те ощастливи точно когато не очакваш. Демидич веднага извади късмет.

Докато се вглеждаше в Христич, шефа на „Бен Ойл“, и изучаваше работния му график, следейки го, се озова на Националния изложбен център (НИЦ).

В разходката на мастития бизнесмен в края на трудовия ден, предприета до популярно място за отдих, и харченето на пари за кафе и коктейли нямаше нищо особено любопитно. Ако не беше следното обстоятелство: Христич, пренебрегнал всички мерки за сигурност, се разхождаше из НИЦ в горда самота. Край офиса взводът от телохранители радушно го изпрати до колата и така си остана там.

Изобщо Демидич не съжали, че взе любимия си „Кодак“.

Наистина възниква въпросът: а всъщност с каква цел Демидич се взира в шефа на „Бен Ойл“ Христич и изучава работния му график? Защо не стана обект на неговите грижи Борис Соломонович Хайкин?

Отговорът беше смешно прост. На сутринта след разпивката на площад „Въстание“ Турецки позвъни на Денис и честно призна, че докато е уговарял Денис да му помогне според силите си, всичко е объркал. Всъщност не е нужно да се наблюдава Хайкин, а Христич. Но дали от умора или от смесването на различни градуси питиета, в главата на А. Б. Турецки нещо се беше заклинило, а може близките фамилии да са му изиграли лоша шега… Така или иначе задачата на Демидич значително се опростяваше: все пак е по-лесно да следиш бизнесмен, макар и печен, отколкото заместник–председателя на Думата.

Христич, висок, стегнат мъж под петдесетте, остави вишневия мерцедес на паркинга, влезе на територията на изложбения комплекс, явно нямаше намерение да си угажда със сладолед, горещи шишчета или да си купува дънки Wrangler с 30% намаление. Без да спира, се насочи към централния павилион, на стъпалата бегло погледна часовника си и влезе вътре.

Демидич влезе след него, безгрижно размахвайки калъфа на „Кодака“. Залите бяха полупразни. Посетителите се въртяха и съзерцаваха лъскавите витрини с ярки дреболии от керамика и бронз, холографски картинки и прочие занимателни джунджурии. Христич спря край огромните аквариуми с фантастично осветление и започна методично да ги обхожда. Демидич също се загледа с възхищение. Дори му мина една дръзка мисъл — да се обзаведе вкъщи с такъв. Но като се стараеше по-малко да се показва, замря пред миниатюрните бронзови статуетки. С периферното си зрение не изпускаше от очи бизнесмена.

След няколко минути бизнесменът влезе в барчето. Там се тълпеше маса народ: черпеха с безплатно Nescafe classic. Богатият Буратино — Христич, изчака опашка от десетина човека и трепетно пое от ръцете на едрогърда госпожица фирмената червена чашка. След това постоя, оглеждайки се нерешително къде да поседне, с една дума, да се наслади спокойно на божествената напитка. И избра маса, на която някакъв тип, наподобяващ чуждестранен турист (такива обикалят на тълпи по Червения площад), човъркаше фотоапарата си.

Демидич също се нареди на опашката.

„Чужденецът“ — мъж на неопределена възраст, с грижливо подстригана рижа брадичка, с широкопола голяма коркова шапка, златни кръгли очила, шорти и хавайска риза, пусната свободно — нещо си мърмореше под носа и пъхаше нова касета в своя „Никон“. Невъзможно беше да се разбере дали се обръща към Христич. Дори не можеше да се разгледа добре лицето му, осветлението в заведението е почти интимно, а и козирката хвърля сянка. Демидич не се реши да отиде по-наблизо — всички маси наоколо бяха заети, а нямаше да е тактически правилно да се изправи зад гърба на чуждестранния гост. Демидич не успя дори да предложи помощта си в борбата с фотоапарата — най-накрая касетата зае мястото си.

„Чужденецът“ стана и тръгна към изхода, без да се оглежда. Христич остана на масата, помирисваше гнусливо парата, издигаща се над червената чашка. Личеше, че не е свикнал с народната напитка. Демидич съжали, че не работи с колега. Поколеба се една-две секунди: дали да тръгне след чужденеца, или да остане, и реши да остане — в края на краищата можеше и да не е онази връзка, заради която Христич е дошъл в НИЦ.

Бизнесменът постоя още четири-пет минути, без да опита кафето. А когато на масата му седна млада кикотеща се двойка, стана и напусна заведението. Демидич тръгна, без да бърза, след него. Разхождаха се още малко между фонтанчетата. Христич пак погледна часовника си и започна да си проправя път към изхода.

Демидич изпревари бизнесмена с не по-малко от половин минута, изскочи навън и се направи, че снима фасадата на прочутата постройка. За всеки случай се отдръпна по-надалеч, зад едно рекламно табло.

Но като постоя на стълбите на павилиона, бизнесменът пое към колата си, без да е говорил с никого.

При следенето е важно да си „на колела“. Щом шефът на „Бен Ойл“ се отдалечи от НИЦ, труженикът джип застана зад него. Скоро съмненията отпаднаха: Христич се връщаше на работа.

Демидич го чака край офиса до 19:30. Извика по телефона Шчербак, ако отново се наложи да следи едновременно два обекта. Разбира се, жалко за изтървания „чужденец“, но в края на краищата Христич не размени с него нито дума — това първо, а второ, не си размениха нито пари, нито документи или нещо друго, нали Турецки помоли да се зафиксира точно този факт. Можеше да се окаже, че „чужденецът“ няма нищо общо, макар нещо да подсказваше на Демидич, че Христич неслучайно мириса безплатното кафе.

Демидич спря колата така, че да има добър изглед към главния вход на „Бен Ойл“. Вишневият мерцедес чакаше на двайсет метра на служебния паркинг.

Точно в седем и половина Христич излезе от сградата и пак без охраната подкара по посока на „Садовое“. Мина кукления театър на Образцов и паркира до „Руско бистро“, преди спирка „Сухаревска“ на метрото.

В 19:55 маститият бизнесмен напусна колата с явното намерение да посети още едно пролетарско заведение, сега навярно за да помирише фастфуда. Или е разорен и се готви морално за новия живот, съобразяваше Демидич, или сега ще стане нещо.

Христич поглеждаше часовника си, много бързаше, но изведнъж някакъв безделник се подхлъзна в локвата от престъпно счупена бутилка с бира и увисна на рамото му.

— Твойта мама! — изруга мърлявият мъж и промълви с надебелял език: — Прощавай, уважаеми, не беше за теб. Прахосват стоката, гадовете…

— Няма нищо, нищо… Наистина е станало сметище.

Бизнесменът отскубна от себе си безделника и като душеше гнусливо рамото си, се скри в заведението за бързо хранене.

А безделникът измина двайсет метра и се качи в спряния до тротоара джип.

— Да, Коля, за теб всяка роля е звездна. Какъв талант. — Демидич уважително погледна Шчербак.

20:10. Запис на разговора в „Руско бистро“.

Христич: Пак ли закъснявате? Кога ще се избавите от вредния си навик? По-добре започнете да пушите — поне ще страдате лично вие, а не този, който ви чака.

Неизвестният: Извинете, Яков Матвеевич, нали разбирате какви задръствания стават, докато стигна…

Христич: Добре де, давайте по същество. Човекът, за когото се разбрахме с вас, все още е жив и ми пречи да живея. А вие все ме храните с обещания за утре…

Неизвестният: Правим всичко възможно, но той е прекалено предпазлив.

Христич: Тези подробности не ме интересуват. Аз съм ви платил, а вие така и не сте си свършили работата. Напротив, излагате ме на удар. Струва ми се, че нещо е заподозрял. И почти не остана време, имате два–три дни максимум.

Неизвестният: Добре-добре, всичко разбирам.

Христич: Миналия път пак говорехте по същия начин.

Неизвестният: Няма да има повече фалове. Готов е нов план, абсолютно безпогрешна комбинация.

Христич: Пак ли с вашите номера? Нима не може просто и банално да му изпратите бомба в плик? Защо ли се свързах с вас?

Неизвестният: Прекрасно знаете защо. За да може изпълнителите и мотивът за ликвидация в никакъв случай да не водят към вас. И ние ви гарантираме. Успокойте се, Яков Матвеевич, утре вдругиден всичко ще се реши.

Христич: Пак ли обещания? Пак?

Неизвестният: Не, този път гаранцията е желязна.

Христич: Стига. Ще получите втората половина от парите, когато бъде изпълнена поръчката. Аз ще видя, и не ми звънете повече. Когато всичко стане, ще науча за това от вестниците.

… От разговора следваше, че Неизвестният е пристигнал по-късно от Христич и си е тръгнал също по-късно. Демидич честно засне всички посетители на бистрото, които излизаха в следващите десет минути след Христич.

Денис изключи касетофона и навъсено погледна отпуснатия в креслото Турецки. В кабинета на „важния“, където Демидич донесе касетата, присъстваше и Грязнов старши.

— Както виждате, Сан Борисич, ако Христич възнамерява да плаща на някого, то е само на килърите… — избоботи смутено Демидич, разтривайки челото си.

— А изяснихте ли с кого все пак се уговаряше? — поинтересува се Грязнов старши.

— С някой от тези — Демидич извади на масата купчина снимки. — Но тук има петдесетина души, а засега не може да се подозира някой с по-голяма вероятност от останалите. Във всеки случай онзи „чужденец“, с когото Христич общува в НИЦ, не е сред тях.

— Добре, благодаря ви, момчета — кимна замислено Турецки. — Бездруго много ви форсирах. Махнахте ли бръмбара от него?

— Не успяхме — отговори Денис. — Изглежда, го е открил. И вече ще бъде тройно по-предпазлив.

— Много важно. Още сега ще напиша рапорт до Меркулов и ще му лепна нагло следене.

— На какво основание? — измърмори Грязнов старши. — За да признаеш, че вече си го следил без заповед?

— Защо да си признавам? Ще постъпим по-хитро. Демидич, надявам се, че на лентата няма твои отпечатъци.

— Обиждате ме.

— Значи всички тук нямате и понятие за никаква лента. А аз съм я получил преди половин час, ммм… по пощата, точно така. По пощата ми е изпратена. — Турецки извади от кошчето за боклук смачкан плик (сутринта от министерството дойдоха някакви документи), внимателно го оглади и пъхна касетата вътре. — Нека господин нефтеният магнат се развълнува малко, когато види опашката след себе си.

— Мислиш ли, че това ще го накара да отмени поръчката? — попита недоверчиво Грязнов.

— Ако знаех кого се кани да очиства, може би щях да действам по друг начин. Но не знам, мога само да се досещам. От една страна, Христич е задължен на някого за спечеления търг, на някого в Думата, може да е на Хайкин, а може да не е. От друга — без съмнение е имал помощници, които са крили въпросните тръби и с тях той също може би не желае да дели, от трета страна — има чуждестранна фирма–партньор, която получава неустойката, а от четвърта — може тази поръчка изобщо да е по друго дело.