Фридрих Незнански
Тайните на елита (29)

Денис Грязнов.

27 юни

— Залепваш за нея и ще я следиш, докато не кажа да спреш — нареждаше Денис раздразнително на Голованов. Разбира се, следенето на собствените клиенти се използва като крайна мярка, но понякога, уви, не може да мине и без това. Не вярваше повече на Олга. Сега искаше да разбере дали е просто неуравновесена глупачка, която лъже всеки срещнат, или не е толкова глупава, както изглежда, и лъжите й са продиктувани от добра и тънка сметка. Ако е глупачка, бог да я пази, какви ли не клиенти сме имали, но ако не е глупачка? Ако има непосредствено отношение към смъртта на мъжа си? Ако гибелта му изобщо не е свързана по никакъв начин с банкрута? Ако Олга е решила да отмъсти за изневярата и е наела килър? А след това е дошла при нас, за да свали от себе си всички остатъци от подозрения (ако, разбира се, е имало такива). Ето, дори частни детективи си наех, а щях ли да се навирам в ръцете им, ако имах нещо за криене?

— Ти слушаш ли ме изобщо?! — Сева безцеремонно разтърси Денис за рамото.

Наистина Денис се беше замислил и не виждаше нищо друго наоколо.

— Питам, как ще вървя след нея цяла седмица сам? А кога ще спя? Трябва да сме поне двама. Освен това нали тя ме засече в техния вход със съседите, сега не бива да се появявам там, веднага ще ме притиснат: къде е обещаната статия, ще кажат.

— Ще си сложиш очила и ще си лепнеш брада, няма да те притиснат — отсече Денис. — А ако толкова започнеш да падаш от умора, Демидич ще те подмени. Нямам повече хора, нали знаеш, всички са в отпуска.

— А Шчербак?

— Оставаше да си спомниш и за Макс! Шчербак прекара прегърнат с нея два часа, сега от две версти ще го познае дори и с женска рокля. Освен това Турецки помоли да му пратя някого за два дни.

— Поне на кое да обръщам внимание? — попита с въздишка примирилият се Сева.

— На всичко. Но на първо място ме интересува дали Олга е намерила заместник на Минчев, дали не общува с подозрителни криминални типове, не разпродава ли останалите мебели, за да заплати например на килъра или шантажиста, или…

— Шефе, имам нещо по въпроса. — На вратата се подаде доволната физиономия на Макс.

— Добре, действай, ако има нещо, веднага звъни. — Денис освободи Голованов и махна на Макс: — Влизай, млад гений.

Но Макс не влезе, поведе Денис към компютъра.

— Ето, гледай. — Той пусна по екрана дълъг до безкрайност списък с данните на някакви фирми с непонятни съкращения. — Тук имат обикновена база данни, наглед всичко е чисто. Традиционен комплект от постоянни и потенциални клиенти, на които изпращат рекламни проспекти и ценоразписите си, по-голямата част са частни фирми в Москва, повече от десет хиляди. Но си помислих, че базата е твърде обемиста, така че най-вероятно в нея са и адресите, които ни интересуват. Уредът си е уред, но нали трябва да има някаква окомплектовка — инструкции, варианти за използването и разни други неща за клиентите. Значи трябва по някакъв начин да са изпращали тази информация на клиентите, а адресите са вписвали в базата данни. Но момчетата наистина са печени, затова напълно е възможно да не си играят с шифри, а да разсъждават хитро: по-добре да си скрият тайните пред очите на всички. Но за по-голяма надеждност до тях е и шифрованата база, при това неголяма, ако се съди по обема — за стотина-двеста клиенти. И така се опитвах да я разбия, и иначе, уж намерих парола — контролната сума съвпада, но все едно, вместо нормален човешки текст излизат маймуни. И тогава зарязах всичко и пак се върнах към голямата база данни, всичките така са направени, че информацията не е натъпкана, грубо казано, всеки ред си има поле, за да се чете по-удобно. При обикновено разглеждане тези полета не се виждат…

— Тоест — прекъсна го Денис, — пак грубо казано, те са отбелязвали в полетата срещу специалните си клиенти?

— Всъщност е малко по-лошо — срещу всичките. Но ми се струва, че се ориентирах в системата им. Ето ти списъка, ако се потвърди, че е правилен — добре, а ако има някой излишен — също нищо страшно, може да се изведе строга закономерност.

Денис нямаше думи. Денис беше само емоции. Разбира се, не се хвърли да целува Макс, но си отбеляза наум да му даде премия. Макс разгъна пред него разпечатката. Изброените названия и фирми изглеждаха съвсем невинно, но Денис нито за секунда не се съмняваше — стана. Може да звъни на Дудинцев.

Все едно, нищо няма да излезе без Дудинцев: уви, сътрудниците на „Глория“ нито имаха право, нито възможност да осъществят самостоятелно проверката (или както напоследък е прието да се казва, „дезинфекцирането“ на заподозрените клиенти). Първо, броят на оперативниците, второ, техническото оборудване, трето, „неспециалната“ физическа подготовка не могат да конкурират професионалистите, с които разполага Дудинцев. И друго, макар това да е главната причина, която не може да се избегне — частните детективски бюра просто не разполагат с такива пълномощия. Денис вдигна телефона и си помисли тъжно, че хубавите парчета от баницата винаги се падат на грубата сила, а не на умните глави.