Фридрих Незнански
Тайните на елита (37)

Сева Голованов и Денис Грязнов.

30 юни

Само това липсваше. Голованов въртеше смаяно глава. На врата му висеше неизвестно откъде появило се момиченце на около пет години, висеше и пищеше, и то пронизително. Слава богу, поне не от ужас, а от радост, че е познало родно лице. Само че за кого го взема?

Сева огледа площада. „По дяволите, ако още миг се правя на новогодишна елха, Минчева със сигурност ще ме засече. Или аз ще я изпусна. И в двата случая е лошо.“

Вече трети ден „пасеше“ Минчева. Наистина „пасеше“ е много силно казано. Две денонощия тя изобщо не излезе от къщи, ако не се смятат посещенията до минимаркета в съседната сграда. И ето най-сетне се появи възможност да я проследи както трябва, а на главата му се стовари това приключение. Олга стигна с такси до „Крутицки вал“ и като поглеждаше периодично часовника си, започна да броди из магазините, без да купува нищо — явно си убиваше времето до някаква среща — любовна или делова. Голованов не искаше да пропуска срещата, но някак не иде да отстрани безцеремонно детето от себе си. То се радва с цялата си душа, а аз да го тръсна на земята и да бягам? Така човек ще получи травма за цял живот…

Той клекна (с товара на врата не беше лесно, затова пък момиченцето се оказа на твърда земя). Детето престана да пищи, пристъпът на еуфория, предизвикан от чудесната среща с еди-кой си чичко (Голованов не разбра името), май премина. Но сега детето започна да разбира грешката си: сините му очички се разшириха от ужас, потекоха сълзи, устицата се изкриви чудовищно и така писна, сякаш не момиченцето се нахвърли към Голованов, а Голованов на детето. Сега вече целият площад се обърна към него, правеха път на майката на избягалото хулиганче, майката тичаше и също доста високо пищеше, а нещастният Голованов се опитваше да клекне колкото се може по-ниско и скачайки в тази поза, да се обърне с гръб към мястото, където преди две минути стоеше Олга Минчева пред един павилион.

Много лесно можеше да се издаде. Най-вероятно вече се е издал. Ако след час Минчева, намирайки се в другия край на града, забележи до себе си онзи тип, който скачаше на площада в обятията на безумното дете — много ясно какво ще си помисли най-наред.

Когато недоразумението беше изгладено, много ясно, наоколо нямаше и следа от Олга Минчева. Необикновено скокливото момиченце, взело Голованов за силно обичания „чичо Леся“, изглежда, брата на мама, получи от фалшивия „Леся“ един сладолед. Едва тогава „Леся“ печално тръгна да звъни на Грязнов и да докладва за „успеха“ си.

Но Денис нямаше време да изпада в паника. Бездруго очакваше Голованов да му звънне всеки момент. Олга му се обади буквално десет минути след като Голованов я изпусна.

Той неслучайно подозираше, че тя е истеричка — явно Олга не беше на себе си.

— Денис, моля ви, трябва да видите трупа.

— Чий труп? Какъв труп? — Какво става, мина му през ума, нали отдавна са погребали Игор.

— Ужасен! И като нищо може да се отнася към делото, пристигайте. Денис, моля ви, така е неуютно да си насаме с него…

Олга беше пребледняла. Явно до пристигането на Денис беше успяла да изтрие от кукленото си личице размазания грим и сега до слепоочието й се виждаха сиви петна от туш. Тук огледалото не е добре осветено, помисли Денис. Никак не му се искаше да гледа трупа. По-добре да гледа Олга.

Но се наложи веднага да се срещне с трупа: просто биеше на очи. В него нямаше нищо особено ужасно — може би защото не се виждаше лицето. Само една крачка от входната врата през миниатюрното антре, и си на прага на стаята, а там, до прозореца, има бюро и на него наведена глава — ето, човекът легнал да подремне върху скръстените си ръце, нека си спи. Нека спи, а ние да се махаме… Стоп, какви ги дрънкам? Да не съм се преуморил от работа? Добре, ако наближиш човека, изобщо няма да го вземеш за спящ. Има прекалено много кръв по побелелите коси. Удар по тила значи. С какво? Аха, с кристалния пепелник — ето го съборен.

Той се отдръпна от масата, за да не остави излишни следи.

— Олга, надявам се, че нищо не сте пипали тук?

— Не, не…

— Между другото, защо го ликвидирахте?

— Денис, стига с вашите шегички. Тук го намерих. Ако не бях го намерила — тук цяла седмица няма кой да влезе, после съседите ще го открият по миризмата, така че по-добре да ми благодари, че ще го погребат топъл. Ох, Денис, не ме слушайте какви ужасни неща говоря! Денис, разберете, не намирам толкова често трупове. Наистина практически един след друг…

— Да можем да разберем що за тип е тоя. Случайно да ми подскажете? Няма да му ровя документите, няма защо да пипам всичко с моите ръце.

— Валентин Маркович Шапиро, частен детектив. Тук е кантората му. Нали знаете, сега често наемат частно жилище за офис.

— И какво, съвсем сам ли е? Дори не е имал момиче да вдига телефона?

— Не. Май не е имал и поръчки… Само аз, глупачката.

— Тоест? — Денис потърси къде да седне, но трите стола и диванът бяха затрупани с някакви папки и така си остана прав. — Ще поговорим ли най-сетне откровено? Трябва ли да продължавам да изтръгвам с клещи истината от устата ви? Все пак вторият труп не ви ли убеди, че това е сериозно? Кога и с каква цел го наехте?!

Олга се сви и Грязнов разбра, че крещи. Нерви, нерви. Сякаш е първият труп в живота му. Сякаш е първата му клиентка идиотка. Всичко си върви по реда, всичко трябва да бъде така. Такава му е работата. Това не е извънредно произшествие, това е рутина. Край, трябва да се овладее, да не плаши тая глупачка тук, бездруго трепери.

— Нали ви разказвах как се опитвах да следя Игор.

„Никога, никога няма да започна самостоятелно да следя“ — спомни си Денис. „Самостоятелно“. Делова жена. Целеустремена. А е съвсем хлапе. Откъде се вземат такива?

— И какво?

— И нищо не се получи.

— Тогава дойдохте при него? При този дядка? На колко години беше? По врата не може много да се разбере…

— Сигурно към шейсет и пет. Но той беше много пъргав. Весел. Непрекъснато се шегуваше, че за човек като него е къде по-лесно да не се издаде — кой ще заподозре един дядо?

— И какво, изясни ли нещо за вас?

— Изясни. Дори ми представи отчет. Изясни, че Игор е примерен къщовник и обича само веднъж в живота, че с Арбатова всичко е приключило, а повече нищо не е имало и не се очертава.

— И вие му повярвахте?

— Повярвах. Толкова исках да му повярвах, че повярвах.

— Тогава какво правите тук, Олга? — Денис отново започна да кипи: тя отново лъже безсрамно.

Предвиждайки, че Денис ей сега окончателно ще изгуби търпение, ще се обърне и ще си тръгне, тя побърза да обясни:

— Самият той днес ми позвъни и ме помоли да дойда. Каза, че трябва да ми съобщи нещо важно. Помоли да дойда точно в дванайсет, дойдох, вратата не беше заключена, дори леко открехната. За хващане, хванах дръжката с пръсти, кажете това където трябва. А телефона вече с кърпичка. Правилно ли направих, Денис, а?

— Правилно, правилно.

„Разбира се, къде ще ходи сега. Момиче, по-добре щеше да бъде, ако беше ми разказала всичко от самото начало, може би тогава аз пръв щях да дойда при старчето. Върви разбери сега какво е открил. Идиотка си ти, Оля, пълна идиотка.

Или все пак не си? Оля, пак ли лъжеш, както и преди, и колкото повече се заплиташ в лъжите си, толкова по-невероятни версии измисляш? И кой знае каква е истината, Оля? Толкова бързо си съобразила, че телефонната слушалка трябва да се хване с кърпичката — дали не съобразяваш и за други неща? Разбира се, няма да се намерят отпечатъци от пръстите ти по кристалния пепелник, оръдието за убийство, разбира се, че никъде няма да бъдат намерени освен върху бравата. А в твоята собствена кухня, Оля, там, където уж се е застрелял мъжът ти, е пълно с твои отпечатъци — това е естествено. Никой няма да се хване.

Сигурно си имала възможност да убиеш и двамата, нали така прави момиченцето кукличка, миг-миг с миглите? Имало е възможност и напълно е възможно да е имало мотив. Просто още не го знам. Просто засега мога да съчиня за теб двайсетина мотива и всичките да бъдат неимоверно логични. Ако изобщо едно убийство може да бъде логично. В което много се съмнявам, Оля.

Между другото — много ловко излиза: нещастният детектив Шапиро е следил старателно Игор, дори е наслагал най-различна апаратура в дома му и е заснел случайна сцена, където Оленка се кара на мъжа си. От ревност — така най-лесно се получава. По-нататък да предположим, че Шапиро е решил да шантажира момичето. И тогава тя решава да вземе мерки… Нали казват, че след първото убийство всичко ставало къде по-лесно. Казват, че вървяло направо като по вода…“.

Денис се подсмихна, извади от джоба си носна кърпичка и хвана телефонната слушалка. Минчева припряно пусна своята кърпичка на вилката. Кърпичките се срещнаха.

— В милицията ли се обаждате, Денис?

— Там, в родната милиция.

— Денис, а не може ли… С една дума, никак не ми се иска да разказвам тази история за собствената си неконтролируема ревност. Напълно е възможно тези убийства изобщо да не са свързани — тогава няма да ме закачат. А ако се окаже, че са свързани — е, тогава всичко ще им разкажа. Денис, моля ви, нека да си вървя, може ли, а?

— А кой намери трупа, аз ли?

— Аз, аз го намерих. Денис, нека ме извикат после, само да не е сега, става ли?

— Добре де…

Отново с помощта на кърпичката Денис разтвори пред Олга вратата към коридора. Добре, че Сева знае адреса. Така че сега ще излезе момиченцето Оля, а там ще го срещне Голованов. И дано този път да не я изпусне — такъв професионалист като Головач греши веднъж за половин живот. Момиченцето Оля няма да остане без придружител. Сега това е особено важно.

 

 

Позволявайки на Олга да си тръгне, Денис преследваше две цели. Първо, искаше да види какво ще вземе да прави. Дали ще хукне към къщи и ще реве във възглавницата, може пък да звънне на адвокат, а може и на някой друг. Няма много време, до нахлуването на милицията остава максимум час. Така че няма да седне да потулва следи. Ако трябва да предупреди спешно някого или да се оплаче на някого, непременно ще го направи още сега. И второ, Денис искаше да огледа малко по-подробно офиса на Шапиро преди идването на милицията и нямаше да е правилно да го направи в присъствието на Олга.

И той не знаеше какво точно търси. Стаята беше три на пет, петнайсет метра, мебелирана: бюро, диван, двукрил гардероб, сейф, две кресла и труп. Трупът още съвсем топъл. Преди половин час, максимум четирийсет минути (като се има предвид, че в стаята е горещо), детективът е бил още жив. Денис направи сметка колко време му беше необходимо да се приготви, да стигне дотук, разговаря с Олга — излиза, че Шапиро е убит пет-десет минути преди нейното позвъняване.

И все пак дали е тя? Или се е разминала на вратата с убиеца?

Денис огледа предпазливо джобовете на старичкия костюм на Шапиро. Парите са на мястото си, ключовете на място, цигарите, кибритът, лицензът в портфейла, картата за метрото, квитанции от Интернет кафене: 10 минути, 10 минути, 1 час, бележник. Няма време да разглежда бележника, а дядката сигурно няма ксерокс тук.

Денис върна всичко на място и се зае с бюрото. В чекмеджето има картотека. Няма фишове за Минчев, изобщо фишовете са малко. Може по тези да работи, а останалите или е унищожил, или ги е преместил в архива. Само че къде е този архив? В чекмеджето има и фотоапарат. Пълно е с проявени ленти с бележки номерца, а пак няма каталог: кой номер на кое дело отговаря. Така… диктофон, може би десетки видове черни очила — дядото се е маскирал непретенциозно, омачкан. Наказателен кодекс, две книжки на Рекс Стаут и толкоз. Никакви скривалища, нито едно двойно дъно, под чекмеджетата нищо залепено с тиксо.

Сейфът. Ключът стърчи направо в ключалката. Няма архив, но има каталог на фотолентите. И тук нито едно фамилно име — само някакви шпионски думички: Казабланка, Крайцер, Блицкриг…

Гардеробът. Отгоре няма нищо, отдолу също, вратите са заключени, но с безопасна се отварят за нула време. Вътре вместо костюми — сандъчета. Ето го архива. Кутиите не са по фамилии. По години, всичко започва от 92-а.

Денис измъкна чекмеджето за тази година. Всичко на всичко пет дела. А, ето го най-сетне и Минчев — тъничък плик, снимки, записи, копие от отчет: „… през периода на наблюдение обектът не е встъпвал в интимни връзки със странични жени, не са открити и други прояви на изневяра…“, аудио касета. Касетофонът му беше някъде в бюрото…

Под прозорците изпищяха спирачките на колата на оперативната група. Две минути за „слизане изкачване“… Денис вече пъхна касетата. Няма време да пренавива, да послушаме от средата.

Женски глас, капризно:

— … да, добре де, малкият, това да не е фонтан…

Мъжки със задъхване:

— … нека да опитаме още веднъж, толкова те желая…

Жената се смее:

— … да опитаме, само че така, както искам аз…

Когато в стаята влезе дежурният следовател от прокуратурата, придружен от оперативник и двама експерти: криминалист и медик — Денис вече пушеше до прозореца, все едно че нищо не се е случило. Естествено, върна касетата на мястото й. Това, което чу, му стигаше, за да разбере: Олга пак го излъга.

Не по-малко от час се обясняваха със следователя. Основно искаха да разберат защо е освободил Олга, защо не е задържал до идването на милицията главната свидетелка и може би дори главната заподозряна? Но той твърдо държеше на своето: тя се почувства зле и аз й позволих да се прибере вкъщи.

Сега само да не вземе да избяга. Как ще се оправдавам тогава?

В края на краищата, след като подписа протокола от разпита и позволи на експерта да му вземе отпечатъци от пръстите, каквито все едно никъде няма да намерят из стаята, Денис тръгна за „Глория“.

Сева се върна горе-долу след час и доложи, че от Шапиро Олга се е прибрала направо вкъщи, където е била задържана от милиционерския патрул. С риск да бъде разпознат от Олгиния съсед, бившия кагебист, Головач се въртял из тълпата зяпачи, струпали се да погледат рядкото зрелище. Там в тълпата чул две „народни“ версии:

1. Олга е застреляла някого и в чантата й са намерили димящ пистолет и окървавена носна кърпичка…

2. Олга е заклала някакъв човек и когато милицията дошла, се опитвала да изпере кърпичката и роклята си.

Явно са извикали някой от съседите за свидетел и слуховете моментално са плъзнали по двора и, разбира се, набъбват от чудовищни и нелепи подробности. Но изхождайки от това, че окървавената кърпичка фигурира и в двете версии, най-вероятно тя съществува. Може би Олга искаше и по тази причина да си тръгне от кантората на Шапиро преди идването на милицията.

Денис обобщи фактите. На записа, част от който успя да чуе, определено е гласът на Арбатова. Мъжкият глас очевидно е на Минчев. Арбатова твърдеше, че е спала с Минчев само един път, за нея няма никакъв смисъл да лъже. Когато Минчев е ходил у Арбатова втория път, Олга е тръгнала след него, следенето не е било успешно и едва след това тя наема Шапиро. Пита се, откъде Шапиро има звукозапис от първата среща на Минчев и Арбатова?

Възможни са варианти. Например Олга лъже и е наела Шапиро не след неуспешната си акция, а много преди това. Шапиро е набавил доказателството за изневярата на Минчев, но по някакви причини не е казал нищо на Олга, тъкмо обратното, опитал се е да я увери, че Минчев е идеалният мъж. Възможно е тя да се е усъмнила и когато Минчев е тръгнал за Арбатова, да е хукнала след него… И какво? Убедила се е, че Шапиро я е излъгал, и сега, след повече от месец, е отишла да го убива? Някак няма логика.

А защо Шапиро е направил фалшив отчет за Олга? Минчев му е заплатил повече от Олга? Олга е научила едва сега по някакъв начин за това и е отмъстила?

Или в търсене на интимни подробности Шапиро изведнъж се е натъкнал на някаква солидна бизнес информация, която е продал на „бръмбарите“, а е успокоил Олга, за да не подплашат бизнесмена Минчев със семеен скандал. Но как се е свързал с „бръмбарите“?

А може да има и такъв вариант. Минчев вече е под наблюдение, когато Олга изведнъж започва да го подозира в изневяра. И тогава най-банално й пробутват Шапиро? Или веднага го предупреждават да не търси нищо? А той все пак е намерил и затова го убиват? Но защо едва сега и как се вписва фалшивият отчет в тази версия?

Разбира се, въпросите са много повече от отговорите. Но нека официалното следствие търси отговора на въпроса кой уби Шапиро. Денис нямаше намерение да се разправя с милиция и прокуратура. Най-вероятно Олга ще държи на своето: не съм убивала детектива, кърпичката ми се изцапа случайно и ако не бъдат намерени други улики срещу нея, няма да остане повече от три дни в ареста. А за нея дори е полезно да постои затворена. В края на краищата сама си е виновна, наговори куп лъжи, нека сега се разплаща за това:

И освен това може убийството на Шапиро да е свързано по някакъв начин с ликвидирането на Муха и Ратников. Ако някой премахва всички, които са били свързани по някакъв начин с „тоталното“ следене, то Олга може да стане следващата жертва. И в ареста ще е на сигурно място. Нали няма да взривяват следствения арест още веднъж заради нея?

Едно е ясно: смъртта на Минчев и убийството на Шапиро ще се изяснят едва след като открият кой е ръководел „бръмбарите“, кой е продавал търговските тайни, кой е измислил всичко това и го е организирал. Трябва да се намери главният.