Фридрих Незнански
Тайните на елита (39)

Денис Грязнов.

1 юли

В кабинета при Денис свойски влезе човек на зряла възраст, ако се съди по походката, облечен с фирмена блуза с невероятни размери, дълги ръкави и надпис „Билайн“ — можеше да стане дори на борец по сумо. На главата носеше огромна шапка във вид на мобилен телефон, който изцяло скриваше лицето му, в ръката си държеше обемисто куфарче.

— Свалям ви шапка! — Денис се усмихна и кимна към един стол. — Вие сте първият търговски агент за годината, който успява да проникне в „Глория“. Видяхте ли надписа на входа? „Гарантираме безплатна лоботомия на представителите на канадските и други подобни компании.“ Обещавам ви, че това няма да важи за вас, ако разкажете как успяхте да се промъкнете. Дори ще взема вашия ценоразпис.

— Елементарно! — Агентът свали телефона от главата си и се превърна в експерта Милявски. — Казах, че съм клиент, а това е маскировката ми. Ама че пече навън! — Той настървено съблече тениската, избърса мокрото си лице с кърпичка, премести креслото в ъгъла — да е по-близо до климатика — и започна да си вее със същата кърпичка. — Минавах наблизо, рекох да се отбия за минутка — произнесе той, след като малко си отдъхна.

— Кафе или чай? — предложи Денис, като се направи, че нищо необикновено не се е случило — посетител като посетител, просто носи телефон на главата си, всичко е напълно делнично.

— Не, благодаря, след това. Ако питате честно — сладолед искам. Домашен.

Денис размаха ръце. „Щом кафето ще е след това, значи хич няма да е за минутка, така трябва да го разбирам.“

— Чух, че сте имали честта да се запознаете с легендарния Вениамин Аркадиевич Тур?

Милявски се настани по-удобно и с това потвърди предположението, че предстоящият разговор няма да е за минутка. Постави куфарчето върху коленете си, но не бързаше да вади нищо от него. „Даде да се разбере, че не е дошъл с празни ръце. Но не благоволи да премине веднага към въпроса, реши първо да направи експрес допитване дали може да ми се довери. Нека, нека. Интересно дали Тур има отношение към това, или го каза просто така, между другото?“.

— А Тур — той е голяма работа! — каза Денис с чувство.

— Има какво да разказвам на внуците.

— Да — промърмори Милявски и се усмихна на нещо свое. — Вениамин Аркадиевич не е кой да е… Да!… А аз имам малък проблем. Дори не ми е удобно да говоря. С една дума, на единия компютър, иззет от нашите общи познати бийтълси се задейства вирус. А аз не го забелязах навреме. Част от информацията се загуби, не че е толкова много, но все пак не е приятно. Знам, че точно от този компютър копирахте нещо. По-точно всичко наред.

— Всъщност не всичко, а каквото се събра на диска. — Денис също се разположи по-удобно в креслото и даде да се разбере, че е готов да слуша по-нататък и е възприел историята с вируса по съответния начин — като предлог и нищо повече. Милявски няма да прави маскарад заради такава дреболия. Понеже гостът мълчеше, Денис добави за всеки случай:

— За бога! Не е проблем, както казва един мой познат. Макс ще ви запише всичко, което имаме по „Бийтълс“.

— Е, какво, много се радвам, че не отказвате да сътрудничите на официалното следствие. Май вече ще пия чай. — Милявски направи пауза, за да може Денис да каже на секретарката си, но поради отсъствие на такава Денис собственоръчно пусна чайника. — Апропо, а официалното следствие също ли си сътрудничи с вас? Добросъвестно или само когато сметне за нужно?

Денис сви неопределено рамене, направи се, чене разбира същността на въпроса. „Знаете ли, уважаеми господин експерт?! Това вече е нахалство. Ако имате да казвате нещо — говорете. Иначе вървете на друго място да душите неизвестно какво с непонятни цели.“

— На единия компютър, на Ратников, се намери чертеж на робота килър от Покровско-Глебово — поясни Милявски. — Наистина е чернови вариант, но въпреки това… Дудинцев нищо ли не ви е казвал?

„А така! Излиза, че Тарасенков е приел смъртта от ръцете на агрегата, изготвен от собствената му кантора. Тоест… Образецът не е сериен — експериментален е и не са го пробвали върху котки. Значи производителят е трябвало да отговаря за бойното приложение. Тоест…“.

— Да! — Милявски кимна и вдигна високо веждите си. — Да, и още веднъж да! Тук има над какво да се помисли. Такъв проект не може да мине незабелязан, той трябва да бъде ръководен от шефа на организацията. Лично от Тарасенков. От началото и до края. Да не говорим пък за премиерата! Но в случая имаме противоречие, не намирате ли?

„Премиерата наистина не мина много по неговия сценарий.“ Денис наля чая и занесе чашата на Милявски, мръзнещ на мястото си — от климатика направо вееше студ.

— Зелен, най-доброто средство против жегата. И тъй — Денис се върна на мястото си, — остава да предположим, че Тарасенков прекалено се е доверил на някакъв неуловим младеж, който се разхожда с паспорта на Валерий Павлович Кулаков. Но е възможно организацията да е с по-разклонена структура. А младежът на свой ред да се е продал на онзи, който му е платил повече или е решил, че му е станало тясно да работи като подчинен на Тарасенков и е време сам да оглави бизнеса.

Милявски направи кисела физиономия:

— Сам? Едва ли. Такова предприятие може да оглави само човек, който, първо, се движи във високите сфери и, второ, редовно общува с множество най-различни хора. Трябва да има допирни точки с потенциални клиенти и възможност да се срещат безпрепятствено, без да предизвикват подозрения.

— Да, имате право — бързо се съгласи Денис, докато мислеше за съвсем друго: „Каква е разликата дали кантората е прекупена, дали младежът е овладял всичко, или е бил някой, който е стоял над него?! Важното е, че сега не се занимаваме с археологически разкопки. Едно е спокойно да ровиш останките на «Бийтълс» и да търсиш следи от работата им против Минчев, съвсем друго — да разследваш жива, функционираща структура, още повече когато са прекъснати всички краища. А Кантората^[1] като че ли живее и диша с пълни гърди…“. — Моля? Извинете, не ви разбрах?

— Излиза, че Дудинцев не ви е споменал нищо — повтори Милявски, уж случайно разсъждаваше на глас, но от повторението се получи прекалено натрапчиво.

— Е, в края на краищата аз не се интересувам нито от „Бийтълс“, нито от Тарасенков — започна Денис да оправдава Дудинцев, — а само от един конкретен епизод: следенето на Минчев, проверявам версията за убийство или докарване до самоубийство. А и резултатите от експертизата, най-общо казано, са следствена тайна, в дадения случай това не е формалност, която може да се пренебрегне заради интересите на делото, а изключително принципен момент.

Милявски поклати иронично глава.

— Тур също ли не се занимава с всичко това, или тайната на следствието важи и за него?

— При цялото ми уважение към побелелите коси на Тур, той е старо упорито магаре! Ако фактите не се побират във версията му, те трябва да бъдат потвърдени напълно железобетонно. А вие сам казахте: чертежът е чернова. Така ли е?

Милявски още по-силно заклати глава и целият засия в иронична усмивка:

— Ако фактите не се побират във версията на Вениамин Аркадиевич, той ги пренебрегва. А ако на това отгоре са и недостатъчно убедителни, той може да напише и донос. Но е необходимо да му бъдат представени, както изисква наказателнопроцесуалният кодекс. Разбира се, най-добре в писмен вид. А по отношение на железобетонността и аз не съм вчерашен. Но никой не ме е молил да обосновавам важността на дадената улика специално за Тур. Има и други някои моменти, но с ваше позволение ще премълча за тях, бездруго ви съобщих достатъчно, за да можете да си направите съответните изводи.

Денис не отговори нищо и заби въпросително поглед в куфарчето на Милявски.

— Донесох ви информацията относно Минчев, която успях да извлека — каза Милявски и най-накрая прие деловия тон и скри неприятната усмивка на човек, който отдавна е разбрал световния заговор. — В замяна бих искал да помоля вашия прочут Макс да помогне за пробива на една защита. Вече няколко дни се въртя с нея, а може да се окаже, че нямам повече, разбирате ли ме какво искам да кажа? — Денис кимна, но Милявски сметна за необходимо да уточни: — Резултатите ще попаднат при някой, който не трябва да ги види, или ще духне нов вятър и изобщо ще бъдат скрити.

„Значи в подразделение «Р» из кабинетите не се разхождат нужните хора и не духат нужните ветрове. И всичко е толкова сериозно, че господин Милявски е принуден за изпълнение на служебните си задължения да прибягва до помощта на частни лица и да се крие под маската на мобилен телефон. Понеже като честен, но скромен човек не може нито да се примири с това, нито да се бори открито. Страшно интересно!“.

Денис прати Милявски на грижите на Макс, а сам той се зае със zip-диска с материалите по Минчев. Това бяха няколко отчета и файлове с аудио записи.

Първо вървеше кратка справка: адресни данни за Минчев и Шапиро. „… Шапиро Валентин Маркович. 800 долара за информация за общинския договор. По-нататъшното сътрудничество изглежда безперспективно…“ — никакви подробности. „1 юли. Шапиро. Х.“ — а това е кратко и ясно.

„… 15 май… 10:37. Обектът влезе в кметството. 10:51. Прие го заместник-началникът на отдел «Здравеопазване» С. Е. Правоглазов. Приложен запис…

Минчев: Добър ден.

Правоглазов: Господин Минчев! Аз съгласувах вашия въпрос в отдел «Образование». Всичко е според уговорката. Има финансиране за Тимирязевски окръг. Тринайсет училища, това са примерно хиляда полилея.

Минчев: Добре, макар да не е съвсем това, за което се уговаряхме. Разговорът беше за деветнайсет училища от Тимирязевски окръг, това са хиляда и триста хиляда и четиристотин полилея. А какво става с Бутирка и Марфино?

Правоглазов: В общинското управление възникнаха малки финансови проблеми. Има недостиг примерно на петстотин хиляди. Но дори да се уреди, едва в средата на ноември може да се приеме положително решение при благоприятни отзиви на специалната съвместна комисия на нашия департамент и тимирязевския отдел «Образование».

Минчев: Мисля, че въпросът с недостига на финансиране ще се реши без проблеми. Но ноември категорично не ми върши работа. Прекрасно разбирате, че по време на учебната година в училищата не е възможно да се работи нормално. В най-добрия случай само в почивните дни или нощем. Аз съм готов да разгледаме въпроса за разширено финансиране, но при условие че с Бутирка и Марфино всичко бъде решено не по-късно от средата на юли, за да успея да завърша работата за началото на септември. И трябва да стигнем ниво четири хиляди полилея, това е условието, при което ще мога да изпълня всички поети ангажименти, както се бяхме уговорили.

Правоглазов: Добре, ще се постарая да ви помогна. Мисля, че допълнителното финансиране ще е някъде осемстотин-деветстотин хиляди. Вдругиден лично ще ви телефонирам и ще съобщя точната цифра…“.

Имаше запис и на разговора в общинския отдел „Образование“, само че Минчев се държеше значително по-нагло. А също и запис на песни под душа (изглежда, Минчев е любител на поп парчетата, особено на Губин и Алсу, но не е умеел да пее) и цинизми с момичето, което разнася пица из офисите. Най-любопитните сведения се отнасят за 25 май.

„… 14:55. Офисът на Чинчов, стенограма (в офиса има ремонт, затова качеството на записа е ниско), не успях да установя събеседника, вероятно е един от служителите.

Минчев: Вчера… Този… Правоглазов! Дори върна мангизите! Представяш ли си, а?! Бил имал проверка, моля ти се! Някаква… била ме наклепала! А мен…?! А пък днес съвсем случайно научих, че «Лукс» има договор за нашия проект с училищата! Да… кой е този «Лукс»?!

?: Съвместно…

Минчев: Абе знам! Нямат никакви мощности, те в мазето ли ще сглобяват полилеите?

?: Имат цех в базата на научноизследователския институт «Газапарат», правят хиляда и петстотин месечно, проверих. Планират разширение и…

Минчев: Добре де, това с училищата е мижава работа, в края на краищата там не можеш да се разгърнеш. Но току–що… (В Южно) Бутово!

?: Как?! За пет хиляди полилея?! Кой?

Минчев: «Променерго»! Ако зад това стои пак «Лукс», значи със сигурност ни предава някаква… от нашите! Иначе вече не знам какво да мисля. Просто…“.

Разбира се, много любопитно, но нищо ново.

Денис надникна в мазето при Макс. Там кипеше работа и не се виждаше краят й. Той се върна в кабинета си, прегледа пак записите, сръбна от чая, уби още един час, пак надникна при Макс и реши, че трябва да остане, в противен случай те никога няма да свършат. На всеки две минути Макс и Милявски казваха: „Вече край!“ — и така продължи повече от два часа. След поредното подобно изказване Милявски неочаквано стана и си облече „билайновския“ камуфлаж.

— С една дума, не съм бил тук, нищо не сте видели, окей?

— Е? — поинтересува се Денис, след като нетърпеливо изпрати с поглед експерта.

— Хайкин е изкупил цялото предприятие на Тарасенков — измърмори Макс. — Не ми виси над главата, сега ще го форматирам като хората и ще ти го донеса!

Все пак Денис остана и започна да чете онова, което успяваше да види през рамото на Макс.

Макс трябваше да се примири и мимоходом да прави пояснения:

— С една дума, тук отначало са отчетите за външното следене на Хайкин, след това външното следене на Хайкин изчезва яко дим и тръгват отчети вече за него от наблюдението на Тарасенков. Това е, сядай и чети.

Денис прочете сума ти интересни подробности, но интересни за някой друг, например за Турецки. За него, за Денис, нямат значение. А Макс изрази същността с едно изречение: „Хайкин е купил цялото предприятие на Тарасенков, цялото с парцалите.“

„Какво пък, Милявски се появи страшно навреме с проблемите си. Свършена е огромна работа. Трябва да звъни на Турецки, нека хване Хайкин за яката, нека му сгрее задника, а на мен да остави едно парченце — незаконното подслушване и прочие незаконни действия, нанесли морален и материален ущърб на господин Минчев, царство му небесно. Амин.“

Но Турецки пак беше отлетял за Сибир, за да търси тръбите, и не отговаряше на мобилния. Наложи се да търси помощта на чичо си, макар Денис никак да не обичаше да го прави, но в дадения случай не се стараеше за себе си, затова го потърси без угризения на съвестта. И както стана ясно, пак напразно — има магнитна буря, няма връзка с подвижното селище на строителите и няма да се възстанови поне за едно денонощие.