Фридрих Незнански
Тайните на елита (34)

В. А. Тур.

29 юни

Иван Пак, телохранителят на покойния генерал Тарасенков, лежеше в същата клиника, където и Арбатова. Без съмнение за хората, които работеха по делото за неясната автоматична стрелба, това се оказа невероятен късмет: нямаше нужда да обикалят из целия град от болница в болница, за да разпитат свидетелите.

Днес Тур не се интересуваше от Арбатова. Ако можеше, изобщо никога нямаше да се среща с певицата. Всичко в нея го дразнеше още отдалеч: и муцунката като на плъх, и съответното гласче… А при личното общуване — пази боже: ту се лигави и маниерничи, ту се прави на най-добрата приятелка и вярна помощничка на следствието, ту е готова да го удари на истерия. Не, нека следващия път я разпитва онзи боклук Владимиров, а той, Тур, спокойно ще се заеме с Пак. Сигурно и той не е каква да е личност.

Иван Пак заемаше далеч не най-луксозната стая в този „курорт“. Неголямо антре, баня с тоалетна, отделно душ (Тур си спомни мръсните клозети от долните етажи — по един на етаж) и всичко на всичко една стая. Е, разбира се, с телефон и телевизор, няма как без това, ние да не сме толкова диви хора, господа?

А между другото така и не изяснихме кой плаща за чудесните условия на въпросния Пак. Ето ти тема за разговор с главния лекар Пьотър Палич. Добре де, по-късно ще го спипа и него.

Никой не отговори на почукването. Следователят бутна внимателно вратата. Към него от упор гледаха две тесни черни очи без всякакво изражение, като че ли дори не мигаха. Човекът на леглото не мърдаше.

— Здравейте, Иван Кимович.

Нито отговор, нито покана да влезе. Вениамин Аркадиевич седна без никаква покана на фотьойла до леглото.

— Старши следовател по особено важни дела от Московска градска прокуратура Тур. Вениамин Аркадиевич.

Пак кимна едва забележимо.

— Водя вашето дело. Искам да ви задам няколко въпроса.

Пак гледаше — дали изчаквателно? Презрително? Никак не гледаше, просто никак. Във всеки случай лицето му оставаше съвсем безстрастно. Впрочем кой ще ги разбере тия корейци.

„Интересно какво ли очаква от мен? — помисли Тур. — За какво възнамерява да говори? Сигурно се надява за десети път да ми преразкаже историята със стрелбата — добре го е репетирал. А аз нямам нужда от добре репетирани истории. Не съм такова магаре, че да идвам при него в болницата проформа — изслушах го значи и взех за сведение. Пази се, другарю Пак. ФСС няма да се застъпва за вас — това го знам със сигурност. А вие, другарю Пак, знаете ли, че знам?“.

— Виждате ли, Иван Кимович, разследването изцяло и напълно легна върху прокурорските и милиционерските плещи. А ФСС, на която генерал Тарасенков толкова години е служил вярно и предано, не проявява никакъв интерес към делото. Между другото, не сте ли в течение защо стана така? — подхвърли небрежно Тур.

— Не.

Лъжеш, Иван Кимович, лъжеш. От първата дума лъжеш. Наистина не може ти, дясната ръка на генерал Тарасенков, да не знаеш, че твоят началник, напускайки „службата“ и вземайки и теб, се е скарал окончателно с любимата организация. Не може преди пет години да си пропуснал покрай ушите си шумния скандал — дори да е бил само в тесни кръгове, но все пак за теб тези кръгове са родни, в тях си бил като риба във вода. Самият Тарасенков не може да ти е казал: „Отиваме си, Иване“ — и да не ти е обяснил нищо.

— И какво, не сте ли осведомен как няколко години поред вашият шеф успешно е съвместявал работата за благото на отечеството с лично обогатяване, а след това всичко се е разкрило? — Никаква реакция, неподвижна маска с тесни очи, дори една жила не трепна. — Че по служба генералът е трябвало да общува с делови хора, прекалено делови, за да попадат в полезрението на ФСС. И в някакъв момент на генерала му омръзнало да ги „разкрива“ — започнал да мисли какво може да получи от тях. Естествено, използвайки служебното си положение, за това също ли не знаете? — Вениамин Аркадиевич вдигна вежди, като умело изобрази искрено учудване. — Е, аз просто съм длъжен да ви просветя. Та всичко е било измислено веднага и много просто: Тарасенков е имал на разположение множество офицери, защо да не се заемат с охраната на сериозните мафиоти, щом мафиотите си плащат? А както се оказало, мафиотите били готови да платят за такава спецохрана страхотни суми: колко престижно е за бандита самата ФСС да го охранява!

Пак премести погледа си от следователя върху тавана, а след това съвсем затвори очи. Но Вениамин Аркадиевич не се смути:

— Иван Кимович, разбира се, че сте знаели за тези работи — щом са знаели и други, не толкова приближени до генерала хора. И когато се разразил скандалът, са ви изхвърлили от органите заедно с Тарасенков. Да не е шега — по време на престрелка между двама от най-лютите градски бандити загиват двама служители от главната държавна спецслужба и се разбира, че загиналите офицери са се жертвали не за благото на родината, а спасявайки живота на единия мафиот. В качеството си на обикновени телохранители!

Да, историята, разбира се, е потулена, не стига до ушите на широката общественост. Висшите чинове от ФСС така са поднесли всичко, че офицерите са загинали на спец задание, че са се „внедрявали“ и разни от сорта. С цел по-голяма конспирация ги наградили посмъртно. А предателят Тарасенков и другарите му са изгонени под някакъв друг предлог, но и той самият, и вие сте знаели за какво става дума.

И сега ФСС, разбира се, за нищо на света няма да се заеме с разследване гибелта на генерала предател. Те вече са затворили позорната страница от историята си. Кой е този Тарасенков? Кой, кой? А, имаше един такъв, пълно нищожество, лош професионалист, дори изобщо не е професионалист, не си заслужава да се говори за него… Убили ли са го? Да върви по дяволите, там му е мястото.

— Всичко това са измислици — обади се Пак и за секунда отвори очи.

Тур мълчеше, очаквайки, че той ще каже още нещо. Но като не дочака, продължи:

— Не е важно. Вие, Иван Кимович, ще ми разкажете за следното: какво е ставало напоследък при вас в тенисната федерация?

— Тенисната федерация се готвеше за Купата на Кремъл — произнесе Пак първата относително дълга фраза за целия разговор. Впрочем Тур знаеше и без него за Купата на Кремъл.

— Знаете ли какви пари трябва да бъдат изхарчени за подготовката на това събитие? Не ви предлагам да кажете точната сума наизуст, но поне няколко цифри… — Тур замълча.

— Аз съм телохранител, а не счетоводител — изрече отчетливо кореецът.

— Какво пък, и аз мога да предположа, че тази сума е с много, много нули. И парите са държавни, нали така?

— Не само. И спонсорски.

Ето това вече е нещо.

— А може ли да назовете спонсорите?

— Не съм се задълбочавал в тези неща, гражданино следовател.

— Тоест пред вас, личния телохранител на Виктор Тимофеевич, не са назовавани никакви имена? Например не фигурираше ли сред спонсорите Евгений Марков, загинал заедно с Тарасенков преди няколко дни?

— Не помня — отговори Пак, след като се замисли около минута.

— Иван Кимович, от отговора ви лесно може да се направи изводът, че по-скоро да, отколкото не. А знаете ли от какво се формираше бюджетът на Купата? Не може да не са ви попадали никакви документи, на вас, най-приближеното до Тарасенков лице. Какво, не знаете ли?

Пак мълчеше. Право казваше Хорьок: пациентът отговаря само на въпросите, на които иска.

— Тогава аз ще ви подскажа. Места в най-добрите хотели на Москва, нали така? Оформление на стадиона, нали? Може би някое ново супер покритие за кортове? Или свръх меки седалки за зрителите? А самият спортен инвентар не просто съответстващ на световните стандарти, но призван да доказва, че ние пак сме „начело на цялата планета“? Е, Иван Кимович?

— И какво от това?

— Щом има „и какво от това“, значи всичко е вярно. Разбира се, че какво от това. Така трябва да бъде, мигар споря? Купата на Москва е сериозно мероприятие, то не се провежда как да е. А не знаете ли от кого са били купени супер покритието и супер меките седалки? Разбира се, че ще кажете „не“.

— Именно.

— А са купувани — или е трябвало да бъдат купени — от фирмите, които продават продукцията си по определено завишени цени. В бюджета е посочено хиляда долара примерно за една супер седалка, седемстотин от тях отиват за фирмата производител, а триста фирмата производител привежда по сметките на Виктор Тимофеевич Тарасенков. За какво? Ами за това, че той, добрият чичко, се е съгласил да заплати седемстотин държавни долара за дреболия, която реално не струва дори сто. И колко такива седалки са необходими за Купата? Близо десет хиляди? Да умножим десет хиляди по триста долара — и ето ви вече три милиона в джоба на Тарасенков. С останалите разходи — същото. Правилна ли е сметката, Иван Кимович?

— Не разбирам едно, с каква цел ми задавате въпроси, щом толкова сте уверен, че сам знаете всичко.

„За това, гълъбчето ми, за да видя твоята реакция, когато ти излагам съображенията си. Само че на корейската ти физиономия нищо не е написано. Ами да, във всеки случай сега съм напълно уверен, че покойният Марков със сигурност е бил по някакъв начин задействан в тези машинации. Само не разбирам как. Аха, между другото…“.

— Иван Кимович, последен въпрос: съществуваше ли система на отчетност между Тарасенков и спонсора Марков? Имаше ли документи, в които вашият началник да сочи колко и за какво е похарчил парите на Марков?

— Вече ви казах: нямам си понятие дали този ваш Марков е бил спонсор на Купата или не. Може за първи път да съм чул фамилията му във връзка със стрелбата. Не помня.

Тур стана.

— Благодаря ви за интересния разговор, Иван Кимович.

Много му се искаше на излизане да хлопне вратата, но се сдържа: хладнокръвният кореец няма да схване подобно нещо, защо напразно да се излага? По-скоро да вземат да го излекуват. Тогава вече Тур ще хване този Пак за яката. Но трябва да се погрижи до изписването да е готова заповедта за арестуването му.