Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Репетиция убийства, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Тайните на елита

Преводач: Венета Георгиева

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „АТИКА“

ISBN: 954-729-166-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6187

История

  1. — Добавяне

Денис Грязнов.

22 юни

Когато разгледа отблизо „Делото, нетърпящо отлагане“, то се оказа далеч не толкова спешно. Във всеки случай изобщо не беше нужно веднага да хуква някъде, да хваща някого, да следи някого. След като изслуша клиентката, спокойно можеше да се върне в Клязма и да си продължи банкета. Само че докато Денис утешаваше бедната вдовица, „старците“ бяха успели да се разотидат.

В заключение той озадачи подчинените, като ги накара да събират информация за покойния Минчев, а сам седна на компютъра да попълва белите петна в образованието си. Трябваше най-сетне да разбере с какво толкова е забележителен полилеят на Чижевски и няма ли странични ефекти от лечението с него, например скоропостижен фалит или спонтанен стремеж към самоубийство.

Не му стана ясно. Всеки, който не го мързи, го хвали, а за какво хвали — не е ясно. Денис не възнамеряваше да затъва в теоретичните дебри, все едно седемзначните формули с аниони и катиони нищо не му говореха. Възторжените отзиви на обикновените руски еснафи (дори ако някой от тях е доктор по медицина и уважаван професор) също звучаха някак неубедително, а в Интернет нямаше нормална статистика, ако изобщо съществува такава: колко души на хиляда са оздравели, защото са били под полилея.

— Писна ли ти от този полилей? — попита с пълна уста Макс. — Той само скапва трудовото настроение.

— А малко по-подробно? — Денис излезе от мрежата и се премести заедно със стола по-надалеч от монитора.

Макс, главният и единственият специалист по изчислителна техника в ЧОП[1] „Глория“, беше общопризнат компютърен гений, но и по въпросите, които нямат нищо общо с компютри, съвсем не беше пълен профан, затова Денис крайно рядко оставяше без необходимото внимание неговите разсъждения.

— Шефе, всичко, което прочете там, е пълна измама — заяви геният, като напълни устата си с поредната порция чипс и порядъчно я натроши по брадата си. Както при всеки гений, и той нямаше много време да се грижи за външността си. А ето как изглеждаше: брадато усмихващо се лице, очи, зачервени от непрекъснато бдение пред монитора, тъмна, къдрава, вечно омотана дълга коса. Голям и дебел, носеше ризи със свободна кройка, вечно над панталона и постоянно омацани с кетчуп, кафе или кока-кола. — Балсам за изранените души на ипохондриците, нищо повече. У нас народът ту започва да пие зелен чай вместо черен, после изведнъж се оказва, че зеленият също е вреден, трябва да се пие червен, а най-добре никакъв. Ту се хвърля на хербалайф. Сега пък пощуряха покрай този полилей. Дай да разрешим по-скоро да се окачва из училища и детски градини. Чиста проба профанация, така ще ти кажа.

— А какво искаше да кажеш за скапването на трудовото настроение? — попита пак Денис и се усмихна.

— Покажи ми поне един хакер или просто свестен юзър, който да си е окачил над главата тази простотия? Няма такъв.

— И защо?

— Ами защото, ако си зле със здравето, заминавай в тайгата при мечките или на село при кравите. А ако работиш, тогава не обръщай внимание на друго. Аз с моя компютър на практика съм един организъм, разчитам на него както на себе си и значи двамата творим, а в това време нещо изсмуква от него отрицателната енергия и насила започва да я обогатява с положителна? — Макс подръпна брадата си един-два пъти, винаги правеше така, когато прекалено се разпалваше и не можеше да формулира мисълта си. — Искам да кажа, че не се меся защо ти е този полилей и изобщо за чий ти е тази работа?

— Господи, но какво толкова не ти харесва ангажиментът? — учуди се Денис. — Стоим без работа, обаче редовно ми искаш заплата.

— Добре де — предаде се Макс, — признай си, че си хлътнал по вдовичката. Лови око, не споря. Само че, нали знаеш, такива клиентки само ни създават неприятности, нищо повече. Първо ще започне да ти се умилква, после ще вземе да се разплаща с целувки… Знаеш ли какво ще ти кажа, шефе, време ти е да се жениш!

— Не, на тебе ти е време да излезеш в отпуска, да отидеш на село при кравите, вече откачаш от работа!

— Ами аз? Аз може ли да изляза в отпуска? — На вратата се показа рижата физиономия на Голованов. — И аз искам на село.

— За теб не може — отсече Денис и даде знак на Сева да влезе в кабинета му. — Разказвай, какво откри?

Зад стената се разнесоха звуците на погребален марш и приглушени викове — обиденият Макс беше пуснал „Диабло-II“.

— Виж — Сева извади пред Денис квитанция за 118 рубли. — Впиши я в графа разходи. Две бутилки водка за добрия човек при изпълнение на служебния дълг.

— Пак ли пи с милиционерите? — подсмихна се Денис.

— Не съм пил — закле се Сева, — заплатих информацията. Минчев е живеел на „Тверска“, там е и умрял, след сигнал са отишли от десето отделение. Имам в десето познат оперативник, водката отиде за него, а за мен следните сведения: Минчев се е застрелял на единадесети юни тази година със собствената си ловна карабина „Сайта“…

В кабинета безшумно влезе Шчербак, който през последните няколко часа се занимаваше също с издирването около Минчев, даде знак на Сева да продължи и като запали цигара, се настани на перваза на прозореца.

— Карабината е регистрирана, документите са редовни — продължи Сева. — Върху оръжието са отпечатъците само на Минчев. Стрелял е под брадата и затова нищо не е останало от главата, но трупът е бил дактилоскопиран и недвусмислено разпознат. Какво друго? Апартаментът е бил заключен отвътре, не са открити следи от взлом. Естествено, не е намерена и предсмъртна бележка, но може да не е бил формалист. Когато следователят научил за фалита, вече спрели да търсят друга причина. С една дума, милиционерският вердикт е: самоубийство.

— А другите версии не са ли се потвърдили, или не са разработвани? — уточни Денис.

— По-скоро не са се потвърдили. Жена му има алиби, домашната помощничка също. Разбира се, проверили са фирмата, персоналът там също се е оказал извън всякакво подозрение, характеризирали са Минчев като неуравновесен, избухлив, когато се разсърди — напълно невменяем, тоест напълно способен да се самоубие. Ченгетата не са се задълбочавали във финансите, но пълният фалит е потвърден.

— Това ли е всичко?

— Почти. Повъртях се още мъничко около дома на Олгините родители, побъбрих си с пенсионерите. Семейството не живее зле — бащата работи в Министерството на енергетиката, началник на Южнобутовската ПЕЦ, майката преподава английски в лицей. Бабите пред блока много добре си спомнят епопеята със сватосването, вече са минали почти три години. Всяка вечер пред блока спирал луксозен бял нисан. Минчев, също целият наконтен и благоухаещ, с рози, се качвал в апартамента, после извеждал Олга, отварял галантно лъскавата врата, помагал на Олга да се настани, след това се сбогувал с бабите и тръгвал. Майката неизменно наблюдавала ритуала от прозореца, съгласявала се с бабите, че Оля я ухажва симпатичен младеж, нито беден, нито безделник, нито с лоши навици. И така нататък… Чудесна партия, за подобен брак само може да се мечтае, дай боже, Оля да е щастлива и прочие. С една дума, родителското тяло на нашата клиентка заобичало зетя като син, досега са в ужасен транс по повод гибелта му и са извънредно недоволни от официалното разследване. Възможно е Минчева да е дошла при нас с тяхна благословия. Това е.

Денис се обърна към Шчербак:

— Ще добавиш ли нещо?

Николай загаси цигарата и отвори бележника си.

— Игор Михайлович Минчев, роден 1965 година, родителите загиват при самолетна катастрофа през 93-а — изрецитира той, плъзгайки пръст по страницата, — няма братя и сестри, засега не можах да науча нищо за съществуването на баби, дядовци, чичовци и братовчеди.

— Олга спомена за негова леля май по майчина линия — припомни си Денис. — Ще видим как да говорим после с нея. Но понеже не се очертава голямо наследство, не трябва да има конфликти с роднините.

— Съгласен съм — кимна Шчербак. — Аз ходих във фирмата му. Казва се „Поличаз“, изглежда от „полилей, «Чижевски» и аз“. Те вече обявиха, че фирмата се закрива, но офисът още работи. Разговарях със секретарката — той отново погледна бележките си, — Лидия Ивановна Архипова. Няма нищо против Минчев, работила с него близо пет години, плащал й заплатата, не й досаждал с интимни предложения, макар да е доста над четирийсетте — аз също не бих й досаждал. През последните четири години са се занимавали изключително с полилея на Чижевски, наели са цял цех на електромеханичния завод, правели стотици полилеи, имали много клиенти, а някъде от януари тази година минали почти изцяло на общински поръчки, тоест големи партиди плюс някакви данъчни облекчения. Възнамерявали да се разширяват, а после за един миг всичко свършва.

— Как „за един миг“? — поинтересува се иронично Голованов.

— Това означава много, много бързо и, изглежда, съвсем неочаквано за секретарката — тросна се Николай. — Изведнъж от услугите им се отказали всички и едновременно, а Минчев точно преди това бил взел кредит за разширяване на производството и вече вложил всичко до копейка, надявайки се на бърза възвръщаемост на средствата.

— А секретарката повярвала ли е в самоубийството? — попита Денис.

— Казва, че няма нищо невероятно в това. Минчев внушавал лесно чувство за стабилност и увереност в утрешния ден само на клиентите и еднократните делови партньори, а в действителност страдал от честа смяна на настроенията, можел да й накрещи без всякакъв повод, и изобщо тя смята, че той се е лекувал при психиатър. — Шчербак направи пауза, убеждавайки се, че Денис е чул и разбрал правилно този факт. — През април, горе–долу тогава, когато започват първите им финансови неприятности, в работния бележник на Минчев се появяват бележки за срещи с някой се Гройцман. Това не е клиент или партньор, секретарката е щяла да знае. Минчев винаги планирал срещите за вечерта и на следващия ден бил някак си сомнамбулно спокоен, от което тя направила извода, че той се лекува. Толкова от секретарката. Освен това видях и търговския директор на Минчев — Шчербак затърси из записките, — Сергей Константинович Берьозин. Той е с Минчев от незапомнени времена, едва ли не приятел от детството. Започна да ми разказва какъв чудесен човек бил Минчев: умен, сръчен, с удивителна делова интуиция. Как започнали от китайски фенерчета и плейъри, а след това благодарение на Минчев уцелват в десетката и правят бизнес с полилея на Чижевски. Не си спомни за отвратителния характер на приятеля си, може би е свикнал и не му прави впечатление, а може просто да не иска да разказва. Учуди се, че Олга е решила да наеме частни детективи. Изобщо е в пълен възторг от клиентката ни. Казва, че на младини наричали Минчев Белмондо, защото умеел да свали всяка мадама, а Минчев с голямо удоволствие потвърждавал реномето си. Но всичко това си било чисти лудории, а като срещнал Олга, покойникът се усмирил и станал примерен съпруг. Както разбрах, Берьозин няма да остави вдовицата в беда, но не успяхме да си довършим разговора: извикаха го на някаква среща. Той си търси нова работа или вече си е намерил.

— Е, и какво излиза? — намеси се Сева, като видя, че Шчербак приключи.

— Засега лично аз не виждам явни пропуски във версията за самоубийството. — Денис огледа колегите си, явно те бяха съгласни с него. — Може да се провери и този Гройцман, между другото, секретарката разказала ли е за него на следователя?

— Не е — отвърна Шчербак, — разсърдила му се. Изпратил й призовка, а мъжът й направил по този повод скандал.

— Добре, значи аз ще се заема с Гройцман, ако изобщо съществува такъв. Николай, вече си започнал, порови се по-навътре, как стоят нещата с фалита, а същевременно и с конкуренцията на Минчев, може тези полилеи да са излезли вече от мода и производителите им да се разоряват. А ти, Сева, иди да поговориш със съседите, поогледай се, изобщо ти си знаеш. С домашната помощничка ще се заема аз, ще огледам жилището — как се прониква вътре не през вратата, ще разуча как и къде се е пазело оръжието и всичко, свързано с деня на самоубийството.

— А защо да избързваме с другите, нека първо се срещнеш с Гройцман? — предложи Сева. — Ами ако изведнъж стане ясно, че Минчев е бил шизофреник?

— Сева, и шизофрениците много ги убиват, особено за големите невърнати кредити — отбеляза Денис. — Така че хайде да си заработваме хонорара.

Бележки

[1] ЧОП — Частно охранително предприятие. — Б.пр.