Фридрих Незнански
Тайните на елита (28)

В. А. Тур.

27 юни

Този път Вениамин Аркадиевич прати призовка на Вьошенка. Мениджърът се яви също така наконтен и гримиран, но сега, в нормалната обстановка на нормалния работен кабинет, всичките му чупки, усмивки и коси недвусмислени погледи изглеждаха съвсем нелепо и самият Вьошенка явно отлично го разбираше. Макар, естествено, да се перчеше, с целия си вид изразяваше недоволство, че е откъснат от работа посред трудовия ден.

— Арбатова е ранена тежко след срещата й с Марков — сухо и официално започна разпита Вениамин Аркадиевич. — Знаете ли в какви отношения са били?

— Да предположим, не знам. — Днес дори интонацията на Вьошенка беше друга. Не му се удаваше ролята на палав педал. — Да бяхте попитали нея.

В друга ситуация Тур щеше да сметне за похвално толкова откровеното нежелание да разказва за интимни подробности от живота на колегите си, но не и в дадения случай. Скромността е неуместна пред следствието.

— Тогава ще ви разкажа какво ще предприема — каза Вениамин Аркадиевич. — Изяснихме: официалните доходи на Арбатова не могат да покрият разходите й за покупка на жилище в Покровско-Глебово, за редовна почивка във Франция, пътешествия по Средиземно море, парижки вечерни тоалети и бижута, колекция от старинни книги, част от които могат да служат за музейни експонати, оригинали, а не копия на картини и така нататък, и така нататък… Всичко това ни най-малко нямаше да интересува следствието — както се казва, не е забранено да се живее красиво, — ако не съществуваше един проблем: засега не можем да изясним мотива за покушението. Възможно е информацията за доходите й да не отговаря на истината. Възможно е, освен декларираните си доходи Арбатова да има и други. Следствието трябва да анализира всички варианти. Например тя е решила да не крие сенчестата част от доходите си, но някой, за когото това не е изгодно, е решил да я премахне. Напълно разумно предположение, не смятате ли?

Вениамин Аркадиевич направи пауза, но Вьошенка не отговори нищо — или сметна въпроса за риторичен, или изчакваше кога най-сетне ще му разкажат какво ще бъде предприето.

— През дългата си работа в прокуратурата неведнъж съм наблюдавал как във връзка с криминалните престъпления биват разкривани икономически и финансови. Сигурно няма да се учудите, ако в светлината на гореспоменатото започнат да ви правят основни проверки? Това доста ще ви отклонява от вашата работа. Нали не искате такъв обрат?

— Това шантаж ли е? — Вьошенка замига изумено с очи.

— Разбрахте ме абсолютно неправилно — успокои го Вениамин Аркадиевич. — Просто споделих с вас посоката на мислите си с надеждата, че ще помогнете да не насочваме усилията на следствието в безперспективна посока и по този начин ще ускорите залавянето на престъпниците. Нима за вас не е важна безопасността на вашата звезда, възможността й напълно да се съсредоточи върху работата си? Нали готвите поредния й албум, правилно ли разбирам?

Учудващото е, че повече убеждения не бяха необходими.

— Ах, ами Кристина се срещаше с Марков. Когато каза, че ще се премести в Покровско-Глебово, че е полезно за имиджа й… Аз се развълнувах, попитах я, с какви пари, скъпа? А тя ми казва: милият, вика, ще плати. Нали не Дубров?! Как ли пък не, този куцият?! Значи Марков.

— И защо се развълнувахте?

— Нали ви казвам, не знаех откъде има пари. Е, когато разбрах, още повече се притесних. Ами ако този пияндурник я принуди да напусне сцената? И Дубров отново…

— От вашия разказ разбрах, че тя е имала връзка едновременно с Марков и с Дубров?

— Че какво лошо има? Кристина е звезда, с когото иска, с него ще спи.

„А ти с кого спиш?“ — едва се сдържаше да не попита Вениамин Аркадиевич. Но предвиждаше отговора. „С всички“ — сигурно нямаше да се засрами да си признае Вьошенка.

И Вениамин Аркадиевич усети, че на душата му става ужасно неприятно. Като си помисли човек накъде отиваме?!