Джон Клаус Вос
Смелите пътешествия на капитан Вос (43)

Заключение

В настоящата книга казвам доста неща за плаващите котви, поддържащото ветрило и маслото. Читателите ми сигурно ще се съгласят с мен, че те са полезни, но никой не може да оцени стойността им така, както човек, който се е уповавал на тези приятели във време, когато смъртта го е гледала в лицето. Плаващата котва, поддържащото ветрило и маслената торба, въпреки голямото си значение, са средства, които не се намират на всеки кораб и спасителна лодка и заслужават да бъдат опознати много по-добре, отколкото досега.

Плаванията, които извърших с малки съдове, често биваха критикувани като безразсъдни начинания. Обаче след кратките ми обяснения съмняващите се млъкваха. Те скоро разбираха, че все още има много да се научи за разбиващите се вълни и че най-добрият начин да изучиш безопасността на океанското пътуване са тези самотни плавания, при които човек се сблъсква и се бори с всякакво време и всякакви морски опасности.

Тъй че, питам аз, защо моряк като мен, който обича океана и му е приятно да плава по море, да не посвети времето си на неговото изучаване? Още повече че дълбоко в душата си аз лично съм напълно убеден, че съм в безопасност в малкото си корабче, над което имам пълна власт, в същност в много по-голяма безопасност, отколкото хиляди други, които препускат из морските простори с големи и бързи океански параходи и са принудени да разчитат за живота си на чужда помощ!

Капитан Слокъм, който обиколил света със „Спрей“, дванайсеттонен йол, загинал, когато се опитал да извърши второ дълго пътешествие със същата лодка. „Пандора“, десеттонен йол, потеглила от Австралия на околосветско плаване, но след като пристигнала в Ню Йорк и тръгнала отново, била сполетяна от същата съдба. И двете тези лодки са били значително по-големи от моята, „Тиликум“, а и двата случая често се сочат като неопровержимо доказателство, че малките плавателни съдове не са сигурни по море.

Капитан Слокъм плавал сам и затова нямал възможност да следи корабчето си денонощно. Двамата членове на екипажа на „Пандора“ заявиха, че в много случаи не поддържали вахта и подобно на капитан Слокъм оставяли корабчето само на себе си. Такава практика може да се прилага дълго време, но рано или късно ще си отмъсти, защото ако плавателният съд не се управлява и следи както трябва, той е изложен на много опасности. И двете тия малки лодки, извършвайки дълги курсове, преди да изчезнат, безспорно са доказали способността си да плават по море. Злата участ, която ги сполетяла, не се дължи на размерите или на погрешна конструкция, а се корени в съвсем друга причина. Никой не ще узнае точно какво им се е случило. Ето защо би било несправедливо да упрекваме загиналите, които не могат да се защитят; но искам да подчертая, че слабостта човешка е разпространена из цял свят, по суша и по море, на кораби, големи и малки; и там, където има лошо управление, то се дължи на такава слабост, или, както сполучливо се е изразил един английски философ, „разсъдливият човешки ум, когато се сблъска с някаква трудност, върши тъкмо обратното…“ Но за мнозина е много по-лесно да винят други или бездушния материал, отколкото себе си.

Зовът на морето е силен. Сините вълни и воят на вятъра крият вечно обаяние за оня, който прекарва живота си сред тях. И макар това да е съпроводено с много труд и малко облаги, те нямат нито йота значение. Както изтъкнах вече, аз съм в напреднала възраст, но все още се чувствувам уверен и силен, за да се впусна в ново плаване. Мечтая да посетя стари места и да стисна още веднъж ръцете на стари приятели. Ако съдбата бъде благосклонна към мен и това желание се сбъдне, готов съм да завършва живота си като моряк. А на всички ония, за които океанът не е гола пустиня, а извор на живот и благотворна радост, пожелавам от все сърце НА ДОБЪР ЧАС И ПОПЪТЕН ВЯТЪР!