Джон Клаус Вос
Смелите пътешествия на капитан Вос (28)

        „Тиликум“ като пощенски кораб. Пелорус Джек

Когато напуснахме Ню Плимът, завихме пак край нос Егмънт и пресякохме Куковия проток на път за Нелсън, отстоящ на около сто и двайсет мили. Сега Куковият проток се държеше прилично и при умерен северозападен бриз го преминахме за по-малко от две денонощия. Нелсън също е красив град, разположен при входа на залива Блайнд, и обграден от високи хълмове и планински вериги. Той притежава хубаво пристанище, а климатът му е прекрасен.

Докато се намираше в Южния Тихи океан, „Тиликум“ на няколко пъти пренася поща от остров на остров, но населението по крайбрежието на Нова Зеландия започна да го използва като редовен пощенски кораб, просто за куриоз, както ще разберете по-нататък. На нашата лодка се поверяваха не само пощенски пратки, адресирани до новозеландски пристанища, но и много писма, предназначени за Европа. Нелсън не правеше изключение и оттам взехме доста голяма поща, предимно за Европа. „Тиликум“ беше почти готов за море, когато една добре облечена дама в напреднала възраст донесе доста обемиста тенекиена кутия и ме помоли да я занеса до Кокосовите острови, или острови Килинг, в Индийския океан, понеже била научила, че пътят ни води натам.

— Мадам — възразих аз, — моля да ме извините, но кутията ще заеме доста място в нашата малка лодчица.

Тогава тя взе да ме моли и увещава, доверявайки ми, че имала син, който живеел на островите и работел в английската телеграфна станция, а в кутията имало фруктов кейк — подарък за рождения му ден. Помощникът ми случайно стоеше наблизо и като чу „фруктов кейк“ — по-късно той даде убедително доказателство, че обича еднакво и фруктови кейкове, и жени, — прошепна на ухото ми: „Вземи го, капитане, вземи го; непременно го вземи“; и тъй като в същото време добрата дама молеше толкова настойчиво в името на своя обичан син, на края приех и обещах да направя всичко възможно, за да предам колета. Съгласието ми едва не я разплака и за да се отблагодари, малко преди отплаването ни прати на борда друг кейк — да се почерпи екипажът на „Тиликум“. Бъкридж каза, че вторият кейк е за транспортни разноски и застраховка на първия, но при това забеляза саркастично, че ако фруктовите кейкове са такава рядкост в Индийския океан, каквито са на Южния полюс, може да се случи нещо на пратката, преди да стигне Кокосовите острови!

— Виж какво, Бък — аз бях свикнал за удобство да съкращавам името му, — разпечатването на товар е забранено на борда на „Тиликум“.

След като напуснахме. Нелсън, през Френч Пас се отправихме за Нейпнър, който е разположен от източната страна на северния остров, на разстояние около триста мили. Френч Пас се нарича тесният проток, отделящ малкото островче Дюрвил от главния остров, който тук, на тридесетина мили от Нелсън, образува малък полуостров.

Френч Пас е забележителен със страшно големите приливни вълни, които нахлуват през него със скорост около девет мили в час. Освен това си е спечелил слава като убежище на Пелорус Джек, най-чудната риба в света. Това странно създание е известно като придружител на всички кораби, минаващи през протока. Движи се покрай борда им от пет до десет минути, а после изчезва отново в дълбините.

Тъй като бяхме слушали много за странностите на Пелорус Джек, ние се закотвихме от западната страна на протока да чакаме времето между прилива и отлива, както постъпват почти всички кораби, възнамеряващи да минат през него. Беше красива утрин, когато потеглихме с прилива и при лек западен бриз заплавахме през тесния проток. Следяхме зорко да видим Джек, но той не се появи. Пообиколихме мястото, което обича да посещава, но не бяхме удостоени с визита. Излишно е да казвам, че екипажът на „Тиликум“ се почувствува жестоко обиден от това неуважение.

От източната страна на протока забелязахме хубава къщурка и тъй като наблизо имаше удобно място за приставане, приближихме лодката до песъчливия бряг и аз скочих на сушата. На път към къщата ме посрещна един джентълмен, който се представи като мистър Браун, собственик на жилището и на околната местност. Мистър Браун каза, че се запознал с мен преди няколко дена в Нелсън, но тъй като ме представяха на толкова много хора в пристанищата, където се отбивахме, не можах да го позная веднага по физиономия. Тъй че сега подновихме познанството си. Разказах на мистър Браун какво съм чувал за Пелорус Джек, а също и за напразните ни усилия да го открием, които бяха продължили два часа. Добавих, освен това, че според личното ми мнение новозеландците ги бива да пускат опашати лъжи.

— Наистина звучи като ловджийски виц — отговори, мистър Браун — и все пак е вярно. Джек навестява всеки кораб, който мине през протока, и го придружава донякъде, с изключение на някакъв параход, от който му стреляли. Оттогава не са го забелязвали от тоя параход. А и не би удостоил с внимание малки корабчета като вашето.

— Невъзпитан, надут тип — казах аз. — Почти всички мъже, жени и деца, включително и негово превъзходителство Р. Седън, министър-председателят на Нова Зеландия, дойдоха да видят лодката ми, а тоя Пелорус Джек категорично отказва да ѝ обърне каквото и да било внимание!

— Този въпрос би трябвало да уредите направо с Джек — отвърна мистър Браун, — но ако искате да го видите, почакайте до утре, когато мине параход, и той сигурно ще се приближи до борда му.

Разбира се, веднага реших да се възползвам от тази възможност.

В десет часа на следващата сутрин в протока влезе параход, държащ курс към изток, и мистър Браун ни взе с моторницата си. Скоро след като се качихме на борда на минаващия параход и той излезе от теснините, край него се появи някаква голяма риба с белезникав цвят. „Ето го!“ — завикаха всички пътници. Те се струпаха на палубата и протегнаха шии над перилата да видят рядката риба.

Пелорус Джек се показа най-напред на петнайсетина фута от десния борд и заплава с пълна скорост пред носа на парахода, където се задържа няколко минути. След това се гмурна под кораба и изскочи пак от лявата страна, почти до мостика. Любопитно беше да се гледа как пътниците, млади и стари, тичаха по палубата към различните места, където Джек изпълняваше фокусите си. Джек продължи маневрите си около петнайсет минути, а после внезапно изчезна от очите на всички.

Името на това знаменито чудо произхожда от красивия залив Пелорус, който представлява северния край на Централна Нова Зеландия. Този голям и живописен залив се разклонява на много ръкави и заливчета, които обхващат общо около двеста и петдесет мили от бреговата линия; водите му са дълбоки и достатъчно широки, за да могат да приютят големи кораби. Казват, че имало общо тридесет заобиколени от суша удобни места за закотвяне! Френч Пас е най-западната част на залива, където Пелорус Джек се е настанил, според туземните предания, много години преди идването на белите хора.

Зоолозите причисляват Пелорус Джек към делфините, така че в действителност той не е риба; а бозайник, което се потвърждава също от високоразвития му инстинкт и интелект. Той е дълъг около петнайсет фута, цветът му е почти бял с лек примес на сиво и жълто, а като допълнителна украса има кафяви ивици. Джек е с голяма глава и широк гръб, докато тялото му изтънява към опашката. Той притежава косовидна гръбна перка и широка хоризонтална опашка, която много прилича на китова. Това животно е изумително подвижно и може да играе около параход, движещ се със скорост от четиринайсет-петнайсет мили в час, и да го изпреварва с явна лекота, като че стои на едно място! Това чудно създание представлява голяма атракция и несъмнено е икономически полезно за Нова Зеландия, привличайки всяка година тълпи от летовници и чуждестранни туристи. По този начин Джек е станал голям източник на доходи и едно от чудесата на света. Няма равен на него по навици и окраска и животът му е поставен под закрилата на новозеландското правителство.

Тъй като Пелорус Джек е единственият известен образец от тоя вид, населението на Нова Зеландия го почита много. То се отнася към него с почти същото уважение, както към човек, и ако някой злослови по негов адрес, ще си навлече големи неприятности. Преди около една година, когато се разхождах по главната улица на Йокохама, случайно срещнах един минувач с тъжно лице и по амулета на часовника му веднага познах, че е новозеландец. Тук трябва да спомена, че в Нова Зеландия се среща един зелен камък, от който се правят най-различни полирани украшения. Обикновено той се монтира в злато и се носи от много жители на тази страна. Заговорих джентълмена и разбрах, че не съм се излъгал. Интересът, който проявявам към Нова Зеландия, се дължи главно на бляскавия прием, който ми бе оказан по време на моя престой в тази страна, макар че нямам причина да се оплаквам от посрещането ми и на други места. Този път, като запитах как е положението в родината му, узнах, че новозеландците са съкрушени и че когато потеглил от Уелингтън, знамената били вдигнати наполовина в знак на траур.

— Но какво има? — запитах аз. — Да не би да е умрял губернаторът?

— Нищо подобно — отговори непознатият; — губернаторът може винаги да бъде заместен, но не и Пелорус Джек; престана вече да ни посещава и го смятаме за мъртъв!

Впоследствие чух, че голямата риба била изчезнала за известно време, но за щастие пак се появила. Вероятно Джек е решил, че след толкова години непрекъсната служба има право на отпуск, който може да бъде само полезен за здравето му, и читателите ще се съгласят с мен, че никой не бива да упреква верния стар лоцман!