Джон Клаус Вос
Смелите пътешествия на капитан Вос (39)

        Царско посрещане. Две екскурзии. Муле, смутител на спокойствието. Отпътуване от гостоприемните брегове

Следобед имахме много посетители, но всички те се държаха на разстояние до около пет часа, когато до лодката ни се приближи един катер. Нашият приятел преводачът пак беше налице; един добре облечен джентълмен, който го придружаваше, се прехвърли на нашата лодка. Тогава преводачът представи спътника си като кмет на Понта Делгада и председател на яхтклуба. След като дадох на джентълмените известни подробности за нашето пътешествие и същевременно им показах някои от картите си като почетен член на различни яхтклубове, катерът ни помъкна отново на буксир към пристанището. Когато слязохме на брега, качиха ни на катера и придружени от кмета и преводача, влязохме в. градът, където ни настаниха в хотел.

Вечерта прекарахме в компанията на много дами и господа и тъй като преводачът беше единственият, който говореше английски, той запозна накратко публиката с нашето пътешествие. Когато свърши, присъствуващите джентълмени ни прегърнаха, но аз за сетен път, заключих, че съм човек без късмет, тъй като прекрасните португалски дами със снежнобяла премяна и тъмни коси, закичени с цветя, само се ръкуваха с нас и нищо повече.

На другата сутрин кметът, придружен от преводача, дойде с каретата си в хотела, за да ме откара обратно до пристанището. Предишната вечер бях попитал преводача има ли възможност да измъкнат лодката ми за генерално почистване и евентуален ремонт, а той ме увери, че ще се погрижи за това. Ето защо, когато слязох от каретата, за голяма моя изненада видях малкото си корабче проснато на брега, където работници го почистваха отвън и отвътре, лъскаха рангоута и кърпеха скъсания грот.

Следобед ни разведоха из града и предградията. Понта Делгада е столица на Азорските острови и има население от около двайсет хиляди души. Той е прекрасен град, а климатът му е отличен. Разположен е почти на същата географска ширина както Вашингтон. Тук растат тропически плодове от най-добро качество, по-специално ананас, който се отглежда в големи оранжерии и поради това зрее през цялата година. Един търговец на плодове ми каза, че някои от ананасите в Англия около Коледа ще достигнат цена около една лира стерлинг на парче.

Една прекрасна неделна утрин, точно пет дена след пристигането ни, когато двамата с мистър Харисън гледахме от прозореца, ни привлече музиката на някакъв духов оркестър, който маршируваше към нашия хотел и спря пред входа.

— Навярно свирят в чест на някоя знатна личност, отседнала в хотела — казах на помощника си.

В този момент видяхме, че кметът и преводачът слизат от каретата, която бе следвала оркестъра. Подир няколко минути двамата влязоха в стаята ни и ни уведомиха, че са дошли да ни вземат на разходка. Приехме любезната покана и начело с духовия оркестър и много хора подир нас поехме по главната улица към пристанището. Без мое знание „Тиликум“ беше отново спуснат на вода; почистен и излъскан целият, пребоядисан и с развяващи се и на трите мачти знамена, той представляваше много красива гледка. Близо до него стояха два пътнически парахода, украсени със знамена; знамена се развяваха и от всички яхти и други кораби.

— Какво има днес? — полюбопитствувах аз. — Да не би да очаквате португалския крал?

— Не — бе отговорът, — а е уредена голяма екскурзия във ваша чест!

Тогава кметът, преводачът, помощникът ми и аз се качихме на „Тиликум“ и след няколко минути един от екскурзионните параходи ни взе на буксир. Докато оркестърът свиреше на другия параход, излязохме от пристанището и поехме покрай брега в източна посока, следвани от цяла флотилия яхти с разперени ветрила. След един час се закотвихме при Алагоа, малко градче, чието население ни устрои бляскаво посрещане. Големи ракети бяха изстреляни във въздуха, макар че беше пладне и слънцето светеше ярко. Докато се движехме по една дълга, тясна улица, водеща към градския площад, ни обсипваха с цели кошници красиви цветя. Когато стигнахме площада, бе произнесена реч, от която публиката доби представа за нашето пътешествие. С една дума, всичко, свързано с екскурзията и посрещането ни, мина успешно и в пълен ред. Единственото разочарование се състоеше в това, че прегръдките, които последваха официалната реч, получихме пак изключително от мъжете.

След два дена бе предприета друга екскурзия. Придружени от осем джентълмени, в шест часа сутринта ние напуснахме града с две карети. Пътят, по който се движехме, отначало минаваше покрай брега, разкривайки прекрасни гледки към океана отляво, докато отдясно се простираше плодородна обработена земя, раздробена на малки парцели. Тук-там се виждаха чифлици, отчасти скрити между плодни дървета и цветни градини. След час и половина пътуване свърнахме надясно и стръмният наклон ни принуди да сменим удобната карета с муле. Както вече посочих, не съм добър ездач, а мулетата смятам дори за още по-лоши от конете, тъй че, естествено, не се чувствувах особено склонен да се възползвам от това превозно средство. Обаче, след като ме увериха, че животното е много кротко, аз го яхнах и последвах останалите по продълговатия, полегат склон. Бяхме яздили почти час и половина, когато близо до пътя се появи един кръгъл вир, около двеста фута в диаметър, подхранван от малък поток, който се спускаше от планината. Тук-там от басейна се подаваха големи камъни и на някои от тях бе натрупано пране. Двайсетина жени със запретнати долни фусти газеха във водата, която им стигаше над коленете. Пръснати тук-там из вира, те перяха дрехи. Нашите мулета очевидно бяха ожаднели, защото запрашиха право към водата и за пет минути ни доведоха до жените. Добичето, което яздех, явно по-старо и поради това по-опитно от другите, изпревари всички и въпреки усилията ми да го задържа, заобиколи по края на вира и приближи мястото, където се вливаше планинският поток. Тогава нагази във водата да се напие както трябва от бистрата течност. При това, естествено, то разрови доста тиня и чакъл и когато мръсната вода стигна перачките, те се разсърдиха и някои от по-яките се приближиха заплашително до мен. Като видях, че става напечено, аз се опитах всячески да убедя животното да се отдръпне. Но както всеки знае, мулето е упорито добиче и винаги ще си бъде такова, и никаква земна сила не е в състояние да промени нрава му. Аз дърпах с всички сили юздата, ритах го в ребрата, крещях му, ала въпреки всичко мулето оставаше непоклатимо като камъните и спокойно продължаваше да си пие. За късо време се видях обграден от перачките и като съдех по изражението и ръкомаханията им с мокри дрехи в ръце, разбрах, че не си поплюват.

Една от тези бойки жени заудря мулето ми по главата, докато друга го пляскаше с мокра дреха от другия край. Две-три, носещи подобно оръжие, се прицелиха в мен, но преди първият удар да се стовари върху ми, спътниците ми дойдоха на помощ. В това време своенравното четириного изглежда утоли жаждата си, тихомълком се отдръпна от протестиращите амазонки и даде възможност на домакините ми да завършат битката. Опитните мъже знаят, че когато избухне спор с представителки на противния пол, трябва да им се предостави последната дума; истина е също, че ако не им се предостави, те въпреки всичко сами ще си я вземат. Настоящият малък конфликт завърши по същия начин: някои от спътниците ми станаха вир-вода от пердах с мокри дрехи, а езиците на възмутените жени не преставаха да плещят бързо, докато изкачихме близкото хълмче и ги изгубихме от очите си.

След около един час всички стигнахме планинското било. Когато се спешихме, завързаха очите на мен и на мистър Харисън, а после всеки от нас бе поведен от двама джентълмени. Като повървяхме малко, спряхме и махнаха превръзките от очите ни. Тогава пред мен се разкри най-чудната панорама, която съм виждал. Намирахме се на хребета на висока и стръмна планина; още една стъпка и щяхме да паднем в езеро на около хиляда стъпки под нас. Изглежда бяхме на ръба на стар кратер, чието дъно образуваше езерото. То имаше около три мили дължина и средно половин миля ширина. Една особеност: водата беше с два различни цвята — калносива в единия край, а в другия красиво тъмносиня, прилична на океанската. Границата между двата цвята минаваше право през езерото, на около една миля от западния му край. Планински върхове и по-малки чукари, обрасли с растителност, обкръжаваха езерото от всички страни, а долу, отляво, полускрито в зеления листак и почти наравно с водата, близо до брега се гушеше малко селце, до което бяха привързани няколко лодки.

Сан Мигел е прекрасно място и поради чудесния си климат, пищна тропическа растителност и отлично пристанище един ден непременно ще стане голям курорт, още повече че до него може да се стигне от Ламанша за няколко дни. Искреното гостоприемство и радушното внимание на жителите към нас стигаше до крайност. И мистър Харисън, и аз можехме да влезем в който и да е магазин или хотел и да получим всичко, каквото пожелаем, без да плащаме нищо за това. Когато поисках сметката за почистване и боядисване на лодката и за пресните припаси, с които бяхме снабдени, любезно ми отговориха, че всичко, включително и сметката за хотела, е уредено! Фактически през целия ни престой не позволиха нито на мистър Харисън, нито на мен да похарчим нито цент.

Но дойде ден да се сбогуваме с милите жители на Сан Мигел. На 13 август в два часа, ескортирани от цяла флотилия яхти, ние отплавахме от пристанището. Около един час по-късно яхтите ни салютираха със знамената си, на което отговорихме от нашата бизанмачта. След това те се върнаха в пристанището, а ние продължихме към Лондон, отстоящ на почти хиляда и осемстотин мили разстояние. Духаше силен южен вятър. В течение на следващите пет дни изминахме седемстотин мили от пътя си и стигнахме на около триста мили западно от нос Ортегал на испанския бряг. Тогава вятърът стана югозападен и тридесет и шест часа бушува силна буря.