Джон Клаус Вос
Смелите пътешествия на капитан Вос (20)

Съдебен процес

Договорът, който имах с директора на транспортната фирма, беше само устен. Обаче аз уведомих този джентълмен за тежестта на лодката си и му казах също, че тя държи световен рекорд като единственото истинско кану и най-малък плавателен съд, прекосил Тихия океан. Посочих, че „Тиликум“ представлява моят дом и моят живот и тъй като го смятах извънредно ценен за мен, помолих да се внимава много и да се използват добри механизми, за да се избегнат евентуални злополуки; тогава директорът ме увери, че ще употребят първокачествени уреди и че нищо няма да се случи с лодката ми, и аз възприех обещанието му като гаранция.

Директорът не присъствуваше при злополучното сгромолясване, но аз веднага го повиках, като не позволих никому да пипне лодката до неговото пристигане. Тогава го попитах ще бъде ли тъй добър да поправи „Тиликум“ по мои указания и добавих:

— Независимо дали ще стане годен за плаване или не, ще смятаме, че сме квит.

— Капитане — отговори той, — много съжалявам; случката е наистина печална, но мисля, че не мога да направя нищо за вас.

— Мистър X (въздържам се да посочвам името му по обясними причини) — рекох аз, — извинявайте, че ще ви възразя. Счупването на лодката ми не беше случайност, а резултат на немарливост от ваша страна. Повтарям предложението си. Ако поправите лодката по мои указания, ще смятам, че сме квит, и дума повече няма да обеля.

Мистър X обеща да прати дърводелец, който дойде на другия ден. Той обеща да поправи лодката за двайсет и две лири и десет шилинга. Тогава мистър X предложи да плати половината от тази сума при условие че аз дам другата половина. Но дърводелецът работеше така, че се усъмних в способността му да направи малкото ми корабче отново годно за мореплаване. Ето защо помолих мистър X да прати друг, по-опитен човек, което той прие.

На следващия ден новият човек дойде да прегледа лодката. Той беше на средна възраст и веднага забелязах, че си разбира от занаята; ето защо пожелах мистър X да му възложи работата. Обаче дърводелецът поиска за поправянето на лодката тридесет и седем лири стерлинги, затова мистър X му отказа и се върна на първоначалното си предложение. Тъй като аз не го приех, заведе се дело, което ме задържа в Мелбърн няколко месеца повече, отколкото предвиждаше програмата ми.

Аз бях, разбира се, съвсем чужд в Мелбърн, с изключение на неколцина приятели, с които се запознах през краткия си престой. От друга страна, фирмата, срещу която бях предявил иск, се славеше като най-голямото транспортно предприятие в града и беше много богата. Ето защо, когато се разчу, че аз съдя фирмата за щети и загуби, някои ме посъветваха да не давам ход на делото, тъй като компанията може да излезе по-силна от мен и на края да спечели делото в моя вреда. Други предложиха дори да платят разноските за ремонта на лодката ми. С една дума, когато изпаднах в беда, разбрах, че имам много повече приятели, отколкото предполагах. Обаче отклоних всякаква помощ, защото от личен опит знаех, че английското правосъдие е справедливо и към богати, и към бедни, всеки си получава заслуженото.

Затова послушах съвета на мистър С. Маклафлин, член на яхтклуба в Сент Килда, в чиято къща се бях настанил, и се срещнах с мистър У. Уолкот, мелбърнски адвокат. След като изложих случая, мистър Уолкот ме увери, че претенциите ми са основателни, така че, без да се двоумя повече, да заведа дело за щети и загуби на сума петстотин лири стерлинги. Заявих на мистър Уолкот, че според мен тази сума е много голяма, защото искам само лодката ми да се възстанови в нормално състояние. Но той изтъкна, че ще загубя три месеца време, докато се разгледа делото, и че протакането може да продължи дори повече.

Откакто пристигнах в Мелбърн, голям интерес към пътешествието ми проявяваше мистър Дж. Е. Смит, строителен инспектор, канадец по произход. Той заяви, че много ще се радва да завърша маршрута си, и бе така добър да ми предложи едно празно място близо до дома си, където да приведа лодката си в изправност. Аз приех и понеже исках да бъда близо до „Тиликум“, възползвах се също от любезната покана на мистър и мисис Смит да остана у тях като гост, докато делото се реши от съда. Поради гостоприемството на мелбърнци, естествено, никак не ми бе приятно да съдя мелбърнска фирма. Обаче, тъй като моята кауза беше справедлива и новите ми приятели и адвокатът ме съветваха да действувам, направих съответните постъпки и делото бе насрочено за разглеждане в мелбърнския окръжен съд.

Дойде денят и аз се явих в съда с мистър Уолкот и с адвоката си, мистър Макартър. Преди мен имаше три дела за неизпълнени обещания и те се решиха за около два часа. Ето защо помислих, че за още час-два и моето ще се реши, но жестоко се излъгах, защото делото ми се проточи цели осем дни! И тъй като продължи толкова много, може би ще бъде интересно за читателя да узнае най-важните пунктове, по които аз спечелих, а мистър X загуби.

Защитникът на подсъдимите ме подложи на кръстосан разпит, който трая почти цял един ден. Но той послужи само да докаже, че практически единственият важен фактор е била куката, която се е счупила и по този начин е станала причина за цялото нещастие. Адвокатът ме запита какво мисля за куката, на което отговорих, че е била негодна. Това изглежда разгорещи разпитващия ме, който вероятно сметна, че вече ме е поставил натясно. Като погледна първо мен, а после съдията, той произнесе рязко:

— Според вас куката е негодна, но какво ще кажете, ако професор Кърноу, който е специалист по железни и стоманени изделия, застане на вашето място и заяви под клетва, че въпросната кука е била направена от най-доброкачествена шведска стомана?

Професор Кърноу, смятан на времето за най-видния специалист по желязо и стомана в Австралия, бе посочен от мистър X за свидетел. Аз отговорих, че и в такъв случай ще поддържам думите си, а именно че куката е била негодна. Тогава адвокатът ме изгледа и рече:

— Вие сте много чуден човек.

В този момент съдията се намеси и ме помоли да обясня защо куката е била негодна.

Доводите ми бяха в следния дух.

Преди всичко желязото, от което е била направена куката, навярно е било добро шведско желязо, преди да стане на кука. Но ковачът, който е изработил куката, е допуснал грешка, тъй като всички куки се коват от цяло чисто парче материал. В случая основата и самата кука са били направени поотделно, а после заварени ведно в така наречената шийка на куката. Освен това на счупеното място ясно личи, че от вътрешната страна на шийката, където е станало заваряването, е имало цепнатинка дълбока около една шестнайсета от инча, която е обхващала половината обиколка на куката отвън. А трошливостта на желязото при външната шийка не оставя никакво съмнение, че при заваряването материалът е бил пренагрят. С други думи, чрез пренагряване желязото се е превърнало в нещо подобно на чугун. Защото, когато куката се счупи, вместо първо да се изправи, преди да стигне точката на пречупване, както би станало при нормални обстоятелства, тя се строши като стъкло. Следователно, макар че може да е било употребено доброкачествено шведско желязо, то се е повредило от лошата обработка и получената като краен резултат кука е била ненадеждна и опасна за ползване. И за да потвърдя думите си, показах долната част на куката.

Следващият в свидетелската ложа беше мистър X, който като мен почти цял ден бе подложен там на кръстосан разпит от моя адвокат. Както посочих по-горе, мистър X и аз се бяхме споразумели относно пренасянето на лодката само устно; но в показанията си той призна — което, разбира се, бе чиста истина — това, което бях казал, когато приемах предложението му за пренасяне на лодката — а именно че лодката тежи около три хиляди фунта, че той трябва непременно да използва добри уреди, за да избегне злополуки, и че „Тиликум“ е мой дом и средство за препитание. Мисля, че мистър X не се отнесе съвсем честно към мен, когато отказа да поправи лодката, но безспорно показа, че е джентълмен, когато призна горното пред съдията и съдебните заседатели.

Следващият, който трябваше да даде показания — също от името на мистър X, — беше дърводелецът, наел се да поправи лодката за тридесет и седем лири стерлинги. Тук трябва да вметна, че трите крика, използвани за вдигането на лодката върху фургона, принадлежаха лично на мен — бях ги купил нарочно за тази цел в Мелбърн. Както вече споменах, самата работа се вършеше под мой надзор. Дърводелецът даде следните показания: за да се вдигне каквато и да било тежест, трябва да се използват не три крика, както в случая, а два, поддържани с помощта на обтяжка, вързана за върха. Три крика, твърдеше свидетелят, подхождат за вдигане на няколко чувала картофи или въглища, ала не могат да вдигнат голяма тежест, защото ще се клатят от голямото напрягане. Този свидетел твърдеше, че бил корабостроител. Съдията, който изглеждаше много учуден от думите му, поиска допълнителни разяснения. Що се отнася до мен, тъй като предварително знаех какви показания ще се направят в моя вреда, аз бях готов да отбия атаката. Имах три четириъгълни пръта, дебели четвърт инч и дълги два фута, и за да докажа чрез нагледна демонстрация, че свидетелят не е прав, с позволението на съдията закрепих два от прътите върху една дъска като два крика, с обтяжка, вързана за върха, точно както ги бе описал свидетелят. После окачих на върха на двата крика малка пружинена теглилка и задърпах полека. Когато криковете се напрегнаха до счупване, пружинената теглилка показа шест фунта. Тогава нагласих третата подпора, като махнах обтяжката и без да променям ъгъла на първите две подпори. Сега, когато криковете се напрегнаха до счупване, везните показаха четиринайсет фунта. Тогава мистър Макартър заяви на корабостроителя, че това му е достатъчно.

Следващият свидетел на мистър X беше професор Кърноу, който подобно на останалите главни свидетели почти цял ден бе подложен на пряк кръстосан разпит. Обаче показанията му се сведоха по същество до това, че изпробвал долната кука на съоръжението, която не се счупи, и установил максимално напрежение от приблизително четири тона. Той заяви, че куката била направена от доброкачествено желязо. Освен това професорът призна, че счупената кука действително е имала пукнатина.

Когато се събраха всички показания, помолих мистър Макартър да запита професор Кърноу би ли си послужил с подобна кука, ако се наложи да вдигне тежък и ценен товар, на което той отговори отрицателно. С този си отговор професор Кърноу безспорно потвърди думите ми, че използваната в случая кука е била дефектна. Разпитани бяха и няколко други свидетели, чиито показания се оказаха от второстепенно значение.

После се обобщиха резултатите от съдебното следствие, съдебните заседатели се оттеглиха и когато след около половин час се върнаха, прочетоха присъда в моя полза — двеста лири стерлинги плюс разходите. Мистър X възнамеряваше да обжалва, но за да избегнем по-нататъшно губене на време, разбрахме се помежду си. Така въпросът се уреди.