Джон Клаус Вос
Смелите пътешествия на капитан Вос (29)

        Оклънд. Амбициите на мистър Бъкридж. Наемане на нов помощник

Времето беше чудесно, когато през втората половина на юни при умерен западен бриз отплавахме от Френч Пас и взехме курс през Куковия проток към южния край на северния остров. През зимните месеци — май, юни и юли — из Куковия проток върлуват силни югоизточни ветрове, но ние бяхме облагодетелствувани в това отношение, тъй като западният бриз ни съпътствуваше постоянно, докато заобиколихме нос Пализър, най-южната точка на северния остров. Тогава вятърът задуха от юг и тъй като времето продължаваше да бъде чудесно, напредвахме бързо, движейки се все покрай брега към следващото междинно пристанище.

Обаче, щом стигнахме нос Киднепърс, попаднахме в безветрие и дрейфувахме около едно денонощие близо до две бели скали, които много приличаха на купи сено. Носът е наречен така от капитан Кук при неговото първо изследователско пътешествие, когато с голямо кану надошли много туземци и се опитали да отвлекат един малък юнга от кораба му.^[1] Неколцина, от туземците загубили живота си при този инцидент.

На следващия ден вятърът задуха от изток и с негова помощ влязохме в малкото пристанище Нейпиър. Тук останахме десет дни и след като получихме значителна партида писма за Европа, отплавахме за Оклънд.

Беше късна вечер, когато потеглихме от пристанището на Нейпиър и тъкмо се отдалечихме от брега, силен югоизточен бриз, придружен от къси вълни, стана причина „Тиликум“ да се гмурка във водата чак до фокмачтата. Малко преди да напуснем Нейпиър, неколцина от домакините ни устроиха твърде богата гощавка в наша чест и като ме подканяха: „Сръбнете още една“, „Само едничка още“, „Сигурен съм, че можете да издържите на още една малка бутилчица, капитане“ — много надцениха капацитета на стомаха ми и ме „натовариха“ повече, отколкото бях свикнал. Стомахът ми обаче се разбунтува и не миряса, докато не го освободих от излишното бреме. Моят помощник Бък прояви съчувствието си, като каза:

— Така ти се пада. Стар моряк като теб не бива да хваща морска болест от един лек полъх!

През нощта прекосихме залива Хок, широк около четиридесет мили от пристанището Нейпиър до остров Портлънд, който стигнахме призори. Силен източен вятър ни пречеше да се приближим до острова, затова се закотвихме в спокойни води под прикритието на западния бряг на полуостров Махия от другата страна. Там зачакахме по-благоприятен вятър и хубаво време — и между другото стомахът ми пак да стане годен за плаване.

Надвечер вятърът задуха от северозапад и продължихме пътуването си към Оклънд. След като заобиколихме носа, при силен брегови бриз се насочихме на север, движейки се все покрай брега до другата сутрин, когато вятърът задуха от североизток, тоест стана насрещен. Тогава обърнахме лодката на десен галс и когато наближихме брега, близо до залива Повърти попаднахме в безветрие.

Докато дрейфувахме и чакахме вятър, до борда ни се приближи кану с трима туземци и една жена. Единият от мъжете, който владееше добре английски и служеше за преводач, предложи услугите си като лоцман — да ни довлече до залива Повърти срещу десет шилинга, обещавайки да ни заведе на самото място, където капитан Кук хвърлил котва, след като открил Нова Зеландия. Бих приел предложението на маора, но беше против принципа ми да плащам лоцмански и влекачни такси за „Тиликум“. Освен това разполагах с малко време и исках да стигна Оклънд, иначе положително щяхме да се отбием тук и да се възползваме от възможността да посетим това историческо място.

Югозападната точка на залива, около която дрейфувахме, се нарича Главата на младия Ник — на името на един юнга, който се числял към екипажа на великия мореплавател и пръв видял земята. В залива Повърти се влива речицата Туранго-нуи и именно това е знаменитото място, където капитан Кук за пръв път стъпил на новозеландска земя. В непосредствена близост до него той срещнал негостоприемни туземци и макар че им дал подаръци и всячески се мъчил да се сприятели с тях, те оставали враждебни и екипажът на „Индевър“, неговия кораб, на няколко пъти трябвало да прибягва до оръжие, за да се защити. Тези злополучни обстоятелства и безуспешният му опит да получи провизии го накарали да даде на залива името Повърти.^[2] Сега на бреговете на залива е разположен цветущият град Гисборн, а околностите му изглеждат толкова благодатни, че ако се съди по това, което видях от разстояние, време е да се смени неговото име.

След като дрейфувахме няколко часа близо до Главата на младия Ник, излезе силен югозападен бриз, който ни понесе към Източния нос. Заобиколихме го и поехме през Залива на изобилието, наречен така от капитан Кук през март 1770 г. поради многото хора, които се виждали на опасващия го бряг. Вятърът се задържа попътен и силен, тъй че скоро минахме с десния си борд край Големия бариерен остров и като прекосихме залива Хаураки, на 20 юли 1903 г. пристигнахме в Оклънд.

Оклънд е най-големият град в Нова Зеландия и по време на посещението на „Тиликум“ имаше население от около шестдесет и осем хиляди жители. Както и на други места в Австралазия, където се отбих, почти всеки втори срещнат човек се интересуваше от ветроходство. А като се има пред вид прекрасният субтропичен климат и обширните плавателни райони, мисля, че няма място на земята, което да надминава Оклънд по възможности за воден спорт. Плавателният сезон тук започва през септември и свършва през май. Другите три месеца представляват зимата, когато яхтите се измъкват от водата за ремонт и почистване. Тъй като времето на посещението ни съвпадна със зимния сезон, нямах възможност да плавам с яхта. Обаче някои от окландските яхтсмени ми направиха честта да ме разходят с лодка до различни места, където се прибират яхтите, и като съдя по броя на туристическите лодки, които видях през тоя ден, струва ми се, че почти всички мъже, жени и деца в този прекрасен град са се посветили на ветроходството.

Бяхме прекарали около две седмици в Оклънд, когато моят помощник Бъкридж неочаквано съобщи:

— Капитане, най-добре е да си търсиш друг помощник, защото аз те напущам.

Това, разбира се, ме изненада и аз запитах:

— Какво ти става? Само преди няколко дни ти ми заяви, че това е най-приятната компания, в която си попадал, а сега, когато мина лошото, бурно време и се каним да поемем към тропиците, искаш да ме напуснеш!

— Не мисли, че съм недоволен от нещо — увери ме той, — ами съм решил да си построя собствена лодка почти с размерите на „Тиликум“ и да те настигна в Англия.

За възрастта си Бъкридж беше човек с богат опит. Както посочих по-горе, той бе участвувал във войната в Южна Африка, а след това се присъединил към експедицията на капитан Скот до Южния полюс. Но не познаваше навигацията и имаше много малка практика като моряк. Тъй като добре съзнавах слабите му места в това отношение, посъветвах го сериозно да не предприема такова пътуване.

Да обикаляш света със собствен кораб и да ходиш, където си искаш наистина изглежда много привлекателно, а лично аз мога уверено да кажа, че трите години, прекарани с „Тиликум“, въпреки малките му размери, бяха най-приятното време от живота ми. Но за да бъде пътешествието ти успешно, трябва да имаш основни практически познания по навигация и да умееш да управляваш малък плавателен съд при всякакви атмосферни условия. И съвсем не е достатъчно да разбираш кога една лодка е правилно конструирана, съоръжена, натоварена и снабдена с необходимите ветрила и уреди за преодоляване на силни бури. Трябва също да познаваш добре времето, тъй като понякога барометрите са много несигурни. Това е нужно по-специално, когато корабът е близо до земя и няма пристанище, в което да потърсиш подслон от приближаваща буря. Тогава безопасността на кораба и животът ти може да зависят от бързото ти решение да се отдалечиш от сушата, за да разполагаш с достатъчно воден простор, преди бурята да те принуди да легнеш на дрейф. Важно е, освен това, лодката да разполага с добри водни цистерни, за да имаш достатъчен запас от чиста питейна вода, и с разнообразни припаси, тъй като в морето няма „крайпътни ханчета“. Ветроходецът, който се впусне в открито море, трябва да бъде не само опитен моряк, но и добър готвач; защото поради малките размери на лодката му възможностите за движение са ограничени, а за да бъде в добро състояние, храната трябва умно да се подбира и правилно да се сготви. От голямо значение е също да спазваш редовни часове за хранене при всякакво време. Ако разбираш и изпълняваш тези условия, океанското пътешествие според мен би могло да стане най-приятното и най-здраво развлечение, което човек може да си избере. Но безразсъдно е неподготвен или непознаващ опасностите човек да се впуска на своя глава в такова начинание — злочестините му неминуемо ще завършат скоро с катастрофа!

Както вече отбелязах, мистър Бъкридж не можеше да се похвали като опитен моряк; но пренебрегвайки съвета ми, той поръча при един строител на ветроходни съдове в Оклънд лодка от около четири тона, с която възнамеряваше да продължи за Англия. За нещастие по този начин пак останах без помощник. Обаче имах късмет да избера измежду няколкото кандидати един силен, здрав младеж на име У. Ръсел.

Може би е уместно да спомена тук, че властите във всички пристанища, които посещавах, никога не ми се месеха и винаги, когато наемех нов помощник, обикновено сключвахме договор от частен характер. Аз възнамерявах, след като напусна Оклънд, да мина край някои острови в Южните морета и през протока Торес, Арафурско море и Индийския океан да стигна Дърбан в Южна Африка, тоест да пропътувам разстояние от около петнайсет хиляди мили. Имайки пред вид дължината на пътя, аз внимавах особено да подбера сигурен човек и добър другар. Когато мистър Ръсел се яви лично да кандидатствува, аз го подложих на следния разпит:

— Къде сте роден?

— В Ирландия.

— На колко сте години?

— На двайсет и пет.

— Били ли сте някога по море като моряк или в качеството на някакъв друг?

— Само като пътник.

— Какъв сте по професия?

— Учил съм за свещеник.

— Продължавате ли да упражнявате тази професия?

— Не, загубих работата си преди известно време.

— Плавали ли сте с яхта?

— Да.

— Можете ли да управлявате такава?

— Да.

— Умеете ли да разказвате вицове?

Това беше последният въпрос, зададен на кандидата, и тъй като в отговор той ми разказа веднага един чудесен виц, наех мистър Ръсел за пътуването до Южна Африка.

За да заместя счупения си хронометър, купих нов часовник, който впоследствие се оказа добър и ми вършеше отлична работа през останалия маршрут.

В град като Оклънд, с много ветроходци, развлечения и блясък, дните минаваха бързо и докато усетя, че сме вече август, дойде време „Тиликум“ да тръгва отново по море. Богинята на щастието още веднъж благоволи да се усмихне на малкото корабче: няколко оклъндски яхтсмени любезно му подариха комплект от нов такелаж и много други по-дребни принадлежности, които впоследствие се оказаха ценни за дългото ни пътуване.