Даниел Стийл
Опасни мъже (7)

7.

На следващата сутрин Силвия се събуди рано и видя Грей, заспал до нея. За частица от секундата се сепна, сетне се сгуши до него и се усмихна при спомена за случилото се. Ако нещата помежду им потръгнат, това щеше да е огромна промяна в живота й. Както и в неговия. Той никога досега не бе имал връзка с нормална жена, а тя от години не бе имала постоянен партньор.

Измъкна се тихо от леглото и отиде да си вземе душ. Щеше да го остави да поспи колкото може по-дълго, а след това смяташе да приготви закуска за двамата. Събуди го, за да му поднесе закуската върху поднос в леглото. Това беше толкова различно след жените, които бе хранил, обслужвал, за които се бе грижил. Беше им помагал да укрепнат и възстановят здравето си, беше следил да си вземат редовно лекарствата, тъй като те бяха твърде нехайни или безотговорни, за да се погрижат сами за себе си. Грей погледна с удивление Силвия, която остави таблата върху леглото и го целуна по рамото. Изглеждаше толкова красив и секси дори и с разрошена коса. Харесваше силното му и мъжествено излъчване.

— Да не би да съм умрял и да съм се възнесъл на небето или просто сънувам? — Грей скръсти ръце под главата си и й се усмихна. — Не си спомням някой да ми е поднасял закуска в леглото, ако не броим няколкото парчета студена вчерашна пица в хартиена салфетка.

Тя дори бе сложила върху подноса малка вазичка с роза. Беше й забавно да го глези. Беше й липсвал мъж, за когото да се грижи и около когото да се суети. През по-голямата част от живота си се бе грижила за съпруг и деца. Сега всички си бяха отишли и Силвия бе развълнувана от факта, че отново има кого да глези.

— Съжалявам, че те събудих.

Беше десет часът и й се искаше преди работа да отиде в ателието му, както бяха решили предишната вечер. Грей погледна ужасено часовника.

— Мили боже! Ти кога си станала?

— Около седем. Рядко спя до късно.

— Нито пък аз. Но миналата нощ съм спал като къпан. — Отново й се усмихна, после стана, за да се вчеше и измие зъбите си. Върна се след минута и се настани удобно в леглото й с подноса. — Ще ме разглезиш, Силвия, и ще стана дебел и мързелив.

Едва ли има подобен риск, помисли си тя. Просто се радваше да е с него, да му угажда. Подаде му вестника, който вече бе прочела, докато пиеше кафе с препечена филийка в кухнята. Той го погледна и го остави настрани. Предпочиташе да говори с нея.

Двамата си побъбриха, докато Грей се хранеше, а след това той стана и се облече. В единадесет излязоха от апартамента й, хванати за ръка, и се запътиха към ателието му. Тя се чувстваше като тийнейджърка с ново гадже. Беше минало много време, откакто за последен път бе изпитвала нещо подобно, и сега се наслаждаваше на всяка минута. Усмивката не слизаше от устата й, докато вървяха под топлите лъчи на септемврийското слънце, преди да вземат такси. Апартаментът му не беше далеч и много скоро вече изкачваха витата стълба в старата кафява каменна сграда. Той се извини предварително за разхвърляното си жилище.

— Отсъствах месец, но ако трябва да съм честен, и преди това си беше пълна бъркотия. Всъщност — ухили й се широко, когато стигнаха горната площадка, леко задъхан от стълбите — си е такава бъркотия от години.

Както и животът ми помисли, но го премълча. Може и да бе изглеждал като въплъщение на стабилността в очите на жените, с които бе излизал, но в сравнение със Силвия се чувстваше неорганизиран и разхвърлян. Тя управляваше процъфтяваща галерия, бе имала две дълги връзки, беше възпитала и отгледала две нормални и здрави деца и всичко в живота и апартамента й изглеждаше безупречно и подредено. Когато той отвори вратата на жилището си, двамата едва успяха да минат през вратата. Един от куфарите му бе запречил пътя, имаше пакети, пъхнати преди малко от домоуправителя, както и купчина разпилени писма. Сметките, които бе платил предишния ден, бяха отворени и пръснати по масата. Върху дивана бяха метнати дрехи, цветята в саксиите бяха увехнали и всичко изглеждаше уморено и овехтяло. В същото време в обстановката се усещаше нещо уютно и мъжко. Мебелите бяха прилични, макар че дамаската им бе износена. Всичко бе купено на старо. В ъгъла на стаята бе поставена кръгла маса, около която понякога се събираха приятелите му, а зад нея се простираше ателието, служило някога за трапезария. Тъкмо заради него бе дошла Силвия.

Насочи се право натам, докато той безуспешно се опитваше да въведе някакъв ред, но видя, че е безнадеждно, и се отказа. Вместо това я последва и застана до нея, за да наблюдава как реагира на творбите му. Върху стативите имаше три картини на различни етапи на работа. Едната беше почти завършена, другата бе започнал малко преди пътешествието, а върху третата все още умуваше и възнамеряваше да промени цялостната концепция, защото му се струваше, че не се получава. До стените бяха подпрени поне дузина или повече платна. Тя бе впечатлена от силата и красотата на творбите му. Те бяха реалистични и изключително изпипани в подробностите, повечето издържани в тъмни цветове, но с изключително фини светлосенки. Имаше един портрет на жена, облечена като средновековна селянка, който напомняше платната на ренесансовите майстори. Всичко беше много красиво и когато се извърна към него, в очите й се четеше израз на искрено възхищение и уважение. Работите му бяха съвършено различни от тези, които тя излагаше в галерията си — предимно авангардни платна на млади и смели художници. Изпитваше истинска страст да открива изгряващи художници, чиито творби бяха лесни за възприемане и приятни за гледане. В галерията й се продаваха картини на неколцина успешни творци, но нито един не притежаваше дълбочината и опита на Грей. Знаеше, че Грей е много добър художник, но сега се изненада от зрелостта, мъдростта и безкрайния му талант. Стоеше до него, без да може да откъсне очи от платната, опитвайки се да попие атмосферата и красотата, които излъчваха.

— Господи! Наистина са изключителни! — Сега разбираше защо рисува по две или три картини на година. Дори и да работеше едновременно върху няколко платна, както правеха повечето художници, щяха да са му нужни месеци или години, за да завърши всяка една. — Изумена съм.

Грей беше развълнуван от реакцията й. Имаше един акварел, който беше невероятно запленяващ — слънчеви лъчи, които танцуваха по спокойна водна повърхност в залеза на деня. Човек можеше да стои и да го гледа вечно. Докато се наслаждаваше на видяното, Силвия се убеди, че той се нуждае от утвърдена галерия, която да представи творбите му, но това не беше нейната. Грей знаеше какви картини се продават в галерията й, но просто искаше да й покаже работите си. Изпитваше огромно уважение към възгледите й за класическата живопис, както и за модерното изкуство. Знаеше, че ако хареса творбите му, това би било голям комплимент за творчеството му.

— Трябва да намерим галерия, която да изложи картините ти, Грей — твърдо заяви тя. Той й бе казал, че вече близо три години няма кой да го представя. Продаваше картините си на хора, които ги харесваха и бяха купували и преди, както и на приятели като Чарли, който бе купил доста негови картини и също смяташе, че са изключително добри. — Направо е престъпление да се оставя всичко това да събира прах тук.

— Никога не съм се разбирал с търговците на картини. Те изобщо не се интересуват от изкуството, а единствено от парите. Защо да им давам работите си? Тук не става дума за пари, поне за мен винаги е било така.

Силвия не се усъмни в думите му, съдейки по начина, по който живееше.

— Но ти трябва да се издържаш — нежно изтъкна тя. — А и не всички търговци на картини са алчни и безотговорни. Някои наистина са загрижени за творците и приемат работата си съвсем сериозно. Като мен. Аз може и да не продавам творби от подобна величина, нито толкова майсторски като картините ти, но вярвам в изкуството, което излагам, както и в художниците, които представлявам. Те също притежават талант, просто е по-различен от твоя.

— Сигурен съм, че си искрено загрижена за тях. Изписано е на лицето ти. Тъкмо заради това исках да ти покажа работите си. Ако беше като останалите търговци, никога не бих те поканил в ателието си. А и ако беше като тях, никога не бих се влюбил в теб.

Последното беше доста сериозно заявление след първата им нощ заедно и в първия миг тя не отговори. Харесваше й да е с него и искаше да го опознае по-добре, връзката им беше сериозна и за нея, но не мислеше, че го обича. Колкото и да я вълнуваше, все още беше твърде рано и им предстоеше да изминат дълъг път. Но той явно напредваше по-бързо от нея, макар че дълбочината на чувствата й бе стъписала и самата нея. След като видя творбите му и осъзна, че той се бе решил да й покаже най-уязвимата и съкровена част от същността си, й бе станал още по-близък и скъп. Отправи му поглед, който не се нуждаеше от обяснения, а той я взе в прегръдките си и я целуна.

— Влюбих се в картините ти, Грей — прошепна жената.

— Ти не си моят търговец — пошегува се той. — Трябва да си влюбена само в мен.

— Струва ми се, че вече започвам — честно призна Силвия всъщност много по-бързо, отколкото бе очаквала.

— Аз също — простичко рече той.

Тя остана втренчена в картините дълго време, сякаш бе попаднала на чужда планета. Мислите й препускаха бясно.

— Искам да намеря подходяща галерия за теб. Хрумнаха ми някои идеи. Тази седмица можем да отидем да разгледаш една-две и да видим какво мислиш.

— Няма значение какво мисля аз. Зависи какво мислят те. Не се тревожи. И без това си имаш достатъчно ангажименти, а и в момента аз още нямам достатъчно платна за самостоятелна изложба — откровено призна Грей.

Не искаше да се възползва от връзките й. Това, което искаше от нея, беше съвсем лично и нямаше нищо общо с работата му, нито пък искаше тя да представи творбите му и Силвия го знаеше.

— Не ми ги разправяй тези, че нямаш достатъчно картини за изложба! — скастри го тя, с тона, с който би се обърнала към някого от младите си протежета — отчасти практичен като на разумен търговец и отчасти като на амбициозна майка, уверена в таланта на чедото си. Мнозина от младите творци се нуждаеха от насърчение. Малцина от тях осъзнаваха колко са талантливи. Поне не наистина добрите. Младите, напористи и самоуверени творци рядко бяха наистина добри. — Погледни всичко това — продължи тя, докато внимателно отместваше струпаните платна.

Имаше изключителни творби, дори по-добри от картините върху трите статива.

Завършените му творби излъчваха някакъв вътрешен огън. От тях струеше особена светлина, която отдавна не бе виждала в творбите на модерните художници. Бяха като ренесансовите платна и работите на старите майстори. В същото време у тях се долавяше нещо модерно. Това бе забележителна техника, която отдавна не се използваше. Знаеше, че Грей я е изучавал в Париж и Италия, както в момента правеше дъщеря й. Тази техника на рисуване беше в основата на творчеството му. Според Силвия творбите му бяха блестящи и вдъхновени.

— Грей, трябва да ти намерим галерия, независимо дали искаш или не.

Това бе нещо, което той би направил за някоя от предишните си жени — да й помогне да си намери галерия, агент или работа — което в повечето случаи завършваше катастрофално. Никой не бе предлагал да му помогне, с изключение на Чарли. Ала Грей не обичаше да притеснява другите, особено приятелите си и хората, които обичаше.

— Не се нуждая от галерия, Силвия. Честно, наистина не ми е нужна.

— Ами ако ти намеря такава, която ще ти хареса? Ще отидеш ли поне да я разгледаш, да поговориш със собствениците?

Притискаше го, но той харесваше тази нейна напористост. Тя нямаше да спечели нищо, искаше само да му помогне. Както той самият бе правил толкова дълго. Усмихна се и кимна в отговор. Силвия вече бе решила на кого да се обади — имаше поне три възможности, които щяха да бъдат идеални за него. Освен това беше сигурна, че ако се замисли, ще се сети за други галерии в богатите квартали — известни галерии, където се излагаха подобни творби. Определено не и галериите в Сохо или нейната. Грей се нуждаеше от напълно различно място. Такива галерии имаха клонове и в други градове като Лондон и Париж. Според нея тъкмо там беше мястото му.

— Не се тревожи за това — нежно, но сериозно рече Грей. — И без това си имаш достатъчно работа, не се нуждаеш от допълнителни грижи. Не искам да ти създавам главоболия. Просто искам да съм с теб.

— Аз също — усмихна му се тя, но в същото време искаше да му помогне.

И защо не? Той го заслужаваше. Знаеше, че художниците нямат капчица практически усет и са неспособни сами да продават работите си. Затова съществуваха търговците на картини. Грей се нуждаеше от такъв и тя бе твърдо решена, че ще го има. А в същото време се надяваше и на успешна връзка. Това все още предстоеше да се види. Но независимо дали помежду им щеше да се получи или не, нямаше причина да не му подаде ръка, особено след като разполагаше с толкова полезни връзки в света на изкуството. Познаваше почти всички влиятелни личности в Ню Йорк. Беше доказала, че е почтена и надеждна, и всички галерии бяха отворени за нея. А след като веднъж му отвореше подходящата врата, останалото щеше да зависи от него. Искаше само да му бъде посредник, което бе напълно почтено желание, дори и накрая да се окажат само добри приятели, изкарали краткотрайна любовна връзка.

Силвия погледна часовника си. Наближаваше обяд и трябваше да отиде в офиса. Той обеща да й се обади по-късно, тя го целуна за довиждане и миг след това вече слизаше надолу по стълбите.

— Благодаря ти! — извика отгоре Грей, а тя вдигна глава и широко му се усмихна, махна с ръка и изчезна.

Когато Силвия пристигна в офиса си, там цареше обичайният хаос. Двама художници се бяха обадили, разтревожени за предстоящите изложби. Един клиент беше разстроен, защото картината, която купил, още не била пристигнала. Главният техник си беше счупил двете ръце при инцидент с мотор и нямаше кой да подреди следващата изложба. Същия следобед имаше насрочена среща с графичния дизайнер относно брошурата за предстоящите събития в галерията. Изтичаше срокът за предаване на следващата реклама в „Художествен форум“, а фотографът не бе донесъл четири от петте снимки на скулптури, нужни за рекламата. До четири следобед дори не можа да си поеме дъх. Но щом успя да намери минута пролука, проведе няколко телефонни разговора за Грей. Оказа се много по-лесно, отколкото очакваше. Търговците, на които се обади, вярваха на репутацията й, на вкуса и преценката й. Повечето смятаха, че тя притежава добро око и усет за голямото изкуство. Двама от собствениците на галерии, с които се свърза, я помолиха да им изпрати диапозитиви. Третият се връщаше същата вечер от Париж и тя му остави съобщение да й се обади. Веднага щом приключи с разговорите, се обади на Грей. Беше задъхана от вълнение, а той я увери, че има диапозитиви. Ако нямаше, тя смяташе да изпрати фотограф, за да направи няколко.

— Имам цяла камара диапозитиви, ако това е всичко, което ти трябва.

— Засега това е достатъчно — весело заяви тя и добави, че след половин час ще изпрати куриер в ателието му, за да ги вземе.

— Леле, май не си губиш времето, а?

— Не и когато става дума за толкова специални творби като твоите… освен това. — Гласът й замря. В крайна сметка това не беше само работа, а любовна връзка. За миг сякаш бе забравила. — Искам да ти се случат хубави неща.

— Те вече ми се случиха, в Портофино. Останалото е само пари.

— Е, позволи ми да се погрижа за парите.

Прозвуча толкова уверено, че Грей се усмихна.

— С удоволствие.

Харесваше му да е обект на такова внимание. Усещането бе съвсем ново за него. Не искаше да се възползва от нея, но бе впечатлен от работата й, от организирания й начин на живот. Тя не беше жена, която ще се уплаши от препятствията, нито пък ще се огъне пред поражението и ще се примири с неуспеха. Просто запретваше ръкави и се хващаше за работа, независимо за какво се отнася.

Куриерът позвъни на вратата му точно в четири и половина, занесе диапозитивите на Силвия, а малко след пет, заедно с придружително писмо, те вече бяха в ръцете на търговците, на които се бе обадила. Тя напусна галерията в шест и веднага щом се прибра у дома, Грей й се обади, за да я покани на вечеря. Искаше да я заведе в малък италиански ресторант близо до ателието му. Силвия прие с удоволствие. Заведението бе уютно и много приятно, а храната — вкусна. Тя с облекчение видя в менюто, че не е скъпо. Не искаше той да харчи пари за нея, но не искаше и да го обиди, като му предложи да плати сметката. Подозираше, че в бъдеще двамата доста ще готвят. След вечерята Грей я придружи до апартамента й и остана през нощта. Постепенно животът им придобиваше нов и вълнуващ ритъм.

На следващата сутрин приготвиха заедно закуската, а на по̀ следващата Грей й я поднесе в леглото. Заяви, че било негов ред. Преди винаги тя бе сервирала храната, но този път двамата бяха партньори, угаждаха си и се глезеха взаимно, изслушваха се, обсъждаха проблемите. За момента всичко беше идеално. Силвия се боеше да мисли за бъдещето или да храни твърде големи надежди. Но каквото и да имаше помежду им, колкото и дълго да продължеше, засега ги устройваше и в момента не искаха нищо повече. А и сексът беше страхотен. Двамата бяха достатъчно възрастни и разумни, имаха опит и знаеха как да си доставят взаимно удоволствие. В отношенията им нямаше егоизъм, всеки един се радваше да достави наслада на другия, да го направи щастлив във и извън леглото. След цял живот грешки бяха помъдрели и улегнали. Също като хубавото вино, което става все по-добро с годините. Още не бяха чак толкова стари и у тях имаше достатъчно жизненост, за да се наслаждават на страстта и любовните ласки. Макар че децата й може би щяха да решат, че са прекалено стари за любов, всъщност възрастта им бе идеална да се ценят и радват един на друг. Силвия никога не се бе чувствала по-щастлива в живота си. Нито пък Грей.

Търговците, на които бе изпратила диапозитивите, й се обадиха още същия ден. И двамата бяха заинтригувани и искаха да видят картини на Грей. Третият се обади два дни след като се прибра от Париж и й каза същото. Силвия съобщи новините на Грей същия ден по време на вечерята.

— Мисля, че имаш голям избор! — ентусиазирано обяви тя.

Грей беше слисан. Само за няколко дни тя го бе измъкнала от летаргията, бе заинтригувала точните хора и му бе отворила няколко врати.

— Ти си забележителна жена — успя само да промълви той, но очите му бяха достатъчно красноречиви.

— Ти си забележителен мъж, изключителен художник.

Беше си уговорила среща с него, за да занесат картините му в трите галерии в неделя следобед. Каза, че могат да използват микробуса й. И както му бе обещала, се появи в неделната утрин, облечена с пуловер и джинси, готова да му помага да товарят. Отне им два часа да свалят долу всички картини, които той бе избрал. Грей се притесняваше, че се налага и тя да работи. Вече се бе проявила като добрата вълшебница и не му се щеше да я използва като товарач, но тя се бе приготвила за тежката работа.

Беше си донесла друг пуловер и по-елегантни обувки, с които да се преоблече и преобуе за срещите в галериите, където ги очакваха. Около пет часа всичко вече бе приключило. Грей получи предложения и от трите галерии, чиито собственици бяха искрено впечатлени от работите му. Той не можеше да повярва, че е направила толкова много за него, и дори Силвия трябваше да признае, че е доволна от постигнатото.

— Толкова се гордея с теб! — заяви му със сияещо лице.

И двамата бяха уморени, но доволни. Отне им още два часа, за да качат картините в ателието. Той още се колебаеше коя галерия да предпочете, но същата вечер взе решение и според Силвия изборът му беше съвсем правилен. Това беше престижна галерия на Петдесет и седма улица, с голям филиал в Лондон. Сътрудничеха си и с галерия в Париж. Това е идеално за него, заяви убедено Силвия, въодушевена от избора му.

— Ти си невероятна — усмихна й се той.

Не знаеше дали да се смее, или да плаче, беше дълбоко трогнат от това, което бе направила за него. Двамата седяха на дивана в дневната му. В стаята цареше още по-голям безпорядък отпреди. Грей бе рисувал цялата седмица, вдъхновен от вярата й в него, и не си бе дал труда да подреди. На Силвия не й пукаше, както и на него. Това също му харесваше — всъщност нямаше нещо, което да не харесва у нея. Що се отнасяше до Грей, тя бе идеалната жена и той искаше да бъде идеалният мъж за нея, да й даде всичко, което никога не бе имала и от което се нуждаеше. Но не можеше да направи кой знае колко, освен да е до нея, да я обича, което бе най-голямото му желание.

— Обичам те, Силвия — рече тихо и я погледна.

— Аз също те обичам — меко отвърна тя. Дори не беше сигурна, че го е искала, но дните и нощите, прекарани заедно, бяха задълбочили чувствата й. Харесваше й начинът му на мислене, ценностите, в които вярваше. Допадаха й идеите, които отстояваше, целостта на личността му. Възхищаваше се на работите му. Не беше нужно да се насилват за нищо, нито да вземат важни решения. Всичко беше съвсем просто и за двамата, толкова различно от предишните усложнения в живота им. — Искаш ли да ти приготвя нещо за вечеря? — попита с усмивка.

Единствените решения, които трябваше да вземат, бяха къде да се хранят и в неговото или в нейното жилище да спят. На него му харесваше да остава в апартамента й и тя го предпочиташе. Ателието му беше прекалено разхвърляно, макар че Силвия обичаше да го посещава, за да види докъде е напреднал с творбите си.

— Не — твърдо рече Грей. — Не искам да ми приготвяш вечеря. Искам да те изведа навън и да празнуваме. Тази седмица ми намери страхотна галерия. Сам никога не бих се справил. Просто щях да си стоя тук, прекалено мързелив, за да предприема каквото и да било.

Всъщност изобщо не беше мързелив, тъкмо обратното. Но беше много скромен в работата си. Силвия познаваше много художници като него. Имаха нужда от някой, който да ги тласка напред, да хвърля мостове над пропастите. Чувстваше се щастлива, че е успяла да го направи за него, а и усилията й се бяха увенчали със забележително добри резултати.

Вечеряха в малък френски ресторант в Ъпър Ийст Сайд. Хапнаха вкусна френска храна и пиха чудесно френско вино. Беше истинско празненство — за тях, за новото начинание, за всичко, което ги очакваше занапред.

Докато пътуваха с такси към апартамента й, говориха за Чарли и Адам. Грей не се бе виждал с Адам, откакто се бе върнал, дори не му се бе обаждал. Знаеше, че Чарли още пътува, но и с него не се беше свързвал. Често се случваше да не им се обажда дълго време, особено когато бе погълнат от някоя картина. Те бяха свикнали с периодичните му изчезвания и когато не го чуеха прекалено дълго, му се обаждаха. Грей й описа дълбочината на приятелството им, добротата им към него. Говориха си за Чарли, който никога не се бе женил, както и за Адам, който бе решил никога повече да не го прави. Силвия каза, че изпитва съжаление към тях. Чарли й се струваше много самотен мъж и тя искрено се натъжи, когато узна за смъртта на родителите и сестра му — огромни и невъзвратими загуби за него. Загубата им го бе лишила от възможността да бъде обичан от някой друг, което още повече бе задълбочило трагедията му.

— Той твърди, че иска да се ожени, но аз не мисля, че някога ще го направи — философски заключи Грей.

Двамата се съгласиха, че Адам е коренно различен. Огорчен от предателството на Рейчъл, сърдит на майка си, искаше единствено безмозъчни блондинки и момичета, които бяха достатъчно млади, за да му бъдат дъщери. На Силвия този начин на живот й се струваше кух и лишен от съдържание.

— Той е страхотен човек, след като го опознаеш.

Грей бе лоялен към приятеля си, но Силвия не беше толкова убедена в преценката му. Не беше трудно да се видят качествата и достойнствата на Чарли. Адам беше от типа мъже, които винаги я бяха дразнили. Умни, самоуверени, самовлюбени, преуспели в живота — те нямаха истинска нужда от жени, освен като сексуални играчки и за украса. Той никога не би и помислил да излезе с жена на своята възраст. Не го каза на Грей, но Силвия дълбоко презираше и осъждаше мъжете с такива виждания. Според нея Адам се нуждаеше от терапия, от силен ритник в задника и един добър урок. Надяваше се, че много скоро ще си намери майстора в лицето на някоя умна млада жена. Доколкото можеше да прецени, това неминуемо наближаваше. Грей не смяташе така. Според него Адам беше прекрасен мъж, чието сърце е било разбито от неблагодарната Рейчъл.

— Това не го оправдава, че използва хората и че не уважава жените.

Сърцето на Силвия също беше разбито, при това не само веднъж, но тя не гледаше на мъжете като на играчки за еднократна употреба. Тъкмо обратното. Преживяното я бе накарало да се уедини за известно време, за да ближе раните си и да мисли как и защо се бе случило всичко, преди отново да се покаже на света. Но тя беше жена. Жените реагираха и постъпваха съвсем различно от мъжете, правеха различни заключения. Повечето жени, които се бяха опарили лошо, се оттегляха, за да лекуват болката си, докато повечето мъже, изпаднали в подобно положение, се впускаха с бясна ярост да си отмъщават на други жени. Не се съмняваше в думите на Грей, че Адам е мил с жените, с които излиза. Проблемът беше, че не ги уважаваше и нямаше да разбере това, което съществуваше между нея и Грей. Той никога не би си позволил да се обвърже така с жена, нито да й се довери. Което я накара още веднъж да осъзнае, че срещата й с Грей е истинско чудо.

Същата нощ Силвия се сгуши до него в леглото, чувствайки се в безопасност, спокойна и щастлива. Дори и след време той да си тръгне, никога нямаше да забрави този вълшебен момент. Сега вече знаеше, че ще оцелее, каквото и да се случи. Точно това харесваше Грей у нея. Тя беше борец, както и той. Преживените разочарования го бяха направили по-добър, по-мъдър и много по-търпелив. Двамата нямаха желание да се нараняват, нито да причиняват болка другиму. И каквото и да се случеше или да не се случеше помежду им, наред с мечтите, надеждите, романтиката и секса, те бяха станали добри приятели и се бяха научили да се обичат един друг.