Даниел Стийл
Опасни мъже (14)

14.

Адам се обаждаше често на Маги през седмицата след Йом Кипур и тя няколко пъти прекара нощта с него. Току-що я бяха преместили дневна смяна в „Пиър 92“ и графикът й чудесно го устройваше. А и тя обичаше да остава при него през цялата нощ. Всичко помежду им изглеждаше идеално и двамата твърдо се придържаха към уговорката да бъдат заедно, но без обещания за обвързване. Маги не му задаваше въпроси за бъдещето, нямаше причина за това, а и не се разпитваха един друг с кого се срещат, нито как прекарват времето си, когато не са заедно. Всъщност Адам бе толкова увлечен, че вечерите, когато не я виждаше, й се обаждаше, преди да си легне. Два пъти бе изненадан и леко разстроен, че е излязла. Но не й каза, че се е обаждал, нито й остави съобщение на телефонния секретар. Когато отново се видяха, Маги не му каза къде и с кого е излизала. Ала вътре в себе си той признаваше, че никак не му е приятно да й се обади и да разбере, че я няма и не чака обаждането му до телефона. Обаче никога не й спомена нищо. Двамата продължаваха да твърдят, че се радват на свободата в отношенията си. Откакто бяха заедно, Адам не спеше с други жени, нямаше никакво желание, а и тя го привличаше все повече. Маги открито му бе заявила, че в живота й няма друг мъж. Но докато седмиците се нижеха една след друга, на Адам все по-често му се случваше, когато се обади вечерно време, нея да я няма. Това го накара да се замисли дали да не започне да излиза и с други жени, за да не се привърже твърде много към нея. Наближаваше Денят на Вси светии, а той не бе направил нищо по въпроса. Вече бе изминал месец, а в живота му нямаше друга жена, освен Маги.

Напоследък се тревожеше, че с Чарли не се виждат толкова често както преди. Но всеки път, когато се обадеше да го покани да излязат, приятелят му беше зает. Адам знаеше, че Чарли води активен светски живот, а и работеше във фондацията, но започна леко да се дразни, че нямаше време за него. Хубавото беше, че така имаше повече свободно време за Маги. Изпитваше нужда постоянно да е с нея и ставаше неспокоен, когато я нямаше. Времето минаваше, все още имаше нощи, които не прекарваха заедно, а тя не си беше у дома. Никога не му казваше къде ходи. Просто се появяваше весела и свежа на следващия ден, щастлива и любяща. Отдаваше му красивото си тяло без задръжки, а той с всеки изминал ден я желаеше все повече и повече. Без дори да подозира, младата жена го биеше в собствената му игра. Свободата в отношенията им, на която толкова настояваше в началото, започваше да му тежи. Съдейки по броя на вечерите, когато й се обаждаше, а нея я нямаше, излизаше, че Маги се възползва много по-пълноценно от свободата си.

Адам все по-рядко се виждаше и с Грей. Говори с него няколко пъти, но Грей беше щастлив със Силвия и явно двамата се наслаждаваха на домашния уют. Накрая Адам изпрати имейли на двамата си приятели и те се съгласиха да излязат по мъжки две вечери преди Вси светии. Беше минал месец от последното им събиране. Това се случваше за пръв път от години и всеки от тримата се оплакваше, че другите били изчезнали.

Срещнаха се в един ресторант в центъра, където предлагаха вкусни и сочни пържоли. Заведението им беше любимо. Адам пристигна пръв. Чарли и Грей се появиха след минута и Адам веднага забеляза, че Грей е понапълнял. Не много, но му личеше. Заяви, че със Силвия готвели заедно, и изглеждаше по-щастлив от всякога. Двамата бяха заедно вече два месеца, а се познаваха от три. Що се отнасяло до него, всичко във връзката им вървяло гладко. Двамата му приятели бяха щастливи за него, макар че все още бе рано за крайни изводи. Грей им довери, че със Силвия никога не се карали и се разбирали идеално. Той почти не се задържал в ателието си и прекарвал всички нощи с нея. Но продължаваше да твърди, че не живеят официално заедно. Просто „оставал“ при нея. Нюансът, изглежда, убягваше на Чарли и Адам, но явно Грей предпочиташе да се придържа към тази формула.

— А какво ново около теб? — обърна се Адам към Чарли. — Къде се беше запилял цял месец?

— Случиха ми се доста неща — загадъчно отвърна Чарли, а Грей се ухили.

Преди няколко дни Чарли му беше признал, че е последвал съвета му и се е престрашил да покани Каръл Паркър на вечеря. Все още не се бе случило нищо особено, но двамата вечеряли още няколко пъти и започнали да се опознават. Виждали се вече от няколко седмици, но той още не я бил целунал. Давали го бавно и Чарли с готовност бе признал, че и двамата се боят до смърт да не бъдат наранени. Адам забеляза заговорническото изражение на Грей и настоя Чарли да му разкаже.

— Господи, какво ви става на вас двамата? Грей на практика живее със Силвия или по-скоро живее с нея, но не желае да си го признае, а съдейки по казаното от теб, май си хлътнал до уши. И това ако не е предателство на етичния код на ергените!

Макар и леко засегнат, го изрече с добродушна насмешка, защото се радваше за тях. И двамата отдавна искаха да открият своята половинка. Той не беше толкова сигурен за себе си. Връзката му с Маги изглеждаше стабилна, но нямаше бъдеще и двамата отлично го съзнаваха. Просто от време на време се срещаха, но продължаваха да водят отделен живот. Ала когато бяха заедно, тя беше страстна и му се отдаваше без остатък и той обичаше да е с нея. Изглежда, никога не можеше да й се насити и понякога дори се дразнеше от независимия й дух. Никога досега не му се бе случвало подобно нещо. Винаги е бил независим във връзките си, но Маги не оставаше по-назад. Явно тя се нуждаеше от повече време за себе си, както той при предишните си връзки, но с нея беше различно и му се искаше постоянно да са заедно.

— А какво ново около теб? — Чарли се втренчи изпитателно в Адам, когато им сервираха десерта. — Цяла вечер беше доста потаен. Виждаш ли се с някого? Или с около стотина, както обикновено?

Адам бе излизал с толкова много жени, при това за предпочитане с колкото се може повече едновременно, че Чарли им бе загубил бройката.

— От около месец се срещам с една жена — небрежно сви рамене Адам. — Няма нищо особено. Разбрахме се, че няма да се задълбочаваме. Тя знае, че нямам намерение да се женя.

— А тя каква е? Биологичният й часовник тиктака ли? — оживи се Чарли, а Адам поклати глава.

— Още е прекалено млада, за да се тревожи за биологични часовници. Това е предимството на младостта.

— О, боже! — Грей завъртя очи — Само не ми казвай, че е на четиринайсет. Ако не внимаваш, можеш някой ден да се озовеш в затвора за съблазняване на малолетни.

Двамата обичаха да го дразнят за младите жени, с които излизаше. Според Адам просто му завиждаха.

— Спокойно, момчета, тя е на двайсет и шест, много е мила и има най-страхотното тяло на света.

Както и страхотен ум, помисли, но не го каза на глас, защото те щяха да заключат, че здравата е хлътнал, за което той самият започваше да се притеснява напоследък. Когато започваше да се влюбва в умна жена, знаеше, че много е загазил. Всъщност това май се отнасяше и за тримата, но все още не бяха готови да го признаят дори пред себе си. А и връзките им бяха отскоро, преди изпитанията на първите несъгласия и спорове или обичайните разочарования, които се случваха на всички. Все още бяха в плен на първоначалните възторзи и тепърва им предстоеше да опознаят партньорките си. Никой не знаеше какво ще се случи по-нататък.

Тримата мъже останаха в ресторанта и след полунощ — разговаряха, пиха и се радваха на компанията си. През последния месец бяха си липсвали, а дори не бяха го забелязали. Твърде заети с други неща и с новите си приятелки, не бяха осъзнали колко жизненоважна част е всеки от тях в живота на другия и каква огромна празнина оставя отсъствието им. Обещаха си да се виждат по-често. Говориха за политика, финанси, инвестиции, изкуство, за галерията, която благодарение на Силвия щеше да покаже картините на Грей, за ежедневните си занимания. Адам се бе сдобил с двама много важни клиенти, а Чарли бе много доволен от развитието на фондацията. Тръгнаха си последни и с нежелание.

— Нека да си обещаем нещо — каза Грей, преди да се качат в такситата и да се отправят в различни посоки. — Без значение какво ще се случи с жените, с които излизаме, или следващите, които може да се появят в живота ни, да се виждаме винаги когато е възможно или поне да говорим по телефона. Много ми липсвахте. Обичам Силвия и обичам да оставам при нея — натърти на думата и им се ухили, — но обичам и вас двамата.

— Амин! — присъедини се към него Чарли.

— Дяволски си прав — не остана по-назад и Адам.

Малко по-късно се качиха в отделни таксита и се завърнаха към живота и жените си. Когато се прибра в апартамента, Адам се обади на Маги, макар че вече беше доста късно, и този път побесня, когато разбра, че я няма. Наближаваше един сутринта. Къде, по дяволите, беше тази жена? И с кого?

 

 

Два дни по-късно Чарли отиде на партито по случай Деня на Вси светии, което Каръл бе организирала за децата в Центъра. Беше го помолила да дойде маскиран, а той обеща да донесе сладки за децата. Обичаше да ходи в Центъра. Двамата бяха обядвали два пъти заедно — веднъж в ресторанта на Мо и веднъж в заведението на Сали, — но най-често се виждаха на вечеря след работа. Така беше по-дискретно, а и бе спокойно и за двамата. Никой от тях не желаеше да дава повод за клюки. Все още не бяха решили дали връзката им е приятелска, или може да прерасне в любовна. Засега, изглежда, беше по малко и от двете, но докато самите те не разберяха със сигурност, не искаха останалите да знаят. Адам и Грей бяха единствените хора, на които Чарли се бе доверил, но не го спомена пред Каръл, докато разговаряха на следващата сутрин. Просто й каза, че е вечерял с приятелите си, а тя му отвърна, че се радва. Още не ги познаваше, но от думите на Чарли бе останала с впечатлението, че и двамата са интересни и достойни мъже, към които той не само бе лоялен, но и дълбоко привързан. Беше й казал, че и двамата са му като братя, и тя го разбираше. За Чарли, който бе останал без кръвни роднини, приятелите се бяха превърнали в семейство.

Децата изглеждаха възхитителни в костюмите си. Габи се бе облякла като Жената чудо, а Зоро беше наконтен с тениска, върху която бе изписано голямо „С“, и тя заяви, че това означавало Супер куче. Имаше няколко Рагеди Ан^[1] и Мини Мауси, костенурки нинджа, Спайдърмен, както и цяло сборище от вещици и духове. Каръл си бе сложила висока конусообразна черна шапка със зелена перука под нея, черен пуловер с голяма поло яка и черни джинси. Обясни, че е постоянно в движение и затова си е облякла по-удобен костюм. Но беше боядисала лицето си зелено и си бе сложила черно червило. Когато излизаха напоследък с Чарли, тя дори си слагаше малко грим. Той веднага го забеляза и й направи комплимент, когато бяха на първата си официална среща. Младата жена се бе изчервила и бе признала, че се чувства глупаво, но продължи да се гримира дискретно.

Чарли дойде на празника маскиран като Страхливия лъв от „Магьосника от Оз“. Секретарката му бе купила костюма от магазин за театрален реквизит.

Всички деца се забавляваха страхотно; сладките, които Чарли им донесе, пожънаха огромен успех, а той им бе купил и цял тон бонбони, тъй като те не можеха да обикалят вратите на съседите. Наближаваше осем, когато Каръл и Чарли си тръгнаха. Преди това се бяха уговорили да вечерят някъде заедно, но се чувстваха твърде уморени, а и бяха изяли доста бонбони. Чарли бе излапал и няколко шоколадови блокчета, а Каръл имаше неустоима слабост към шоколадовите тикви с ягодов крем.

— Бих те поканила у дома — предпазливо рече тя, — но е много разхвърляно. През цялата седмица почти не съм се прибирала.

Двамата бяха вечеряли заедно почти всеки ден, с изключение на вечерта, когато той беше с Адам и Грей.

— Искаш ли да дойдеш в апартамента ми за по едно питие? — предложи непринудено той.

Тя още не му бе идвала на гости. Винаги я водеше на вечеря в някой ресторант, който и двамата харесваха, или някъде, където още не бяха ходили.

— С удоволствие — усмихна му се младата жена, — но няма да остана дълго, скапана съм.

— Аз също — кимна Чарли.

Таксито пое по Пето авеню и спря пред сградата, където живееше. Той все още беше облечен в лъвския костюм, а Каръл беше със зелената коса и зелено лице. Портиерът им се усмихна и ги поздрави с невъзмутимо изражение, сякаш бяха облечени във вечерни облекла и се завръщаха от някое светско парти. Пътуваха мълчаливо в асансьора и се усмихваха един на друг. Чарли отвори вратата на апартамента и запали лампите. Каръл го последва неуверено и се огледа. Мястото беше обзаведено красиво и елегантно. Навсякъде бяха пръснати ценни антики, повечето от които Чарли бе наследил, но имаше и няколко много красиви предмета, които си бе купил през годините. Тя прекоси бавно дневната, отиде до големия прозорец и се възхити на гледката към парка.

— Тук е прекрасно, Чарли.

— Благодаря.

Без съмнение апартаментът беше много приятно и хубаво място, но напоследък го намираше потискащ. Всичко му се струваше уморено и остаряло, като него самия, а и винаги го посрещаше мъртвешка тишина. Странно, но се чувстваше много по-щастлив на яхтата. С изключение на времето, прекарано с Каръл.

Тя се спря пред масичката, отрупана със снимки, а той отиде да налее по чаша бяло вино и запали и останалите лампи. Имаше няколко фотографии на родителите му, една много красива на Елън и доста на приятелите му, както и една много смешна с Адам и Грей от това лято на борда на яхтата. Беше направена по време на престоя им в Сардиния, където бяха заедно със Силвия и приятелите й, но на снимката се виждаха само Тримата мускетари. Виждаше се и една снимка на „Блу Мун“, закотвена в пристанището.

— Впечатляваща яхта — промърмори тя, когато той й подаде чашата с вино.

Той все още не й бе казал за яхтата, чакаше подходящия момент. Срамуваше се, но знаеше, че рано или късно трябва да й каже, че е собственик на яхта. Отначало се боеше, че този факт ще я отблъсне, но след като започнаха да се опознават и надеждата за по-близка връзка вече не изглеждаше толкова невъзможна, искаше да е честен с нея. Колкото и да й се стореше претенциозно, тя знаеше, че той е богат.

— Грей, Адам и аз всяка година пътуваме с нея през целия август. Тази снимка е направена в Сардиния. Беше страхотно.

Каза го малко нервно, а тя само кимна, отпи от виното, после го последва до дивана и седна.

— Чия е яхтата? — попита предпазливо гостенката. Преди му беше казала, че всички в семейството й са добри моряци и тя е прекарвала в младостта си доста време на платноходка в морето. Чарли се надяваше, че ще хареса и неговата „лодка“. — Или сте я наели?

Каръл се държеше съвсем свободно и той се усмихна на зеленото й лице. Лъвският му костюм изглеждаше доста смешен, особено когато седна на дивана и кръстоса косматите си крака, а опашката щръкна зад него. Младата жена се изкиска. Наистина представляваха страхотна двойка.

— Не, не сме я наели.

Чарли й бе споменал, че е постигнал големи успехи в дейността си, както и че произлиза от богато семейство. Поклати глава, после пое дълбоко дъх.

— Яхтата е моя.

В стаята настъпи пълна тишина, а тя го погледна в очите.

— Твоя? Никога не си ми казвал.

Беше изненадана — все пак плавателният съд беше огромен.

— Боях се, че няма да го одобриш. Когато се запознахме, току-що бях слязъл от нея. Всяко лято прекарвам три месеца на борда й на обиколка из Европа, както и две седмици през зимата в Карибите. Наистина е прекрасно да пътуваш така.

— Сигурна съм в това — малко тъжно рече тя. — Боже, Чарли… тя е невероятна!

Яхтата беше крещящо доказателство за огромното богатство на Чарли — ярък контраст в сравнение със света, в който Каръл живееше и работеше, с всичко, в което вярваше. Богатството на Чарли не беше тайна за нея, но тя живееше много по-просто и скромно от него. Центърът на нейния свят беше Харлем и хората там, а не луксозна яхта, кръстосваща Карибите. Чарли осъзнаваше, че възгледите й са много по-спартански от неговите, и не искаше тя да си мисли лоши неща за него заради екстравагантните му удоволствия, не желаеше да я изплаши.

— Надявам се, че това няма да попречи на нашите отношения — тихо рече той. — Иска ми се един ден да дойдеш там. Казва се „Блу Мун“.

Чувстваше се много по-добре, че й бе казал, въпреки че не беше сигурен какво си мисли тя. Изглеждаше малко стресната.

— Колко е голяма? — попита Каръл.

— Осемдесет метра.

Тя подсвирна и отпи от виното си.

— Господи… аз работя в Харлем…, а ти притежаваш осемдесетметрова яхта… това се казва противоречие. Но пък, от друга страна, ти току-що ми даде един милион долара за децата в Центъра. Предполагам, че ако нямаше толкова пари, нямаше да помогнеш и на нас. Така че всяко зло за добро.

С думите си извиняваше разточителността му.

— Надявам се, че е така. Не бих искал нещо толкова глупаво да застане помежду ни.

Тя го погледна със сериозните си очи, в които се четеше любов.

— Няма — рече, — поне се надявам, че няма. — У него нямаше нищо показно, а и тя виждаше колко много обича яхтата си. — Три месеца са доста дълго отсъствие — добави замислено.

— Може би догодина ще дойдеш с мен — оживи се той. — Не непременно за толкова много време. Просто тази година нямах належаща причина да се връщам, затова останах по-дълго от обикновено. — Погледът му се плъзна наоколо, сетне се върна към нея и той се усмихна. — На яхтата е много забавно, особено когато сме заедно с Адам и Грей. Нямам търпение да те запозная с тях. — Но и Чарли, и Каръл знаеха, че още не са готови за това. И на двамата им бе нужно повече време, за да укрепне и се развие връзката им. Той я погледна и обви ръка около раменете й. От дни му се искаше да го направи. — Сега вече знаеш най-страшната ми тайна — имам яхта.

— Това ли е най-страшното?

— Да. Никога не съм бил в затвора. Никога не съм бил осъждан, дори за дребни престъпления. Нямам деца — нито законни, нито незаконни. Никога не съм фалирал. Не съм бил женен, нито съм съблазнявал чужда жена. Мия си зъбите всяка вечер преди лягане, дори и да съм пийнал малко повече, което не ми се случва много често. Плащам си редовно билетите за паркинг. Да видим какво още…

Млъкна, за да си поеме дъх, и тя се засмя. Лъвската опашка зад гърба му продължаваше да стърчи високо във въздуха.

— Изглеждаш много глупаво с тази опашка.

— А ти, скъпа моя, си прекрасна с това зелено лице. — Едва изрекъл това, Чарли се наведе и я целуна, а когато се отдръпна, тя едва успя да си поеме дъх. Изглежда, тази вечер беше пълна с изненади, но всички бяха приятни, въпреки че Каръл все още беше шокирана от историята с яхтата му. Приличаше й повече на презокеански лайнер, отколкото на обикновена лодка. — Винаги съм мечтал да целуна жена с черни устни и зелено лице — прошепна той, а тя се засмя.

Чарли отново я целуна и сега тя се притисна към него. Този мъж бе събудил у нея чувства, които отдавна бе потиснала и забравила. Беше вложила душата и сърцето си в работата и бе приключила с всичко останало. Но в прегръдките на Чарли Каръл си спомни колко сладко е да те целуват, колко е прекрасно мъж да те обича и цени.

— Благодаря ти — прошепна младата жена, когато той я прегърна по-силно.

Толкова се бе страхувала да му позволи тази близост, да рискува отново да се влюби. Той нежно я бе превел през прага на съмненията, за да се озове в неговия свят, където се чувстваше в безопасност. Както и той с нея.

След това Чарли я разведе из апартамента, показа й някои от съкровищата си, нещата, които най-много обичаше. Снимки на родителите си и сестра си, картини, които бе купил в Европа, включително забележителната творба на Дега, която висеше над леглото му. След като тя постоя малко пред нея, Чарли я изведе от стаята. И за двамата все още беше твърде рано да се задържат в спалнята, но творбата на Дега насочи разговора към балета. Тя му каза, че някога танцувала.

— Когато бях на шестнайсет, исках да стана балерина, но след това се отказах — сподели със съжаление.

Сега му стана ясно защо се движи толкова грациозно.

— Защо се отказа?

— Израснах прекалено много — усмихна се срамежливо Каръл. — А това ме обричаше да остана завинаги на задната редица в кордебалета. Примабалерините винаги са били дребни или поне някога. Мисля, че сега са по-високи, но не толкова, колкото съм аз.

Ръстът й си имаше някои недостатъци, но не и що се отнася до Чарли — той я харесваше висока и стройна. Тя беше едновременно елегантна и женствена, а той беше доста по-висок от нея, така че това нямаше значение.

— Искаш ли някой път да отидем на балет?

Очите й засияха и той й обеща, че непременно ще посетят някоя постановка. Имаше толкова много неща, които искаше да прави с нея. Хубавото във връзката им тепърва предстоеше.

Каръл остана почти до полунощ и той я целуна няколко пъти. Накрая се озоваха в кухнята, за да хапнат набързо, преди тя да си тръгне. Тази вечер не бяха яли нищо, освен сладки и бонбони на празненството с децата. Сега си направиха сандвичи и ги изядоха край кухненската маса, докато оживено бъбреха.

— Зная, че сигурно ще ти прозвучи абсурдно, Чарли, но цял живот съм мразила екстравагантността, снобизма и арогантността на богатите — опита се да обясни тя начина, по който се чувства. — Никога не съм искала да съм нещо специално, освен ако не съм го заслужила. Не желая да ме ценят и уважават заради фамилно име или роднински връзки. Винаги съм искала да помагам на бедните хора, на хората, които никога не са имали късмет в живота. Чувствам се виновна, когато правя неща, които други хора не могат да си позволят, или харча повече пари от тях. Не че имам тази възможност, но и да имах, не бих го правила. Просто така съм устроена.

Той вече знаеше това и не бе изненадан. Тя никога не говореше за семейството си, така че нямаше представа дали са богати или не. Предвид начина й на живот и работата, на която се бе посветила, предполагаше, че нямат много пари. Може би не бяха съвсем бедни, но не бяха и богати. У нея нямаше нищо, с изключение на аристократичното й излъчване, което да подсказва, че произхожда от заможно семейство. Може би почтено и солидно семейство, което с много лишения си е позволило да я изпрати в „Принстън“.

— Разбирам — тихо рече той, докато дояждаха сандвичите. — Възмутена ли си, че имам яхта?

— Не — замислено отвърна Каръл. — Просто това не е нещо, което бих притежавала, дори и да можех. Но ти имаш пълното право да харчиш парите си както намериш за добре. Чрез фондацията си правиш добро на много хора. Просто аз винаги съм смятала, че е по-добре да живееш бедно и да даваш на другите това, което имаш.

— Понякога не е лошо да заделиш малко и за себе си и да се забавляваш.

— И аз го правя, но предпочитам да давам. Чувствам се виновна, че получавам заплата в Центъра. Смятам, че другите хора се нуждаят от парите повече, отколкото аз.

— Все пак трябва да се храниш — изтъкна й той.

Не се чувстваше толкова виновен като нея. В съвсем ранна възраст бе наследил огромно богатство и през последвалите години бе живял под тежестта на отговорностите, свързани с него. Наслаждаваше се на лукса и удобствата, на картините си, на ценните предмети, които колекционираше, а най-вече на яхтата. Никога досега не се бе извинявал на никого, че е богат, освен сега на Каръл. Вижданията им бяха различни, но Чарли се надяваше, че в крайна сметка няма да се окажат напълно несъвместими.

— Може би съм твърде крайна — призна младата жена. — Самоналожените лишения и скромност ме карат да изпитвам по-малко вина, карат ме да чувствам, че така изкупвам греховете си.

— Аз не забелязвам никакви грехове — сериозно заяви Чарли. — Виждам само една прекрасна жена, посветила живота си на другите, която работи до пълно изтощение. Но не забравяй понякога да се отпускаш и забавляваш.

— Правя го, когато съм с теб, Чарли — меко рече Каръл. — Винаги ми е хубаво с теб.

— На мен също с тебе.

Той се усмихна и отново я целуна. Харесваше му да я целува и копнееше да отиде по-далеч, но още не смееше. Знаеше колко много се страхува Каръл от обвързването, да не бъде отново наранена, а трябваше да се пребори и със собствените си страхове. Изпитваше същия ужас като нея и затова винаги търсеше някой недостатък у жените, с които бе излизал досега. В нейния случай имаше един съвсем очевиден и той светеше ярко в лицето му. Тя имаше съвсем различен произход от неговия. Каръл Паркър беше социална работничка, посветила се изцяло на работата в Харлем, а неговият свят я плашеше. Не беше дебютантка или светска дама и не одобряваше начина му на живот, макар че одобряваше него. Но най-големият въпрос, който си задаваше, беше дали ще успее да превъзмогне резервите и недоверието си и да приеме начина му на живот. Ако им бе писано да са заедно, да останат заедно, тя трябваше да се примири с това противоречие, както и той. В този момент не му се струваше невъзможно. Зависеше повече от нея, отколкото от него. Тя беше тази, която трябваше да прости незначителните екстравагантности на неговия свят, без да изпитва желание да избяга от него.

Чарли я изпрати до дома й с такси и я целуна пред входната врата. Каръл не го покани в жилището си, но по-рано му бе обяснила, че е разхвърляно. Той никога не бе виждал студиото й, но можеше да си представи какво голямо предизвикателство е да живееш само в една стая. А и тя бе твърде заета с работата си.

Преди да си тръгне, я целуна за последен път по върха на носа, а тя се засмя, когато видя, че устните му са зелени. Лицето й все още беше боядисано след празненството за Деня на Вси светии.

— Утре ще ти се обадя — обеща Чарли и се качи в таксито. — Ще взема билети за балет, може би за другата седмица.

Тя му благодари, махна му и се скри в къщата, а таксито потегли.

Когато се върна, апартаментът му се стори още по-пуст без нея. Харесваше му как присъствието й изпълваше всичко около него, живота му, сърцето му.